РЕШЕНИЕ
№ 15230
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110157199 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по предявени осъдителни искове, както следва:
от А. К. П. срещу ЗАД „Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането за заплащане на сумата 8937.50 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загубата на издръжка за
периода от м.09.2020г. до навършване на 25-годишна възраст през март 2025г.,
следствие на настъпило на 12.07.2019 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София
на бул. „Цариградско шосе по вина на водача на л.а. „Ауди С7“ с рег. № ..., в резултат
на което е настъпила смъртта на водача на МПС „Сузуки ВС52“ с рег. № ... – К. М. П. –
негов баща, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на ПТП-то – 12.07.219
г., до окончателното плащане;
от Н. К. П., действаща със знанието и съгласието на своята майка Н. А. П. срещу ЗАД
„Армеец“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за
заплащане на сумата 13162.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загубата на издръжка за периода от
м.07.2019г. до навършване на пълнолетие, следствие на настъпило на 12.07.2019 г.
пътнотранспортно произшествие в гр. София на бул. „Цариградско шосе по вина на
водача на л.а. „Ауди С7“ с рег. № ..., в резултат на което е настъпила смъртта на водача
на МПС „Сузуки ВС52“ с рег. № ... – К. М. П. – неин баща, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на ПТП-то – 12.07.219 г., до окончателното плащане.
1
Ищците твърдят, че на 12.07.2019г. в гр. София на бул. „Цариградско шосе“ в района на
№ 147 е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а. „Ауди С7“ с
рег. № ..., който нарушил правилата за движение по пътищата, в резултат на което настъпил
удар с МПС „Сузуки ВС52“ с рег. № ..., при който за неговия водач - К. М. П., настъпили
несъвместими с живота травми и след единадесет дни – на 23.07.2019 г., настъпила смъртта
му. Твърдят, че водачът на л.а. „Ауди С7“ с рег. № ... нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и
ал. 2, чл. 21, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, поради което имал вина за инцидента, а по
случая било образувано д.п. № 11248/2019г. по описа на СДВР, пр.пр. № 17182/2019г. по
описа на СГП. Релевират, че причина за настъпването на смъртта на К. М. П. са множество
несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с произшествието. Излагат
съображения, че следствие от загубата на баща си, ищците търпят имуществени вреди,
изразяващи се в неизплащане на дължащата им се издръжка – за Н. К. П. до навършване на
пълнолетие, а за А. К. П. – до навършване на 25-годишна възраст, тъй като е започнал
обучение в редовна форма в университет. Релевират, че поради редовната форма на
обучение и ранният етап на обучението А. П. не може да започне работа, а същевременно се
заявява, че годишната му такса е висока, поради което няма как сам да покрива разходите си,
да се издържа. Обезщетението и за двамата е изчислено за месец на база ¼ от минималната
работна заплата. Излага довод, че претендираните за обезщетяване вреди не са бъдещи, тъй
като починалият им баща е бил на 45 години и с изкарваните от него средства е издържал
семейството си. Обосновават предявяването на иска срещу ответното застрахователно
дружество с довод, че виновният за ПТП-то л.а. има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника по полица № ..., валидна за периода 11.06.2019г.-10.06.2020г., по
повод на която до ответника била изпратена покА., но в рамките на тримесечният срок не
било определено и изплатено обезщетение. При тези доводи искат предявените искове да
бъдат уважени. Претендират разноски. Представят доказателства и правят искания за
събирането на такива.
Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за л.а. „Ауди С7“
с рег. №.... по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица №
..., валиден към датата на произшествието и факта на настъпване на ПТП на 12.07.2019г.
Оспорва обаче всички елементи от деликтния състав за ангажиране на неговата отговорност,
включително механизма на ПТП-то. Счита, че водача на л.а. „Ауди С7“ с рег. № .. няма вина
за настъпването на инцидента, тъй като не се поставил сам в положение да не може да
избегне ПТП-то, не е нарушил правилата за движение по пътищата и за него събитието е
случайно по смисъла на чл.15 НК, тъй като не е имал техническа и професионална
възможност да предотврати настъпването на произшествието. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от стрА. на пострадалия с доводите, че е управлявал
мотоциклет с превишена скорост, поради което не е успял да спре преди мястото на удара;
че ако е управлявал с допустима скорост, то той е могъл да извърши аварийно спиране; че с
поведението си е създал опасност за здравето на остА.лите; че не е контролирал
непрекъснато управлявания от него мотоциклет; че е изпреварвал/заобикалял движещите се
по пътно автомобили, без да напуска собствената си лента за движение; че с това си
2
поведение не е осигурил достатъчна и безопасна странична дистанция с МПС-то, което
изпреварва; че не се е движил в най-дясната част на пътя, а по средата на пътното платно,
поради което навлязъл в съседната лента за движение, в резултат на което настъпило ПТП;
че е управлявал мотоциклета без поставена защитна каска, предпазни дрехи и наколенки.
Възразява и срещу основанието и размера на претенциите. Твърди, че издръжката за бъдещ
период не се дължи, както и че на ищците е осигурена от оставеното от наследодателя им
имущество, включително получавА.та наследствена пенсия, и от доходите на тяхната майка.
Релевира, че в случай, че се дължи обезщетение, то да бъде намалено до размера на
получавА.та наследствена пенсия. Излага довод, че следва да бъде посочен крайният период
на търсеното обезщетение. Оспорва искането за присъждане на законна лихва поради
неоснователност на главния иск и с довод, че лихвата не се дължи от тази дата с оглед
липсата на уведомяване на застрахователя от застрахования и предявената от ищците
претенция пред ответника на 15.08.2019г. При тези доводи моли претенциите да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски и оспорва присъждането и размера на разноските, в
частност за адвокатско възнаграждение, търсени от насрещната стрА.. Заявява
доказателствени искания.
В изпълнение на дадените указания, периода на претенциите е уточнен с молба от
07.04.2023г.
В ход по същество представителят на ищеца моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски. В срок депозира писмени бележки, в които се извежда наличието на
предпоставките за уважаване на исковете от приложените по делото доказателства – влязла в
сила присъда, съдебно-техническа експертиза и показанията на свидетелите. Обосновава се
недоказаност на възражението за съпричиняване. Акцентира върху размера на иска,
извеждайки, че дължимата издръжка се определя от доходите на родителя, който следва да я
дава, и от нуждите на детето, поради което твърди, че издръжката би следвало да е в по-
голям размер от ¼ от минималната работна заплата, като получавА.та пенсия не може да
задоволи нуждите на децата, по която причина исковете били основателни в предявения
размер.
В съдебната си реч представителят на ответника моли предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски и прави възражения за прекомерност на разноските,
търсени от ищците.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна стрА.
следното:
За доказване на предявената претенция, основА. на разпоредбата на чл.432 КЗ, ищецът е
следвало да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка ГО между собственика на лекия автомобил, управляван от
деликвента, и ответника, валидна към датата на събитието, и осъществяването на
фактическия състав на непозволено увреждане: противоправно деяние, извършено виновно,
претърпени имуществени вреди и причинно – следствена връзка между противоправното
3
деяние и вредите. В тежест на ответника е било да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД за вината на водача, застрахован при него, както и да докаже направените от него
възражения, включително плащане. По този начин е разпределена доказателствената тежест.
Предпоставка за допустимост на иска е отправянето на извънсъдебна претенция до
застрахователя по договора ГО и липса на произнасяне по образувА.та преписка в
тримесечен срок от представяне на необходимите документи от правоимащия, респ.
произнасяне, което не удовлетворява молителя. Тази предпоставка е изпълнена –
обстоятелството не е спорно между страните и се извежда от доказателствата, че ищецът е
бил поканен да плати с покА. от 02.09.2021г. /л. 29/, но е отказал, поради което исковата
претенция се явява допустима.
РазгледА. по същество, исковата претенция е основателна.
Обявено е за безспорно между страните, че съществува застрахователно правоотношение
за л.а. „Ауди С7“ с рег. № .... по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника по полица № ...., валиден към датата на произшествието.
Доказва се по делото от представения протокол за оглед на местопроизшествие и
констативен протокол и не е спорно между страните, че на 12.07.2019г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие в гр. София, бул. „Цариградско шосе“ в района на № ....
Настъпването на злополука, а следствие на нея и смъртта на Костадин М. Пригов, се
доказва от приетата като доказателство по делото влязла в сила на 22.12.2023г. присъда №
260011/07.03.2023г. по НОХД № 887/2021г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, че Е. И. В.,
роден на 14.12.1973г. в гр. София, е признат за виновен в това, че на 12.07.2019г. около 12:44
часа в гр. София, при управление на МПС – л.а. марка „Ауди“, модел „С7“ с рег. № ...,
движейки се по бул. „Цариградско шосе“ в крайна лява лента за движение с посока на
движение от ул. „Павел Красов“ към бул. „Брюксел“, в района на №.., при извършване на
маневра за навлизане в съседна пътна лента за движение на бул. „Цариградско шосе“,
нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, а именно чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП
– „При извършване на маневра, която е свързА. с навлизане изцяло или частично в съседна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по
нея“, при което, навлизайки в съседната средна пътна лента, не пропуснал попътно
движещия се в нея мотоциклет марка – модел „Сузуки ВС 52“ с рег. №..., управляван от К.
М. П. и реализирал ПТП с него, вследствие на което водачът на мотоциклета К. М. П.
починал на 23.07.2019г. в УМБАЛ „Св. Анна“ АД – София, като смъртта му е причинена по
непредпазливост от Е. И. В. и между получените травматични увреждания на моториста
вследствие на настъпилото ПТП на 12.07.2019г. и настъпилата смърт на 23.07.2019г. има
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, поради което и на основание чл.343,
ал. 1, б. „в“ вр. чл.342, ал. 1, пр. 3 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
две години и е оправдан по обвинението за нарушение на чл. 25, ал.1 и ал.2, изр. 2 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
4
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
– арг. чл. 300 ГПК. Следователно, в настоящото производство съдът е обвързан от изводите
на наказателния съд в посочената част и е длъжен да приеме за доказано между страните, че
ответникът виновно е извършил описаното в исковата молба деяние, което е противоправно.
Влязлата в сила присъда и заключението по съдебно-медицинската експертиза, ползвано
от съда като дадено от лице, притежаващо нужната компетентност и опит в областта, и
неоспорено от страните, позволяват да се изведе, че в резултат на посоченото деяние -
извършване на маневра за навлизане в съседна пътна лента за движение на бул.
„Цариградско шосе“, при която, навлизайки в съседната средна пътна лента, не пропуснал
попътно движещия се в нея мотоциклет марка – модел „Сузуки ВС 52“ с рег. № ...,
извършено от водача на застрахования при ответното дружество лек автомобил и
нарушаващо текстът на чл. 25, ал. 2, изр. 1 ЗДвП, е настъпила вреда – смъртта на водача на
мотоциклет марка – модел „Сузуки ВС 52“ с рег. № ..., К. М. П., която смърт се намира в
причинна връзка с произшествието. Обяснено е в заключението, че след претърпяното на
12.07.2019г. ПТП пострадалият е бил транспортиран и настанен на болнично лечение в
УМБАЛ „Света Анна“, но въпреки лечението е починал на 23.07.2019г. Пострадалият
приживе и след смъртта си е имал следните травматични: тежка открита черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия с кръвонасядане на левия слепоочен мускул, напречно
счупване на черепната основа, започващо от люспата на лявата слепоочна кост и
проследяващо се в левите предна и средна черепни ямки с оторагия /изтичане на кръв и
цереброспинална течност през ушния кА.л/; контузия на главен мозък с две контузионни
огнища, съответно в левия и десния слепоочни дялове, травматични кръвоизливи по
твърдата и под меката мозъчни обвивки, дифузна аксонална увреда; тежка закрита гръдно-
коремна травма, изразяваща се в контузия на гърдите с напречно счупване на гръдна кост,
между трите ребра, счупване на множество леви ребра – от 2-ро до 7-мо, между
паравертебрална и подлопаткова линии и 3-то, 4-то и 5-то около средномичнична линия,
контузия на белия дроб, двумоментна руптура на слезката с масивен излив /около 500 мл/
кръв в коремната кухина; травма на опорно двигателния апарат – косо счупване във
вътрешната част /до рамото/ на лява ключица, счупване на левия външен глезен;
множество мекотъканни травми. Дадено е заключение, че основна начална причина за
смъртта е тежката множествена травма с водеща тежка черепно-мозъчна травма, като на
базата на множествената травма и независимо от лечението при пострадалия са се развили
възпалителни и дегенеративни промени, довели до настъпване на непреодолима дихателна и
сърдечно съдова недостатъчност, която е и непосредствената причина за смъртта.
Отговорено е, че между причинените травматични увреждания и настъпването на смъртта е
налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, което обстоятелство страните
не спорят.
При установяване извършване на произшествието, противоправността му и виновното
поведение на водача на застрахования при ответното дружество л.а. „Ауди“, модел „С7“ с
рег. № ..., настъпилите вреди, които се намират в пряка причинна връзка с произшествието,
5
спорен въпрос се явява налице ли е съпричиняване от водача на мотоциклета. За решаване
на спорния по делото въпрос от значение е изследване на движението на мотоциклета до
удара, тъй като поведението на виновния водач се обхваща от силата на пресъдено нещо на
присъдата.
Възражението за съпричиняване е обосновано с довод, че е управлявал мотоциклет с
превишена скорост, поради което не е успял да спре преди мястото на удара; че ако е
управлявал с допустима скорост, то той е могъл да извърши аварийно спиране; че с
поведението си е създал опасност за здравето на остА.лите; че не е контролирал
непрекъснато управлявания от него мотоциклет; че е изпреварвал/заобикалял движещите се
по пътно автомобили, без да напуска собствената си лента за движение; че с това си
поведение не е осигурил достатъчна и безопасна странична дистанция с МПС-то, което
изпреварва; че не се е движил в най-дясната част на пътя, а по средата на пътното платно,
поради което навлязъл в съседната лента за движение, в резултат на което настъпило ПТП;
че е управлявал мотоциклета без поставена защитна каска, предпазни дрехи и наколенки.
За изясняване на спорния по делото въпрос е изслушано и прието основно и
допълнително заключение на съдебно-автотехническата експертиза, което се ползва от съда
като обективно и компетентно дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в
областта и изводите на което не са оспорени от страните. От тях се установява следното:
мястото на удара се намира по дължина на пътното платно – на около 14м след ОР,
считано по посока на огледа, по широчина на пътното платно – на около 9.8 в ляво от
десния край на пътното платно, считано в същата посока;
при извършена компютърна симулация на удара и установяване на мотоциклета и
автомобила на мястото, отразено в протокола за оглед, скоростта на движение към
момента на удара на мотоциклета е била 73,627 км/ч 20,56 м/с, а на лекия автомобил –
90,627 км/ч 25,17 м/с, а преди удара - на мотоциклета е била 74 км/ч 20,56 м/с, а на
лекия автомобил – 90 км/ч 25,17 м/с;
опасната зона за спиране – пълния спирачен път при скорост на движение 74 км/ч е
58.74 кв.м., като при сравнение на разС.ието на опасната зона за спиране и разС.ието,
на което се е намирал мотоциклета от мястото на удара към момента на възникване на
опасността, е установено, че водачът не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и ударът е бил непредотвратим за мотоциклета;
опасната зона за спиране на л.а. „Ауди С7“ при скорост на движение 90 км/ч е 80,35
метра.
обяснен е механизма на произшествието: мотоциклет „Сузики В52“ се движи в гр.
София по бул. „Цариградско шосе“ с посока от ул. „Павел Красов“ към бул. „Брюксел“
във втората лента от ляво надясно, на около 0,7 метра от ограничителната линия и със
скорост около 74 км/ч, по което време л.а. „Ауди С7“ се движи попътно на
мотоциклета в лява лента и със скорост около 90 км/ч. Когато мотоциклета се е
намирал на около 22 метра от мястото на удара, в района на № .., водача е предприел
маневра за преминаване в дясна – средна лента, треакториита на МПС-тата се е
6
пресякла и е настъпил удар с инициален контакт за автомобила в странична задна част
в областта на заден десен калник, а за мотоциклета – в предна гума и кормило.
Непосредствено преди удара мотоциклета се е движил в трета лента в лявно по
посоката на огледа, на около 0,7 метра в дясно от разделителната линия на лявата
пътна лента, а водача на л.а. „Ауди С7“ се е движил в лява лента и преди удара е
отклонил автомобила в дясно и е навлязъл частично в дясна пътна лента;
преди произшествието л.а. „Ауди С7“ се е движил в лява лента с по-висока скорост от
тази на мотоциклета;
удар не би настъпил, ако водачът на мотоциклета е управлявал към десния край на
средната лента за движение.
