Определение по дело №812/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 157
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150100812
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Несебър, 18.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

като разгледа гр. д. № 812 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

От ищците Е.В.М. и С.Ю.М. срещу собствениците на Етажна собственост в сграда „Голдън Ай Резиденс”, е предявен иск с правно основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС, за отмяна решенията, взети от общото събрание  на ЕС, проведено на 16.07.2018 г. от 19,00 часа и на 17.07.2018 г. от 19,00 часа. Иска се и прогласяване нищожността на тези решения.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който е взето становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

С определение от 06.12.2019г., постановено по делото по реда на чл. 140 ГПК, съдът е указал на страните, че по въпроса дали искът е предявен в предвидения срок ще се произнесе след събиране на поисканите от страните доказателства, относими към този въпрос.

След събиране на съответните доказателства, с протоколно определение в открито съдебно заседание от 03.02.2020г., съдът е дал на страните двуседмичен срок за представяне на писмени становища по допустимостта на иска.

В дадения срок от процесуалния представител на ответника е постъпило писмено становище с вх. № 1468 от 14.02.2020г. по описа на Районен съд Несебър, в което се сочи, че исковата молба е подадена след преклузивния срок по чл. 40 от ЗУЕС. Развиват се съображения в насока за уведомяване на ищците с поставяне на съобщение за изготвяне протокол по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Обръща се внимание, че нищожност на решенията също не може да бъде установявана извън преклузивния 30-дневен срок. С тези доводи от съда се иска да остави предявените искове без разглеждане.

В дадения срок е постъпила молба-становища с вх. № 1537 от 17.02.2020г. по описа на Районен съд Несебър, подадена от процесуалния представител на ищците. Твърди се, че от ответника не са поставени съобщения за изготвен протокол от проведено общо събрание на ЕС от 17.07.2018г. на видно и общодостъпно място на входните врати на трите сгради. Развиват се съображения в тази насока. Твърди се, че действителното узнаване на решенията е настъпило на 15.08.2019г., поради което исковата молба е подадена в предвидения срок. Излагат се подробни доводи в тази насока. Сочи се, че по отношение на твърдяната нищожност на решенията не намира приложение 30-дневният срок в чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. С тези доводи се сочи, че предявеният иск е допустим.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

         От анализа на нормите на чл. 130, чл. 140, ал. 1 ГПК може да се направи извод, че съдът следи за допустимостта на предявения иск в хода на целия процес. В тази връзка спорни между страните са въпросите дали е спазен преклузивният срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС за предявяване иска и дали предявяването на иск за нищожност на решенията на общо събрание е ограничено с преклузивен срок.

Във връзка с тези спорни въпроси от страните са ангажирани писмени и гласни доказателствени средства. С оглед обстоятелството, че последните доказателства са събрани в открито съдебно заседание от 03.02.2020г. и на страните е дадена възможност да изложат писмени становища в двуседмичен срок от приключване на съдебното заседание, съдът намира, че настоящият момент е и първият възможен за произнасяне по въпроса за допустимостта на предявения иск. Този извод произтича и от естеството на твърденията на страните. От една страна ответникът твърди, че протоколът е оповестен по надлежния ред, за което са съставени изискуемите по смисъла на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС писмени документи. Ищецът твърди, че такива не са съставяни и протоколът от събранието не е оповестен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е прието в практиката на върховната инстанция (напр. Определение № 312 от 26.09.2014г. по ч.гр.д. № 4061/2014г. по описа на II гр.о. на ВКС) няма пречка чрез гласни доказателства да се установяват обстоятелства, свързани с датата и мястото на залепването на протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В цитирания съдебен акт е посочено, че обстоятелството кога е изготвен протоколът от проведено общо събрание на етажни собственици в сграда в режим на етажна собственост и съответно от кога започва да тече срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС може да бъде установено само с писмени доказателства (предвидените в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС). При наличието на такива писмени доказателства и спор между страните относно обстоятелството дали протоколът действително е поставен на посоченото в него място и на посочената дата е допустимо събирането на гласни доказателствени средства. Спорът по допустимостта на настоящия иск на първо място е концентриран именно около посочените факти и обстоятелства, поради което за решаването му е било необходимо събирането и на ангажираните от страните гласни доказателствени средства.

