№ 208 08.04.2019 година гр. Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателно отделение
На шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година
В публично съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПЕПЕЛЯШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Жанета Кръстева и прокурора Руси
Русев, като разгледа докладваното от съдията Георгиева ВНОХ дело № 754 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
С
присъда №93/08.06.2018г., постановена по
НОХД №4329/ 2017г. по описа на Районен
съд - гр.Бургас , подсъдимите С.Д.М. , С.И.Г. и А.Н.М. са
били признати за виновни в това, че на 30.06.16г. в ***, на публично място-в
района на бензиностанция „ОМВ на ул.“Транспортна“ №55, в съучастие помежду си
като извършители , по хулигански подбуди са причинили телесни повреди на повече
от едно лице, а именно: на И.П.И. -средна телесна повреда чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на главата
и тялото и на И.В.Д.-лека телесна повреда чрез нанасяне на удари с ръце
и крака в областта на главата и тялото , поради което и на основание чл.131,
ал.1, т.4, предл. трето и т.12 предл. първо, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.130,
ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК на всеки от тях е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 2 години. Изтърпяването на същото за подсъдимите М. и Г. е
отложено за срок от три години, а това на подс.М. е постановено да се изпълни
ефективно при първоначален строг режим. Приведено на основание чл.68 от НК в
изпълнение е и наказанието от 1 година лишаване от свобода , наложено на М. с
осъждането му по НОХД№58/13г. на ПРС , в изпитателния срок на което е извършено
настоящото деяние. Признати за невиновни и оправдани са по обвинението в
престъпление по чл.325, ал.1 от НК, а подс.М. и по обвинението в престъпление
по чл.216, ал.1 от НК за повреждане на чужда вещ-мобилен телефон , ползван от
св.И.Д.. Подсъдимите са осъдени
солидарно да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител И.Д. сумата от
3000лв. за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на деликта-30.06.16г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските от 800лв. за адвокатско възнаграждение на повереник. Осъдени са също солидарно да заплатят на
гражданския ищец и частен обвинител И.И. сумата от 9000лв. за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на
деликта-30.06.16г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в
останалата му част за горницата до 15 000лв. е отхвърлен като
неоснователен. Присъдени в полза на гражданския ищец-пострадалия И. са и
сторените от него разноски по делото в размер на 800лв. за адвокатско
възнаграждение на повереник, като претенцията за горницата до 1500лв. е
отхвърлена като неоснователна .
Подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на Държавата направените по
делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданските искове.
БРС се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства, като плакатите
с нецензурно съдържание бъдат унищожени като вещи без стойност, а
компактдисковете с видеозаписи от събитието да се запазят по делото.
Горепосочената
присъда е протестирана от прокурор от Районна прокуратура Бургас. С протеста се навеждат доводи за
неправилност на съдебния акт, в частта, с която подсъдимите са били признати за
невиновни и оправдани по обвинението в престъпление по чл.325, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, а за подсъдимия М. и в престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
Недоволен прокурорът е останал и от размера на наложените на подсъдимите
наказания, който счита занижен. Предлага
изменяне на постановената присъда, като подсъдимите бъдат признати за виновни
по всички предявени им с обвинителният акт престъпления и им се наложат съответни
наказания. Излага подробни аргументи в подкрепа на изложената теза. Искания по
доказателствата не се правят.
Същата
присъда е атакувана и
от всеки от подсъдимите –С.М., А.М. и С.Г., чрез своите защитници. Във всяка от въззивните жалба на подсъдимите
съответно М., М. и Г. се излага становището, че присъдата
на БРС е неправилна, необоснована,
незаконосъобразна и явно несправедлива, постановена при неизяснена фактическа
обстановка и в противоречие с доказателствата по делото. Настоява се за
постановяване на нова присъда, с която бъде отменена първоинстанционната и
подсъдимите бъдат признати за невинни и оправдани изцяло по обвинението за
нанесена телесна повреда по хулигански подбуди. Защитника на подсъдимия С.Г.
моли, при условията на алтернативност, присъдата да бъде отменена и делото
върнато на БРС за ново разглеждане. Излагат се подробни съображения. Прави се
доказателствено искане, за
изискване на писмена справка относно тенденцията на развитие на водено
ДП№519/17г. по описа на Пето РУ на МВР, което с определението си по чл.327 от НПК , въззивният съд е оставил без уважение , като неоснователно, предвид
данните, че е водено срещу неизвестен извършител и в настоящото дело се намират
всички материали от коментираното, които са били отделени от него с надлежно
прокурорско постановление.