От изслушваното и прието допълнително заключение на съдебно-медицинската
експертиза се установява, че не може да се твърди, че дори при използване на
високотехнологични изделия от мемори пяна за висока абсорбация на удар биха могли да
предотвратят тежките травми от инерционен тип на органи в гръдната и коремната кухина с
контузия на белия дроб, двумоментната руптура на слезката с масивен излив, както и косото
счупване във втрешната част до рамото на лявата ключица и счупването на левия външен
глезен. Отговорено е, че е възможно при ползване на протектори да се намали силата на
травматичното въздействие върху тялото, като с това се намали размера и силата само на
уврежданията върху меките тъкани и ребрата.
Релевантни по решаването на спорния въпрос са показанията на разпитания по делото
свидетел К. Г. К.. Свидетелят е очевидец на инцидента. От казаното се извежда, че е бил на
място, движил се по бул. „Цариградско шосе“ в средна лента в посока център с около 70-80
км/ч с л.а. „Мерцедес“. Пред него имало такси, а пред таксито – моториста, които се
движили в средна лента по средата на пътя се движил мотоциклетиста. Отдясно се включил
л.а. „Ауди А7“, тъмносин, включил се от дясната стрА. на пътя, от стрА.та на Интер Експо
център, минал през средна лента и се установил в най-лява лента и с това си движение
засякъл моториста със задната част на бронята си. В процеса на маневра от дясна в лява
лента се случил удара. Свидетелят обяснява, че лекият автомобил при навлизането си по
булеварда от дясна лента преминал пред таксито в средна лента или пред моториста и се
установил в най-лява лента. После преминал вдясно, разбрал, че нещо се е случило. Според
свидетеля лекият автомобил преминал пред моториста, не подал мигач и минавайки го
чукнал с бронята със задна лява част. Свидетелят видял как моториста изгубил контрол и
започнал да се търкаля и всички движещи се отзад автомобили намалили. Човекът остА.л
така в средната лента, моторът остА.л назад, той продължил по-напред, а свидетелят
директно отбил в аварийната лента. Отишъл при моториста, той бил в безсъзнание и хъркал,
имал каска на главата, която го била стиснала силно, задушавала го. Каската била отворен
тип, тип канче, която отпред на лицето била открита. Водачът имал на лицето черна маска от
плат.Дошъл човек, който от раницата си извади нож и отрязали лентата на каската.
Полицията дошла веднага след това. След удара л.а. Ауди продължил да се движил напред в
дясна лента и спрял там в аварийната лента.
7
Показанията на свидетеля за движението на лекия автомобил и начина на настъпване на
удара не се споделят, тъй като противоречат на установения с присъдата механизъм на
инцидента и движението на лекия автомобил, довело до удара, описано в диспозитива на
присъдата. Освен това, показанията в тази част не са логични и противоречат на механизма,
установен и в експертното заключение. В остА.лата част, показанията не противоречат на
доказателствата по делото, поради което се ценят като обективно и компетентно дадени от
лице, имащо и възпроизвеждащо обстоятелства, възприело лично и непосредствено и
нямащо пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.
А.лиза на доказателствата по делото дава основание въведеното възражение за
съпричиняване да се приеме за неоснователно и недоказано. В Закона за движение по
пътищата съществуват задължения на водачите да ограничават скоростта си както и да се
съобразяват с различни препятствия на пътя – предвидими и непредвидими, както и да
контролират непрекъснато МПС. Нарушение на тези задължения от стрА. на водача,
управлявал мотоциклет „Сузики В52“, което да се намира в причинна връзка с
произшествието, обаче не се доказа по делото. От доказателствата не се установява
мотоциклетът да е управлявал с превишена скорост, напротив, конкретни данни за скоростта
му на движение не са налични по делото. От заключението на вещото лице, което е
изчислило скоростта на движение, използвайки компютърна симулация и местоположението
на автомобилите, се извежда, че скоростта на движение на мотоциклетиста е била в рамките
на разрешената скорост за движение по бул. „Цариградско шосе“ гр. София. По делото не се
съдържат доказателства, че мотоциклетистът не е контролирал непрекъснато управлявания
от него мотоциклет. От показанията на разпитания свидетел не се извеждат действия на
мотоциклетиста, например криволичене на пътя, преминаване в различни летни, рязка
промяна в скоростта или внезапно спиране, които да се определят като поведение,
свидетелстващо за неупражняване на контрол върху моторното превозно средство. Няма
доказателства мотоциклетистът да е предприел маневра за изпреварване на движещите се
пред него автомобили в собствената пътна лента. Освен изложеното, от заключението може
да се заключи, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим независимо от неговото
поведение, което не сочи на нарушение на правилата за движение на пътя – мотоциклетът се
е движил неизменно в средна пътна лента на около 0,7 метра от ограничителната линия при
разрешена скорост. Внимателният А.лиз на движение на двете моторни превозни средства
не позволява да се изведе, че поради поведението на мотоциклетиста се е стигнало до удара
и че той е могъл да го предотврати. Точно обратното, установява се, че в първоначалния
етап на движение на двете превозни средства мотоциклетистът се е намирал пред и в
съседна на движещия се лек автомобил пътна лента, поради което водачът на лекия
автомобил е имал възможност да възприеме и следи движението на мотоциклетиста.
Именно движението по този начин на моторните превозни средства изключва възможността
виновен или допринесъл за деянието да бъде водачът на мотоциклета. При подобно
движение, прераснало на по-късен етап в опит за изпреварване и навлизане в средна пътна
лента, където се е движил мотоциклета, за водача на лекия автомобил е съществувало
задължение да извърши маневрата безопасно и съобразявайки се с движението на
8
движещите се в навлизащата лента моторни превозни средства, сред които мотоциклетиста.
Виновният водач обаче не е осигурил безопасна дистанция при навлизането в съседната
нему средна пътна лента, поради което и при липса на време и разС.ие, мотоциклетистът не
е могъл да реагира, в който смисъл са и изводите на вещото лице, определило опасната му
зона за спиране. Казано по друг начин, ако водачът на лекия автомобил е бил предприел
маневрата за навлизане в съседната нему дясна средна пътна лента едва когато забележи в
огледалото си за обратно виждане изцяло движещия се зад него мотоциклет /което
поведение е израз на изпълнението на задължението на водач, който при извършване на
маневра, която е свързА. с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея/, то до удар не би се стигнало.
Възражението за съпричиняване, обосновано с довод, че мотоциклетистът има вина за
произшествието си, тъй като не се е движил в най-дясната част на пътя, а по средата на
пътното платно, поради което навлязъл в съседната лента за движение, в резултат на което
настъпило ПТП, също не може да бъде споделено. Съгласно чл. 15, ал. 1 ЗДвП на пътя
водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свободна лента. Според алинея 2 на същия текст разпоредба ал. 1 не се прилагат и водачът
на моторно превозно средство може да използва за движение най-удобната за него пътна
лента в следните случаи: в населените места, на пътно платно с две и повече пътни ленти за
движение в една посока, обозначени с пътна маркировка или пътен знак, по които е
разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h.
Тълкувайки чл. 15, ал. 1 ЗДВП, на първо място, се извежда, че нормата не е забранителна,
нито указва задължително правило за поведение. Законовият текст указва препоръка за
мястото на движение, видно от използвания израз „възможно“. Дори нормата да предвижда
задължително правило за поведение в движение най-вдясно на платното за движение, то ал.
2, по-конкретно т. 2 от нея, на чл. 15 предвижда изключение, което и в двете му хипотези е
приложимо по делото. Произшествието е настъпило на бул. „Цариградско шосе“, т.е. път с
три пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна маркировка и знак, по които
е разрешено движението на пътни превозни средства със скорост не по-голяма от 80 km/h.
