№ 1542
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В.СТ.ДОНЧЕВА
при участието на секретаря З.Д.А.
като разгледа докладваното от В.СТ.ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208604 по описа за 2021 година
Производството е започнало и е било проведено по реда на чл.193,ал.1
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, обнародван ДВ бр.63 от
04.08.2006г., в сила от 01.01.2007г. вр. чл.59 - чл.63 Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията преди
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от
22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на “***”ЕООД, подадена срещу наказателно
постановление №*******, издадено на *****година от началник Отдел”****”
София в Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите
/НАП/, с което на основание чл.185,ал.2 ЗДДС - актуална редакция, след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.23 от
08.03.2013г., в сила от същата дата, на юридическото лице е наложена
“имуществена санкция”, в размер 3 000лв., за това, че в рамките на проверка,
извършена на ***година, в 12:13часа, в търговски обект, по смисъла на
§1,т.41 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към ЗДДС, представляващ платен
паркинг за автомобили, стопанисван от “***”ЕООД, находящ се на адрес град
София, бул.”****” №... /с вход от ул.”****”/, е било констатирано, че за
извършена контролна покупка за услуга място за паркиране за един ден, на
1
стойност 5,00лева, заплатени в брой от инспектор по приходите Т.К., не е
била издадена фискална касова бележка, нито хартиена бележка от кочан,
като плащането е било осъществено преди легитимирането на контролните
органи и е било прието от служител на трудов договор в дружеството - Л.С., а
след легитимирането на контролните органи е било установено, че
“***”ЕООД осъществява търговска дейност без регистрирано, монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство - административно нарушение
по чл.7,ал.1 Наредба №Н-18 от 13.12.2006година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба №Н-18/2006г./,
издадена от министъра на финансите, обнародвана ДВ бр.106 от 27.12.2006г.,
в сила от 01.01.2007г. - актуална редакция на разпоредбата, след изменението
и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.40 от 30.04.2013г., в
сила от същата дата вр. чл.118,ал.4 ЗДДС.
В жалбата, подадена в законоустановения седемдневен срок /чл.193,ал.1
ЗДДС вр. чл.59,ал.2,предл.първо ЗАНН/, се поддържа искане за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, алтернативно за изменяване на
същото, в насока намаляване на наложената с него “имуществена санкция”.
Жалбоподателят с приоритет се позовава на приложимост по казуса на
разпоредбата на чл.28 ЗАНН, предвид, че нарушението е за първи път, а и
констатираният пропуск е бил своевременно отстранен, непосредствено след
образуването на административнонаказателното производство.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат З.Н., САК, легитимиран с
пълномощно, приложено като лист.... от делото, в съдебно заседание оспорва
осъществяването на състава на вмененото административно нарушение, а
дори и да се приеме извършено такова, поддържа съображенията за
приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Пред съда санкционираното юридическо лице “***”ЕООД, в
процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител по закон.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна и
недоказана.
2
Софийски районен съд, като взе предвид доводите в жалбата, с която е
сезиран, съобрази становищата, изразени от упълномощения защитник на
жалбоподателя и от представителя по пълномощно на въззиваемата страна в
съдебно заседание и обсъди събраните по делото доказателства и налични
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
безспорно установено от фактическа страна следното:
По повод извършена на ***година, в обедните часове, от екип
инспектори по приходите при Отдел”****” София в ЦУ на НАП, в който
участвал и свидетел Т.К., проверка на платен паркинг за автомобили,
находящ се на адрес град София, бул.”****” №... /с вход от ул.”****”/, при
която се констатирало, че обектът, покриващ характеристиките на търговски,
по смисъла на дефинитивната разпоредба на §1,т.41 от ДР към ЗДДС, се
стопанисвал от “***”ЕООД, ЕИК.............., а там фактически полагал труд, по
силата на трудов договор с дружеството, Л.С., но на обекта, от страна на
стопанисващото го лице, нямало монтирано, въведено в експлоатация и не се
използвало фискално устройство, като при извършената от свидетел Колев
контролна покупка на услуга паркомясто за един ден, на стойност 5,00лева,
плащане било прието, но не бил издаден, нито фискален бон, нито хартиена
касова бележка от кочан, проверката на място в обекта приключила със
съставянето, в присъствието на работещото там лице, на протокол за
извършена проверка, серия ***, бланков №****, но при положение, че в
случая било констатирано нарушение, на ***година свидетел Т.К., в
присъствието на свои колеги, образувал административнонаказателно
производство, като съставил на “***”ЕООД акт №F***, за установяване на
административно нарушение с възприета правна квалификация на деянието
по чл.7,ал.1 Наредба №Н-18/2006г. Така съставен, актът бил предявен, съотв.