В
съдебно заседание пред въззивната
инстанция представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста и мотивира
доводите, изложени в него. Моли за изменяване на първоинстанционната присъда, с
осъждане на подсъдимите по текстовете, по които са били оправдани. Не поддържа
искането в протеста за увеличаване на наложените наказания. При евентуално
неуважаване на протеста, предлага атакуваната присъда да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна, а наложените наказания справедливи. Гражданските
искове счита доказани по основание и размер. По отношение на въззивните жалби
на подсъдимите , счита, че същите са неоснователни и не следва да се уважават.
Пред
въззивния съд повереникът на гражданските ищци и частни обвинители пледира за
отхвърляне на жалбите на подсъдимите като неоснователни и потвърждаване на
присъдата в наказателно-осъдителната й част. Поддържа жалбата срещу присъдата,
в частта с която гражданският иск на пострадалия И.Д. е оставен без уважение до
пълния предявен размер, както и срещу определението за отказ да осъди
подсъдимите да заплатят направените от гражданския ищец и частен обвинител Д.
разноски за адвокатско възнаграждение на повереник до пълния претендиран
размер. Настоява, че за основателността на тази претенция по размер , от
значение е участието на повереникът в голям брой проведени заседания по делото.
Защитникът
на подс.Г. счита протеста за неоснователен и затова не следва да се уважава. От
събраните доказателства районният съд е достигнал до правилният извод за
недоказаност на обвинението за повреждане на чуждата движима вещ-мобилен
телефон, ползван от св.Д.. Поддържат се изцяло депозираните въззивни жалби, на
наведените в тях основания. Излага се тезата, че внесеният пред районния съд
обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, като
фактическата обстановка в обстоятелствената му част е изключително
фрагментарна. Отсъстват съществени обстоятелства от значение за квалификацията
на деянието, което се твърди да са извършили подсъдимите. В пледоариите пред
първата инстанции са били наведени от защитниците аргументи за института на
неизбежната отбрана, но за да се отговори на тях е следвало в обстоятелствената
част на обвинителният акт да бъдат посочени най-малкото уврежданията получените
от подсъдимите по време на същия инцидент. Прави се искане на това основание за
отмяна на присъдата и връщане делото на прокурора за отстраняване на този недостатък.
На следващо място, настоява се за непълнота на мотивите поради следното:
Районният съд си е позволил да препише дословно отделни абзаци от обвинителният
акт. Липсва анализ на свидетелските показания. Обособявайки ги в три групи, по
отношение на първата е направил кратко резюме, възпроизвел съдържанието на
казаното от тези Свидетели без анализ на същите-Липсва съпоставка с останалите
доказателства, от които да се направи и извода за тяхната достоверност. В тази
група свидетели е включен свидетелят Е., чиито показания неправилно
са били крадитирани от съда като безпротиворечиви. Показанията на втората група
свидетели е посочил, че не кредитира, за което не изложил своите мотиви. Не е
намерил място в мотивите на съда и коментар по отношение писменото
доказателство по делото-СМЕ за телесната повреда на подсъдимия С.М..Съдът е
посочил, че е прочел и приобщил всички писмени доказателства по делото, сред
които Съдебно медицинско удостоверение за получено увреждане от Г. Г. и СМУ на св.С. Т.. Те обаче не са били въобще коментирани и анализирани
в мотивите на първата инстанция. Счита, че получените от тези лица увреждания
са от значение за преценката и отговора по искането при условията на
алтернативност, или да приложи института на неизбежната отбрана и оправдае
подсъдимите , алтернативно ако съдът признае подсъдимите за виновни, то да
оправдае подс. М. поради извършване на деянието при предпоставките за реторсия,
при което пострадалият е отвърнал на подсъдимия веднага със същата по вид лека
телесна повреда.
Настоява
се на това основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане
делото на БРС за ново разглеждане. наличие на хипотезата на предпоставки и за
реторсията.
Защитниците
на подсъдимите М. и М. споделят възраженията и исканията на защитника на
подсъдимия Г. и също пледират за отмяна на присъдата и връщане делото на
прокурора, алтернативно на първата инстанция за ново разглеждане.
Подсъдимите,
в защитната си теза пред въззивния съд заявяват, че не се признават за виновни
по повдигнатите им обвинения и се придържат към казаното от техните
защитници.
След като се запозна с подадените въззивни жалби и
протест, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от наведените в протеста и в жалбите основания,
Бургаският окръжен съд намира следното:
Както жалбата, така и протеста са процесуално
допустими, подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка
акт. Разгледани по същество, жалбата на подсъдимия Чолаков е неоснователна, а
протеста основателен.
Делото
е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно
събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и по правото.