По изложените мотиви, този съдебен състав приема, че мястото на движение на водача на
мотоциклет „Сузики В52“ по ширината на пътната средна лента не нарушава чл. 15, ал. 1
ЗДвП, ерго не е довело до настъпване на инцидента. Съгласно текстът на чл.189 ПЗДвП
водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са длъжни да поставят на главата си
защитна каска, отговаряща на съответните изисквания. Законът не поставя изискване за
облекло. Установено е по делото, че водачът е носил предпазна каска, отворена в предната
си долна част. По делото няма данни за облеклото на мотоциклетиста, поради което в тази
част възражението е недоказано и не следва да се обсъжда дали е въобще противоправно. От
доказателствата по делото не може да се изведе дали носената от пострадалия каска е
съответна на изискванията, за да предпази в максимална степен водача. Цитираните в закона
съответни изисквания са стандарти, уредени с Регламент (ЕС) 2016/425 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно личните предпазни средства и за
9
отмяна на директива 89/686/ЕИО на съвета с цел хармонизиране на изискванията за
опазване на здравето и за безопасност по отношение на личните предпазни средства във
всички държави членки и да се премахнат пречките пред търговията с ЛПС между
държавите членки с оглед изградения вътрешен пазар. Уредбата поставя изисквания към
търговците за предлагане на продукта – мото каски, които да отговарят на там посочените
условия, включително тестването им, сертифицирането им и маркировка. Прилагането на
хармонизираните стандарти е доброволно, но е най-лесният начин за доказване на
съответствието на продуктите с европейските изисквания. За да стА.т хармонизирани
стандарти, е необходимо страните членки да преведат заглавията на стандартите на техния
национален език, да ги изпратят на Европейската комисия за публикуване в Официалния
вестник на Европейския съюз. С този акт европейските стандарти, разработени по мандат,
стават хармонизирани стандарти. От датата на публикуване, тези стандарти могат да се
прилагат за доказване на съответствието на продуктите с директивите/регламентите. Идеята
е общите принципи, залегнали в европейското законодателство по отношение изработката и
качеството на даден продукт, да бъдат разработени и прилагани в държавите членки, за да
може всяка от тях да има еднакъв или сходен по конкурентост продукт досежно неговото
качеството. Уредбата е намерила израз в Наредба за съществените изисквания и оценяване
съответствието на личните предпазни средства, която е насочена към производителите и
търговците и възпроизвежда и препраща към текстовете на регламента. Контролът е
възложен на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Общите
изисквания, на които следва да отговарят стандартите, се съдържат в Приложение № 2 от
Регламента, което разграничава вида предпазно средство по критериите на риска и
защитната цел. При механичен удар се изиска ЛПС, които са предназначени за защита срещу
такъв тип риск, да са с достатъчно поглъщащи ударите свойства, за да предотвратят
наранявания вследствие по-специално на смачкване или проникване в защитавА.та част до
такова ниво, над което извънредно големите размери или маса на погасяващото устройство
пречат на ефективното използване на ЛПС за предвидимия период на носене. Конкретни
стандарти и вида каски за водачите на моторни превозни средства, които следва да се
използва, не се установи стрА.та да е формирала и/или изпратила за публикуване в
Официалния вестник на ЕС. Посоченото изискване за общите стандартите, на които трябва
да отговаря каската, не може да се вмени във вина на водача на мотоциклета. Това е така,
защото изискванията са насочени към производителя и търговеца, ерго за всеки купувач би
следвало да съществува презумпция, че купува продукт, съответстващ на определения
стандарт. Прието е в чл. 14 от регламента, че ЛПС, които са в съответствие с
хармонизираните стандарти или части от тях, данните за които са били публикувани
в Официален вестник на Европейския съюз, съответстват на съществените изисквания за
опазване на здравето и за безопасност, установени в приложение II, обхвА.ти от тези
стандарти или части от тях. Казано по друг начин, предлаганият на пазара продукт отговаря
на стандарта, а от там осигурява и опазване на здравето и за безопасност. Въпреки това и
както се посочи по-горе, по делото няма данни за модела на каската, поради което трудно и
дори невъзможно би било да се определи дали отговаря на даден стандарт и какъв е той за
10
стрА.та. Независимо от изложеното, допълнителното заключение по съдебно-медицинската
експертиза, съобразявайки именно целта на стандартите /общите насоки, от които да се
тръгне, за да се изработи даден продукт/, дава възможност да се заключи, че независимо от
устойчивостта на ЛПС удар би настъпил и устойчиво предпазно средство не би защитило в
степен да предотврати тежките травми от инерционен тип на органи в гръдната и коремната
кухина с контузия на белия дроб, двумоментната руптура на слезката с масивен излив, както
и косото счупване във втрешната част до рамото на лявата ключица и счупването на левия
външен глезен. Именно поради тези тежки травми са се развили процеси, които и
независимо от лечението са допринесли за развитие на възпалителни и дегенеративни
промени, довели до настъпване на непреодолима дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност, която е и непосредствената причина за смъртта, а от там и леталния изход
се намира в пряка причинна връзка с инцидента.
В заключение, налице задължителна съдебна практика-т. 7 от ППВС № 17/1963 г., в
която е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане допринасяне от стрА. на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва
да бъде доказан по категоричен начин от стрА.та, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие /така
Решение № 206/12.03.2010 г на ВКС по т. д. № 35/2009 г, II Т. О., ТК, решение №
154/31.10.2011 г на ВКС по т. д. № 977/2010 г, II Т. О., ТК, решение № 45/15.04.2009 г по т. д.
№ 525/2008 г на II Т. О., решение № 159/24.11.2010 г по т. д. № 1117/2009 г. и решение №
58/29.04.2011 г по т. д.№ 623/2010 г на II Т. О. /. Изложените принципни разбирания,
отнесени към установената по делото от доказателствата обстановка, не позволява да се
заключи наличието на виновно противоправно поведение от стрА. на пострадалия,
допринесло за настъпване на инцидента или увреждането.
Мотивите по-горе дават основание на този съдебен състав да приеме, че предявените
искове се явяват доказани по основание.
Доказва се, че ищците по делото са наследници на покойния К. М. П. – негови
низходящи – деца, удостоверение за наследници л. 9. Видно е и страните не спорят, че
ищцата Н. К. П. е родена на 18.04.2008г. и към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция не е навършила пълнолетие. Видно е и страните не спорят, че
ищецът А. К. П. е родена на 07.03.2000г. и към датата на приключване на съдебното дирене
пред настоящата инстанция е навършил 24-годишна възраст. Установява се, че ищецът А. К.
П. е записан за втори зимен семестър през 2021-2022 учебна година по специалност
„Дентална медицина“ в Медицински университет – Пловдив, след което се е преместил в
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и към 06.03.2024г. е студент там в 1-ви
курс.
11
По отношение на иска от ищеца Н. К. П. за присъждане на обезщетение за периода
23.07.2019г. до 17.04.2026г.
Заявеният предмет в настоящото производство касае претенция за причинени
имуществени вреди. По отношение на правото на обезщетение за имуществени вреди следва
да се отбележи, че лицата, легитимирани да претендират такова обезщетение са посочени в
Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС /раздел ІІІ т. 1/, като това посочване няма
изчерпателен характер. С оглед дадените в него разяснения право на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане в случай на смърт на пострадалия имат
неговите деца, съпруг, родители, братя и сестри и други близки, които поради
нетрудоспособност действително са били издържани или имат право на издръжка по закон
от пострадалия. Задължителна предпоставка за да бъде причислено едно лице към кръга на
"близките, които поради нетрудоспособност действително са били издържани" по смисъла
на Постановление № 4/1961 г. на Пленума на ВС, е то да е получавало издръжка, а не само
грижи и морална подкрепа от пострадалия / решение 143 от 29.04.2015 Г. по т. д. 3504/2013 г.
на Първо ТО на ВКС/.
Ищецът Н. К. П. е от кръга на легитимираните лица – тя е низходящ на починалия,
негова непълнолетна дъщеря, на която се следва издръжка от родителя по вече изложените в
решението съображения и съгласно текстът на чл. 143, ал. 2 СК.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на К. М. П. на
неговото непълнолетно дете са причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от лишаването му от издръжка, на каквато същото има право по закон по арг. на чл.
143, ал. 2 СК. Тези имуществени вреди се намират в пряка и непосредствена причинна
връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие – осъщественото ПТП, при което е
загинал нейния баща и същите на общо основание подлежат на репарация от стрА. на
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на деликвента. С факта на смъртта на
баща си непълнолетното дете е загубило възможността да получава следващата му се по
закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68
г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане.