подписан от представляващ по пълномощно юридическото лице, на когото и
бил връчен препис от акта, отново на ***година, като “***”ЕООД се
възползвало от правото на писмени възражения по акта, депозирани на
основание чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.44,ал.1 ЗАНН, ведно с приложение, но въз
основа на акта и при положение, че възраженията не били приети за
основателни, на *****година от началник Отдел”****” София в ЦУ на НАП,
в качеството на упълномощено от изпълнителния директор на НАП
длъжностно лице, било издадено атакуваното наказателно постановление
№*******, с което била ангажирана административнонаказателната
3
отговорност на “***”ЕООД, с налагането на основание чл.185,ал.2 ЗДДС, на
“имуществена санкция”, в размер 3 000лв., за нарушението, описано от
фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част
на постановлението и в акта за неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата, предвид естеството на нарушението,
начина на установяването му и за проверка на обстоятелствата, възприети в
акта и в атакуваното наказателно постановление, по делото в качеството на
свидетел е разпитан актосъставителят Т.К., непосредствено ангажиран и с
констатирането на нарушението, участвайки в екипа, извършил на място на
паркинга проверката, нещо повече, реализирал и релевантната контролна
покупка, както са приобщени писмени материали, основно такива,
представляващи приложение по изпратената в съда, на основание чл.193,ал.1
ЗДДС вр. чл.60,ал.2 ЗАНН, административнонаказателна преписка, но още и
представени от защитата на жалбоподателя в хода и за нуждите на съдебното
производство, конкретно декларация от лицето, представлявало
жалбоподателя в процедурата по образуване на
административнонаказателното производство, протокол за извършена
проверка, серия ***, бланков №****, съставен на ***година, ведно с
приложение, представляващо удостоверение №.../....г. за ползване на обект по
предназначение, издадено от администрацията на Район“Красна поляна” при
Столична община, “обяснение“ от лицето Л.С., трудов договор на лицето Л.С.
от ***година, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение, конкретно от лицето Л.С. от ***година, писмени
възражения по акта, депозирани на основание чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.44,ал.1
ЗАНН, от упълномощено от жалбоподателя лице и с приложение,
представляващо пълномощно, фискални бонове и фактури и заповед №ЗЦУ-
***/***година на изпълнителния директор на НАП, имаща отношение към
установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган,
наред с които представените от защитата в хода и за нуждите на съдебното
производство, два броя свидетелства за регистрация на фискални устройства -
от 27.01.2019година и от 19.06.2020година /лист ... и лист ... от делото/, както
служебно направена, конкретно на ***година, справка от Търговски регистър,
за актуално състояние на санкционираното юридическо лице /лист *** от
делото/.
4
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като
е задължен да извърши цялостна служебна проверка досежно
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от
правна страна съдът приема следното:
Жалбата на “***”ЕООД е процесуално допустима /явява се подадена в
приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че
наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на
***година, а жалбата е била депозирана “на гише” при
административнонаказващия орган, съобразно приложимото изискване по
чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.60,ал.1 ЗАНН, на ***година, срещу акт, подлежащ на
съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице,
имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на
изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде разгледана по
същество, като съдът я преценява основателна, макар не в смисъла на
съображенията, обосноваващи защитната теза, развита в жалбата, поддържана
и от защитника в съдебното заседание.
Съдът конкретно намира, че са налице предпоставките за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно и
за прекратяване на административнонаказателното производство по делото,
защото се констатира допусната нередовност в рамките на същото, сама по
себе си и дефинитивно имаща характер на съществена, доколкото е свързана с
неспазването на приложими, при това установени по императивен начин,
принципни правила и конкретно изразила се в това, че в рамките на казуса не
е бил спазен законоустановен срок, имащ давностен характер, съобразно
становището, възприето в Тълкувателно постановление №1/2015г. на ОСНК
при ВКС и ОСС на Втора колегия при ВАС на Република България, за
издаване на наказателното постановление, т.е. за реализиране на
административното наказване.