От поотделната и
съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, решаващият съд
обосновано е приел за установено следното:
На 30.06.2016г.,
около 08,30ч. сутринта, пострадалият И.Д. пристигнал в ***, за да вземе участие
в предстоящо събитие организирано чрез Фейсбук мрежата, свързано с
преминаването на нощните вълци - рокерска група, приближена до президента на
Русия Владимир Путин, което считал за пропаганда и демонстрация на чужда власт
в нашата страна. Не споделял подобни възгледи и с цел да изрази протеста си,
подготвил плакат, изобразяващ среден пръст на ръка. Определено било и мястото
на протеста - бензиностанция ОМВ, намираща се на изхода на гр.Бургас, в ***. Придружаван
от приятелката си –св.П. С. , Д. пристигнал на място, като
пътували с нейния автомобил, а с друг автомобил пристигнали по същото време
техните приятели -пострадалият И.П.И. и свид.Р. Л.. Когато пристигнали, забелязали, струпване
на множество хора отдясно на входа, в близост до тревните площи на
бензиностанцията . Те били разделени на две групи. Едната група включвала украинци,
сред които св.О.С., В. Е., Г. М., В. Х., Т.Т.. Към същата се присъединил и
пострадалият И.Д. с плаката си. Хората от другата група били облечени предимно
с камуфлажни униформи и развявали български знамена, като на ръцете си носели
ленти. Те били организирани от друга група, която споделяла възгледите на
президента на Русия . От тази група били свид.Е.Щ., подс.С.М., подс.А.М., подс.С.Г.,
свид.К. М., свид.С. Т., свид.К. К., свид.А.Н. и свид.Г. Г.. Голяма
част от тази група били участници във Войнски съюз.
Пострадалият
И.Д. се приближил към подс.М. , държейки в ръце пред тялото си плаката с
изображение на равенство между пречупен кръст, сърп и чук. Започнала взаимна
размяна на словесните нападки касаещи мненията им за и против политиката на
руския президент Путин и създаването на македонската нация, като се провокирали
взаимно.
В това време
пострадалият И.И. се опитал да заснеме с мобилния си телефон марка „Айфон „ , модел
6, възникналия словесен конфликт, като
продължавал да държи в другата си ръка своя плакат. Подс.А.М. го изблъскал, с
цел да спре да снима, при което И. изтървал телефона на земята пред себе си .
Навел се да го вземе, но междувременно св.А. Н., която се била приближила ,
държейки знаме в ръцете си, му издърпала плаката от ръцете и започнала да се
оттегля назад сред своята група. С.И. посегнал да си върне плаката, но бил
съборен на земята от подс.С.М. .
Свидетелят И.И.
извикал на приятелите си да позвънят на полицията , след което подс.М. го наплюл,
а подс.М. го ударил с ръка по лицето. В следващия момент, И. бил нападнат от
подс.С.М. и повален от него на земята с удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото. Виждайки нанасяния
побой над И., Д. се приближил към тях, продължавайки да държи плаката си в ръце
, в опит да му помогне да се измъкне.
В следващия
момент пострадалият Д. бил повален на земята от подс.М., който му нанесъл удари
с ръце и крака по тялото и главата. Към него се присъединил и подс.С.Г., който допрял
електрошокова палка в областта на шията на пострадалия Д., от страна на дясното
му ухо, при която пострадалият усетил силна болка, която го разтресла.
Поради
намесата на други присъстващи лица, подс.М.
преустановил побоя над пострадалия Д. и нападнал падналия на земята
пострадал И., на който подс.М. продължавал да нанася удари с ръце и крака по
главата и тялото. Пострадалият И. се опитал да предпази главата си и я закрил с
ръце, докато М. му нанасял поредния удар с крак по главата. Към тях се присъединил и Г., който също
нанесъл удари с ръце и крака в тялото и главата на пострадалия И..
В това време
пострадалият Д. успял да се отдалечи на няколко метра от мястото на инцидента,
вземайки със себе си плаката си, но бил настигнат и повален, с удари с ръка в
главата и тялото от страна на подс.М., което се случило зад лек автомобил Ауди
с рег.№ В 4380 НХ. Към М. се присъединили също подс.М. и подс.Г., като тримата
нанесли на пострадалия Д. множество удари с ръце и крака в областта на главата
и тялото. Постр.И. видял, че тримата подсъдими ритат св.Д. и се отправил с
намерение да опита да му помогне. В този момент подс.Г. пресякъл пътя на
пострадалия И., нанесъл му удар с ръка и удар с електрошокова палка в ***. След
това И. побягнал в обратна посока.
Свид. П.С. и свид.В. Е., станали
преки очевидци на случилото се и уплашени от действията на тримата подсъдими,
позвънили на тел.112. Част от случващото
се било възприето и от свид.Х. И., който по същото време се намирал в района на
бензиностанцията. Преди идването на полицейските служители, в конфликта се
намесили и част от украинската група, които се опитали да предотвратят боя.