Неполучаването на издръжка по смисъла на чл. 143, ал. 2 от СК представлява пропуснати
ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност" на деликвента (в този смисъл решение № 158/28.12.2011 г. на ВКС, ТК, І отд.
по т. дело № 157/2011 г.; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. По т. дело №
762/2010 г.; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело № 645/2010 г. и др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. Последователно застъпваното в практиката на ВКС /решение по търг. дело №
157/2011 г. на Първо ТО и решение по търг. дело № 645/2010 г. на Първо ТО на ВКС/
становище е, че тази имуществена вреда е вид пропусната полза, която подлежи на
обезщетяване в границите на действително понасяните вреди, съобразно получавА.та
12
издръжка, когато загубата не може да бъде покрита от наследствената пенсия, при
съобразяване на правилото на чл. 142, ал. 2 от СК като крайната преценка на съда досежно
размера на обезщетението може да се основава на нормата на чл. 162 ГПК /решение
163/04.10.2016 г. по търг. дело № 3456/2015 г. на Първо ТО на ВКС/.
За определяне на размера на издръжката следва да се съобразят показанията на
разпитания по делото свидетел Т. М. П.. От показанията му се установява, че отношенията
на децата с баща им били нормални, положителни, били много хубаво сплотено семейство.
За децата се грижели родителите им, заедно, живеели заедно, като финансово повече за тях
се грижил баща им, т.к получавал по-добра заплата. Майка им работила, но получавала
минимална заплата. Семейството си купило семейно жилище в гр.Пловдив, което
изплащали с кредит. Всяка година ходили на почивки в Гърция, в Италия, в България,
излизали по ресторанти, по заведения, всички ходели заедно, когато имали възможност.
Покойният К. П. пътувал много по работа и нямали физическа възможност всеки ден да
излизат по заведение. Свидетелят заявява, че ищецът А. П. тази година е започнал да учи
информационни технологии. Ищцата Н. П. била ученичка, след 7 клас искала да учи в
някакъв Американски колеж, но таксите били много високи и не я приели като частен
ученик, а за държавна поръчка не й достигнали някакви стотни и сега продължавала да учи
във френската гимназия. Н. ходила на китара, на уроци по математика и още един вид
уроци, посещавала три вида уроци от няколко години. Покойният К. П. първо работил в
Петрол, после няколко години работил в Газпром, бил регионален мениджър и обикалял
обектите, следейки тяхната работа.
Показанията на свидетеля се ползват с доверие от съдебния състав като дадени от лице,
което макар да се намира в близки родствени връзки с ищците, разказа му е логичен,
последователен и не противоречи на остА.лите доказателства, поради което се ползва от
съдебния състав.
Установява се, че осигурителният доход на покойния К. П. към 31.07.2019г. е в размер на
3000 лева, а месечния облагаем доход на лицето към същата дата е 3308.80 лева.
Видно е, че на ищцата Н. П. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради
общо заболяване на основание чл. 82, ал. 1 КСО, считано от 03.10.2019г., като получената от
нея сума за периода 03.10.2019г.-31.01.2020г. е в размер на 1668.11 лева, а получената сума за
периода 01.06.2020г.-31.07.2020г. е в размер на 871.36 лева. Общо получената сума за
периода от 03.10.2019г. до 31.03.2024г. е в размер на 37971.55 лева /с надбавки/, или средно
за периода е получавала по 904.08 лева. За 2019г. размерът на получавА.та наследствена
пенсия е 421,56 лева, за 2020г. размерът на получавА.та месечна наследствена пенсия е бил
499,80 лева, считано от 01.07.2021г. месечният размер на наследствената пенсия е 522,29
лева, считано от 2022г. наследствената пенсия е била в размер на 603,25 лева, а считано от
01.07.2022г. – 723,58 лева, за 2023г. – 944,77 лева, за 2024г. – 810,40 лева.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, от които се извежда, че за периода 23.07.2019г.-19.10.2022г. ¼ от
минималната работна заплата възлиза в общ размер на 6177.00 лева. Издръжката, която Н.
13
П. би получила за периода 23.07.2019г.-17.04.2026г., изчислена при база ¼ от минималната
работна заплата за този период, възлиза на 13621.00 лева. Ако за месечна основа при
определянето на издръжката се вземе предвид ¼ от осигурителния доход на починалия, то тя
би възлизала в размер на 52557.00 лева. Според вещото лице по данни на ИССИ към КНСБ
необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот на един работещ, който живее сам,
достига 1438.00 лева към декември 2023г., а общата стойност за тричленно семейство /с
двама работещи възрастни и дете до 14 години/ е 2588.00 лева.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във всеки отделен
случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на лицето, което има право на
такава, но и съобразно възможностите на лицето, което я дължи. Това означава, че следва да
се търси разумният и обективно възможен баланс между нужди и възможности, като се
отчитат характерните за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за
преценка на последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновават специално. Издръжката се дължи от двамата родители,
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед давА.та от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са и в негова полза. Към 23.07.2019г. детето е било на 11 години, като необходимата сума за
издръжка на човек за задоволяване на всичките му битови, социални и
културноразвлекателни интереси към този момент надхвърля минималния размер по закон
на издръжката съобразно МРЗ за 2019г. През годините, нормално е нуждите на детето да
нарастват с оглед промяната във възрастта му, която поражда нови интереси и нужди. Освен
това, видно от изложените и неоспорени в исковата молба твърдения, и от доказателствата
по делото – показанията на свидетеля П., основно починалият в ПТП е предоставял
финансовите грижа за издръжка на семейството, както и че детето е ученик в седми клас и
ходи на три вида уроци, като няма данни от кога са започнати тези уроци и на каква
стойност са. От доказателствата по делото се извежда, че семейството е имало над средния
стандарт на живот предвид организираните почивки, на които са ходили, и посещенията в
заведения. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че грижите по отглеждане и
възпитание на детето до неговото пълнолетие ще се поемат от майката като единствен
родител, която от показанията на свидетеля се установява, че получава минимален доход, по
които две обстоятелства и съгласно чл. 143, ал. 1 СК тя следва да поеме минимална част от
необходимата издръжка на детето. От значение е също и възможността на покойния родител
да дава тази издръжка. При липса на конкретни доказателства за нуждите на детето и
разходите по тях, сред ориентирите следва да бъде получавания доход от родителя. При
преглед на осигурителния доход на родителя, видно от приетата справка от НАП, може да се
направи извод, че той е бил трудово ангажирани, полагайки труд и осигурявайки се на
максималния осигурителен доход за 2019г. и получавайки брутен доход над 3000.00 лева,
който размер позволява да покрива нуждите на двете деца. Средният месечен брутен доход
14
на покойния родител за м. 07.2019г. е в размер на 3308.80 лева. Налице е и значителна
промяна на икономическите условия в стрА.та, тъй като инфлацията за периода е в размер
на 21.1%, а индексът на потребителските цени за месец май (последният за който има
статистика към момента на приключване на устните състезания) 2024 г. спрямо месец
януари 2021 г. e 121.1%, видно от публичнодостъпния инфлационен калкулатор на НСИ
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията). При тези обстоятелства,
съдебният състав намира, че размера на издръжката от бащата следва да се определи на база
¼ от дохода на бащата, която сума детето би получило и от която сума би имало нужда с
оглед неговите битови, социални и училищни нужди, културни интереси и нарастваща
възраст, а именно:
за периода 23.07.2019г. – 31.12.2019г. дохода на бащата е бил в размер на 3308.80 лева,
¼ от който е 827.20 лева, в който размер се приема, че за този период е дължимата
от бащата издръжка, или за периода 4136.00 лева /за пет пълни месеца/ и 240.15 лева
за девет дни от месец юли 2019г. или общо 4376.15 лева. В този период детето е
получило наследствена пенсия в размер на 1251.08 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 8,94%, би бил в размер на 3604.60 лева, ¼ от който
е в размер на 901.15 лева, в който размер се приема, че за този период е дължимата
от бащата издръжка, или за периода 10813.80 лева. В този период детето е
получавало наследствена пенсия в размер на 6663.05 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.01.2021г.-31.03.2022г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 6,55%, би бил в размер на 3740.70 лева, ¼ от който
е в размер на 960.17 лева, в който размер се приема, че за този период е дължимата
от бащата издръжка, или за периода 14402.62 лева. В този период детето е
получавало наследствена пенсия в размер на 8602.92 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.04.2022г.-31.12.2022г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 9,23%, би бил в размер на 4085.96 лева, ¼ от който
е в размер на 1021.49 лева, в който размер се приема, че за този период е
дължимата от бащата издръжка, или за периода 9193.42 лева. В този период детето
е получавало наследствена пенсия в размер на 7252.77 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.01.2023г.-31.12.2023г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 9,86%, би бил в размер на 4488.83 лева, ¼ от който
е в размер на 1122.20 лева, или за периода 13466.50 лева. В този период детето е
получавало наследствена пенсия в размер на 11769.72 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.01.2024г.-31.12.2024г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 19,62%, би бил в размер на 5369.53 лева, ¼ от който
15
е в размер на 1342.38 лева, в който размер се приема, че за този период е
дължимата от бащата издръжка, или за периода 16108.61 лева. До месец март 2024г.
