№ 2
гр. Козлодуй, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова
Административно наказателно дело № 20211440200171 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21 - 0288 -000069/05.04.2021 г. на
началник група в РУ ’’Полиция” - Козлодуй към ОД на МВР - Враца, с което на К. ИВ. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Козлодуй, ж.к.”2”, бл.61, вх.В, ет.3, ап.8, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200.00/двеста/ лева, за нарушение на чл.139 ал. 1 т,1 от ЗДвП,
за това, че на 12.03.2021 г. около 16:20 часа в гр.Козлодуй на ул. „Симеон Русков“ като
Водач на лек автомобил - ФОРД ФОКУС с peг. № ВР6570СВ, като същия е технически
неизправен, а именно страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им при
натрошаване и парчетата на счупеното стъкло да са такива, че риска от натрошаване да е
минимален, което се явява техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б“в“ пр.3
ППЗДвП, е извършил: движи се със значителна техническа неизправност, с което виновно е
нарушил чл.139, ал. 1, т,1 от ЗДвП.
Жалбоподателят К. ИВ. Ц. се явява лично и се представлява от адв. М.С., който
поддържа по изложени в жалбата съображения и лично в съдебно заседание.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло Наказателно
постановление № 21 - 0288 -000069/05.04.2021 г. на началник група в РУ ’’Полиция” -
Козлодуй към ОД на МВР - Враца, като незаконосъобразно и издадено в противоречие с
материалноправните и процесуалноправните норми.
Въззиваемата страна РУ- Козлодуй към ОДМВР- Враца, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не взема становище по делото.
Козлодуйският районен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, подадена в срок и основателна.
1
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 85, Серия GА с
бланков номер № 144802/2021г., е издаден от служител на РУ- Козлодуй, за това, че на
12.03.2021 г. около 16:20 часа в гр.Козлодуй на ул. „Симеон Русков“ като Водач на лек
автомобил - ФОРД ФОКУС с peг. № ВР6570СВ, като същия е технически неизправен, а
именно страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са
облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им при натрошаване и парчетата на
счупеното стъкло да са такива, че риска от натрошаване да е минимален, което се явява
техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б“в“ пр.3 ППЗДвП, е извършил:
движи се със значителна техническа неизправност, с което виновно е нарушил чл.139, ал. 1,
т,1 от ЗДвП - движи се със значителна техническа неизправност на ППС.
Актът бил подписан без възражения от жалбоподателя, и такива не постъпили в
срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
В хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила водещи до незаконосъобразност на наказателното
постановление. Едно от изискванията за законосъобразност на наказателното
постановление, с което се реализира административно – наказателна отговорност, е то да
съдържа всички нормативно установени реквизити. А едни от реквизитите, които
задължително следва да присъстват в наказателното постановление, са описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават. В случая тези изисквания не са изпълнени. Ето защо съдът приема, че в НП
не са посочени всички онези обстоятелства, от които би могло да се направи извода, че
действително е налице съответно нарушение по ЗДвП.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, неправилно е описано
нарушението и обстоятелствата при които същото се явява извършено. И в АУАН и в НП, и
при това твърде неясно, неправилно и най - вече невярно е отбелязано, че е нарушено
„качеството на страничните стъкла на автомобила, поради облепването им с тъмно фолио”.
В случая липсва яснота за вида на твърдяната неизправност, т.е. какъв е вида на
повредата по превозното средство и за нейната степен, в т.ч. - дали се касае за значителна,
незначителна или опасна неизправност. При положение, че се твърди наличието на
техническа неизправност по превозното средство и нарушаване на разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 ЗДвП, изясняването на въпросите по същата неизправност заема централна част от
предмета на доказване в административно-наказателното производство, а невярното
посочване на нарушението прави невъзможно същото да бъде рамкирано по надлежния ред.
Същевременно, правото на защита на нарушителя е ограничено, тъй като на същия не
се дава възможност да научи въз основа на кои фактически положения е ангажирана
неговата административно-наказателна отговорност. Нормата на чл.179, ал.6 от ЗДвП гласи:
’’Който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от:
1. петдесет лева - при констатирани незначителни неизправности;
2. двеста лева - при констатирани значителни неизправности;
3. петстотин лева - при констатирани опасни неизправности”.
Видно е, че цитираната административно-наказателна разпоредба предвижда
диференцирана административно-наказателна отговорност, с оглед степента на възможните
технически неизправности, които на свой ред имат легална дефиниция в §6, т.71-73 от ДР на
ЗДвП. В съставения АУАН обаче липсва мотивировка въз основа на която да е определена
степента на техническата неизправност - незначителна, значителна или опасна. Този порок е
пренесен и в издаденото Наказателно постановление - също без необходимата яснота какво
е наложило определяне на административно наказание на основание чл.179, ал.6, т.2 от
ЗДвП, т.е. - за констатирана значителна неизправност.
В т.72 на §6 от ДР на ЗДвП, законодателя е посочил, че „Значителни неизправности“,
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие
върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата,
както и други по-значителни несъответствия.
От събраните по делото доказателства не се установи нито един признак на
2
значителна неизправност. В случая не се касае за превоз на товари, още по - малко за
неизправност, която може да засегне безопасността на превозното средство или да има
въздействие върху околната среда.
По делото няма данни, а и никъде не се твърди, стъклата да са били спукани или
счупени, за да представляват опасност или риск за другите участници в движението или за
самия водач. Безспорно се установи, че автомобила е преминал годишен технически преглед
към датата на проверката, за което е поставен стикер на стъклото. Този факт е установен и
от актосъставителя при проверката на документите на водача.
