№ 251
гр. Горна О., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20224120100156 по описа за 2022 година
Предявен иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на вземане по чл.286 от
ТЗ ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.99 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****(чрез пълномощник АД„Герова и Петкова” с
ЕИК:*********, представлявано от адв.В.Г. от САК) твърди в исковата си молба, че ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу АНГ. М. М., въз основа на Анекс от
01.10.2019г. към Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по Договор за цесия от
16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания”ЕАД на
24.02.2020г., съгласно Уведомление по т.1.1.1 по Приложение№1. В представеното по делото
Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018г. от „БТК“ЕАД, също е описано, че
неразделна част от него е Приложение 1 в електрона форма във вида, уговорен в т.1.7. от Договора
за цесия от 16.10.2018г., съдържащо пълната информация за вземанията, предмет на
прехвърлянето. В чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът
предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията, описани в
Приложение№1, не съществуват други правоотношения. По извлечение от Приложение№1 се
установява, че по силата на Анекс 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г., сключен със
„С.Г.Груп“ЕАД/законен правоприемник на ”С.Г.Груп“ООД/, което дружество от своя страна е
придобило вземането от „Българска телекомуникационна компания”ЕАД на 24.02.2020г., съгласно
Уведомление по т.1.1.1 от Договор за цесия от 16.10.2018г., „ЮБЦ“ЕООД е единствен титуляр и
разпоредител на вземането спрямо длъжника АНГ. М. М.. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия
от 01.10.2019г., считано от подписването му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
1
на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни задължението си да
уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за
двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД, което дружество уведомява
длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си
на цедент от 01.10.2019г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е възприето като
надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99 ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Към
исковата молба били приложени договорите за цесия. В чл.6 от договора от 01.10.2019г. било
уговорено между страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен
длъжник и за двете цесии, предвид факта, че АНГ. М. М. не е изпълнил задълженията си нито към
мобилния оператор, нито към „С.Г.Груп“ООД към датата на връчването на препис от исковата
молба. „ЮБЦ“ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание
още преди подаването на заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство е ищец по
установителния иск. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, вкл. и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други. Въз
основа на договора с мобилния оператор, ответницата е ползвала предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския№17068675001 на абоната.
Съгласно чл.29 от ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ този па ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като „БТК“ЕАД определя началната и крайната му дата, която не
може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Между „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД и АНГ. М. М. било сключено Допълнително споразумение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016г. за ползване на мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart М с месечен абонамент 23.99лв.
(с ДДС) при промоционални условия/Промоционална месечна такса за Smart М - 17.99 лв. с ДДС,
промоционални условия за един допълнителен пакет „+ Неограничени минути“ с месечна такса от
0.00лв.(с ДДС) и седем допълнителни пакета „Удвоени MB на максимална скорост Smart“ с
абонамент с месечна такса 0.00лв.(с ДДС) за всеки от тях за целия срок на договора. Срокът на
споразумението е бил 24 месеца - до 21.12.2018г. Били издадени:
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г., за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г.
Фактура№**********/08.12.2018г. е начислена за отчетен период: 08.11.2018г.-07.12.2018г. за
сумата 19.88лв(с ДДС), платима в срок 25.12.2018г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM
Smart М и приложимите към него отстъпки —14.99лв.; за такса за възстановяване на клиентски
номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58лв.; ДДС ставка 20% - 3.31лв.
Фактура№**********/08.01.2019г. е начислена за отчетен период: 08.12.2018г.-07.01.2019г. сумата
17.99лв (с ДДС), платима в срок 25.01.2019г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM Smart М
и приложимите към него отстъпки - 14.99лв.; ДДС ставка 20% - 3.00лв.
Фактура№**********/09.02.2019г. e начислена за отчетен период: 08.01.2019г.-07.02.2019г. сумата
4.83лв.(с ДДС), платима в срок 25.02.2019г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM Smart М и
приложимите към него отстъпки – 4.03лв.; ДДС ставка 20% - 0.80лв. Незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на „БТК“ЕАД - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ - абонатът има следните задължения: да плаща в
2
срок дължимите суми за предоставените услуги(т.43.1.); да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ЕАД има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на деактивация на
процесния абонамент е 13.01.2019г., като същата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на оператора при .нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане. Твърди, че абонатът
бил потребил и не бил заплатил услуги, фактурирани за три последователни отчетни месеца -
декември.2018г., януари.2019г. и февруари.2019г. на стойност 42.70лв., от които ищецът
претендира за част от тях, за която е издадена заповедта за изпълнение на парично за задължение -
23.36лв. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на абоната. Предявен е иск по реда на чл.415 от ГПК относно установяване на
вземане по: чл.286 от ТЗ ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД, по издадената
Заповед№1047/18.11.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№2100/2021г. на ГОРС за: сумата 23.36лв., представляваща незаплатена цена на
далекосъобщителна услуга по повод на валидно действало Допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016г., сключено
между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и АНГ. М. М., за което са издадени
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г. за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г., сключен Договор за цесия
от 24.02.2020г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. и Анекс към договора от 10.03.2020г. между
„С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД. Претендират се разноските в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът АНГ. М. М.(чрез адв.И.И. от ВТАК) оспорва предявените искове. Исковете
били предявени от страна без процесуална легитимация и при липса на правен интерес. Съгласно
чл.99 ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Ищецът не бил представил писмени
доказателства, от които да е видно, че цесията на задължението е законноа. БТК“ЕАД(цедент) е
прехвърлило задължението към „С.Г.Груп“ООД(цесионер). Съгласно чл.5 от договора за цесия от
датата на подписване на договора цесионерът ще се смята задължен и изрично упълномощен за
уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за факта на цесията, като им изпрати
уведомление по чл.99 ал.З от ЗЗД, на адресната им регистрация по местоживеене или друг адрес
посочен за връзка в Приложение№1. Цесионерът се задължил сам да извърши уведомяването от
името на цедента, като за целта цедентът да издаде изрично пълномощно на цесионера да подписва
съответните уведомления до длъжниците на вземанията, без право да преупълномощава трети
лица с правата по това пълномощно. Ищецът приложил договора за цесия ведно с
пълномощно(Приложение№1), но липсвали доказателства за упълномощаването, както се твърди в
уведомлението за цесия(твърди се, че „С.Г.Груп“ООД е упълномощено с пълномощно от
24.10.2018г., което липсвало). Според уведомление за цесия, „С.Г.Груп“ООД(цедент) прехвърлил
вземането на „ЮБЦ“ЕООД с Договор за цесия от 01.10.2019г. Съгласно чл.6 ал.2 от този договор,
цесионерът се задължава да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне и да упълномощи
3
цесионера да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за собствена сметка. След
това има прехвърляне по силата на Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г.
(„С.Г.Груп“ЕАД(цедент) -законен правоприемник на „С.Г.Груп“ООД и „ЮБЦ“ЕООД(цесионер).
Тук има несъответствие между страните цесионер. Съгласно договора от 01.10.2019 г. цесионер е
„ОБЦ“ЕОД, а в анекс 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г. цесионер е „ЮБЦ“ЕООД.
При действието на чл.99 ал.3 от ЗЗД за ответника предишен кредитор се явявало „БТК“ЕАД и той
бил длъжен да уведоми ответната страна за направената цесия. Липсата на изрично
упълномощаване и доказателства за уведомяването ми за направената цесия я правело незаконна, а
от там и всеки ищец различен от „БТК“ЕАД не притежава правен интерес от водене на това
производство. Ищецът цитирал само издадени фактури за суми, но не бил изготвил справка за
падежа на посочените периодични плащания. Погасителната давност за периодични вземания била
три годишна. Прави възражение за наличието на изтекла давност за претендиране на
задължението. Падежът на всяко периодично задължение бил настъпил много преди издаването на
фактурите.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и АНГ. М. М. било сключено
Допълнително споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007
от 21.12.2016г. за ползване на мобилна услуга за номер ********** при условията на тарифен план
Vivacom Smart М с месечен абонамент 23.99лв.(с ДДС) при промоционални
условия/Промоционална месечна такса за Smart М - 17.99 лв. с ДДС, промоционални условия за
един допълнителен пакет „+ Неограничени минути“ с месечна такса от 0.00лв.(с ДДС) и седем
допълнителни пакета „Удвоени MB на максимална скорост Smart“ с абонамент с месечна такса
0.00лв.(с ДДС) за всеки от тях за целия срок на договора. Срокът на споразумението е бил 24
месеца - до 21.12.2018г. Съгласно чл.29 от ОУ на мобилния оператор, предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този па ползването им. Периодът на
заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната
му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Били издадени:
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г., за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г.