         Съдът намира за доказано по делото, че протоколът от общото събрание е оповестен по надлежния ред на 18.07.2018г. На първо място за установяването на този факт от ответника са ангажирани протокол за постановено съобщение по смисъла на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС (на л. 126 от делото) и съобщение (на л. 125 от делото). Протоколът е изготвен от избрания управител на етажната собственост (Т. Переверьзева), като в него е вписано поставянето на съобщение за изготвения протокол от проведеното общо събрание от 17.07.2018г. на собствениците на ЕС в сгради с идентификатори № 11538.2.37.1 – вход А, 11538.2.37.2 – вход Б и 11538.2.37.3 – вход В по кадастралната карта и кадастралните регистри – комплекс „Голден Ай”. Отразено е, че съобщението за изготвения протокол от общото събрание е постановено на установеното за целта място – на входната врата на комплекс „Голден Ай”. В протокола са посочени датата, мястото и часът на поставянето му и са положени подписите на съставителя му - Т. Переверьзева и свидетел – Валерий Зуйков. В съобщението, подписано от Переверьзева, се съдържа уведомление до собствениците на самостоятелните обекти в трите сгради, че протоколът от общото събрание, проведено на 17.07.2018г., е изготвен съгласно изискванията на ЗУЕС и всеки собственик, ползвател или обитател може да се запознае със съдържанието му. Според чл. 16, ал. 7 ЗУЕС управителят (в 7-дневен срок от провеждането на събранието) поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от управителя и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. В случая съставените протокол и съобщение отговарят на предвиденото в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

         Първото възражение на ищците е насочено срещу мястото на поставяне на съобщението, като се сочи, че комплексът има три сгради, а в протокола е вписано поставяне на протокола само на входа на комплекс „Голдън Ай”. Следва да се има предвид, че показанията на разпитаните по делото свидетели (в това число и водената от ищците свидетелка) са безпротиворечиви и са в насока, че комплекс „Голдън Ай” се състои от три сгради, находящи се в поземлен имот, ограден с ограда, в който е налице и централен вход – със заключване. Т.е. налице е един вход за целия комплекс, а в случая е проведено общо събрание съвместно за трите сгради в комплекса (по реда на чл. 18 от ЗУЕС). Следователно за целите на проведеното общо събрание изискването на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС е изпълнено с поставянето на съобщението на входа на целия комплекс, в който се включват единствено трите сгради.

Спорен по делото е и въпросът дали действително съобщението е поставено. По делото като свидетели са разпитани Гинка Янева (служител в управляващото комплекса дружество „Голдън Пик” ООД) и Галина Сечкова. При извършената преценка съдът достигна до извод, че показанията на свидетелката Янева не разколебават посоченото в протокола относно датата на поставяне на съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В тази връзка съдът на първо място намира за необходимо да акцентира върху обстоятелството, че проведеното общо събрание е такова на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда (видно от изричното отбелязване в протокола). От своя страна в показанията си Янева сочи, че е посещавала комплекса във връзка с изпълнение на служебните си задължения към „Голдън Пик” ООД. Налага се извод, че посочената свидетелка няма пряко отношение към проведеното общо събрание на собствениците от 2018г., поради което е логично да не е била с висока степен на заинтересованост от евентуалното провеждане на общо събрание. Показанията й са в насока, че работното й място през 2018г. било разположено в една от трите сгради в комплекса, като през тези период посещавала работното си място от понеделник до петък от 09:00 часа до 18:30 часа. Свидетелката сочи, че не е разбрала за проведено през 2018г. общо събрание, като въпреки, че минавала през първата сграда и влизала в отделните входове, не видяла да има поставени съобщения. Както се посочи към 2018г. св. Янева не е имала съществен интерес да следи за провеждане на общо събрание в етажната собственост. Нейното пребиваване в комплекса е било единствено във връзка със служебната й ангажираност. Поради тази причина обстоятелството, че тя не е видяла залепено съобщение за изготвения протокол (за което свидетелства) не може да гарантира, че такъв не е залепен. Става въпрос за субективни възприятия на служител с офис в процесната етажна собственост, който не е бил ангажиран по никакъв начин с проведеното събрание. Ето защо обстоятелството, че тази свидетелка не е видяла съобщение за изготвения протокол не може да установи тезата на ищците, че такова не е поставяно. Още повече, че от свидетелката не се твърди такъв протокол да липсва на входната врата на комплекса. Тя сочи единствено, че не е видяла протоколи на отделните сгради, но както беше посочено в самия протокол е удостоверено, че съобщението е залепено на входната врата на целия комплекс.

Следва да се обърне внимание, че от показанията на св. Сечкова, която е била пряко заинтересована от проведеното събрание и е била представлявана на него от пълномощник, се установява, че събранието е проведено, а протоколът от него е сниман и е предоставен на свидетелката от пълномощника й. Ето защо показанията на тази свидетелка подкрепят писмените доказателства по делото – съставените протокол и съобщение. При всички изложени по-горе съображения крайният извод на съда е, че съобщението и протоколът за поставянето му са изготвени по начина, посочен в тях. От протокола се установява, че съобщението е постановено на видно място на 18.07.2018г. Самият протокол съдържа цялото необходимо съдържание и е съставен в предвидения за това срок по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Наред с това съобщението е поставено на видно и общодостъпно място, съобразено с характера на проведеното общо събрание (съвместно за три сгради). В практиката на върховната инстанция (напр. Решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС) е прието, че начинът на оповестяване на протокола, предвиден в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения, който срок започва да тече от оповестяване на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Както е посочено в чл. 16, ал. 7 ЗУЕС копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В случая съдът приема, че протоколът е оповестен надлежно по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС на дата 18.07.2018г., а по делото не се твърди и не се доказва ищците да са отправили искане по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което те не е следвало да бъдат уведомявани по друг начин. Срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е 30-дневен от уведомяването по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС и по арг. от чл. 60, ал. 5 ГПК е изтекъл на 17.08.2018г. Настоящата искова молба подадена на 16.08.2019г. - след предвидения срок в чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Както е прието в трайната съдебна практика на върховната инстанция, вкл. и цитираното вече Решение № 161 от 29.10.2015г. по гр.д. № 6875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, когато молбата за отмяна на взетите решения е просрочена, същата е и процесуално недопустима, а предявеният въз основа на нея иск – недопустим.