В показанията си актосъставителя и свидетелите при съставяне на акта твърдят, че
страничните стъкла са облепени с тъмно фолио. От разпита на същите се установи, че никой
от тях не е видял или дори пипал стъклото, за да установи наличието на фолио. Същите
свидетели твърдят, че са приели наличието на тъмно фолио, поради наличието на найлон в
края на стъклото. Твърденията излагани от свидетелите- полицейски служители, не могат да
бъдат приети за верни, тъй като не кореспондират с действителната обстановка.
От разпита на свидетелите на жалбоподателя Ивелиян И. и Е.М. се установи, че
страничните стъкла не са затъмнени с фолио, а са напръскани със спрей. Изслушан в с.з. на
13.12.2021 г. жалбоподателя заяви, че действително в краищата на стъклото има поставен
найлон, но то е само в края, и е поставено с цел да предпази напръскването на вратите при
пръскането на стъклата със спрей. Липсата на фолио оборва основното твърдение на АНО, а
именно, че облепването на стъклата води до нарушаване качеството им при натрошаване и
парчетата на счупеното стъкло да са такива, че риска от натрошаване да е минимален.
АНО твърди, че АУАН е съставен за извършено нарушение по чл.10, ал.1, т.6, б „в”,
пр.3 от ППЗДвП. Съгласно чл.10 от правилника, МПС е неизправно, ако има някоя от
следните повреди или неизправности, които са изчерпателно изброени в 12 алинеи. Пр.3 на
цитираната от АНО разпоредба приема, че неизправност е наличието на стъкла, които не
отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи. Въпреки това,
нито актосъставителя, нито АНО е посочил в кой закон, наредба или разпоредба са посочени
стандартите на стъклата, както и не е посочил на кои точно стандарти не отговарят стъклата
на автомобила.
Затъмняването на стъклата не може да се приеме за такова, а още по - малко може да
се приеме, че представлява нарушение на закона или на стандартите. Този извод е
безспорен, тъй като стъклата са проверени със специален уред, който не е установил по -
висок процент затъмняване, следователно затъмняването е в рамките на закона и не
нарушава видимостта на водача. В този смисъл са и показанията на свидетелите доведени от
жалбоподателя, които са се возили в автомобила и твърдят, че видимостта не е нарушена.
Съдът намира, че са нарушени императивните изисквания на чл.42, т,4 и чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН, което е основание за отмяна на НП.
В показанията си актосъставителя Деян Трифонов заявява, че нарушението е
извършено до бл.20 в съседство с магазин „Мирела”, а свидетелите Ц. и Д., че същото е
установено до магазин „Зорница” на улица „Симеон Русков”.
Налице са съществени разминавания в описанието на мястото на извършване на
нарушението, които са значителни, тъй като двата магазина са разположени в двата края на
града. Показанията на свидетелите полицейски служители извършили проверката и
установили нарушението, сочат две различни места, налице е съществено разминаване.
АНО не е изпълнил задължението си в този случай и не е изследвал наличие на
предпоставките за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което е издал
незаконосъобразно НП. Не е извършена никаква преценка за интензитета на обществената
опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид. Преценката за
маловажност да се извършва при отчитане наличието или липсата на вредоносни последици,
макар и несъставомерни такива. Степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, ако има такова следва да бъде преценена на база на конкретните обективни
обстоятелства и субективно поведение /отношение/ на нарушителя.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
3
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН,
като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за
административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са
налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете
наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-
малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. За това го задължава чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се
убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част
на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК „маловажен случай“ е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Целта на ЗАНН не е налагане на наказания, а предупреждаване и
превъзпитаване на нарушителя към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не следва да
се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя, чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран.
Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на
съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и
са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски в размер на 300 лева, сторени за заплащане на
адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и
съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
В случая въззиваемата страна РУ-Козлодуй не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част
наказващия орган, а именно ОДМВР- Враца, като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така е и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д.
№ 7758/2018 на Върховния административен съд.
Действително самото ОД на МВР-Враца в случая не е страна по производството, но
по силата на изричната законова норма, именно то следва да бъде осъдено да заплати
разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а ОД на МВР-
Враца, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски по
делото в размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21 - 0288 -000069/05.04.2021 г. на
Началник група в РУ „Полиция“ - Козлодуй към ОД на МВР - Враца, с което на К. ИВ. Ц.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Козлодуй, ж.к.”2”, бл.61, вх.В, ет.3, ап.8, на
основание чл. 53 от ЗАНН и по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200.00/двеста/ лева, за нарушение на чл.139 ал. 1, т,1 от
ЗДвП, за това, че на 12.03.2021 г. около 16:20 часа в гр.Козлодуй на ул. „Симеон Русков“
като Водач на лек автомобил - ФОРД ФОКУС с peг. № ВР6570СВ, като същия е технически
неизправен, а именно страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им при
натрошаване и парчетата на счупеното стъкло да са такива, че риска от натрошаване да е
минимален, което се явява техническа неизправност по смисъла на чл.10, ал.1, т.6, б“в“ пр.3
ППЗДвП, е извършил: движи се със значителна техническа неизправност, с което виновно е
нарушил чл.139, ал. 1, т,1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Враца, да заплати на К. ИВ. Ц., ЕГН **********, от
гр.Козлодуй, сумата от 300 (триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Враца, на основанията предвидени в Наказателно процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Да се публикува съгласно чл. 4, ал.2, т.2 от ВПОПСА в КРС.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5