детето е получавало наследствена пенсия в размер на 2431.20 лева, която сума следва
да се приспадне от дължимото за този период.
В посочените по-горе размери съобразно този период издръжка в този размер от бащата
би била достатъчна да покрие нуждите на детето, при съобразяването на тези нужди,
посочени по-горе и изведени от обичайните нужди при израстването му, ръста на
инфлацията, на минималната работна заплата и на потребителските цени, както и при
съобразяване, че основните физически грижи са полагани и ще бъдат полагани от майката,
както и че покойният баща е осигурявал основната финансова издръжка на децата.
Издръжка в тези размери би се явява достатъчна и би съответствала на давА.та от покойния
родител, който е полагал основните финансови грижи за семейството.
Дори да не се определи в посочения по-горе глобален размер за съответните период,
искът отново би се явил основателен, тъй като получавА.та наследствена пенсия не би била
достатъчна да задоволи нуждите на детето, ако родителят му бе жив и получавайки тези
доходи, поради което и издръжка в размер на ¼ от минималната работна заплата над
получавА.та пенсия, би била достатъчна и искът отново се явява доказан по основание и
размер. Изчислението по този начин и изводът на тази основа следва от логиката, че
наследствената пенсия е под минималната работна заплата, чийто размер в принципен план
не би бил достатъчен за задоволяване на нуждите на един възрастен и подрастващ, по която
причина пенсията не би била достатъчна сама по себе си лицето да покрива нуждите си. Ето
защо добавка към нея в най-малкия размер, съответен на законово определената издръжка,
би се явил достатъчен, тъй като надвишава размера на минималната работна заплата, което
предполага, че в по-голяма степен би бил достатъчен за задоволяване на нуждите на лицето.
Следва да се има предвид, че получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото
родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило се увеличаване на имуществото
на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст. Предвид чл.
51, ал. 1 изр. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане могат да се платят
еднократно или периодически, като съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975 г. възможността за
периодично изплащане на присъдено обезщетение е възложено на съда. Предвид това,
настоящият съдебен състав намира, че не съществува пречка от процесуален характер по
аргумент на цитираните по-горе правни норми и ППВС за присъждането на обезщетение за
бъдещ период, след като са се осъществили вече основанията за възникване на това
обезщетение и е налице основание да бъде определен размера му за бъдещ период. С оглед
на горните съображения, съобрази периода на дължимост на претенцията и съобразно
нормата на чл. 162 ГПК настоящият съдебен състав намира, че така предявеният иск следва
да бъде уважен за периода до месец април 2026 г. /когато ищецът Н. П. ще навърши
пълнолетие/. За периода от време 01.01.2025г. – 17.04.2026 г. / 1 година, 3 месеца и 17 дни/ се
следва издръжка в глобален размер от 20896.38 лева, или месечно по 1342.38 лева,
съобразно приетата основа за определянето им от ¼ от получавания последно доход,
16
индексиран с оглед увеличението на МРЗ за 2024г. От тази сума подлежи на приспадане и
получавА.та наследствена пенсия, чийто размер на този етап не може да бъде определен, но
с оглед посоченото по-горе за остА.лите години, е видно, че и той нараства. При все това,
определената месечна издръжка на детето на тази база надхвърля получавА.та пенсия.
Освен това, при съобразяване на месечната издръжка на детето на тази основа, използването
на която е обосновано с посочените по-горе обстоятелства, за търсения период от
23.07.2019г. до 17.04.2026г. дължимата издръжка възлиза на 52252.49 лева, от която сума
следва да се приспадне получавА.та наследствена пенсия в глобален размер до март 2024г.
от 35539.54 лева, при което се получава, че остава дължима сума над търсения размер, което
дава основание предявеният иск да се уважи изцяло.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от датата на
увреждането. По отменения КЗ застрахователят отговоря за дължимата от делинквента
законна лихва (от момента на настъпване на увреждането – застрахователното събитие) –
арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), а по действащия КЗ
застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава,
дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение,
включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ). В този смисъл е Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. д. №
2466/2018 г.
Следователно началният момент на дължимите от застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
По отношение на иска от ищеца А. К. П. за присъждане на обезщетение за периода
15.09.2020г.- 07.03.2025г.
Установява се, че осигурителният доход на покойния Костадин П. към 31.07.2019г. е в
размер на 3000 лева, а месечния облагаем доход на лицето към същата дата е 3308.80 лева.
Видно е, че на ищецът А. П. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради
17
общо заболяване на основание чл. 82, ал. 1 КСО – л. 265 и л. 330, считано от 05.10.2019г. С
разпореждане № Ц2146-15-263/28.09.2020г. пенсията е прекратена от 06.01.2020г. поради
обстоятелството, че лицето прекъсва обучението си по собствено желание. С разпореждане
от 28.09.2020г. пенсията е възобновена, считано от 15.09.2020г. и прекратена с разпореждане
№ 2146-15-1272/25.11.2022г., считано от 15.09.2022г., тъй като лицето прекъсва поради слаб
успех. Към датата на последното прекратяване, пенсията е била в размер на 723.57 лева. С
разпореждане от 13.11.2023г. наследствената пенсия е възстановена, считано от 01.10.2023г.
в размер на 810.40 лева. За 2020г. размерът на получавА.та месечна наследствена пенсия е
бил 499,80 лева, считано от 01.07.2021г. месечният размер на наследствената пенсия е 522,29
лева, считано от 2022г. наследствената пенсия е била в размер на 603,25 лева, а считано от
2023г. – 810,40 лева.
По делото са изслушани и приети основно и допълнително заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, от които се извежда, че за периода 15.09.2020г.- 07.03.2025г.
издръжката, която А. П. би получил на база ¼ от минималната работна заплата за този
период възлиза на 11250,50 лева. Заключението, макар да се ползва от съда, в тази му част,
видно от таблица № 3, не е съобразно с търсения от ищеца период. Ако за месечна основа
при определянето на издръжката се вземе предвид ¼ от осигурителния доход на починалия,
то тя би възлизала в размер на 43864.00 лева. Според вещото лице по данни на ИССИ към
КНСБ необходимият нетен месечен доход за издръжка на живот на един работещ, който
живее сам, достига 1438.00 лева към декември 2023г., а общата стойност за тричленно
семейство /с двама работещи възрастни и дете до 14 години/ е 2588.00 лева.
Ищецът А. К. П. е от кръга на легитимираните лица, имащи право на обезщетение за
вреди – той е низходящ на починалия, негов пълнолетен син, на когото се следва издръжка
от родителя при наличие на предпоставките по чл. 144 СК съобразно изложените по-горе
разбирания на съдебната практика.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед на смъртта на К. М. П. на
неговото пълнолетно дете са причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от лишаването му от издръжка, на каквато същото има право по закон по арг. на чл.
144 СК и при наличие на предпоставките му. Тези имуществени вреди се намират в пряка и
непосредствена причинна връзка с оглед настъпилото застрахователно събитие –
осъщественото ПТП, при което е загинал нейния баща и същите на общо основание
подлежат на репарация от стрА. на застрахователя по риска "Гражданска отговорност" на
деликвента. С факта на смъртта на баща си непълнолетното дете е загубило възможността
да получава следващата му се по закон издръжка до навършване на своето пълнолетие. В
този смисъл е т. 1 от ППВС № 4/68 г., съгласно която на обезщетяване подлежат всички
вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Неполучаването на издръжка, когато тя е дължима, представлява
пропуснати ползи, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя по риска
"Гражданска отговорност" на деликвента (в този смисъл решение № 158/28.12.2011 г. на
ВКС, ТК, І отд. по т. дело № 157/2011 г.; решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. По
18
т. дело № 762/2010 г.; решение № 100/28.07.2010 г. на ВКС, ТК, І отд. по т. дело № 645/2010 г.