Първоначално на място пристигнали служители на СОТ 161- свид. А.Н. и свид. К. Д., които били повикани от персонала
на бензиностанцията. При пристигането им конфликтът бил приключил , като двете
групи си отправяли взаимни словесни нападки и псувни. При пристигане на полицейските
служители физическия и словесен конфликт бил приключил. С пристигналата на
място линейка пострадалите И. и Д. били откарани в ***.
Целият
конфликт бил заснет от св.Т.К. – журналист от ИА „Топ новини
Бургас“. Спречкването между двете групи, както и нанесения побой над
пострадалите Д. и И. бил заснет от него личния му фотоапарат на видео режим. Той предоставил
на служители на 05 РУП картата с паметта на своя фотоапарат и от там направените
от него клипове били свалени на оптичен носител и приобщени към образуваното
ДП. Впоследствие същите видеоклипове са били обект на изследване от назначените
по досъдебното производство съдебно-технически експертизи.
Описаните
обстоятелства съдът извел, въз основа на събраните гласни , писмени и
веществени доказателства по делото. Изводите си направил основно на показания
на свидетелите Т. К., Г., Л., Е., С. , Д. и И., които
счел, че се подкрепят и напълно кореспондират с лично възприетото от съда и
страните в съдебната зала съдържание на възпроизведените видеофайлове,
отразяващи именно развитието на инцидента . Дал е вяра на казаното от
пострадалите Д. и И. относно предхождащите физическото съприкосновение между
тях и подсъдимите , но също така и относно поредицата от действия по нанасяне
на удари с ръце и крака, гонене, плюене и допир до включен в действие
електрошок. Кредитирал е показанията им , защото същите са изцяло подкрепени от
изнесеното от друг свидетел-св.К., който не познава нито една от противниковите страни и е имал намерение
единствено да отрази събитието. Същия, както и първата инстанция посочва е
възприел лично както словесния спор, но така също и нанасянето на удари с
ритници от подсъдимите спрямо всеки от пострадалите-И.И. и И.Д.. Наблюдавал и
видял именно подс.М. пръв да нанася удари.
Подкрепят се и от
сведенията изложени от св.Л., че именно тримата са нападнали Д. и И. иса им нанесли телесните
увреждания.
Действително св.С. не разпознава в
лицето на подсъдимите тримата нападатели, но описва механизма и начина на
нанасяне на ударите спрямо пострадалите, които кореспондират с изобразеното на
видеофайловете.
Абсолютно коректно е
посочил, че разминаването в показанията на двете противостоящи си групи
свидетели настъпва в момента в който словесния конфликт прераства във
физически. Втората група свидетели, в която съдът причислил К. М., С. Т., К.к., Г.Г., И.д., Е. Щ. и А. Н., представят
виждането, че пострадалите първи упражнили физическо насилие над св.Н. и Т., което наложило
намесата на подсъдимите, за да ги защитят
от противоправно нападение. Тези твърдения не се потвърждават, а напротив
се оборват от кадрите записани във видеоматериалите от инцидента,
възпроизведени пред страните в съдебното заседание, кореспондиращи и със
заключението по СТЕ изготвена от експертите от НИКК Й. и Д.. Действително съдът е обособил и трета група свидетели, чиито показания не
носят сведения за предмета на делото и поради това подробен анализ на казаното
от тях не се налага.
Надлежно съдът е
обосновал и начина по който е достигнал до извода за достоверност на
показанията на свидетелите Н. и Т., подкрепени от писменото доказателство подписано от тях и от пострадалия Д.,
от които е заключил, че независимо от падането на мобилния му телефон на земята
, недоказано е останало твърдението, че дисплеят му се е счупил или поне че
това е станало именно в резултат на това падане, предизвикано от изблъскване от
подс.М..
Обсъдил е подробно
обясненията дадени от подсъдимите, като е посочил в коя част дава вяра на
същите и защо, и в коя не и по какви причини.
Взел е предвид
заключението по СМЕ на пострадалия Д., вещото лице по която изрично е посочило,
че уврежданията-лек травматичен оток на носа с кръвонасядания и драскотини по
лицето, които е възможно да са причинени по начина посочен от пострадалия, от
действието на твърди тъпи и ръбести предмети/бил наранен с електрошокова палка
в областта на шията вдясно, ударен по лицето с ръка, съборен и ритан по
главата/ и водят до болка и страдание.
Анализирал е надлежно
изготвените и приети първоначална и допълнителна СМЕ по отношение на свидетеля И.И.,
както поотделно, така и във взаимовръзка между тях, но и в съпоставка с
останалия доказателствен материал. Обосновано е приел, че първата ,
констатирала охлузвания с кръвонасядания и травматичен оток в ***, драскотини
по лицето, кръвонасядане по врата и
охлузвания по крайниците , е непълна, тъй като е основана само на
външния преглед на лицето. Допълнителната е констатирала също фрактура на
страничните израстъци на три поясни прешлена на гърба вдясно, което увреждане
според вещото лице е довело до трайно затруднение в движението на снагата за
срок от около 2-3 месеца. Тази експертиза е извършена след внимателно
запознаване на съдебния медик и с разчитане на рентгеновото изследване на
пострадалия, което както е разяснило вещото лице пред съда, е единственият
начин да се установи с категоричност такова увреждане. Изрично е отговорено, че
страничните израстъци не могат да се счупят по друг начин, освен директно на
това място. Не е възможно да се счупят при падане. Логически това е разяснено с
обстоятелството, че се крият под мускулатура.
Действително
приобщена по делото е и СМЕ на подс.М., констатираща наличието на
увреждане-счупване с разместване на фрагментите на основата на пета
метакарпална кост на дясната длан, което е възможно да е резултат от удар с
твърд тъп предмет с ограничена повърхност. Увреждането е затруднило трайно
движението на дясната ръка за срок от около 60дни. Районният съд е приел
заключението като безпристрастно и компетентно дадено , но правилно е
отбелязал, че доказателствената стойност на същата не следва да се разширява,
при липса на сведения по въпроса кога точно, от кое лице е причинена и при
какви обстоятелства. При отсъствие на данни по тези въпроси, не може да бъде
споделено възражението на защитата на подсъдимия М., за прилагане института на
реторсията, тъй като подобен извод, че именно св.Д. е автор на това телесно
увреждане би бил необоснован на доказателствата. По делото не са навеждани
гласни, писмени или веществени доказателства, от които да бъдат установени
обстоятелства, даващи положителен отговор на този въпрос.
Неоснователно по
изложените съображения се явява възражението на защитата, че обвинителният акт не
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК , поради отсъствие в него на
обстоятелства за получените от подсъдимите/в случая подсъдимия М./ увреждания
по време на инцидента, което от своя страна не позволява извършване на преценка
за приложимостта на института на реторсията. Не следва да се уважава и
претенцията основана на него, за отмяна на присъдата и връщане делото на
прокурора за отстраняване на този недостатък.
На следващо място, избраният от първата
инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не
противоречи на правилата на наказателния процес за обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Формирането на три групи
свидетели онагледява тезите и позициите, които самите свидетели застъпват в
своите показания, но наред с това и позволява по - точно съпоставянето на
сведенията между свидетелските показания на лицата от една група от една
страна, а от друга и с твърденията на тези от друга група.
При преценка относно достоверността на показанията на отделните
свидетели, правилно районният съд е
съобразил и обстоятелството, доколко те кореспондират и с възпроизведените
видеофайлове от датата на инцидента. Нещо повече, отговорил е и на възраженията
на защитата, с които е искано изключването на видеозаписите от доказателствения
материал. Няма съмнение, че видеозаписите отразяват вярно събитията по време на
конфликта. Липсата на манипулация върху записите е потвърдена и от вещите лица,
дали своите заключения по изготвените технически експертизи.
Съдът правилно и
обосновано не е кредитирал и не е основал своите изводи по фактите, на
заключението по СТЕ дадена от в.***, по отношение видеозаписът направен от св.Т.К. , предоставен за целите
на разследването, който според експерта
е с ниско качество, непозволяващо да се направи лицево разпознаване на
участващите в сбиването лица. Този извод е опроверган от научно и технически
обоснованото заключение по извършената техническа експертиза на експертите лица Й. и Д. от НИКК на МВР-София, разполагащи с по-добра техника и
условия за провеждане на изследването на същите видеозаписи.
Изводите на тези вещи лица са , че дискът обект на експертизата съдържа 11
видеофайла, представляващи видеоклипове с висока резолюция. Записите са правени
в интервала 08.57ч.-09.51ч. на 30.06.16г. и са цифров презапис от оригиналните
файлове записани върху информационен носител на записващото устройство. На
видеофайла най-вероятно са заснети лицата А.М., С.М., С.Г.И.Д., И.И. и Е. Щ.. Възраженията на
защитата на подсъдимите , срещу приемането на тази експертиза са намерили
категоричния си отговор още с
разясненията дадени от вещите лица в хода на съдебното следствие, че поради
отдалеченост на лицата от обектива и наличието на обекти като слънчеви очила/
както и шапка/ закриващи частни идентификационни признаци на индивида , са
идентифицирали с най-голяма степен на вероятност тримата подсъдими, като лицата
съдържащи се на изследваните видеофайлове. Тя е четвъртата от общо пет степени
за категоричност и е най-високата степен на вероятност по общи признаци. Тези изводи на вещите лица кореспондират
напълно с кредитираните от първата инстанция гласни доказателства и навеждат до
логичния и законосъобразен извод, че видеозаписът отразява цялостно събитието
–от първите заснети кадри на словесна размяна на реплики, до ескалацията на
конфликта, като началото на физическото насилие е поставено с избиване на
телефона от ръката на св.Д. , издърпването на плаката от ръцете му и събарянето
на земята. Присъдата поради това, в тази й част не е немотивирана.
