РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505090 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20024352/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7221/21 г.
по описа на СРС, 61 състав, са отхвърлени предявените от К. Н. срещу „Т.Д.“
ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед №
2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на „Т.Д.“ ЕАД, и за
отмяната му, и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на
82 509,60 лв. за оставането му без работа поради уволнението му за период от
шест месеца, ведно със законната лихва, считано от 05.02.2021 г. до
окончателното плащане. С решението К. Н. е осъден да заплати на „Т.Д.“
ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв. – направени разноски
по делото.
Подадена е въззивна жалба от К. Н. срещу решение №
20024352/24.03.2022 г., постановено по гр. д. № 7221/21 г. по описа на СРС,
1
61 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
всички предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ. Счита, че изводът на съда, че предявеният иск е погасен по давност, е
необоснован, както и че неправилно съдът е приел, че ищецът е узнал за
съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание,
включително основанието за прекратяване на трудовия договор, преди
17.09.2020 г. Твърди, че необосновано съдът е приел, че ищецът е бил
уведомен за започналото производство по дисциплинарно уволнение, тъй
като е получил искането за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ по
електронната поща, по повод на което е изпратил на работодателя
медицински сертификат за проведено ЕКГ. Поддържа, че не е налице
полагане от работодателя на дължимата грижа за връчване, както на искането
за даване на обяснения, така и на заповедта за уволнение. Счита, че
работодателят не е спазил изискването на чл. 193 КТ да осигури изслушване
на служителя или да приеме писмените му обяснения, както и да събере и
оцени доказателствата. Твърди, че в хода на производството по делото не е
доказано и извършването на дисциплинарно нарушение от ищеца. Поддържа,
че съдът правилно е посочил, че месторабота на служителя е „всяко друго
място, определено от работодателя за изпълнение на трудовите задължения
на служителя“, която клауза е част от съдържанието на трудовия договор, но
необосновано е приел, че ответното дружество е доказало факта, че
служителят не се е явил на работа в канцеларията на дружеството в гр. София
в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г., представляващо тежко нарушение
на трудовата дисциплина по см. на чл. 190, ал. 2 КТ, и съответно основание за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“. Посочва, че в нарушение
на процесуалния закон съдът не е кредитирал показанията на свидетеля
Пенев, в частта им, в която твърди, че от пилотите не се е изисквало да
присъстват в канцеларията на дружеството, намиращо се в гр. София, тъй
като бил заинтересован от изхода на делото. Посочва, че съдът е кредитирал
представения от ответника медицински сертификат за извършен ЕКГ, като е
приел, че същият не сочи на уважителни причини за неявяването на ищеца на
работа, без да вземе предвид обстоятелството, че изпращането на имейл с
2
подобно съдържание е било оспорено от ищеца, и не е доказано от ответника.
Поддържа, че съдът не е обсъдил останалите събрани по делото
доказателства, а именно – представените извлечения от електронната система
на дружеството Lеоn, от които е видно, че дружеството не е възлагало полети
на служителя през процесния период, като неправилно не е взел предвид
събраните по делото гласни доказателства, които е кредитирал избирателно.
Твърди, че и предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са доказани по основание и размер. Иска се от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като
неправилно, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи
предявените искове.
Въззиваемата страна – „Т.Д.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че въззивната
жалба следва да се остави без уважение като неоснователна. Поддържа, че
правилно съдът е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е предявен след
изтичането на 2 – месечния давностен срок, който е започнал да тече още през
м. септември 2020 г. Счита, че с достигане на изявлението за прекратяване на
трудовия договор до адреса на служителя е изпълнено изискването за
връчване на заповедта за уволнение. Твърди, че в подкрепа на горния извод е
обстоятелството, че към исковата молба, въз основа на която е било
образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е била
приложена справка от НАП за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и показанията на св. Т.П. относно момента на узнаване на прекратяване
на трудовото правоотношение. Счита, че по делото е доказано, че
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца е законосъобразно.
