РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветан Ив. Колев
Членове:Биляна М. Вранчева
Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100605087 по описа за 2025 година
С Присъда № 180 от 25.03.2025 година, постановена по НОХД №
14090/2023 година състав на Софийски районен съд е признал подсъдимия
И. Г. И., ЕГН **********, за виновен в това, че на 30.11.2014 г., около 20:00
часа в с. Пасарел, общ. Столична, обл. София. ул. „Момин камък” № 11, при
условията на съучастие, като съизвършител с М.Д.С. - извършител, чрез
нанА.не на множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и
лицето на М.Н.А., причинил на М.Н.А. тежка телесна повреда, изразяваща се
в трайно намаление на зрението на дясното око, отговарящо на визус
/зрителна острота/ 0.01, което увреждане реализирало медико-биологичния
признак „постоянна слепота с едното око“ - престъпление по чл. 128, ал. 2, пр.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
128, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година.
Със същата присъда районният съд е признал подсъдимия за виновен и в
това, че на 30.11.2014 г., около 20:00 часа, в с. Пасарел, общ. Столична, обл.
София, ул. „Момин камък” № 11, при условията на съучастие, като
съизвършител с М.Д.С. - извършител, влязъл в чуждо жилище - къща,
обитавана от М.Н.А. и Д.С.Г., след като употребил за това хитрост, изричайки
думите „Отвори! Полиция!“ и сила, блъскайки силно отворената от А. врата и
1
деянието е извършено от две лица - С. и И. - престъпление по чл. 170, ал. 2,
пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от осем месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко
наказание между горните две - „лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на
определеното общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години.
Присъдата е атакувана с въззивна жалба от подсъдимия И. Г. И. .
Оплакванията са за незаконосъобразност и неправилност, а доводите свързани
с неправилно и превратно изследване на доказателствата от решаващия съд.
Твърдението на защитата е че И. не е нанА.л побой над пострадалия М.Н.А.,
поради което и не е извършителят, причинил му тежката телесна повреда.
В открито съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържаха
жалбата. Изложиха и подробни съображения в нейна подкрепа с насоки,
съвпадащи с тези, формулирани още с нея.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспори жалбата.
Пледира за потвърждаване на присъдата.
В „последната си дума“ подсъдимият поиска оправдателна присъда.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, доказателствата и
Закона, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално-допустима. Тя е подадена в
законоустановения срок от активно легитимирана страна.
„По същество“, съдът намира жалбата за неоснователна.
Съображенията са следните:
Пред първата инстанция с внесения обвинителен акт е било повдигнато
обвинение и срещу М.Д.С., ЕГН: **********, за това, че в условията на
съучастие, като извършител, заедно с И. Г. И. е извършил същите две
престъпления, за които е обвинен и И. С определение от 30.05.2024 г. на 6-и
състав при СРС, НО, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено
споразумение за решаване на делото по отношение на обвиненията срещу
М.Д.С. и производството в частта относно този подсъдим е прекратено.
Фактите, установени по делото според въззивната инстанция са
следните:
Цялото действие, от неговото начало да финала му се развива в село
Пасарел на дата 30.11.2014 година. Това е и датата, на която са празнували
именниците „Андреевден“. По този повод свидетелят А.Г.В. празнувал заедно
с множество приятели – подсъдимият И. Г. И., свидетелите М.Д.С., Г.И.С.,
А.Ч. Г., С.С.Д., Д.Л. С.а и И.И.П.. Черпели се за повода в кафене, находящо се
в центъра на селото, известно като „Новото“. От там компанията си тръгнала
около 17:00 часа, като всички, с изключение на Д.С. и И.П., тръгнали към
2
дома на А.В., находящ се в с. Пасарел, общ. Столична, обл. София, ул. „Момин
камък“ № 12, където да продължат да празнуват. По пътя си купили алкохол. В
дома на А.В. дошли и свидетелките Е.В.Д. и В.В.В..
По време на празненството, между присъстващите станало дума, че
двама мъже, които не са местни, но са живеещи в с. Пасарел, на ул. „Момин
камък“ № 11 тормозят възрастите хора в селото. По този повод, подтикнати от
изпитото количество алкохол и от завладялата ги обща емоция И. И., М. С.,
С.Д., Г.С. и А. Г. решили да отидат и да потърсят сметка на двамата мъже,
като ги набият, т.е. накажат за злодеянията им и така да въздадат
„справедливост“. Около 19,30 часа петимата се отправили към къщата, където
живеели М.Н.А. и Д.С.Г., които всъщност не били лично познати на никой от
петимата. Домакинът А.В., останал в дома си заедно със свидетелките Е.Д. и
В.В..
Втората част от „действието“ се разиграла пред и в къщата, обитавана от
М.Н.А. и Д.С.Г., или по-скоро от Д.С.Г. и М.Н.А., тъй като майката на Г. е била
и наследствен собственик на имота. Двамата приятели си била у дома и
гледали телевизия, /футболен мач/, като Д. Г. лежал на едно от леглата в
единствената стая в къщата, намиращо се в дясно от входната врата, а М. А.
седял на другото легло, което се намирало срещу входната врата. Имота,
където била построена къщата бил ограден с плътна ограда и към него се
влизало през метална врата, която в този момент била заключена.
И. И., М. С., С.Д., Г.С. и А. Г. стигнали до къщата, където живеел
пострадалия. След като установили, че портата на двора е заключена,
първоначално свидетелят М. С., а след него и свидетелят С.Д. изритали с крак
ламарината на портата на двора, в резултат на което тя паднала. При удара
С.Д. наранил крака си, уплашил се, че се е травмирал сериозно и си тръгнал
към вкъщи.
Подсъдимият И. И. и свидетелите М. С., Г.С. и А. Г., влезли в двора на
къщата. Всички имали качулки на главите си, а И. И. и М. С. били и с черни,
плетени маски с прорези.
Станало вече около 20:00 ч., когато подсъдимият И. И. почукал силно на
вратата на къщата. Д. Г., който продължавал да си лежи в леглото казал на
пострадалия М. А. да стане и да провери кой чука, което А. и сторил. Преди да
отключи вратата, М. А. попитал кой чука, на което изпърво никой не
отговорил. Вместо отговор подсъдимият И. И. втори път почукал силно на
входната врата на къщата, при което М. А. отново попитал кой чука, на което
И. И. отговорил: „Отвори! Полиция!“.
Чувайки това, М. А. отключил и отворил вратата широко, но не видял
никого навън, тъй като в този момент четиримата се били прикрили в тъмното
отстрани на къщата. М. А. тъкмо започнал да затваря вратата, когато
подсъдимият И. И. я бутнал силно и заедно с М. С. влезли в къщата.
И. И. и М. С. повалили М. А. на леглото и започнали да му нанА.т
множество удари в главата с юмруци, след което М. А. паднал на земята, а М.
С. и И. И. продължили да му нанА.т удари с ритници по главата и по лицето, в
резултат от което на А. започнала да му тече кръв от очите и от ушите.
3
В това време Д. Г. безучастно лежал на друго легло, не се намесвал, за да
не пострада и самия той. След малко в къщата влязъл и свидетелят Г.С., който
до този момент стоял навън заедно с А. Г.. Двамата през цялото време
наблюдавали действията на И. И. и М. С. през отворената входна врата на
къщата. Г.С. влязъл в дома не с намерение да се включи в побоя, а за да го
прекрати, което и сторил.
Подсъдимият И. И., свидетелите М. С., Г.С. и А. Г. се върнали в дома на
А.В. и продължили да празнуват.
След като нападателите напуснали дома му, Д. Г. се обадил на тел. 112.
На място пристигнали автопатрул на 08 РУ-СДВР и линейка, която откарала
пострадалия М. А. в УМБАЛ „Света Анна“, гр. София за лечение.
По време на болничния престой и проведените оперативни интервенции
се установило, че на пострадалия М.Н.А. са причинени следните травматични
увреждания:
разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око,
непосредствено под дясната вежда; разкъсно-контузна рана на горния клепач
на лявото око, включваща мигления ръб; кръвонА.дания на горните и долните
клепачи на лявото и дясното око; субконюнктивални кръвоизлизи на двете
очни ябълки; хематоми в областта на шията и врата; кръв в предна очна
камера на дясното око, без оформено ниво, травматична мидриаза,
разкъсвания на сфинктера, иридодонеза, факодонеза, мътнини в
стъкловидното тяло - по-плътни в горната половина (организирани като след
кръвоизлив); потъмняване на очната леща на дясното око; очно дъно - папила
(зрителен нерв) с очертани граници, избледнял (находка, както при нарушено
кръвоснабдяване), макула (място на най-ясно виждане) бледа, без рефлекс
(находка, както след травматичния оток), намаление на зрението на дясното
око (VOD = 0.01), при което брои пръсти на ръката от 50 см.
Намалението на визус (зрителната острота) до 0.01 на дясното око на
пострадалия М. А. е трайно, без тенденции към оздравяване и реализира
критериите на медико-биологичния признак „постоянна слепота с дясното
око“. Това намаление на зрението на пострадалия се дължи на установените
промени на очния нерв и макулата, като същото отговаря на степен на
социално значима слепота. Конкретна причина за намаление на зрението са
увредите на зеницата, на стъкловидното тяло и на очния нерв, изразяващи се в
трайно разширение и неподвижност на дясната зеница, наличие на мътнини в
стъкловидното тяло, избледняване на очния нерв с липса на рефлекс в
макулата, които са причинени в резултат от нанесените на 30.11.2014 г. от И.
И. и от М. С. множество удари с юмруци и с ритници в главата и в лицето на
пострадалия М. А..
Такива факти установява въззивната инстанция. Идентични с тях е
намерил за установени и първостепенния съд, което го е мотивирало и да
приеме съпричастност на подсъдимия И. И. към причинената тежка телесна
повреда.
Когато е установявал фактите, районният съд е направил един
изключително подробен, задълбочен и цялостен анализ на доказателствата,
4
като ги е преценил добросъвестно през призмите, както на обвинителната,
така и на защитната теза.
По доказателствата.
Някои специфични за това производство особености са въвели немалко
затруднение при установяване на фактите. Тези затруднения са провокирани
от една страна от необходимостта да се анализират променени, дори
противоречащи си показания на един и същ свидетел Г.С., дадени в
досъдебното производство и на съдебна фаза. Силно затруднение е породено и
от факта, че двама от най-ключовите за делото свидетели са починали преди
да дадат показания, които да могат да бъдат ползвани. Д. Г. е починал скоро
след инцидента, /той е страдал от наркотична и алкохолна зависимост и
шизофрения/, докато пострадалият М. А. е дал показания пред разследващ
орган, но след това и той е починал и при липсата на съгласие от страните
неговите показания не са приобщени и не могат да бъдат коментирани от
въззивния съд.
Въпреки тези особености за доказателствена оскъдица не би могло да се
говори. На грозната сцена, довела до толкова тежки последици за пострадалия
са присъствали, извън починалите още четирима. Единият от тях –
подсъдимият И. И. отрича да е участвал в побоя. Напълно логично, доколкото
такава е и неговата защитна позиция.
По-интересни и далеч по-трудни за анализ са показанията на
свидетелите свидетелите М. С., Г.С. и А. Г.. Но и тези именно свидетелски
показания са основата, върху която съдът изгражда ключовите изводи по
фактите.
Първостепенният съд, както и по горе настоящата инстанция посочи е
направил един изключително подробен анализ на всички доказателства,
спирайки се подробно и на показанията на посочените трима свидетели, като
обективно и последователно е изразил основанието, поради което приема
едни от техните показания за правдиви и не приема за достоверни други.
Въззивният съд няма да прави подробен коментар на показанията на
свидетелите С.С.Д., Д.Л. С.а, И.И.П., Е.В.Д. и В.В.В., такъв е направен от
първоинстанционния съд. Единствено ще обърне внимание на изнесеното от
свидетелката Е.В., която казва, че след като се върнали четиримата, /И., М., Г.
и А./ са говорили, че И. И. и М. С. са „пребили някакъв човек“. А пък
свидетелят С.Д., /който явно имал в началото намерение да участва активно в
„наказателната акция“, но е наранил крака си и неговото участие се заключило
само в това да разбие вратата към двора/, изнА. информация, предадена му от
братовчед му А. Г. – че двамата, М. и И. са влизали в къщата и са били
пострадалия.
По-подробно въззивният съд ще анализи показанията на свидетелите М.
С., Г.С. и А. Г..
Ценни са показанията на свидетеля А. Г.. В показанията си, дадени в
рамките на първоинстанционното съдебно следствие разказва: „…влязоха М.
и И. да ги бият вътре….“. Това изявление е съответно на показанията на
свидетеля от досъдебното производство, дадени още на 03.12.2014 г. /л. 26 от
5
Том първи ДП/ пред разследващ полицай и дадените пред съдия на 16.12.2014
г. /л. 34 от Том първи ДП/, които показания са приобщени от районния съд по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 1 от НПК. Тези
приобщени показания изразяват най-пресни факти и е напълно логично десет
години по-късно част от случилото се да се е изтрило от паметта на свидетеля.
С това въззивният съд си обяснява и объркването, настъпило в показанията му
в хода на депозирането им пред съда по време на съдебното следствие.
Свидетелят Г. разказва, че е останал отвън до входната врата, където имал
видимост към вътрешността на къщата и видял как М. и И. започват да удрят с
ръце и крака мъжа, който преди това им отворил вратата. Ударите нанА.ли М.
и И., а Г. стоял до тях и гледал. В показанията си, дадени пред съдия около две
седмици след побоя този свидетел обяснява, че първоначално М. влязъл вътре
и започнал да удря с ръце по главата човека, който отворил вратата. След това
и И. влязъл вътре, като човекът когото М. биел се намирал легнал на леглото,
но М. продължавал да го удря. И. е влязъл след М. и „започнал да удря същия
човек“, а той и Г. стояли отвън до вратата. Другият човек лежал на другото
легло, като свидетелят Г. не е видял някой да го удря него.
Свидетелят Г.И.С. /л. 157-158/, вкл. са приобщени по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК показанията му от досъдебното производство,
дадени прд разследващ полицай /л. 29 от Том първи ДП/ и на основание чл.
281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК са прочетени показанията на свидетеля, дадени
пред друг съдебен състав на 07.04.2017 г. /л. 130 гръб-л. 131 от НОХД №
18504/2015 г. СРС, НО, 114-и състав/. При разпита на свидетеля Г.С.,
непосредствено пред съда, същият заявява, че си спомня случая, както и че е
видял само М. да удря един човек, а И. да си говори с друг човек. По реда на
чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК са прочетени показанията на
свидетеля от ДП, дадени на 10.12.2014 г., обективирани в протокол за разпит
на л. 29-30 от Том първи на ДП, видно от които е че свидетелят е заявил пред
разследващия полицай, че на 30.11.2014 г., когато четиримата /И., М., А. и той
самият/ влезли в двора на къщата и потропали на вратата, при което някой
отворил, след което М. и И. влезли вътре, а той и А. останали отвън, като може
би след около минута и свидетелят Г.С. влязъл вътре. Влизайки вътре
свидетелят видял как М. удря един човек, който лежи на леглото, при което
свидетелят С. започнал да дърпа М. да не бие човека и да си тръгва. Убеден е,
че единствено М. е нанА.л удари на човека. В разпита си пред съдия обаче,
извършен на 07.04.2017 г. пред съдебен състав по НОХД № 18504/2015 г. на
СРС, НО, 114-и състав, са приобщен към доказателствената съвкупност по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, свидетелят казва следното:
„от входната врата на къщата аз погледнах на вътре и видях как подсъдимите
нанА.т удари върху единия мъж. Бях на разстояние около 4 метра. Стаята се
падаше в ляво. От вратата на къщата аз просто видях какво се случва в стаята
и влезнах и ги издърпах двамата – М. и И..“. Тези показания са в унисон с
показанията на свидетеля А. Г. и с изнесеното от свидетелката Е.Д., която от
разказите след това е разбрала, че и двамата, а не само М. С. са пребили
пострадалия човек.
След прекратяване на производството по отношение на него, в
6
качеството на свидетел е разпитан и М. С. /л. 200- 201 от НОХД/, при който
той заявява, че от влизане в къщата до завършека на побоя единствено и само
той е удрял пострадалия. Съдът не дава вяра на показанията на този свидетел
именно касателно обстоятелството участвал ли е И. И. в побоя, нанесен на
пострадалия или не. Показанията на С. противоречат с възприетите за
достоверни показания на свидетелите Г.С. и А. Г., както и противоречат на
производните показания, дадени от свидетелката Д..
Свидетелят изнА. и данни, които имат отношение към обвинението по
чл.170,ал.2 НК, повдигнато на И.. М. С. твърди, че не И. И., а свидетелят Г.С. е
почукал и викнал „Полиция! Отворете!“. И в тази част, въззивният съд не се
доверява на показанията на С.. Те в тази им част противоречат на показанията
на свидетелите А. Г. и Г.С., които са убедени, че именно подсъдимият И. И. е
бил този, който след почукване на входната врата и зададен отвътре въпрос
„Кой е?“ е отговорил: „Отвори! Полиция!“.
Съдът разбира се не отрича правото на подсъдимия сам да реши по
какъв начин да организира защитата си, включително и да приключи за себе
си производството, съглА.вайки се с прокуратурата и подписвайки
споразумение по реда на чл.384 НПК, но не може да не прави впечатление
обстоятелството, че М. С. като подсъдим е приел, че е осъществил деянието
по чл.128 НК в съучастие с подсъдимия И. И..
Въззивната инстанция споделя и подозрението на първата, че
показанията на М. С. имат за цел единствено да подкрепят защитната теза на
подсъдимия И., като той - С. „поеме“ върху си цялата отговорност за
случилото се на 30.11.2014 г. вечерта в с. Пасарел.
Първоинстанционният съд е направил задълбочен и подробен анализ и
на обясненията на подсъдимия И. И.. Въззивната инстанция се солидаризира с
изводите на първата да не кредитира тези обяснения в три техни части:
Не той, а Г.С. е извикал „Отвори! Полиция!“.
Не и той, а единствено М. С. е удрял пострадалия М. А..
Именно той е спрял М. С., който е продължавал да пребива А., а не
свидетелят Г.С..
Тези твърдения на подсъдимия, имащи изцяло защитен характер
противоречат на показанията на възприетите за обективни и верни показания
на свидетелите Г. и С., обсъдени и по-горе.
Показания на пострадалия свидетел М. А. /л. 257-258 от НОХД №
18504/2015 г. на СРС, НО, 114-и състав/, дадени пред друг съдебен състав са
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК с оглед събраните
доказателства за настъпила на 05.11.2024 г., в хода на настоящото съдебно
производство, смърт на свидетеля.
От тези показания се установява, че докато живял в с. Пасарел с Д. Г.
бил пребит от трима човека, които го ритали. Това се случило преди Нова
година. Свидетелят разказва, че въпросните „трима“ са го свалили до леглото
и започнали да го ритат с кубинки, при което започнала да му тече кръв от
очите и от ушите. В резултат от този побой свидетелят почти загубил дясното
си око и почти не вижда с него. Свидетелят така и не разбрал каква е
7
причината, поради която са го набили. Твърди, че са го били трима човека,
като това по-скоро го препредава от казаното му от покойния Д. Г., отколкото
от собствените си спомени. Ползването на множествено число, въпреки
несъответствието все пак говори за побой, нанесен не от един /М. С./, а от
двама. Най-вероятно грешката с посочването на трима човека се дължи на
обстоятелството, че в стаята е влязъл и свидетелят Г.С., за когото няма
доказателства да е удрял пострадалия.
Тези приобщени показания на А. отговарят напълно на възприетите за
достоверни показания на другите двама очевидци – Г.С. и А. Г., поради което
и ги кредитира цялостно, с изключение на посоченото от него число на
нападателите му.
Травматичните увреждания, тяхната причинно-следствена връзка с
нанесения над А. побой и медико-биологичния им характер са изяснени чрез
цялостен анализ на медицинската документация и приобщеното заключение
на съдебно-медицинската експертиза /л. 38-41 от Том първи ДП/. От нея се
установява, че пострадалият е получил разкъсно-контузна рана на горния
клепач на дясното око, непосредствено под дясната вежда; ръбец от разкъсно-
контузна рана на горния клепач на лявото око, включваща мигления ръб;
кръвонА.дания на горните и долните клепачи на лявото и на дясното око;
субконюнктивални кръвоизливи на двете очни ябълки; дясно око – кръв в
предна очна камера, без оформено ниво, травматична мидриаза, разкъсвания
на сфинктера, иридодонеза, факодонеза, намаление на зрението на дясното око
(при постъпването VOD = 0.02 HK, при изписването VOD = 0.03); хематоми в
областта на шията и врата.
Вещите лица са приели, че тези увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, и които
могат да бъдат получени на посоченото време и по начин - чрез нанА.не на
удари с юмруци и ритници по лицето, като не може да се изключи, че става
въпрос за такива с наслагващ се характер.
Травматичните увреждания на дясна очна ябълка в своя морфологичен
комплекс, към момента на прегледа, са причинили на пострадалия трайно
намаление на зрението, за срок по-голям от 30 дни. В това експертно
заключение изрично е посочено, че предвид морфологичната характеристика
и тежестта на установените травматични увреждания, следва да се направи
съдебно-медицинска преценка на медико-биологичната характеристика на
уврежданията, след като премине възстановителният период, не по-рано от 6
месеца след този преглед и след офталмологичен преглед, с оглед
възможността да се касае до постоянна слепота с това око. Посочено е също
така, че останалите увреждания са причинили на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. В открито съдебно заседание
вещите лица уточняват, че става въпрос за травма, която касае
преимуществено дясното око, като има наличие на кръв, изпълваща изцяло
предната камера, което от своя страна предопределя възможност за развитие
на структурни промени в това око, вкл. в лещата, която представлява
структура, разделяща предната и задната камера на окото. Резорбацията на
тази кръв може да предопредели промяна в цвета на лещата. Поради
8
цялостното естество на травмата в окото, вещите лица са препоръчали
впоследствие да се извърши медицински преглед, тъй като е възможно да се
касае до слепота, а не просто до трайна загуба на зрението, но такова
последващо изследване те не са извършвали. Вещите лица разясняват
разликата между пълна слепота и т. нар. практическа слепота, като при
пълната слепота не се вижда абсолютно нищо, а при практическата слепота
има възможност за т. нар. проекция и перцепция, т. е. човек може да види, че е
светло или тъмно, но не може да си даде сметка какво вижда и да различи
отделни предмети. Вещите лица разясняват, че самото наличие на две
разкрити рани изключва по категоричен начин механизъм на нанА.не на
травмата чрез еднократно въздействие на един удар с един тъпоъглест
предмет, който може да е и ръб на чиния. От заключението става ясно, че се
касае до две разкрити рани, съответно за повече от един удари, както и че
травмата може да се получи от удар с всякакъв предмет с тъп ръб, вкл.
подметка на обувка.
Пред първата инстанция е прието и заключението на петорната съдебно-
медицинска експертиза /л. 78-91 от Том втори ДП/, изготвена от 5 вещи лица –
двама офталмолози и трима съдебни лекари. От заключението й се
установява, че при прегледа на 09.05.2022 г. при пострадалия А. е
констатирано следното състояние: нежни цикатрикси (белези от наранявания)
на горните клепачи на двете очи, които кореспондират с описаните в
представените медицински документи от 2014 г. след процесния инцидент;
дясно око – потъмняла задна капсила на лещата; зеница – неподвижна в
мидриаза (трайно разширена); мътнини в стъкловидното тяло – по-плътни в
горната половина (организирани като след кръвоизлив); очно дъно – папила
/зрителен нерв/ с очертани граници, избледнял (находка като про нарушено
кръвоснабдяване), макула /място на най-ясно виждане/ - бледа, без рефлекс
/находка като след травмятичния оток/. Установено е, че зрението на дясното
око е 0.01, при което пострадалият може да брои пръсти на ръката от 50 см, и
нормално вътреочно налягане към датата на прегледа. Съгласно това
експертно заключение, установеното намаление на зрението отговаря на
степен на социално значима слепота. Намалението на зрителната острота е
резултат от установените промени в очния нерв и макулата – избледняване на
папилата поради нарушено кръвоснабдяване и избледняване на макулата
поради оток /какъвто е описан при болничното лечение след травмата/. Може
да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка с нанесения побой. От
това заключение се установява и че, хипотезата за увреда на дясното око от
хронична употреба на етилов алкохол, не може да се приеме за достоверна от
медицинска гледна точка поради едностранното зА.гане на очния нерв, респ.
загуба на зрението само с дясното око. В тази връзка е разяснено, че при
хронична злоупотреба с алкохол е установен повишен риск от намаляване на
зрителната острота, наличие на замъглено зрение, двойно виждане, намалена
способност за фокусиране и др., поради увреда на зрителния нерв от алкохола,
но процесът е двустранен и се зА.га зрението на двете очи. В противоречие с
токсичната генеза на увредата на зрението на дясното око са и данните за
мътнини в стъкловидното тяло и трайното разширение на зеницата, както към
9
момента след претърпения инцидент, когато е установено трептене на
зеницата и нестабилност на очната леща.