В подкрепа на направения извод е и заключението по СТЕ от същите вещи лица
–Й. и Д. , досежно видеозаписът
предоставен от св.И. К. . В него експертите
също посочват, че записът съдържа агресивни действия срещу две лица от мъжки
пол, едното от които облечено с бяла тениска и дънкови панталони и второ,
облечено с виолетова тениска и тъмни къси панталони. Безспорно е, че никой от
подсъдимите не отговаря на тези описания, според гласните свидетелски
доказателства по делото и техните собствени обяснения. Същевременно с такива
дрехи са били облечени към момента на инцидента пострадалите Д. и И..
Заключението по тази експертиза не е носител на сведения извън посочените, тъй
като изводът на вещите лица е, че действията срещу пострадалите се извършват на
значително разстояние от камерата, частично скрити зад дървета и храсти. Тук
изображенията извлечени от видеозаписа са негодни за целите на идентификацията
на лицата в тях.
Не са носители на сведения видеозаписите на охранителните камери от ОМВ
бензиностанцията, които според вещото лице Байкушев по СТЕ, не съдържат факти и обстоятелства от значение за
производството, в това число струпване на хора и побой над лица.
Предмет на изследване
от в.л. С. по втората СТЕ е
видеозапис предоставен от св.Е., според експерта по която, поради невисокото качество на снимковия материал
, свален от видеозаписите , не може да се отговори на въпросите за
идентифициране на присъствалите на инцидента лицата. Същото е заключението на
вещото лице и по втората изготвена от него СТЕ върху видеозаписът предоставен
от свидетеля И.Д..
При преценката относно достоверността на показанията на отделните
свидетели, правилно районният съд е
съобразил и обстоятелството, доколко те кореспондират помежду си, но и с
възпроизведените видеофайлове от датата на инцидента. Нещо повече, отговорил е
и на възраженията на защитата, с които е искано изключването на видеозаписите
от доказателствения материал. Няма съмнение, че същите отразяват точно
конфликта от началото до края на физическото насилие над двамата пострадали.
Липсата на манипулация върху записите е потвърдена и от вещите лица, дали
своите заключения по изготвените СТЕ-зи.
Досежно записът направен от св.Т. К. , предоставен за целите на разследването и обект на
изследване от вещите лица Й.и Д. от НИКК на МВР-София, несъмнено той отговаря на
изискванията за обективно и цялостно отразяване на събитието –от първите
заснети кадри на словесна размяна на реплики, до ескалацията на конфликта, като
началото на физическото насилие е поставено с избиване на телефона от ръката на
св.И. , издърпването на плаката от ръцете му и събарянето на земята.
Неоснователно се
явява възражението на защитата , че районният съд неправилно е включил
показанията на свидетеля Е. като подкрепящи обвинителната теза. Действително в началото на разпита
пред БРС същия свидетел е посочил, че мъжът ударил И./Д./ беше плешив, едър и
висок, във военна униформа. Мисля, че прилича на мъжа в залата , който се
намира на втори ред.“ По-късно обаче/ на л.280/, той уточнява, че „Човекът
който удряше И. не беше плешив, беше с много къса подстрижка, много късо
подстриган.“ На това описание отговаря именно подсъдимият М. и въззивният
съдебен състав не намира да е налице твърдяното от защитата противоречие в
коментираните свидетелски показания .
На следващо място, непосочването от първата инстанция изрично в мотивите,
че е несъстоятелна тезата на защитата, за деяние извършено в условията и
пределите на неизбежна отбрана , не следва да се абсолютизира, като съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до засягане правата на
подсъдимите да разберат по какъв начин съдът е достигнал до своите фактически и
правни изводи. Видно е в случая, че съдът детайлно е описал началото на
конфликта и първите физически и фактически действия от участниците в конфликта.
В тях не присъстват твърдяните от подсъдимите и защитниците им телодвижения на
пострадалите, насочени към св.А. и Н., които да обосноват
нападението на подсъдимите над Д. и И.. Поради това, с оглед неприемането на
конкретните факти, на които се гради тезата за неизбежна отбрана, необосновано
се явява и настояването изрично да се отговори дали е налице тази
хипотеза. Отговорът , предвид приетите
факти е очевиден. Целта на подсъдимите не е била да се предпази друго
лице от противоправното нападение на пострадалите, а да им се нанесе телесна
повреда, поради което отпада и необходимостта от обсъждане въпроса дали отбраната
се явява адекватна на нападението. В
този смисъл, с категоричност се налага извода, че подсъдимите не са действали в
условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК, което би
изключило противоправния характера на извършеното.
При отмерване на съответното за всеки от подсъдимите наказание, правилно
районният съд е отчел чистото съдебно минало , младата възраст, трудовата
ангажираност и добри характеристични данни на съвестни български граждани с
отговорна гражданска позиция, а като отегчаващи характера на причиненото
увреждане и трайността на възстановителния период по отношение причинената фрактура
на костни израстъци на пострадалия И., както и излишно проявената агресия във
физическото насилие над него. Проявена е упорита воля за нанасяне на побой над
този свидетел, който след първата поредица от удари с ръце и ритници в тялото,
успява да се освободи и избяга, но е настигнат и отново подложен на физическо
насилие от тримата подсъдими. Съдът правилно е констатирал, че с действията и с
цялостното си поведение пострадалите значително са нагнетявали конфликта,
държейки в ръце плакати с нецензурно съдържание и поставяйки ги буквално пред
лицата на подсъдимите, които действия са съпътствани и с взаимна размяна на
словесни нападки. Това обаче не е давало основание на последните за употребата
на приложената спрямо Д. и И. значителна по интензитет груба сила . Защитата на различни политически позиции не
оправдава демонстрацията на чисто физическо
надмощие над противника.
На следващо място, установено по безспорен начин е, че изпълнителното
деяние по засягане на телесната неприкосновеност на двамата пострадали е
осъществено именно на паркинг на бензиностанция в ***, в присъствието на
множество граждани. Показвайки надмощие
и употребявайки ненужно груба сила, при липсата на съпротива от пострадалите,
подсъдимите са удовлетворили и желанието си , да отстранят пострадали от
мястото на конфликта, налагайки своята воля. Несъмнено подбудите в случая
надхвърлят мотива за лична саморазправа. Същевременно не са израз на явно
неуважение към цялото общество.
Несъмнено е също така, че всеки от подсъдимите е участвал пряко в
изпълнителното деяние на престъплението, част от ударите са нанасяни
едновременно от всички, а други поотделно , а отделно и двукратно от подс.Г.
допира на електрошокова палка до тялото съответно на пострадалия И. и на
пострадалия Д., но се явяват последващо продължение на съвместните действия,
при което видът на пострадалия ясно е показвал какво му е сторено до този
момент. Следователно са налице предпоставките квалифициращи извършеното при
съучастие между тях, във формата на съизвършителство.
Въззивният съдебен състав не споделя тезата на прокурора , че с
действията си, подсъдимите са осъществили и престъпление по смисъла на чл.325,
ал.1 от НК . Видно е, че в случая поведението на подсъдимите представлява
поредица от телодвижения , подчинени на една обща цел, за причиняване на
телесни увреждания на пострадалите лица. Нанасянето на удари върху Д. и И.,
заплюването на пострадалия И., изблъскването на телефона от ръката му и
използването на електрошокова палка са част от тези следващи едно друго
физически действия на подсъдимите, насочени пряко и непосредствено към засягане
на телесната неприкосновеност на пострадалите. Нямат отделно самостойно
съществуване и друга насоченост извън описаната. Както е отбелязал и районният
съд, дори словесните нападки са насочени единствено към двамата пострадали, а
не и към останалите членове от тяхната група. Затова и правилно подсъдимите са
били признати за невиновни и оправдани по това обвинение.
Настоящият въззивен състав споделя изводът на първата инстанция, за
недоказаност на обвинението срещу подсъдимия М.в престъпно повреждане на чужда
вещ –мобилен телефон „айфон“, ползван от св.Д.. Той е надлежно обоснован
посредством анализ поотделно на свидетелските показания на Д., И. и С. от една страна и от друга
показанията на свидетелите Т. и Н.–полицейски
служители, съставили протоколът за обиск на Д.,
според които същия не е бил със счупен дисплей . Това обстоятелство е
потвърдено писмено и от последния при връщането му , с изричното отразяване, че
го получава обратно без липси и щети. Други изводи не могат да бъдат направени
нито от техническите експертизи на видеозаписите от инцидента, нито от
заключението по оценителната експертиза, за която на вещото лице не е бил
предоставен физически въпросния мобилен апарат.
При тези съображения, правилен и обоснован се явява изводът , че
обвинението срещу подсъдимия М., за престъпление по чл.216, ал.1 от НК, по
повреждане на чуждата нему вещ-мобилен телефон ползван от св.И. е неподкрепено
от доказателствата по делото. Поради това и в съответствие със закона той е бил
признат за невинен и оправдан по него.