Поддържа, че по делото е установено по безспорен начин, че ответното
дружество е надлежно изпратило, както на адреса на пребиваване на ищеца,
така и на известните електронни адреси на служителя, покана за даване на
обяснения. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че
работодателят е предприел необходимите усилия да уведоми служителя за
уволнението му, като последният е търсен физически на адреса, както и по
телефон, поради което процесната заповед следва да се счита надлежно
връчена, респ. получена от ищеца. Посочва, че извършването на
дисциплинарното нарушение се установява от признанието на ищеца,
съдържащо се в исковата молба, че през процесния период не се е намирал на
3
уговореното в трудовия договор място, като не сочи работодателят да му е
възлагал осъществяването на дейност на друго място, различно от
уговореното в договора, както и от кредитираните в тази им част свидетелски
показания. Поддържа, че правилно са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т.
2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с оглед акцесорния им характер. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът К. Н. твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответното
дружество „Т.Д.“ ЕАД, по силата на което е бил назначен на длъжността
„пилот“, считано от 13.06.2018 г. Посочва, че на 07.12.2020 г. му е бил връчен
отговор на искова молба от „Т.Д.“ ЕАД по гр. д. № 47114/20 г. по описа на
СРС, 145 състав, към който била приложена заповед № 2020 – 09 –
01П/03.09.2020 г. от изпълнителния директор на ответното дружество за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на
работа в течение на два последователни работни дни. Твърди, че уволнението
му е незаконно, тъй като работодателят не е изпълнил задължението си по
чл. 193 КТ преди налагане на наказанието да изслуша свидетеля, респ. да
приеме писмените му обяснения, и да събере и оцени посочените
доказателства. Поддържа, че искането от 18.08.2020 г. за предоставяне на
обяснения от служителя не е получавано от него нито на адреса в гр. София,
ул. „*******, ап. 14, нито по електронната поща, на който и да е посочените в
заповедта адреси. Твърди, че не е извършил твърдяното от работодателя
нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Посочва, че от разпечатките от профила
на ищеца в системата Leon в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. е видно,
че не са му възлагани полети, както и каквито и да било други задължения,
чието неизпълнение е основание за налагане на дисциплинарно наказание.
Твърди, че не е вярно посоченото в заповедта, че ищецът не се е явявал на
работа на мястото му на работа, което било гр. София, бул. „*******, летище
София. Поддържа, че за ищеца е била налице втората хипотеза, посочена в чл.
4
2 от трудовия договор, а именно – друго място, определено от работодателя,
като служителят е бил ангажиран да бъде на разположение за изпълнение на
полети от и до Милано, Италия. Твърди, че поради незаконността на
уволнението му и оставането му без работа за период от шест месеца, считано
от датата на уволнението му, работодателят му дължи обезщетение в размер
на 82 509,60 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
незаконно и да отмени заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. на
изпълнителния директор на „Т.Д.“ ЕАД, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, да го възстанови на заеманата до
уволнението му длъжност „пилот“ в ответното дружество, и да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 82 509,60 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за шест месеца, считано от датата на уволнението, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
05.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът – „Т.Д.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла давност
по см. на чл. 359, ал. 1, т. 2, пр. последно във вр. с ал. 2, т. 1, пр. последно КТ.
Твърди, че с достигането на писменото изявление за прекратяване на
трудовия договор до адреса на служителя на 09.09.2020 г. е изпълнено
задължението за връчване на заповедта за уволнение на ищеца, а исковата
молба е подадена в съда на 05.02.2021 г., т. е. след изтичане на срока за
оспорването й. При условията на евентуалност поддържа, че към исковата
молба, заведена в СРС на 30.09.2020 г., въз основа на която е било образувано
гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е била приложена справка от
НАП, разпечатана на 17.09.2020 г., поради което счита, че ищецът е знаел
за прекратяването на трудовия договор най – късно към 17.09.2020 г. Твърди,
че работодателят е предоставил възможност на ищеца да представи
обяснения и след това е обсъдил представения от служителя документ,
поради което не е опорочена процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Поддържа, че
неполучаването на искането, изпратено на официалния адрес на пребиваване
в страната на ищеца, не може да се вмени във вина на работодателя, който е
положил дължимата грижа за уведомяване на служителя, в т. ч. и по имейл, за
който ответното дружество намира, че липсва основание да се счита, че не е
получен от служителя, тъй като от същия имейл адрес *****@*****на
5
02.09.2020 г. ищецът е изпратил медицински сертификат, което е индиция, че
той е реално уведомен за възможността да даде обяснения. Твърди, че в
периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. ищецът е извършил нарушение на
трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2
КТ /“неявяване на работа в течение на два и повече последователни работни
дни“/, което е тежко по см. на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и е наказуемо с
дисциплинарно уволнение. Посочва, че през процесния период ищецът не се е
явявал на работа в основната база на ответното дружесто, находяща се на
адрес: гр. София, бул. ********, Летище София, а същевременно
работодателят не е определил място за изпълнение на трудовите задължения,
което е различно от основната база на служителя. Твърди, че служителят не е
изпълнявал каквито и да било полети в периода от 29.06.2020 г. до датата на
прекратяване, но въпреки това не се е явявал на работа, без да са налице
уважителни причини за това. Счита, че тъй като основателността на исковете
по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ е обусловена от основателността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, то същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
Претендира разноски.
С влязло в сила определение от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. №
7221/21 г. по описа на СРС, 61 състав, е прекратено производството по делото
в частта, в която е предявен иск за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка, като недопустимо.
Не се спори между страните по делото, а и от трудов договор №
57/21.05.2018 г. се установява, че ищецът е бил назначен на длъжността
„пилот“, с код по НКПД 2011: 31524012, в ответното дружество, считано от
13.06.2018 г. С анекс № 1/01.05.2019 г. към трудовия договор е изменен
размера на основното трудово възнаграждение на 13 669,58 лв., считано от
01.05.2019 г.
Съгласно чл. 2 от трудовия договор мястото на работа е Република
България, гр. София, бул. „*******, Летище София, представляващо основна
база на служителя, както и всяко друго място, определено от работодателя за
изпълнение на трудовите задължения на служителя.
От представеното като доказателство по делото извлечение от
Ръководство за работа в „Т.Д.“ ЕАД /редакция към 05.02.2020 г. – в превод от
английски език на български език/ се установява, че графиците на полетите и
6
състава на екипажа са определяни и съобщавани на съответните служители
чрез софтуера за управление Leon. Всеки от пилотите е имал достъп до
софтуера, както и задължение да следи графика за целите на изпълнение на
възложените му от работодателя задачи. Дните, в които служителя е
изпълнявал възложената му от работодателя работа, са отбелязани в графика
със символите за полет, трансфер и STB /standby или дните, в които
служителят е бил длъжен да бъде в готовност или друго определен място за
поемане на възложена работа/. Дните, в които служителят е бил освободен от
дежурство, са отбелязани в графика с означението „Оff”, означаващо Off
Duty.
Съгласно гл. 7, т. 7.0.2.1. от Ръководството за работа в „Т.Д.“ ЕАД
работодателят е бил длъжен да изготвя и да съобщава на служителите
графика за полетите 14 дни преди извършването на полетите.
От представените като доказателство по делото разпечатки от профила
на К. Н. в системата Leon за периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. се
установява, че на служителя не е възлагано участие в полети.
По делото са представени Правилник за вътрешния трудов ред на „Т.Д.“
ЕАД, утвърден от изпълнителния директор на „Т.Д.“ ЕАД на 03.01.2018 г.,
както и декларация без дата от К. Н., че е запознат с Правилника за
вътрешния трудов ред и Вътрешните правила за работната заплата на „Т.Д.“
ЕАД.
На 18.08.2020 г. е изпратено искане за представяне на обяснения от К. Н.
относно неявяването му на работа, считано от 29.06.2020 г., като му е дадена
възможност да посочи къде се е намирал в този период и да уточни
причините за отсъствието си и за неуведомяването на работодателя. С
искането е даден двудневен срок да представи писмени обяснения или в
рамките на същия срок да уведоми работодателя дали желае да бъде
изслушан устно. Искането е изпратено чрез „Еконт Експрес“ ЕООД на
18.08.2020 г. до официалния адрес на пребиваване на служителя, посочен в
удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС, издадено на 05.11.2019 г., а
именно - гр. София, ул. „**********
От писмо с изх. № 16502/30.09.2021 г. от „Еконт Експрес“ ЕООД се
установява, че пратка с товарителница № 7092694/18.08.2020 г. – София е
изпратена от „Т.Д.“ ЕАД на дата 18.08.2020 г. с описание – документи – да се
7
разпишат и върнат, двупосочна пратка, с посочен получател – К. Н., с адрес:
гр. София, ул. ******* ******* тел. + ******* Пратката е с опит за доставка
на 19.08.2020 г. в 10,45 ч., и е върната в цялост по причина „отсъствие на
получателя“.
Искането за даване на обяснения от служителя е изпратено на 31.08.2020
г. и по имейл, както на служебната електронна поща на К. Н.*********, така
и на личната му електронна поща c***********
От представения като доказателство по делото имейл от 02.09.2020 г. от
К. Н. с прикачен към него медицински сертификат до „Т.Д.“ ЕАД се
установява, че същият е изпратил чрез електронната поща сканирано копие на
медицински сертификат, издаден от Италианската служба по гражданска
авиация за извършен медицински преглед и ЕКГ на служителя на 02.09.2020
г.
Със заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г., издадена от изпълнителния
директор на „Т.Д.“ ЕАД, е наложено на К. Н., заемащ длъжността „пилот“ в
ответното дружество, дисциплинарно наказание „уволнение“ по см. на чл.
188, т. 3 КТ, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено без
предизвестие трудовото му правоотношение.
В заповедта е посочено, че в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г.
служителят не се е явил на работа в основната база, посочена в чл. 2 от
трудовия договор – гр. София, бул. „*******, летище София, като
същевременно работодателят не е определил място на изпълнение на
трудовите задължения, различно от основната база на служителя, което
представлява нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187, ал. 1, т. 1
във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два и повече
последователни работни дни.
От писмо с изх. № 16502/30.09.2021 г. от „Еконт Експрес“ ЕООД се
установява, че пратка с товарителница № *********/04.09.2020 г. София е
изпратена от „Т.Д.“ ЕАД на 04.09.2020 г., с описание – заповед за
дисциплинарно уволнение на К. Н., двупосочна пратка, с посочен получател –
К. Н., с адрес: гр. София, ул. ******************. Пратката е с опит за
доставка на 08.09.2020 г. в 10,05 ч. и в 12,43 ч., и е върната по причина
„отсъствие на получателя“.
При огледа, извършен от съда в открито съдебно заседание на 22.06.2021
8
г. на плик, размер А4, се установява, че пликът е запечатан, като липсват
следи от отварянето му и върху него се намират три броя разписки: разписка
№ *********, наименована „транспортен етикет“, с подател „Т.Д.“ ЕАД, със
съдържание на пратката „заповед за дисциплинарно уволнение на К. Н.“;
разписка № 01337266161, наименована „разписка за неуспешно предаване на
пратка *********“, с подател „Т.Д.“ ЕАД, получател – Н. К., като връчителят
е удостоверил, че не е успял да намери лицето на адреса, както и да се свърже
с него по телефона; и разписка № *********, наименована транспортен
етикет, с подател „Т.Д.“ ЕАД, с получател Н. К., като посочената дата за
разнос е 08.09.2020 г., брой документи – 1 бр., с тегло 100 гр., съдържание –
заповед за уволнение на К. Н.. При отварянето на плика е констатирано от
съда, че в него се намира заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г., която е
подписана за работодател от П.Д.Г. – изпълнителен директор, като върху нея
липсва подпис на служител.
От заключението на съдебно – техническата експертиза, което не е
оспорено от страните, е видно, че експертизата не може да даде заключение
за това на кои дати и oт кои IP aдреси е достъпвана електронна поща
c********** след 30.06.2020 г., както и дали са променяни данните за достъп до
електронната поща ********* след 30.06.2020 г., тъй като не се съхранява
такава информация.
От заключението на СТЕ се установява, че имейлът от дата 31.08.2020 г.,
приложен по делото, е изпратен от електронната поща********* до
електронна поща ******** и ******** на 31.08.2020 г. в 10:43 ч. Към имейла
са прикачени три файла, формат pdf със следните имена: declaration.pdf,
REQEST.pdf, и REQEST for information (1).pdf.
От заключението на СТЕ се установява, че имейлът от дата 02.09.2020 г.,
приложен по делото, е изпратен от електронна поща ******** до електронна
поща **********, *******@**********.*** и ******* на 02.09.2020 г. в 18,26 ч.
Към имейла е прикачен един файл, формат pdf и име „medical NAPOLANO”.
По делото не се спори между страните, че на 30.09.2020 г. е подадена в
СРС искова молба от К. Н. срещу „Т.Д.“ ЕАД, въз основа на която е
образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, за заплащане на
неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м. октомври 2019 г.
до 09.09.2020 г. /датата на прекратяване на трудовия договор/, за заплащане
9
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. и за
заплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение.
От представения по делото препис от исковата молба, въз основа на
която е образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е видно,
че от справка в НАП ищецът узнал, че трудовият му договор е прекратен на
09.09.2020 г. /стр. 2 от исковата молба/.
Към исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 47114/20
г. по описа на СРС, 145 състав, е приложена справка от НАП за актуалното
състояние на трудовите договори на ищеца към 17.09.2020 г., в която е
посочена като дата на прекратяване на трудовия му договор с „Т.Д.“ ЕАД –
09.09.2020 г.
За установяване на обстоятелството дали ищецът се е явявал на работа в
периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на св. Тодор Георгиев Пенев.
От показанията на св. П., които съдът цени съобразно разпоредбата на
чл. 172 ГПК, предвид наличието на висящо дело между свидетеля и ответното
дружество, се установява, че познава ищеца, тъй като са работили заедно от
м. януари 2018 г. в ответното дружество. От показанията му се установява, че
свидетелят е бил в трудово правоотношение с ответното дружество до
30.09.2020 г. и в този период Н. му се обадил, за да му каже, че е уволнен.
Посочва, че през лятото на 2020 г. е бил на работа всеки работен ден в офиса
на „Т.Д.“ ЕАД в гр. София, в сградата на Астрал, като през това време не е
виждал Н. в офиса.
От представеното извлечение от осигурителната сметка от НОИ на
Република Италия е видно, че към 08.06.2021 г. ищецът няма сключени
трудови договори с работодатели в Република Италия в периода от 31.01.2014
г. до 08.06.2021 г.
От справката за актуалното състояние на трудовите договори на ищеца,
издадена от НАП, към 08.06.2021 г. се установява, че ищецът няма сключени
договори с български работодатели след прекратяване на договора му с
ответното дружество.
За установяване на размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца
за последен пълен отработен месец преди уволнението му по делото е прието
заключение на съдебно – счетоводната експертиза. Заключението е изготвено
10
в два варианта. Първият вариант е изготвен въз основа на данните,
съдържащи се в трудов договор № 57/13.06.2018 г. и анекс № 1/01.05.2019 г.,
според които брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец е
13 751,60 лв. и се формира от основно трудово възнаграждение по трудов
договор в размер на 13 669,58 лв. и допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит 0,6 % - 82,02 лв. Вторият вариант е изготвен по
данни от НАП, обявени с декларация обр. 1 и 6 от ответното дружество,
според които брутното трудово възнаграждение на ищеца за последен пълен
отработен месец преди уволнението му /м. май 2020 г./ е в размер на 6 932,83
лв. Вещото лице е посочило, че ответното дружество не му е предоставило
изисканите документи - ведомост за работна заплата, индивидуален фиш и
други документи, служещи за изготвяне на декларациите по образец 1 и 6,
подавани до НАП.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал
нарушение на императивни материалноправни норми
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на
правилността на решението, въззивният съд намира следното:
Не се спори между страните по делото, че ищецът е бил назначен на
длъжността „пилот“ в ответното дружество, считано от 13.06.2018 г., както и
че със заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г., издадена от изпълнителния
директор на ответното дружество, е наложено на ищеца дисциплинарно
наказание „уволнение“ по см. на чл. 188, т. 3 КТ, като на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение без предизвестие.
11
Спорните въпроси във въззивното производство са свързани с това дали
преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ работодателят е
изискал обяснения от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, доказано ли е
извършването на твърдяното дисциплинарно нарушение и спазен ли е 2 –
месечния давностен срок по см. на чл. 358, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 КТ за
предявяване на иска за отмяна на уволнението.
Съгласно разпоредбите на чл. 193, ал. 1 – 3 КТ работодателят е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства. Когато работодателят предварително не е
изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения,
съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по
същество. Посочените разпоредби не се прилагат, когато обясненията на
работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че на 18.08.2020 г. е изпратено искане за представяне на
обяснения от К. Н. относно неявяването му на работа, считано от 29.06.2020
г., като му е даден двудневен срок да представи писмени обяснения или в
рамките на същия срок да уведоми работодателя дали желае да бъде
изслушан устно. Искането е изпратено чрез „Еконт Експрес“ ЕООД на
18.08.2020 г. до официалния адрес на пребиваване в Република България - гр.
София, ул. „**********Тъй като в представения по делото трудов договор на
ищеца не е посочен адрес за кореспонденция, то адресът, посочен в
удостоверението за пребиваване на граждани на ЕС, издадено на 05.11.2019
г., е адресът, на който следва да се връчват книжа на пребиваващите в
страната чужденци /арг. от чл. 53 ГПК/. От писмо с изх. № 16502/30.09.2021 г.
от „Еконт Експрес“ ЕООД се установява, че пратката с товарителница №
7092694/18.08.2020 г. – София, съдържаща искането по чл. 193 КТ, е върната
в цялост поради отсъствие на получателя на датата, на която е посетен адреса
– 19.08.2020 г. в 10,45 ч.
По делото се установява от заключението на СТЕ, което съдът кредитира
като компетентно изготвено и обосновано, че искането за даване на
обяснения от ищеца е изпратено на 31.08.2020 г. от работодателя от
електронната поща ******* до електронна поща ******** /служебен имейл
12
на ищеца/ и до електронна поща ******** /личен имейл на ищеца/.
Установява се от заключението на СТЕ, че на 02.09.2020 г. е изпратен имейл
от личната електронна поща на ищеца ******** до електронна поща
f******** ********* и ********сканирано копие на медицински сертификат,
издаден от италианската служба по гражданска авиация на 02.09.2020 г.
Съдът намира, че имейлът от ищеца от 02.09.2020 г. /изпратен до
работодателя в рамките на предоставения му двудневен срок за даване на
обяснения/ следва да се цени като доказателство, че ищецът е бил уведомен за
правото да даде обяснения, което не е упражнено от него.
Предвид изложеното съдът приема, че процедурата по чл. 193 КТ е била
спазена от работодателя.
Спорно обстоятелство във въззивното производство е и дали ищецът е
извършил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което му е
наложено дисциплинарно наказание.
В процесната заповед № 2020 – 09 – 01П/03.09.2020 г. е посочено, че в
периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. ищецът не се е явил на работа в
основната база, посочена в чл. 2 от трудовия договор – гр. София, бул.
„*******, летище София, като същевременно работодателят не е определил
място на изпълнение на трудовите задължения, различно от основната база на
служителя, което представлява нарушение на трудовата дисциплина по см. на
чл. 187, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в
течение на два и повече последователни работни дни.
Съгласно чл. 2 от трудовия договор мястото на работа на ищеца е
Република България, гр. София, бул. „*******, Летище София,
представляващо основна база на служителя, както и всяко друго място,
определено от работодателя за изпълнение на трудовите задължения на
служителя.
Съгласно чл. 7.1., „vi” и чл. 10.1. от трудовия договор и Правилника за
вътрешния трудов ред /гл. VII/, ищецът е бил длъжен да се явява на работа и
да бъде на работнoто си място пo време на уговореното работно време.
Пилотите осъществяват полети съобразно графика за полети, като през дните,
когато не са ангажирани с конкретен полет, същите следва да се явяват на
работа в рамките на уговореното работно време.
Не се спори между страните, а и от представените по делото разпечатки
13
от профила на К. Н. в системата за управление на софтуера Leon за периода
от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. се установява, че на служителя не е възлагано
участие в полети, т. е. през посочения период работодателят не е определил
на ищеца място на изпълнение на трудовите му задължения, различно от
основната му база /офисът на работодателя, находящ се в гр. София, бул.
„*******, Летище София/. Следователно в случая не е била приложима
втората хипотеза на чл. 2 от трудовия му договор /“всяко друго място,
определено от работодателя за изпълнение на трудовите задължения на
служителя“/ и ищецът е следвало да полага труд в основната база.
Твърдението му, че преимуществено е работил в Милано до 29.06.2020 г. е
ирелевантно, тъй като дисциплинарната му отговорност е ангажирана за
последващ период.
Осъществяването на твърдяното нарушение се установява от признанието
на ищеца, съдържащо се в исковата молба, в която посочва, че през
процесния период не се е намирал на уговореното в трудовия договор място
на работа - основната база /офисът на работодателя, находящ се в гр. София,
бул. „*******, Летище София/. В подкрепа на извода, че ищецът не е бил на
работа в периода от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. са и показанията на св.
Пенев, който заявява, че през лятото на 2020 г. е бил всеки работен ден в
офиса на ответното дружество в гр. София, в сградата на Астрал, като през
това време не е виждал ищеца в офиса.
Ето защо, съдът намира, че по делото е доказано по безспорен начин, че
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по см. на чл. 187,
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на
два и повече последователни работни дни, изразяващо се в това, че в периода
от 29.06.2020 г. до 02.09.2020 г. не се е явил на работа в основната база,
посочена в чл. 2 от трудовия договор – гр. София, бул. „*******, летище
София, като същевременно работодателят не е определил място на
изпълнение на трудовите му задължения, различно от основната база.
Спорен въпрос във въззивното производство е и дали е спазен 2 –
месечния давностен срок по см. на чл. 358, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 КТ за
предявяване на иска за отмяна на наложеното наказание „дисциплинарно
уволнение“, с оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за
изтекъл давностен срок.
14
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете за прекратяване на трудовото
правоотношение се предявяват в 2 – месечен срок, а според чл. 358, ал. 2,
т. 1 КТ сроковете по искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за
изменение на мястото и характера на работата започват да текат от деня, в
който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при
искове относно прекратяване на трудовото правоотношение – от деня на
прекратяването.
С решение № 283/06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., е
разяснено, че съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, която трябва да се връчи на работника или
служителя. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или
служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна
разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на
нейното получаване. Следователно законодателят е предвидил като допустим
способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е
осъществено надлежно връчване по пощата, не е необходимо то да е
извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго връчване, което е
допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл.
41, ал. 3 ГПК /отм./, сега чл. 42 и чл. 44 ГПК, както и съобразно специалния
закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. Прието е, че дисциплинарното
наказание се смята за наложено, освен от деня на връчване или получаване на
заповедта за дисциплинарно уволнение /чл. 195, ал. 3 КТ/, още и от деня на
узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя
за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на
което това е направено /напр. чрез връчването на трудовата книжка, в която
задължително се вписва датата и основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение/.
Съдът намира, че процесната заповед не е била надлежно връчена на
ищеца на адреса на пребиваването му в Република България чрез пратка с
товарителница № *********/04.09.2020 г. от „Еконт Експрес“ ЕООД, тъй
като пратката, съдържаща заповедта за дисциплинарно уволнение, с опит за
доставка на 08.09.2020 г. в 10,05 ч. и в 12,43 ч., е върната с отбелязване
„отсъствие на получателя“. Обстоятелството, че ищецът е бил търсен на
заявения адрес на пребиваване като чужденец в Република България на дата
08.09.2020 г. и не е бил открит, не води до извода, че писменото изявление за
15
прекратяване на трудовия договор е достигнало до ищеца и по този начин е
изпълнено задължението за връчване на заповедта.
Действително по делото са налице индиции, че през м. септември 2020 г.
ищецът е узнал, че е прекратено трудовото му правоотношение с ответното
дружество, но по делото не е доказано обстоятелството, че към този момент
ищецът е знаел правното основание, на което това е направено, за да се
приеме, че до него е достигнало волеизявлението на работодателя за налагане
на дисциплинарното наказание /арг. от чл. 195, ал. 3 КТ/.
В подкрепа на горния извод е обстоятелството, че в исковата молба,
заведена от ищеца срещу ответното дружество в СРС, въз основа на която е
образувано гр. д. № 47114/20 г. по описа на СРС, 145 състав, е посочено, че
ищецът е узнал, че трудовият му договор е прекратен на 09.09.2020 г. от
справка в НАП към 17.09.2020 г. /стр. 2 от исковата молба/. От приложената
към исковата молба справка от НАП към 17.09.2020 г. е видно обаче само
декларираната от работодателя дата на прекратяване на трудовия договор с
ищеца – 09.09.2020 г., но не и правното основание за прекратяването му.
Данни за това, че към този момент ищецът е узнал за същественото
съдържание на заповедта за дисциплинарно уволнение, който факт е от
значение за упражняване на правото му защита, не се съдържат и в
показанията на св. Пенев, който дава сведения само за това, че в периода към
края на м. септември 2020 г. ищецът му се обадил по телефона, за да му
съобщи, че е уволнен.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че на посочената в
исковата молба дата - 07.12.2020 г., на която на ищеца е бил връчен препис
от отговор на исковата молба от ответното дружество по гр. д. № 47114/20
г. по описа на СРС, 145 състав, с приложена заповед № 2020 – 09 –
01П/03.09.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, ищецът е узнал за
основанието за налагане на дисциплинарно наказание и от този момент е
започнал да тече срока по чл. 358, ал. 2, т. 1 КТ за предявяване на иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Давностният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ не е бил
пропуснат, тъй като исковата молба е заведена в съда на 05.02.2021 г.
Други конкретни доводи за неправилност на решението в частта му,
касаеща иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не се съдържат във въззивната жалба, а
16
въззивният съд е ограничен от посоченото в нея /чл. 269, изр. 2 ГПК/.
Ето защо, искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и акцесорните искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Поради съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд решение № 20024352/24.03.2022 г., постановено по
гр. д. № 7221/21 г. по описа на СРС, 61 състав, следва да бъде потвърдено
като правилно.
Предвид изхода на спора в полза на въззиваемата страна не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, тъй като по делото не са представени доказателства за
направени такива разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20024352/24.03.2022 г., постановено по гр.
д. № 7221/21 г. по описа на СРС, 61 състав.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в 1 –
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17