Решение по дело №6806/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17772
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Зорница Иванова Тодорова
Дело: 20231110106806
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 17772
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110106806 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „ЗАД Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2,
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 410,
ал. 1, т. 1 КЗ за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника М. И. К. ЕГН **********, с адрес: *****, за сумата 1814,38 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Рено Еспейс“ с **** от настъпило на
23.11.2017 г. в гр. София по вина на ответника ПТП, 65 лв. заплатена сума за
репатриране на автомобила и 10,00 лв. обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.10.2022 г., до окончателното погасяване, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 32402/10.11.2022 г.
по ч.гр.д. № 54544/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения,
че на 23.11.2017 г. в гр. София на ****, на около 100 м. от караулката на кв. „Владая“ е
настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил ****, по отношение
на който бил застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек автомобил
„Ауди А5“, с посочен непълен регистрационен номер, управляван от ответника, за
който липсвал валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В резултат от произшествието на застрахования при ищеца
автомобил били причинени вреди – тотална загуба, за които ищцовата страна
заплатила обезщетение в размер на 1814,38 лева, заплатил също така на „Бека Роуд
Асистанс“ сумата от 65 лв. за репатриране на автомобила, като сторил и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП
имал ответникът, който управлявайки лек автомобил „Ауди А5“, при извършване на
маневра за изпреварване на колона от автомобили, поради несъобразена скорост с
1
пътната обстановка, блъска с лявата си част правомерно движещия се в същата посока
на движение лек автомобил ****, в резултат на което автомобилът отскача и се удря в
предпазната мантинела. Твърди, че доколкото за лек автомобил „Ауди А5“ не е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то
ответникът, като негов водач, отговаря за причинените вреди, респективно ищецът е
встъпил в правата на застрахованото при него лице срещу ответника до размера на
платеното обезщетение. Твърди, че след покана ответникът не заплатил дължимите
суми, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
посочените суми. Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен, както и
да му бъдат присъдени сторените разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото комбинирана застрахователна полица №
0306Х0334649 от 18.10.2017 г. се установява, че на същата дата ищецът и С. Ф. Г. са
сключили договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ за лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с *****, с период на покритие на
застраховката от 00:00 часа на 05.11.2017 г. до 23:59 часа на 04.11.2018 г. при клауза
„П“ – пълно каско и допълнително покритие „асистънс“.
От представените по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №
1701198 от 23.12.2017 г., уведомление – декларация за щета, техническа експертиза,
опис на щета по претенция № 10017030138630, калкулация-ремонт, доклад по щета №
10017030138630, фактури, транспортен лист и платежни нареждания, се установява, че
в срока на застрахователното покритие, на 23.12.2017 г. в гр.София, на „Пернишко
шосе“ в посока на движението от кв. „Княжево“ към гр. Перник, на около 100 м от
караулката на кв. „Владая“ е реализирано пътнотранспортно произшествие между лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ***** и лек автомобил „Ауди“, модел „А5“,
рег. № *****, в резултат на което по отношение на лек автомобил марка „Рено“, модел
„Еспейс“ с ***** са нанесени щети, по която е одобрено и заплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1947,50 лв. след приспадане на дължима застрахователна
премия на собственика на увредения автомобил, като е заплатена и сумата от 65 лв. за
репатриране на автомобила и са начислени 10 лв. ликвидационни разноски.
От приложената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ се установява, че за управлявания от ответника лек автомобил „Ауди“,
модел „А5“, рег. № *****, към датата на настъпване на ПТП, не е имало валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Такъв е
сключен на същата дата, но след настъпване на ПТП.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, на дата
20.02.2018 г., но липсват данни за връчването й.
Представени са и общи условия за застраховка на моторни превозни средства
„Каско“ на ищеца.
Видно от приобщената административно-наказателна преписка във връзка с
настъпилото ПТП, на ответника М. И. К. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 430995/23.12.2017 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и Наказателно постановление №17-4332-030193/22.02.2018 г., с което му е
2
наложена глоба за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Представена е и декларация, подписана от ответника, в която същият посочва, че
другият автомобил се е движил пред него в същата посока и го забелязал
непосредствено преди удара.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило механизма
на настъпване на ПТП, а именно на 23.11.2017 г. около 12,05 ч., лек автомобил „Ауди“,
модел „А5“, рег. № *****, се движи по Републикански път I-1, с посока от гр. София
към гр. Перник, и в района на около 100 м преди КПП „Владая“, поради движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя, водачът реализира ПТП с движещия се от
дясната му страна лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с *****. Вследствие на
удара лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с *****, се отклонява вдясно и се
удря в предпазно еластично крайпътно ограждение. Видимите щети за лек автомобил
марка „Рено“, модел „Еспейс“ с ***** са лява странична част и предна дясна част,
които могат да настъпят от реализираното ПТП. Вещото лице е установило, че
стойността за възстановяване на лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с *****,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 7006,70 лв. Обичайните
разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са размер между 15 и 25 лв.
Средната пазарна цена за репатриране на лек автомобил, габарити на процесния в
рамките на гр. София е 80 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ липсата на валидно застрахователно
правоотношение за управляваното от делинквента МПС застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на събраните в хода на делото доказателства съдът намира, че се
явява доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застрахования при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с *****, от
виновното поведение на ответника при управлението на лек автомобил „Ауди“, модел
„А5“, рег. № *****.
По делото беше доказано и обстоятелството, че за управлявания от ответника
лек автомобил „Ауди“, модел „А5“, рег. № ***** не е имало сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
настъпване на ПТП-то. В този смисъл съдът съобрази, че от представените по делото
писмени доказателства може да се обоснове извод, чее процесното ПТП е настъпило на
23.11.2017 г. около 12,05 ч., а видно от справката за сключена застраховка „гражданска
отговорност“ такава за лек автомобил „Ауди“, модел „А5“, рег. № ***** е сключена на
същата дата, но с начало на покритие 14,00 ч., т.е. такава е сключена след настъпване
на процесното ПТП.
При съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и от
заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза, може да се обоснове
3
извод за механизма настъпване на ПТП, а именно на 23.11.2017 г. около 12,05 ч., лек
автомобил „Ауди“, модел „А5“, рег. № *****, се движи по Републикански път I-1, с
посока от гр. София към гр. Перник, и в района на около 100 м преди КПП „Владая“,
поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя, водачът реализира ПТП с
движещия се от дясната му страна лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с
*****. При така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП може да се
обоснове извод, че вината за същото е изцяло на водача на лек автомобил лек „Ауди“,
модел „А5“, рег. № *****, респективно на ответника, който с действията си е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Според посочената разпоредба водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай, при управлението на лек автомобил „Ауди А5“, ответникът не е изпълнил
вменените му с цитираните разпоредби задължения, като същият не се е съобразил с
особеностите на пътната настилка, респективно релефа, в резултат на което е
настъпило съприкосновение с движещият се в същата посока от дясната страна лек
автомобил „Рене Еспейс“.
По делото беше доказано посредством приетото заключение на САТЕ, че
настъпилите щети по отношение на лек автомобил „Рено Еспейс“ могат да настъпят в
резултат на процесното ПТП, следователно може да се направи несъмнен извод, че
посочените в исковата молба щети, за които ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да
бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Както бе посочено,
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 7006,70 лв., която покрива
разходите за отстраняване на щетите, които са пряка последица от процесното ПТП.
Ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в много по-нисък размер от
установения от заключението по САТЕ, поради което претенцията в тази част се явява
изцяло основателна. Към така дължимото обезщетение следва да се прибави и
платената сума в размер на 65 лв. за репатриране на автомобила, като съдът съобрази,
че тази услуга е включена в застрахователното покритие на сключената между ищеца и
собственика на лек автомобил „Рено Еспейс“ договор за имуществена застраховка
„Каско“ и същевременно платената сума за репатриране не надвишава средната
пазарна цена за тази услуга, според заключението на САТЕ. Към застрахователното
обезщетение следва де включи и стойността на ликвидационните разноски в размер на
10 лв. Следователно предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 45,04 лева
- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
4
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 45,05 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „ЗАД Армеец” АД,
по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т.1 КЗ, че М. И. К.
ЕГН **********, с адрес: ***** ДЪЛЖИ НА „ЗАД Армеец” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 сумата 1814,38
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „Рено Еспейс“ с **** от
настъпило на 23.11.2017 г. в гр. София по вина на ответника ПТП, 65 лв. заплатена
сума за репатриране на автомобила и 10,00 лв. обичайни ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.10.2022 г., до окончателното погасяване, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
32402/10.11.2022 г. по ч.гр.д. № 54544/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в.
ОСЪЖДА М. И. К. ЕГН **********, с адрес: ***** да заплати на „ЗАД
Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Стефан Караджа” № 2 на основание чл. 78, ал.1 ЗЗД сумата от 95,04 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата 445,04 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5