При тези констатирани обстоятелства, въззивният съд също счита, че
определеното за престъплението по чл.131, , ал.1, т.4, предл. трето и т.12,
предл. първо, вр. чл.129, ал.1, вр. чл.130, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК, наказание в минимално предвидения от закона
размер от 2 години лишаване от свобода е достатъчен да поправи и превъзпита
подсъдимите към спазване на установения правов ред и към въздържане занапред от
подобни прояви. За целите на индивидуалната превенция не се налага подсъдимите
да бъдат изолирани от обществото и средата в която живеят. Затова и
изпълнението на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК правилно е отложено
с изпитателен срок от 3 години. Възможността за отлагане изпълнението на
наказанието на подсъдимия М. е изключена, предвид отсъствие на отрицателната
материална предпоставк за това, а именно лицето да не е осъждано на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер. Видно от справката за съдимост на
същия е, че с присъда в законна сила от 11.07.13г. по НОХД№58/13г. по описа на
ПРС , за престъпление по чл.206, ал.1 от НК , извършено през месец януари 2013г. е осъден на 1 година лишаване от
свобода. В рамките на определения му тригодишен изпитателен срок, подсъдимият е
извършил настоящото умишлено престъпление , също от общ характер. Поради това и
на основание чл.68, ал.1 от НК ефективното му изпълнение следва да се активира
. При тези обстоятелства, правилно районният съд е определил и първоначалния
режим на изтърпяване на новото наложено му наказание от 2 години, в съответствие
с правилото на чл.57, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗИНЗС , като „строг“. С това
наказание целите на чл.36 от НК биха се постигнали-да се поправи и превъзпита
дееца, но и да му се отнеме възможността занапред да извършва нови такива
престъпления.
По жалбата на частните
обвинители и граждански ищци срещу присъдата, в частта с която са отхвърлени
частично гражданските искове и исканията за присъждане на разноски за
повереник:
По
отношение на предявените от пострадалите Д. и И. граждански искове, настоящия
съдебен състав споделя извода на първата инстанция за тяхната доказаност по
основание . Предвид установените фактически положения, несъмнено е осъществено
противоправно деяние, виновно и е налице причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилите последици.
При преценка
относно справедливия размер на имуществената обезвреда , районният съд е отчел
конкретно претърпяната болка от нанесените им удари, уплаха и стрес по време на
физическото насилие над тях, но също така макар не изрично посочено, видно е,
че съдът е съобразил периода на възстановяване, който е различен при всеки от
двамата пострадали. В резултат на фрактурата на прешлени на кръста И. е имал
затруднения в движението на снагата и болки в продължение на 2-3 месеца, а
физическите страдания на Д. са се
ограничили в рамките инцидента и следващите няколко дни.
При тези данни,
правилно е определен и съответния на увредата размер на присъденото на Д. обезщетение
от 3000лв., с което изцяло е уважена гражданската претенция. По отношение на
претенцията на пострадалия-граждански ищец И.И. справедлив е определения размер
от 9000лв., като е отхвърлен същия за горницата до 15000лв. , като
неоснователен.
Въззивният
наказателен състав не споделя виждането на първата инстанция, за намаляване на
направените от частния обвинител и граждански ищец И.И. разноски за повереник
по делото. Вярно е, че предявеният иск е
частично уважен. Същевременно, видно е, че възнаграждението на упълномощения от
него повереник е уговорено както за защитата по гражданския иск, но също така и
за представителството му като частен обвинител в процеса. Предвид признаването
на подсъдимите за виновни по обвинението за причинени съставомерни телесни
повреди на И. И., то възнаграждението на
повереника не подлежи на редукция. Достигайки до противен извод, първата
инстанция е допуснала нарушение на материалния закон , което въззивната дължи
да поправи, като измени присъдата в тази й част и осъди подсъдимите, солидарно
да заплатят на частния обвинител И.И. сторените от него разноски за повереник.
Предвид
изводите за виновността на подсъдимите М., М. и Г., правилно
първоинстанционният съд е ангажирал отговорността им за разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, за държавна такса съобразно уважените граждански искове
и за служебно издаване на изпълнителен лист.
В останалите и части, в които не
подлежи на изменение, присъдата следва да бъде потвърдена като правилна,
законосъобразна и обоснована.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 337, ал. 3, вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 93 от 08.06.2018
г., постановена от Бургаския районен съд
по НОХД№ 4329/2017 г., в частта, с която подсъдимите С.Д.М., А.Н.М. и
С.И.Г. са осъдени
солидарно да заплатят в полза на И.П.И. разноски за адвокатско възнаграждение
за повереник, като увеличава техния размер от 900/деветстотин/ лева на 1500/хиляда
и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалите и части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................
ЧЛЕНОВЕ:
1………………..
2………………..