Фактура№**********/08.12.2018г. е начислена за отчетен период: 08.11.2018г.-07.12.2018г. за
сумата 19.88лв(с ДДС), платима в срок 25.12.2018г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM
Smart М и приложимите към него отстъпки —14.99лв.; за такса за възстановяване на клиентски
номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58лв.; ДДС ставка 20% - 3.31лв.
Фактура№**********/08.01.2019г. е начислена за отчетен период: 08.12.2018г.-07.01.2019г. сумата
17.99лв (с ДДС), платима в срок 25.01.2019г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM Smart М
и приложимите към него отстъпки - 14.99лв.; ДДС ставка 20% - 3.00лв.
Фактура№**********/09.02.2019г. e начислена за отчетен период: 08.01.2019г.-07.02.2019г. сумата
4.83лв.(с ДДС), платима в срок 25.02.2019г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM Smart М и
приложимите към него отстъпки – 4.03лв.; ДДС ставка 20% - 0.80лв. Незаплащането в срок на
издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото
на „БТК“ЕАД - чл.50 от ОУ ввр. чл.43 т.1 от ОУ - абонатът има следните задължения: да плаща в
срок дължимите суми за предоставените услуги(т.43.1.); да прекрати едностранно индивидуалния
договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от ОУ или в случай, че е
4
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, „БТК“ЕАД има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на деактивация се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано
плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури
срокове за заплащане.
Въз основа на Анекс от 10.03.2020г. към Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с
прехвърлител на вземанията ”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, „ЮБЦ“ЕООД е цесионер и
собственик на вземания по Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания
„Българска телекомуникационна компания”ЕАД, съгласно Уведомление по т.1.1.1 по
Приложение№1. В представеното по делото Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от
16.10.2018г. от „БТК“ЕАД, също е описано, че неразделна част от него е Приложение№1 в
електрона форма във вида, уговорен в т.1.7. от Договора за цесия от 16.10.2018г., съдържащо
пълната информация за вземанията, предмет на прехвърлянето. В чл.5.3 от договора за цесия е
уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение№1, не съществуват други правоотношения.
Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването му,
„ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№2100/2021г. и е била издадена Заповед№1047/18.11.2021г. за изпълнение на
парично задължение на АНГ. М. М. към „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, за: сумата 23.36лв.,
представляваща незаплатена цена на далекосъобщителна услуга по повод на валидно действало
Допълнително споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007
от 21.12.2016.г., сключено между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и АНГ. М. М.,
за което са издадени фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г. за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г., сключен Договор за цесия
от 24.02.2020г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. и Анекс към договора от 10.03.2020г. между
„С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД; сумата 205.00лв., представляваща направените разноски по
ч.гр.дело№2100/2021г. на ГОРС(ДТ и адв.възнаграждение). Издадената заповед за изпълнение
била връчена на длъжника М., който депозирал възражение по чл.414 от ГПК. С Разпореждане
ГОРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от връчване на препис от настоящото
разпореждане може да предяви против длъжника иск за установяване на вземането си по заповедта
за изпълнение, като довнесе дължимата държавна такса.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че е предоставил твърдените
далекосъобщителни услуги на ответника. Така, в тежест на ищеца е да докаже факта на
5
сключването на валиден договор за доставката на далекосъобщителни услуги, съдържанието му,
вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при предсрочното
прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи условия(ОУ);
потребените далекосъобщителни услуги и стойността им. В тежест на ответника по делото от своя
страна е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане
стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи дължимостта им.
Съдът приема за безспорно установено, че представения по делото договор за
далекосъобщителни услуги, респ. Допълнително споразумение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016г. за ползване на мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart М са валидно сключени и
съответно обвързват страните по делото. Същите не са оспорени от ответната страна и доколкото
носят подписите на лицата, посочени в тях като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. В този смисъл
следва да се приеме, че с подписването на процесния договор и допълнително споразумение в
правната сфера на всяка от страните са възникнали съответни права и задължения. За прецизност,
следва да се уточни, че договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за
далекосъобщителни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл.258
и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил
основното си задължение по договорите - да предоставя на ответника далекосъобщителни услуги.
Въз основа на Договор за цесия от дата 01.10.2019г., с прехвърлител на вземанията
”С.Г.Груп“ООД, което от своя страна, „ЮБЦ“ЕООД е цесионер и собственик на вземания по
Договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания”ЕАД. Съгласно чл.6 ал.2 от Договора за цесия от 01.10.2019г., считано от подписването
му, „ЮБЦ“ЕООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е
приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ООД,
което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019г.
От приобщения в доказателствената съвкупност в настоящото производство Договор за
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.10.2018г., "БТК"ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп"ООД
вземанията, посочени в Приложение№1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им
принадлежности, включително и изтеклите лихви, ако има такива. По делото не е представено
описаното в Договора за цесия Приложение№1, поради което не може и да се установи по делото
дали вземането на „БТК“ЕАД против ответниka М. е било предмет на този договор, т.е. дали е било
прехвърлено от „БТК“ЕАД на „С.Г.Груп“ООД. При липсата на доказателства за прехвърляне на
вземането против М. от „БТК“ЕАД на „С.Г.Груп“ООД, не може да се направи извод дали
„ЮБЦ“ЕООД е надлежен кредитор на ответника. Също така представеното по делото
потвърждение(лист21 от делото – Извлечение от Приложение№1 към Уведомление по т.1.1.1 от
24.02.2020г. към Договор за цесия от 01.10.2019г.) по чл.99 ал.3 от ЗЗД от „БТК“ЕАД, в което е
посочено, че „С.Г.Груп“ООД има правата на кредитор по отношение на вземането в размер на
23.36лв. спрямо АНГ. М. М., прехвърлено с Договор за цесия от 16.10.2018г., не е посочено кое е
лицето, положило подпис за „БТК“ЕАД. Приложеното потвърждение за прехвърляне на вземане е
6
частен свидетелстващ документ(чл.180 от ГПК), който няма обвързваща за съда материална
доказателствена сила. В тази връзка, не може да се направи преценка дали това волеизявление
произтича от упълномощен представител на дружеството мобилен оператор. Ето защо, с
въпросното потвърждение също не доказва, че „БТК“ЕАД е прехвърлило вземането в размер на
23.36лв. на „С.Г.Груп“ООД. Не доказва прехвърлянето на процесното вземане и извлечението от
Приложение№1 към договора за цесия от 01.10.2019г., тъй като това приложение няма нищо общо
с първоначалния договор за цесия от 16.10.2018г. Също така изпращането на уведомление за цесия
до ответника М. за прехвърлянето на вземането на „БТК“ЕАД към АНГ. М. М. на „С.Г.Груп“ООД
с договора за цесия от 16.10.2018г. не установява включването на вземането на „БТК"ЕАД към
ответника в Приложение№1, съответно и прехвърлянето на това вземане от „БТК“ЕАД на
цесионера „С.Г.Груп“ООД.
Не се доказа също, че вземането в размер на 23.36лв., представляваща незаплатена цена на
далекосъобщителна услуга по повод на валидно действало Допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016г., сключено
между „Българска телекомуникационна компания”ЕАД и АНГ. М. М. е прехвърлено с две
последователни цесии в полза на ищеца. Това е така, защото предмет на договора за цесия от
16.10.2018г. са вземания на „БТК“АД, описани в Приложение№1, което не се представи по делото.
Твърди се от ищеца, че се представя само извлечение от него. В действителност се представя само
извлечение от Приложение№1 към Договор за цесия от 01.10.2019г. Така, съдът не може да
обоснове извод, че е извършена валидна цесия в полза на „С.Г.Груп“ООД по отношение на
процесното вземане. Това обстоятелство компрометира и втория договор за цесия. Съдът намира,
че не се доказва по категоричен и безспорен начин наличие на валидно вземане, което е
прехвърлено надлежно с описаните договори за цесия в полза на ищеца.
По делото няма и доказателства както за датата на изпращане, така и за връчване на това
уведомление на длъжника. При липсата на доказано прехвърляне на вземането на „БТК“ЕАД към
ответника М. на „С.Г.Груп"ООД, не може да се направи извод и за прехвърляне на вземане на
"С.Г.Груп" ООД към ответника на „ЮБЦ“ЕООД с Договора за прехвърляне на вземане от
01.10.2019г., независимо от посочване името на ответника в извлечението от Приложение№1 към
Договора за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г. Поради това, настоящият съдебен състав не
може да направи извод, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца, тъй като никой не може да
прехвърли права, който няма. Така, ищецът не доказва твърдението си, че е придобил вземането
срещу ответника, за което му е издадена заповед за изпълнение, по сключения договор за цесия.
По делото липсват доказателства, че ищецът е придобил именно въпросното вземане към
ответника. За да е действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено или определяемо.
Неопределяемостта на прехвърлените вземания по първия договор за цесия от 16.10.2018г. води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание на която тя е
извършена, т.е поради липса на предмет – чл.26 ал.2 от ЗЗД/Решение№32/09.09.2010г. по
т.дело№438/2009г. - II т.о. ВКС/.
В хода на производството, обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за реално
предоставяне на твърдените телекомуникационни услуги за исковия период и ползването им от
ответника, както и начина на формиране и размера на претенцията. Не се установява дали сумите
са сбор от месечни такси и в какъв размер, вкл. - дали те съответстват на предвидената в договора,
както и дали са потребени мобилни услуги, смс, интернет и прочие и за какъв период. Твърдените
7
фактури, които са представени по делото, не внасят яснота по горните въпроси - те са частни
документи, оспорени и отразяващи само изгодни за ищеца обстоятелства. Представени са
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г., за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г.
Фактура№**********/08.12.2018г. е начислена за отчетен период: 08.11.2018г.-07.12.2018г. за
сумата 19.88лв(с ДДС), платима в срок 25.12.2018г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM
Smart М и приложимите към него отстъпки —14.99лв.; за такса за възстановяване на клиентски
номер за услуга, спряна поради неплащане 1.58лв.; ДДС ставка 20% - 3.31лв.
Фактура№**********/08.01.2019г. е начислена за отчетен период: 08.12.2018г.-07.01.2019г. сумата
37.87лв (с ДДС), платима в срок 25.01.2019г., от която: за Месечен абонамент VIVACOM Smart М
и приложимите към него отстъпки - 14.99лв.; ДДС ставка 20% - 3.00лв.; баланс от предходните
периоди – 19.88лв. Фактура№**********/09.02.2019г. e начислена за отчетен период: 08.01.2019г.-
07.02.2019г. сумата 23.36лв.(с ДДС), платима в срок 25.02.2019г., от която: за Месечен абонамент
VIVACOM Smart М и приложимите към него отстъпки – 4.03лв.; ДДС ставка 20% - 0.80лв.; баланс
от предходните периоди – 18.53лв. Т.е. към задълженията са включени и стойности на
предоставени мобилни услуги за предходни периоди. Ищецът сам се позовава на сключеното на
21.12.2016г. допълнително споразумение и основава претенциите си именно на неговите клаузи.
Ето защо и доколкото за процесия период е действало именно посоченото споразумение от
21.12.2016г., искът се явява недоказан по своите основание и размер. За пълнота следва да се
посочи, че за съда не е съществува задължение да указва на ищеца, че не представя някое
конкретно доказателство. За съда според чл.146 ал.2 от ГПК съществува единствено задължение
да укаже на страните за кои от обстоятелствата, за които носят тежестта на доказване, не сочат
доказателства. Ответникът счита, че облигационната връзка между него и „БТК“ЕАД била
преустановена. Твърденията на ищеца „ЮБЦ“ЕООД, че деактивацията на процесния абонамент е
на 13.01.2019г., но въпреки това, последната фактура№**********/09.02.2019г. e начислена за
отчетен период: 08.01.2019г.-07.02.2019г. „ЮБЦ“ЕООД бе задължено по реда на чл.190 от ГПК да
представи документи(-пълномощно от цедента „БТК“ЕАД с което се упълномощава цесионера
„ЮБЦ“ЕООД за уведомяването, както и писмени доказателства , относно уведомяването на А.М.
във връзка с извършената цесия; -документ, удостоверяващ волеизявление на „БТК“ЕАД за
едностранно прекратяване на правоотношението между „БТК“ЕАД и А.М., както и доказателства
за връчването на този акт на А.М.; - доказателства за връчване на представените в заседанието от
04.04.2022г. документи – последно предупреждение/покана за погасяване на просрочени
задължения№**********/18.11.2019г./ и покана за доброволно плащане/покана за погасяване на
просрочени задължения № **********/21.01.2019г./ - на клиента АНГ. М. М.) по искане на
ответника за доказване на негови твърдения. Поради това, съдът намира, че ищецът е създал
пречки за събиране на доказателства – чл.161 от ГПК. Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. За дължимостта на сумите, следва да се докаже по категоричен начин,
че услугите са предоставени и потребени от ответника, както и да се установи начинът на
формиране на търсената цена, като същевременно се докаже и, че именно ищецът има качеството
на кредитор и носител на вземанията. В случая доказване на всички елементи от фактическия
състав на претенцията не бе извършено, поради което недоказаното се приема за нестанало. Съдът
не формира извод за наличие на дълг, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени, както
предявения установителен иск относно претендираната главница, така и предявения
8
установителен иск за акцесорно вземане /обезщетение за забава/. С оглед изложеното, исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност по смисъла на чл.111 от ЗЗД по отношение на дължимата главница, поради което същото
следва да се разгледа, като въведено в процеса в преклузивните за това срокове, установени в
разпоредбата на чл.133 от ГПК. Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение№3 по тълк.дело№3/2011г. на ОСГТК ВКС, понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви, като тези периодични плащания се погасяват по давност в тригодишен срок. Следва
да се вземе предвид и чл.3 т.2 от ЗМДВИП за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането
на които се погасяват или прекратяват права за частноправните субекти. С Решение(обн. ДВ
бр.33/07.04.2020г.) за удължаване на срока на обявеното извънредно положение, Народното
събрание на Р.България удължава този срок до 13.05.2020г. Съгласно §.13 от ПЗР на
ЗИДЗЗ(обн.ДВ бр.44/13.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Следователно, през периода: 13.03.2020г.-20.05.2020г. вкл. погасителна
давност не тече. Падежът на задължението по фактура№**********/08.12.2018г. е 25.12.2018г.,
фактура№**********/08.01.2019г. е 25.01.2019г., фактура№**********/09.02.2019г. е 25.02.2019г.
Следователно тригодишният давностен срок за задължението по
фактура№**********/08.12.2018г. е изтекъл на 25.12.2021г., по фактура№**********/08.01.2019г.
е изтекъл на 25.01.2022г., по фактура фактура№**********/09.02.2019г. е изтекъл на 25.02.2022г.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено в съда на 18.11.2021г., от която дата погасителната
давност се счита прекъсната. Съгласно ОУ абонатът е бил длъжен да заплаща ежемесечно цените
на предоставените му услуги, съгласно издадена от дружеството фактура, независимо от това дали
е получил същата. В ОУ е предвидено, че плащането следва да се извършва в определен срок след
датата на издаване на фактурата, т.е. за всяка една от процесните фактури за периода: 08.11.2018г.-
07.02.2019г. е настъпила изискуемостта, като обаче за нито една от тях не следва да се приложи
института на кратката погасителна давност, тъй като видно от датата на образуване на заповедното
производство, за нито една от тях не е изтекъл тригодишния давностен период.
По изложените съображения предявеният иск за установяване съществуването на вземане
на ищеца по отношение на АНГ. М. М. за сумата 23.36лв., представляваща незаплатена цена на
далекосъобщителна услуга по повод на валидно действало Допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016.г., сключено
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и АНГ. М. М., за което са издадени
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г. за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г., сключен Договор за цесия
от 24.02.2020г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. и Анекс към договора от 10.03.2020г. между
„С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД, съобразно издадената Заповед№1047/18.11.2021г. за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№2100/2021г. на ГОРС, е неоснователен и следва да
9
бъдат отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят направените по делото разноски сумата 200.00лв.(заплатено адвокатско
възнаграждение), която сума следва да му се заплати от ищцовото дружество.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от страна на „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София Район „Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII, представлявано от
Управител Ю.Б.Ц., против АНГ. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.О.
ул.**** Общ.Г.О., с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.**** и с друг известен адрес: с.О. Общ.П.Т., за
приемане за установено, че АНГ. М. М. дължи на „ЮБЦ“ЕООД по издадена
Заповед№1047/18.11.2021г. за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.дело№2100/2021г. на ГОРС: сумата 23.36лв., представляваща незаплатена цена на
далекосъобщителна услуга по повод на валидно действало Допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски№6567007 от 21.12.2016.г., сключено
между „Българска телекомуникационна компания” ЕАД и АНГ. М. М., за което са издадени
фактура№**********/08.12.2018г., фактура№**********/08.01.2019г.,
фактура№**********/09.02.2019г. за периода: 08.11.2018г.-07.02.2019г., сключен Договор за цесия
от 24.02.2020г. между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ЕАД,
сключен Договор за цесия от 01.10.2019г. и Анекс към договора от 10.03.2020г. между
„С.Г.Груп“ЕАД и „ЮБЦ“ЕООД.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София Район
„Триадица” бул.„България“№81 вх.В ет.VIII, представлявано от Управител Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ
на АНГ. М. М. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Д.О. ул.**** Общ.Г.О., с друг
известен адрес: гр.Г.О. ул.**** и с друг известен адрес: с.О. Общ.П.Т., сумата 200.00лв./двеста
лева/, представляваща направените разноски по гр.дело№156/2022г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
10