Това е така, защото според отразеното в съдържанието на акта за
установяване на нарушението, конкретно като дата на съставяне на същия,
съобразно изискването на чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.42,т.2 ЗАНН, впоследствие
възпроизведено и в съдържанието на наказателното постановление, съобразно
изискването на чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.57,ал.1,т.3 ЗАНН, а и потвърдено с
показанията на разпитания в качеството на свидетел, Т.К. - актосъставител, е
5
видно, че конкретното действие е било реализирано на ***година, при което
положение, а и на фона на това, че в съдържанието на наказателното
постановление, по аргумент от разпоредбата на чл.193,ал.1 ЗДДС вр.
чл.57,ал.1,т.2 ЗАНН, има и изрично посочена дата на издаване на последното,
в случая *****година, се налага констатацията, че не е бил спазен 6-
месечният срок по чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.34,ал.3 ЗАНН, нормативно
установен за издаване на наказателно постановление в рамките на образувано
административнонаказателно производство, който срок законодателят ясно и
безусловно е обвързал като начало със съставянето на акта за установяване на
нарушението, поставящ началото на административнонаказателното
производство, по аргумент и от приложимото правило, установено в
разпоредбата на чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.36,ал.1 ЗАНН, като в случая е важно
да се има предвид, че 6-месечният срок, включително и според правилата за
броене на сроковете, е започнал да тече от ***година, когато актът, не просто
съставен, но още е бил предявен, подписан от представляващ по пълномощно
жалбоподателя, на когото и е бил връчен препис от акта, съотв. е изтекъл на
***година - сряда, присъствен и работен ден.
Точно в контекста на изложеното, като отчита пропуск в рамките на
конкретното административнонаказателно производство, естеството на който
обуславя констатацията, че атакуваното наказателно постановление е било
издадено незаконосъобразно, то с оглед характера на настоящото
производство, съобразно правомощията си, воден от становището, възприето
в съдебната практика, имащо задължителен характер и без да намира от друга
страна изобщо предпоставки да обсъжда казуса по същество, респ. установява
ли се или не извършването на вмененото на “***”ЕООД нарушение, както и
доводите, обосноваващи защитната теза, развита в жалбата, поддържана и от
защитника в хода на образуваното и водено съдебно производство, съставът е
категоричен, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
отменено, като издадено незаконосъобразно, конкретно в едно опорочено от
процедурна гл.т. административнонаказателно производство, което на свой
ред следва да бъде прекратено.
Само за прецизност и пълнота на изложението, съдът намира уместно
изрично да отбележи, че няма как да приеме, че неспазването на 6-месечния
срок при издаването на наказателното постановление, съпоставено със
съставянето на акта за установяване на нарушението, е “технически пропуск”,
6
преди всичко, защото самият законодател, уреждайки
административнонаказателното производство, не е предвидил такъв институт,
а и защото, както датата на съставянето на акта, така и тази на издаването на
наказателното постановление, представляват задължителни и в същото време
основни реквизити на актовете на органите на административнонаказателното
производство, чието коректно отразяване в самото им съдържание е
изключително и особено съществено задължение на тези органи, в т.ч. и по
причина, че с датата на съставянето на акта, респ. с датата на издаването на
наказателното постановление, при това точно така, както са отразени, от своя
страна са свързани и други важни преценки, наред с тази за спазено
изискване, произтичащо от разпоредбата на чл.193,ал.1 ЗДДС вр. чл.34,ал.3
ЗАНН.
На последно място и отново само за пълнота на изложението, за
отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени деловодни
разноски, поради което, съобразено със становището по крайния изход на
делото, а и при липсата на отправено в този смисъл искане от страна по
делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане
/присъждане/ на деловодни разноски.
Мотивиран от изложеното, с оглед характера на настоящото
производство, съобразно правомощията си и на основание чл.193,ал.1 ЗДДС
вр. чл.63,ал.1,изр.първо,предл.трето ЗАНН - редакцията преди изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №*******, издадено на
*****година от началник Отдел”****” София в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на “***”ЕООД, ЕИК.............., е
наложена “имуществена санкция”, в размер 3 000 /три хиляди/лева, на
основание чл.185,ал.2 Закон за данък върху добавената стойност, за
осъществен състав на административно нарушение, описано от фактическа и
от правна страна в обстоятелствената част на постановлението и в акт №****
за установяване на административно нарушение, съставен на ***година.
7
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД №8604/2021г. по описа на СРС, НО, 4 СЪСТАВ.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГРАД СОФИЯ, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8