Приобщена към доказателствената съвкупност е и Допълнителна
петорна СМЕ /л. 140-143 от Том втори ДП/, съгласно заключението на която
при извършения на 09.05.2022 г. медицински преглед на пострадалия М. А., е
установена зрителна острота 0.01, което отговаря на възможност да брой
пръсти на ръката от 50 см разстояние пред дясното око. Това намаление на
зрението се дължи на установените при прегледа увреди на зеницата,
стъкловидното тяло и на очния нерв, изразяващи се в трайно разширение и
неподвижност на дясната зеница, наличие на мътнини в стъкловидното тяло,
както при организиран кръвоизлив в стъкловиндото тяло; избледняване на
очния нерв с липса на рефлекс в макулата. Тези увреди на дясното око
кореспондират с описаните в медицинските документи, касаещи
здравословното състояние на пострадалия А. след нанесения му побой на
30.11.2014 г. съгласно епикриза към ИЗ № 24371/2014 г. УМБАЛ „Света Анна“
– гр. София, като още тогава А. е изписан с екстемно намаление на зрителната
острота. В случая се касае до социално значимо намаление на зрението с
дясното око, което е без тенденции към оздравяване, след проведеното
лечение през 2014 г.
Характерът на травматичните увреждания на очните структури
позволява да се направи извод, че дори при прилагане на
високоспециализирано лечение на дясното око, прогнозата за подобряване на
зрителната острота след получената травма от 30.11.2014 г. е песимистична.
Социално значимото намаление на зрението в конкретния случай при
пострадалия М. А., отговарящо на визус /зрителна острота/ 0.01, реализира
медико-биологичния признак постоянна слепота с едното око.
Доказателственият анализ, направен от настоящата инстанция, далеч не
толкова подробен, колкото извършения от първоинстанционния съд, но
спиращ се на основните доказателства, имащи значение, както за ключовите
елементи от фактическия състав, така и за направените от защитата
възражения изведе фактическата обстановка, описана в предходната част на
това решение, която изцяло съвпада с възприетата и от районния съд.
По правото.
На базата на възприетото „по фактите“, въззивният съд достига до
правни изводи, също съвпадащи с тези, до които е достигнал първостепенния
съд.
Правният анализ на СРС е не по-малко подробен и точен, отколкото и
анализа на доказателствата. Съдът е обсъдил елементите от фактическите
състави на двете престъпления, в които е обвинен подсъдимия и е достигнал
до извод за тяхната безспорна доказаност.
По отношение на обвинението по чл. 128, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК доказани са и характера на телесното увреждане,
и причинната връзка между действията на подсъдимия и на свидетеля М. С. и
това телесно увреждане. Възприемането „тежка телесна повреда“, районният
съд е аргументирал, позовавайки се на няколкото съдебно-медицински
10
заключения и се е подкрепил със задължителната практика - Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС.
На базата на доказателствата се извличат и изводите за причинно
следствената връзка между нанесения побой от И. И. и М. С. и тежката
телесна повреда, като се изключват други възможни фактори, които да са
довели до тази слепота, /злоупотреба с некачествен алкохол или еднократен
удар с чиния/. Установено е че травмите са причинени чрез нанА.не на
множество удари с юмруци и ритници в областта на главата и лицето на М. А..
Обвинението по чл.128 НК е за извършено престъпление при условията
на съучастие /извършителство/. Съучастието в причиняване на телесна
повреда е престъпление, при което двама или повече души съзнателно работят
заедно, за да причинят в случая тежка телесна повреда. Съвместното
осъществяване на престъпната дейност от подсъдимия И. и от С. се доказва от
събраните гласни доказателства. Много правилно районният съд е посочил, че
когато няколко лица при общ умисъл за нанА.не на телесна повреда на
жертвата нанА.т удари, налице е съизвършителство, независимо че
решаващото за правната квалификация телесно увреждане /съставомерния
резултат/ може да е причинено с един от ударите. Не е възможно да се
установи с кой конретен удар е причинено това най-тежко увреждане, довело
до слепота на дясното око на пострадалия. Не може да се установи и от кого е
нанесен този удар, но същественото е, че травматичното увреждане е резултат
от съвместните активни насилствени действия и на двамата извършители.
Можеше да не се касае до съизвършителство ако бе установено, че само
единия от двамата е нанА.л удари върху главата на А., а другият го е ритал в
областта на тялото, например. В случая обаче е ясно, че ударите и ритниците в
лицето и главата на пострадалия са нанА.ни целенасочено и от двамата,
поради което следва да се приеме, че двамата дейци имат съвсем еднакъв
принос за настъпването на вредоносния резултат.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия И. И. при
форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на своето деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал именно тяхното настъпване. Съзнателно И. е удрял и
ритал А. в главата. Знаел е че чрез такива действия ще причини травматично
увреждане. Едва ли е целял именно това да ослепи дясното око на
пострадалия, но е търсил причиняването на тежки по вида си травми, а каква
травма е възникнала от тази целенасочена агресия виждаме от медицинските и
експертни доказателства. Ударите са били толкова силни и многобройни, че
показват намерение за сериозно, тежко увреждане. Излишно е да се обсъжда
защо съдът приема, че подсъдимия е знаел, че върши престъплението заедно с
М. С. – двамата са били „рамо до рамо“ и ако се съди по броя и тежестта на
травмите сякаш са се „надъхвали“ в агресията си.
При тези свои изводи, въззивният съд подобно на първоинстанционния
намери за доказано престъплението по чл. 128, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК.
По обвинението за престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр.
1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
11
Влизането в жилището е съпроводено чрез прилагането на „хитрост“.
Изричайки ясно и със силен, заповеден глас: „Отвори! Полиция!“, И. И. е
уверил пострадалия и неговия приятел, че е безопасно да отвори вратата.
Както личи от фактите, ако подсъдимия се бе задоволил само с това да тропа
по вратата, Г. и А. не биха отворили, а може би и биха повикали полиция.
Вместо това смятайки, че пред прага на къщата стоят полицаи А. е отворил.
Освен това именно И. И. е блъснал вратата силно, след което М. С. и той са
нахълтали вътре и са го пребили. Изпълнителното деяние е осъществено, а
прекият умисъл е доказан. Двамата – С. и И. са сторили горното с идеята да се
саморазправят с хората, които дори и не познават, единствено на базата на
собственото убеждение, че така въздават „правосъдие“ за пострадалите им
възрастни съселяни. Квалифициращият признак „две или повече лица“ също е
доказан, като в случая криминалното влизане в дома е осъществено от двама,
тъй като се установи, че свидетелят Г.С. е влязъл в жилището, за да прекрати
побоя.
По наказанието.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния и касателно
определените наказания за двете престъпления, респективно определеното
общо наказание и приложението на чл.66,ал.1 НК.
За престъплението по чл. 128, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК съдът е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК - „Лишаване от свобода“ за срок от една година. Тук е момента да се
отбележи, че ако не е било твърде продължителното отстояние между датата
на осъществяване на престъплението и датата на налагане на наказанието едва
ли размерът за такова тежко по характера си престъпление щеше да е
определен по такъв начин.
Същото важи до голяма степен и за второто престъпление – това по чл.
170, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Определеното наказание от осем месеца лишаване от свобода може да се
приеме, че изпълва целите на чл.36 НК само в пряката му взаимовръзка с
изтеклия десет годишен период от извършване на деянието, през който период
подсъдимият И. е носил тежестта на надвисналото върху му наказателно
производство.
Общото наказание между двете е определено при условията на чл. 23,
ал. 1 от НК, а приложението на „условно осъждане“ е обосновано.
Ясно и обосновано районният съд е посочил защо намира, че за
постигане целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 от НК и преди всичко за
поправянето на подсъдимия не е наложително да изтърпи ефективно
наказанието. Въззивната инстанция също приема, че изпълнението на
наложеното наказание следва да се отложи на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
минималния изпитателен срок от 3 /три/ години. Десет години след
извършване на деянието е нелогично да се очаква, че единствено ефективно
изпълненото наказание ще е годно да защити целите на Закона, особено при
данните за липсваща престъпна нагласа у подсъдимия, обективирана чрез
въздържане от престъпления през последващите години.
12
Присъдата е правилна и законосъобразна и в частта й касателно
разноските.
В обобщение:
Въззивният съд като намери присъдата на Софийски районен съд за
правилна и законосъобразна я потвърждава изцяло.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 180 от 25.03.2025 година, постановена
по НОХД № 14090/2023 година състав от Софийски районен съд като
правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13