и др.).
По делото ответникът оспорва претенцията общо с довод, че не са налице основания за
присъждането на издръжка. Претенцията касае обезщетение за понесени имуществени вреди
от деликт, размера на който се съизмерява с размера на дължимата на ищеца издръжка. По
тази причина на изследване подлежат предпоставките за присъждане на издръжка.
Според чл. 144 СК, издръжка на навършили пълнолетие деца се дължи само ако не
съставлява особено затруднение за родителите и когато те не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, и при условие, че учат. Пълна
безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че детето учи
редовно във висше учебно заведение и до навършване на 25-годишна възраст, че то не може
да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, като даването на
издръжката не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че
родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволят без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си
учащо дете.
Посочените предпоставки се доказват по делото. Видно е и страните не спорят, че
ищецът А. К. П. е родена на 07.03.2000г. и към 15.09.2020г. е навършил пълнолетие, а към
датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция е навършил 24-
годишна възраст. Установява се, че ищецът А. К. П. е записан за втори зимен семестър през
2021-2022 учебна година по специалност „Дентална медицина“ в Медицински университет –
Пловдив, след което се е преместил в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и към
06.03.2024г. е студент там в 1-ви курс. По делото от декларацията по чл. 83 ГПК може да се
заключи, че имуществото на ищеца не е достатъчно да се издържа, тъй като получава
наследствена пенсия и към 30.01.2023г. брутна заплата от 325.00 лева. По делото други
доказателства и твърдения за имуществото на ищеца и възможността да се издържа от него
не са събрани, въпреки релевираното от ответника общо оспорване, поради което съдебният
състав приема, че имуществото му не е достатъчно да се издържа.
Следва да се отбележи, че специфични основания за погасяване на издръжката, дължима
от родители на техните пълнолетни учащи се деца, са изгубване на качеството "учащ се"
поради придобиване на съответната образователна степен; изтичане на предвидения срок за
обучение за придобиване на съответната образователна степен; преминаване от редовна в
задочна форма на обучение; изгубване на качеството "учащ се" поради изключване от
учебното заведение; навършване на пределна 20-годишна възраст на детето при обучение в
средно училище, респективно на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно
заведение. Прекратяването е автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от
страните или постановяването на друг акт – в този смисъл е Решение № 136 от 08.05.2014 г.
по гр. д. № 4488/2013 г. на IV г. о. на ВКС.
Както се посочи по-горе, А.лиза на доказателствата позволява да се приеме, че към
15.09.2020 г. – началният период на търсеното обезщетение, ищецът П. е бил записан да учи
19
във висше училище. Това се извежда от представеното уверение /л.36/, от което е видно, че
към 23.08.2021г. лицето е записано за учебната 2021-2022г. във втори курс в Медицински
университет – Пловдив. Установява се по делото, че ищецът П. е продължил обучението си в
този университет до 06.01.2020г., когато е прекъснал образованието си, след което е
подновил обучението си на 15.09.2020г. и отново е прекъснал на 15.09.2022г. Към
приключване на съдебното дирене, продължението на образованието е подновено през
учебната 2023г.-2024г. в друг университет и специалност съгласно удостоверение л. 270 от
делото. Казано по друг начин, лицето има качеството на учащ се.
Доказателствата по делото позволяват да се заключи, че ищецът няма собствено
имущество, от което да се издържа. Ответникът не е ангажирал доказателства, нито е въвел
конкретни възражения в тази насока, поради което следва да се приеме, че ищецът не може
да се издържа от имуществото си. Единствените данни за налично имущество са
получаваните от него доходи от заплата към началото на 2023г., но не е ясно в какъв период
са получавани тези доходи и дали са с поС.ен характер, поради което и при липсата на
доказателства и оспорвания в тази насока, същите не следва да се вземат предвид.
Несъмнено ищецът има необходимост от издръжка. Нуждите от издръжка се установяват
от самия факт на биологичното му съществуване, независимо от неговото пълнолетие.
Макар пълнолетен, респ. в трудоспособна възраст, позволяваща му да полага труд, ищецът е
продължил образованието си, като навършването на пълнолетие и възможността да полага
труд не следва да го поставя пред избор дали да насочи усилията си към образованието, или
към издържането си сам. Напротив, именно по тази причина и изследвайки възможността на
родителя, законодателят е предвидил тази хипотеза. Обучавайки се, ищецът логично има
разходи за заплащането на семестриални такси. Към 15.09.2020г. ищецът е бил на 20 години,
като необходимата сума за издръжка на човек за задоволяване на всичките му битови,
социални и културноразвлекателни интереси към този момент надхвърля минималния
размер по закон на издръжката съобразно МРЗ за 2020г., както и минималният размер на
получавА.та от него месечна наследствена пенсия. През годините, нормално е нуждите на
детето да нарастват с оглед промяната във възрастта му, която поражда нови интереси и
нужди. Освен това, видно от изложените и неоспорени в исковата молба твърдения, и от
доказателствата по делото – показанията на свидетеля П., основно починалият в ПТП е
предоставял финансовите грижа за издръжка на семейството. От доказателствата по делото
се извежда, че семейството е имало над средния стандарт на живот предвид организираните
почивки, на които са ходили, и посещенията в заведения. Следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че грижите по отглеждане и възпитание на второто дете до неговото
пълнолетие ще се поемат от майката като единствен родител, която от показанията на
свидетеля се установява, че получава минимален доход.
Покойният на ищеца баща е имал възможност да предоставя издръжка на сина си без
особени затруднения. Обстоятелството се извежда от получавания месечен доход, който към
датата на събитието е възлизал на 3308.80 лева. Получаваният от родителя доход се явява
достатъчен за покриване на собствените му нужди и тези на двете му деца, като съпругата
20
му е на трудоспособна възраст и няма пречка да реализира доходи, чрез които да подпомага
издръжката си и тази на непълнолетното си дете. Освен това, значителна промяна на
икономическите условия в стрА.та, тъй като инфлацията за периода е в размер на 21.1%, а
индексът на потребителските цени за месец май (последният за който има статистика към
момента на приключване на устните състезания) 2024 г. спрямо месец януари 2021 г. e
121.1%, видно от публичнодостъпния инфлационен калкулатор на НСИ
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията). Повишава се също размера
на минималната работна заплата през годините, потребителските цени и инфлацията, което
логично би довело до увеличаване на дохода на родителя, което дава основание да се
приеме, че последният реализиран месечен доход на покойния баща позволява, без особени
затруднения, да издържа семейството си, както и да изпълни своя нравствен и законов дълг
по предоставянето на издръжка на пълнолетния си учащ син, без особени затруднения, след
като този доход би нараснал.
При тези обстоятелства, съдебният състав намира, че обезщетение се дължи, като
размера на издръжката от бащата следва да се определи на база ¼ от дохода на бащата, която
сума детето би получило и от която сума би имало нужда с оглед неговите битови, социални
и училищни нужди, културни интереси и нарастваща възраст, а именно:
за периода 15.09.2020г.-31.12.2020г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 8,94%, би бил в размер на 3604.60 лева, ¼ от който
е в размер на 901.15 лева, в който размер се приема, че за този период е дължимата
от бащата издръжка, или за периода 3154,02 лева. В този период детето е получавало
наследствена пенсия в размер на 1789,29 лева, която сума следва да се приспадне от
дължимото за този период.
за периода 01.01.2021г.-31.03.2022г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 6,55%, би бил в размер на 3740.70 лева, ¼ от който
е в размер на 960.17 лева, в който размер се приема, че за този период е дължимата
от бащата издръжка, или за периода 14402.62 лева. В този период детето е
получавало наследствена пенсия в размер на 8378,62 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.04.2022г.-15.09.2022г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 9,23%, би бил в размер на 4085.96 лева, ¼ от който
е в размер на 1021.49 лева, в който размер се приема, че за този период е
дължимата от бащата издръжка, или за периода 4987.16 лева. В този период детето
е получавало наследствена пенсия в размер на 3844,56 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период.
за периода 01.10.2023г.-31.12.2023г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 9,86%, би бил в размер на 4488.83 лева, ¼ от който
е в размер на 1122.20 лева, или за периода 3366,60 лева. В този период детето е
получавало наследствена пенсия в размер на 2431,20 лева, която сума следва да се
приспадне от дължимото за този период. За периода от 16.09.2022г. до 30.09.2023г. –
21
обезщетение не се дължи, тъй като видно от доказателствата по делото -
удостоверенията от НОИ, ищецът е загубил качеството си на учащ.
за периода 01.01.2024г.-31.12.2024г. дохода на бащата след индексацията с
процентното увеличение на МРЗ – 19,62%, би бил в размер на 5369.53 лева, ¼ от който
е в размер на 1342.38 лева, в който размер се приема, че за този период е
дължимата от бащата издръжка, или за периода 16108.61 лева. До месец март 2024г.
ищецът е получавал наследствена пенсия в размер на 2431.20 лева, която сума следва
да се приспадне от дължимото за този период.
В посочените по-горе размери съобразно този период издръжка в този размер от бащата
би била достатъчна да покрие нуждите на детето, при съобразяването на тези нужди,
посочени по-горе и изведени от обичайните нужди при израстването му, ръста на
инфлацията, на минималната работна заплата и на потребителските цени, както и при
съобразяване, че основните физически грижи са полагани и ще бъдат полагани от майката,
както и че покойният баща е осигурявал основната финансова издръжка на децата.
Издръжка в тези размери се явява достатъчна и би съответствала на давА.та от покойния
родител, който е полагал основните финансови грижи за семейството.
Дори да не се определи в посочения по-горе глобален размер за съответните период,
искът отново би се явил основателен, тъй като получавА.та наследствена пенсия не би била
достатъчна да задоволи нуждите на ищеца, ако родителят му бе жив и получавайки тези
доходи, поради което и издръжка в размер на ¼ от минималната работна заплата над
получавА.та пенсия, би била достатъчна и искът отново се явява доказан по основание и
размер. Изчислението по този начин и изводът на тази основа следва от логиката, че
наследствената пенсия е под минималната работна заплата, чийто размер в принципен план
не би бил достатъчен за задоволяване на нуждите на един възрастен и подрастващ, по която
причина пенсията не би била достатъчна сама по себе си лицето да покрива нуждите си. Ето
защо добавка към нея в най-малкия размер, съответен на законово определената издръжка,
би се явил достатъчен, тъй като надвишава размера на минималната работна заплата, което
предполага, че в по-голяма степен би бил достатъчен за задоволяване на нуждите на лицето.
Следва да се има предвид, че получаването на издръжка е бъдещо сигурно (защото
родителят е задължен за нейното даване), но неосъществило се увеличаване на имуществото
на лицето, на което се дължи издръжката до навършване на посочената възраст – 25 години
и при продължило до тогава обучение. Предвид чл. 51, ал. 1 изр. 2 ЗЗД обезщетението за
вреди от непозволено увреждане могат да се платят еднократно или периодически, като
съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 1975 г. възможността за периодично изплащане на присъдено
обезщетение е възложено на съда. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че не
съществува пречка от процесуален характер по аргумент на цитираните по-горе правни
норми и ППВС за присъждането на обезщетение за бъдещ период, след като са се
осъществили вече основанията за възникване на това обезщетение и е налице основание да
бъде определен размера му за бъдещ период. С оглед на горните съображения, съобрази
периода на дължимост на претенцията и съобразно нормата на чл. 162 ГПК настоящият
22
съдебен състав намира, че така предявеният иск следва да бъде уважен за периода до месец
март 2025 г. /когато ищецът А. П. ще навърши 25-годишна възраст/. За периода от време
01.01.2025г. – 07.03.2025 г. / 2 месеца и 7 дни/ се следва издръжка в глобален размер от
2814,66 лева, или месечно по 1342.38 лева, съобразно приетата основа за определянето им от
¼ от получавания последно доход, индексиран с оглед увеличението на МРЗ за 2024г. От
тази сума подлежи на приспадане и получавА.та наследствена пенсия, чийто размер на този
етап не може да бъде определен, но с оглед посоченото по-горе за остА.лите години, е
видно, че и той нараства. При все това, определената месечна издръжка на детето на тази
база надхвърля получавА.та пенсия. Освен това, при съобразяване на месечната издръжка на
детето на тази основа, използването на която е обосновано с посочените по-горе
обстоятелства, за търсения период от 15.09.2020г. до 17.03.2025г. дължимата издръжка
възлиза на 44533,67 лева, от която сума следва да се приспадне получавА.та наследствена
пенсия в глобален размер до март 2025г. от 28599,67 лева, при което се получава, че остава
дължима сума над търсения размер, което дава основание предявеният иск да се уважи
изцяло.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главниците от датата на
увреждането. По отменения КЗ застрахователят отговоря за дължимата от делинквента
законна лихва (от момента на настъпване на увреждането – застрахователното събитие) –
арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ (отм.), а по действащия КЗ
застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря делинквентът, считано 1) от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или 2) от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава,
дължими от делинквента, поради което по силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение,
включваща и лихвата за забава на делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар. застрахователна претенция по
чл. 380 КЗ). В този смисъл е Решение № 128/04.02.2020 г. на ВКС, ТК, I отд. по т. д. №
2466/2018 г.
Следователно началният момент на дължимите от застрахователя на гражданската
отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на пряк иск от увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в застрахователната сума
по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение
за забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно предявяване
на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не и от момента на увреждането.
По разноските
23
Разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за
предоставено на двамата ищци процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, в който случай размерът на възнаграждението се определя от съда по правилата на
НМРАВ. Съобразно материалния интерес за всеки от исковете, дължимото възнаграждение,
което следва да се присъди на процесуалния представител – адв. Димова, възлиза на 2778,37
лева.
Направените от ответника разноски, с оглед изхода на делото, остават в негова тежест.
С определение № 4514/02.02.2023г. ищците са освободени от държавна такса и разноски
по делото. По тази причина и с оглед текстът на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът ЗАД „Армеец“
АД следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СРС държавната такса по двата иска – 884.00 лева и разноските по делото – 1200.00 лева, от
които 600.00 лева депозит за съдебно-счетоводна експертиза, 400.00 лева депозит за
съдебно-медицинска експертиза, 200.00 лева депозит за съдебно-автотехническа експертиза,
или общо сума в размер на 2084.00 лева. Възнаграждение за двата иска в минимален размер
се явява достатъчно с оглед правната и фактическа сложност на делото и броя на
проведените открити съдебни заседания, поради което възнаграждение в по-малък от
минималния размер не се явява съответно на тези обстоятелства.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ...., да заплати на А.
К. П., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Б.“ № .., ет..., ап..., сумата 8937.50 лева –
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от загубата на издръжка за периода от 15.09.2020г. - до навършване на 25-годишна
възраст на 07.03.2025г., следствие на настъпило на 12.07.2019 г. пътнотранспортно
произшествие в гр. София на бул. „Цариградско шосе по вина на водача на л.а. „Ауди С7“ с
рег. № ..., застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на инцидента, в резултат на което е настъпила смъртта на
водача на МПС „Сузуки ВС52“ с рег. № ... – К. М. П. – негов баща, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя –
02.09.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.432, ал.1 КЗ, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ..., да заплати на Н. К.
П., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ул. „Б.“ №.., ет.., ап..., действаща със съгласието на
родителя Н. А. П., ЕГН **********, сумата 13162.50 лева – застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загубата на издръжка
за периода от 23.07.2019г. до навършване на пълнолетие на 17.04.2026г., следствие на
24
настъпило на 12.07.2019 г. пътнотранспортно произшествие в гр. София на бул.
„Цариградско шосе по вина на водача на л.а. „Ауди С7“ с рег. № ..., застрахован при
ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на
инцидента, в резултат на което е настъпила смъртта на водача на МПС „Сузуки ВС52“ с рег.
№ ... – К. М. П. – негов баща, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 02.09.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ..., да заплати на
адв. М. Д. Д., сумата 1584.62 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказано в
настоящото производство процесуално представителство на ищеца Н. К. П. по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.,
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ..., да заплати на
адв. М. Д. Д., сумата 1193.75 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за оказано в
настоящото производство процесуално представителство на ищеца А. К. П. по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК ..., да заплати на в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата 2084.00
лева – направени в настоящото производство разноски за държавна такса и депозит за вещи
лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
25