Съдът намира, че искът е недопустим и в частта му, в която се иска решенията на ОС да бъдат обявени за нищожни. Налице е задължителна практика на ВКС, постановено по реда на чл. 290  ГПК (Решение № 39 от 19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. по описа на ВКС, І гр. о.), според която за решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, са приложими правилата по ЗС и ЗУЕС, а не общите правила, предвидени в ЗЗД. Съгласно цитираното решение неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Практиката на ВКС в тази насока е задължителна, като последователно се споделя от състави на Окръжен съд Бургас – Определение I-2337 от 29.11.2018г. по ч.в.гр.д. № 1765/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-1403 от 17.07.2018г. по ч.гр.д. № 1011/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № V-2229 от 15.11.2018г. по ч.гр.д. № 1636/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас, Решение № III-129 от 16.11.2018г. по в.гр.д. № 1314/2018г. по описа на Окръжен съд Бургас. Впрочем това становище се застъпва както в най-актуалната, така и в по-стара практика на ВКС – Решение № 569 от 20.11.2009г. по гр. дело № 4357/2008г. по описа на II гр. о. на ВКС, Определение № 472 от 10.10.2018г. по ч.гр.д. № 3504/2018г. по описа на IV гр. о. на ВКС, Определение № 99 от 29.05.2019г. по ч.гр.д. № 20/2019г. по описа на II гр. о. на ВКС. Налага се извод, че практиката на ВКС е задължителна и постоянна и цитираното от ищците определение № 89/22.05.2017г. представлява изключение от тази практика, което не е постановено по задължителен ред. В същата насока е и цитираното вече Определение № 99 от 29.05.2019г. по ч.гр.д. № 20/2019г. по описа на II гр. о. на ВКС.

         Настоящият съдебен състав споделя трайно формираната съдебна практика, според която и исковете за нищожност на решенията на общото събрание следва да се предявят в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Т.е. и за исковете за нищожност важи вече изложеното, че са подадени след срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.

С оглед всичко изложено и поради недопустимост на предявените искове производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

При горния извод и на основание чл. 253 ГПК следва да се отмени протоколното определение, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание за 20.03.2020г. от 13:30 часа.

         При този изход на спора съдът намира, че по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК разноски следва да се присъдят на ответника. По делото са налице доказателства (договор за правна защита и съдействие) за направени от ответника разноски в размер на 600 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. Ето защо сумата от 600 лв. следва да се присъди в полза на ответника. Посоченото възнаграждение не следва да се намалява по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК (каквото е искането на процесуалния представител на ищците), тъй като на първо място делото се характеризира с висока фактическа сложност (доказателство в тази насока е обемният събран до момента доказателствен материал, вкл. писмени и гласни доказателствени средства). Наред с това делото се характеризира и с правна сложност, като само за решаване на въпроса за допустимостта на предявените искове са изложени от страните множество правни доводи и аргументи, намерили отговор в настоящото определение.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК протоколно определение от открито съдебно заседание от 03.02.2020г., постановено по гр. д. № 812/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с което делото е насрочено за 20.03.2020г. от 13:30 часа

ПРЕКРАТАВЯ производството по гр.д. № 812/2019г. по описа на Районен съд гр. Несебър.

ОСЪЖДА Е.В.М., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАТ: *********, с адрес в гр. Свети Влас, м.ЮРТА, вх. В, ет. 2, ап. В3, и С.Ю.М., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАТ: *********, с адрес в гр. Свети Влас, м.ЮРТА, комплекс Златно око резиденс”, вх. А, ет. 1, ап. А5, ДА ЗАПЛАТЯТ на собствениците на Етажна собственост в сграда „Голдън Ай Резиденс“, с идентификатор № 11538.2.37.1 (вход А), идентификатор № 11538.2.37.2 (вход Б) и идентификатор № 11538.2.37.3 (вход В) по КККР на гр. Свети Влас, с административен адрес в гр. Свети Влас, м. Юрта, вх. А, Б и В, представлявани от управителя Т.И.П., сумата от 600 лв., представляваща осъществени по делото разноски – заплатено възнаграждение за един адвокат.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: