О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ........... 21.08.2020 година гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти състав, в закрито заседание на 21.08.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина
Пейчева
като разгледа докладваното от съдията К. Пейчева
т.д. № 94/2019г. по описа на ЯОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по чл.248 от ГПК
по молба на адв.Д.С., от САК, пълномощник на С.И.Д. и Ж.И.Ж. по делото, с която
молба се иска допълване и изменение на решение №13 от 13.04.2020г. на ЯОС по
т.д.№ 94/2019г. по описа на ЯОС в частта за разноските. Молителят смята, че
решението е неправилно в частта за разноските. Излага, че съгласно дадените от
съда в открито съдебно заседание от 23.01.2020г. указания, доверителите му са
внесли по равно сумите от 200лв. за САТЕ и 90 лв. за СМЕ, които суми са
претендирани в представения списък по чл.80 от ГПК. Счита, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати по 145 лв. на всеки от ищците за сторените от тях
съдебни разноски. Оспорва като неправилен извода на съда, че не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, доколкото по делото не е установено дали ищците имат качеството
на материално затруднени лица. Моли решение № 13/13.04.2020 г., постановено по
т. д. № 94/2019 г. по описа на Окръжен съд - Ямбол, да бъде изменено и
допълнено в частта за разноските като ответникът бъде осъден да заплати по 145
лева на всеки от ищците, а на адв.Д.С. - сумата от 3460 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците.
В срока за отговор по чл.248,
ал.2 от ГПК, не е постъпил писмен отговор от другите страни.
ЯОС намира, че молбата за
изменение и допълване на съдебното решение по делото в частта за разноските е
допустима като подадена в срок, при наличие на представен списък по чл.80 от ГПК - обстоятелство, което съгласно т.9 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, е предпоставка за
допустимост на молбата.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските.
Делото е образувано по искова
молба от И.Й.Г., чрез адв. Д.С., срещу ЗК „Лев инс” АД-гр.София. В хода на
делото с оглед смъртта на ищцата на нейно място като ищци са конституирани
нейните наследници - децата ù С.И.Д. ***, ЕГН ********** и Ж.И.Ж. ***,
ЕГН **********. Налице е хипотезата, в която пострадалата наследодателка е
предявила приживе личния иск за обезщетение на претърпени от нея неимуществени
вреди като след нейната смърт наследниците я заместват и встъпват в
образуваното дело на нейно място. По делото са представени адвокатски
пълномощни от всеки ищец за адв.С., в които е записано, че адвокатът ще оказва
помощ на упълномощителя, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. От ищцовата
страна са внесени 200лв. за депозит за САТЕ (стр.145 от делото) и 90 лв. за
депозит за СМЕ (стр.146 от делото). С представения по делото списък на
разноските са претендирани разноски за САТЕ в размер 200лв. и за СМЕ в размер
90 лв. и се иска да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАдв..
ЯОС като уважил частично иска за 80
000лв. - по 40 000 лв. на всеки от двамата правоприемници на починалата в хода
на делото ищца, за обезщетение за причинените на майка им И.Й.Г. неимуществени
вреди в резултат на настъпило на 11.04.2019 г. пътнотранспортно произшествие,
принило смъртта на Г. И. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 26.07.2019 г. до окончателното изплащане, е осъдил застрахователното
дружество - ответник да им заплати и направените по делото разноски в размер на
116 лв..
Съдебният състав, решаващ делото,
е приел, че при този изход от делото искането на ищцовата страна за разноски е
основателно и следва да се уважи за 116лв., съразмерно на уважената част от
иска. Като констатирал, че в представените пълномощни от конституираните на
мястото на ищцата е вписан чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (в
действителност е посочен чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.), но по делото не е
установено тези лица да имат качеството на материално затруднени или някое от
останалите изброени в ал.1 качества, решаващият състав е приел, че не се дължи
възнаграждение на адвоката по този законов ред.
В настоящия си състав ЯОС намира,
че с оглед изхода на делото, съразмерно уважената част от иска 80 000лв.
от предявен частичен иск за 200 000лв. от общо 400 000лв., и
доказателствата за внесени общо 290 лв. за разноски за вещи лица (200 лв. за
в.л. по САТЕ и 90 лв. за в.л. по СМЕ) съдът правилно е приел, че на ищцовата
страна следва да бъде присъдена сумата 116 лв. за направени разноски по делото.
По отношение претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв., настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв., адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗАдв. предвижда, че
в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв. (Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) и осъжда
другата страна да го заплати.
За уважаване искането по чл.38,
ал.2 от ЗАдв. за присъждане на адвокатско възнаграждение достатъчно е правна
помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на адвокатско възнаграждение, и наличие на отговорност на насрещната
страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 ГПК. В пълномощните, с които конституираните
на мястото на починалата ищца са упълномощили адв.Д.С., е уговорено, че
упълномощеното лице ще оказва помощ на упълномощителя на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв., който визира безплатна правна помощ, оказвана на материално затруднени
лица. В хода на производството насрещната страна не е въвела възражение за
липса на предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ, нито е
представила доказателства, опровергаващи основанието по чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв.. Посочването на конкретното основание за оказване на безплатна помощ по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Така в Определение
№ 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК е
казано, че ако наличието на съответната хипотеза по чл.38 ЗА не се оспорва,
съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване
за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е
прието в постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №
515/2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т.о., договарянето на
осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна следва да бъде установено
от данните по делото като изявленията за наличие на конкретно основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв. обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. По делото няма
представени договори за правна помощ, но това не е пречка за присъждане на
адвокатско възнаграждение с оглед разрешението, дадено в Определение № 515 от
2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., ТК, съгласно което
липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна
такава не препятства упражняването на правото по чл.38, ал.2 от ЗАдв., тъй като
принципът на чл.36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя
труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 от ЗАдв., се
определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Така в определение № 82 от 14.02.2020г. на ВКС по ч. т. д. №
1289/2019 г., II т. о., ТК е казано, че съгласно възприетото разрешение в
постановеното по реда на чл.
274, ал. 3 от ГПК определение
№ 163 от 13.06.2016 г. по ч. гр. д. № 2266/2016 г. на ВКС, ГК, преценката
за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., следва да бъде направена
с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните (както
е в случая) достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38,
ал.1 от ЗАдв., представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния
процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна
в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с
процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна
правна помощ в производство по чл.248
от ГПК (в случая няма такова оспорване), като носи и тежестта да установи,
че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. По
делото е налице в списъка по чл.80 от ГПК изявление на процесуалния
представител за оказване на безплатна помощ, както и изявление на доверителите
му в подписаните от тях пълномощни на адвоката по делото, както и липсва спор
между страните относно факта на осъществяване на безплатна адвокатска помощ и
предпоставките за това.
Ето защо, настоящият състав
намира, че на адвоката, оказал безплатна правна помощ по делото на
конституираните след смъртта на ищцата, следва да бъде присъдено
възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Искането
на адв.С. е за присъждане на общо 3460 лв. възнаграждение - по 1730лв. за адвокатска
помощ на всеки от ищците. Настоящият състав намира, че предвид обстоятелството,
че в случая е налице процесуално правоприемство по чл.227 от ГПК на двамата
наследници: С.И.Д. и Ж.И.Ж., по личния иск по чл.432 КЗ на ищцата - тяхната
майка (починала в хода на делото), за обезщетение на понесени от нея
неимуществени вреди, следва да бъде присъдено възнаграждение, определено в
минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно присъдения размер на това обезщетение - 80 000лв.. За
осъществената безплатна адвокатска помощ съдът, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв., определя на адв. Д.М.С. от САК възнаграждение от 2930лв., съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която сума ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС" АД следва да бъде осъден да му заплати.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
Уважава молбата по чл.248 от ГПК на
адв. Д.М.С. от САК за допълване на решение №13 от 13.04.2020г. на ЯОС по т.д.№
94/2019г. по описа на ЯОС в частта за разноските, в частта на молбата, с която
се иска да бъде осъден ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС"
АД да заплати на адв. Д.С. от САК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. като
Допълва решение №13 от 13.04.2020г. на ЯОС, постановено по т.д.№
94/2019г. по описа на ЯОС в частта за разноските със следното:
Осъжда "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Черни връх" № 51Д, да заплати
на адвокат Д.М.С. с ЕГН **********,***, сумата 2930лв. представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по чл.38, ал.2 от ЗА.
Отхвърля като неоснователна
молбата по чл.248 от ГПК на адв.Д.М.С. от САК за изменение и допълнение на решение
№13 от 13.04.2020г. на ЯОС по т.д.№ 94/2019г. по описа на ЯОС в частта за
разноските, в частта, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати по 145
лв. на всеки от ищците, и в частта, с която иска да бъде осъден ответника да заплати
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, за разликата над
сумата 2930лв. до исканата от адвоката сума 3460 лв..
Определението подлежи на
обжалване пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: