Решение по дело №6916/2013 на Софийски градски съд

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.С. 2014 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI—14 с-в в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Зорница Гладилова

При секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 6916 по описа за 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК.

Ищецът „А.Б.” ООД твърди, че между него и ответниците „М.Е.” АД и „И.г.п." ЕООД съществували трайни търговски отношения по договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.201 Ог. Ищецът сключил договора като продавач, а първия ответник сключил договора от свое име и от името на втория ответник като купувач на различни видове продукти (стоки), които ищецът произвежда и по заявка доставя в магазинната мрежа на първия ответник. По отношение на материално-правната легитимация на втория ответник - първият ответник като купувач сключил процесния договор и от името на втория ответник, като това било извършено със знанието и съгласието на последния. В хода на изпълнението на договора вторият ответник потвърдил с поредица от действия обвързаността си по правоотношението, възникнало от процесния договор. При изпълнението на процесния договор съществувала практика между страните, наложена от първия ответник (в тази насока били приложени писмени доказателства - уведомления, изходящи от първия ответник до ищеца), съгласно която стоката била доставяна от ищеца в магазинната мрежа на първия ответник, фактурирана е на името на втория ответник, като документите, отразяващи получаването на всяка доставка (стокови разписки) били предоставяни от ищеца на втория ответник, който ги приемал, разписвал фактурите и извършвал дължимите плащания в рамките на уговорения 45-дневен срок. От м.август 2011 г, (с едно изключение - плащане на 4-ри фактури, извършено на 29.09.2011г.) вторият ответник преустановил плащанията по извършващите се доставки, в резултат на което се натрупали

 

 

Доставките по горепосочените фактури били извършени от ищеца по надлежния ред като стоките били приети без възражения по отношение на цена, количество, качество или време на доставяне от страна на първия ответник, а фактурите са приети и разписани без възражения от втория ответник. Отговорността на ответниците като съдлъжници на ищеца била солидарна и се основава на чл. 121 ЗЗД във връзка с чл.301 ТЗ,

Ищецът „А.Б." ООД моли съда да осъди ответниците да му заплатят неизплатената цена на доставените по договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.201 Ог. стоки в размер 47016.12 лева и 79 лв. лихва за забава за период от 45-тия ден от издаването на всяка фактура до датата на исковата молба.

Ответникът „М.Е.” АД оспорва да е получавало доставки на стоките, както и приложените фактури, които не били адресирани до него.

Ответникът „И.г.п.” ЕООД твърди, че липсва валидно сключен договор, по който за него да е възникнало задължение за запДащане. Представените по делото фактури не били пбдписани от лице с представителна власт и не удостоверявали извършени доставки.

Съдът като обсъди представените от страните доказателства, приема за установена от фактическа страна следното:

Представен е договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.2010г., сключен между - от една страна „М.Е." АД и „И.г.п.” ЕООД като купувач и от друга страна от „А.Б.” ООД като продавач. Съгласно договора купувачът купува, по предварително направена заявка и при преференциални условия продуктите, произвеждани от пррдавача. Договорът влиза в сила със сключването му и е за една година. Уговорено е действието автоматично да бъде продължавано в случай, че някоя от страните писмено не поиска неговото прекратяване.

Представен е Анекс да търговски условия, сключен от страните по описания по- горе договор на 1.10.2010 г. и Анекс за търговски условия от 1.045.2011 г.

Представени са Общи условия за доставка на стоки за Търговска верига Магазини Европа.

Представени са 79 фактури, издадени от „А.Б." ООД към „И.г.п.” ЕООД за доставката на описаните във фактурите стоки. С изключение на фактури с номера: № **********/28,06.2011 г. и № **********/11.07.2011 г. всички останали са подписани както отпредставител на „А.Б.” ООД, така й от представител на „И.г.п." ЕООД, който е удостоверил получаването на стоката.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото лице от датата на сключване на процесния договор има едно извършено плащане от страна на „И.г.п.” ЕООД направено на 18.10.2011 г. в размер 1771.75 лв. по три броя от издадените му данъчни фактури. Данъчните фактури, описани в исковата молба били осчетоводени от „И.г.п.” ЕООД с изключение на № **********/28.06.2011 г,, която не била включена в дневниците за покупки за съответния период през 2011 г. Мораторната лихва, изчислена върху всяка сума по издадените данъчни фактури върху незаплатената сума от датата на падежа до датата на исковата молба била 6 530.54 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна

следното:

Страните по делото са сключили договор за покупка на стоки, в който са уредили общите условия на договорите за покупко-продажба, които ще сключват помежду си. В договора липсва уговорка за солидарност по отношение на задължението за заплащане на цената на стоката, която купувачите ще закупуват, а съгласно чл,121 от ЗЗД освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

I.                     По иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ за заплащане на цената на продадени стоки.

Съдът намира, че от представените данъчни фактури и от изслушаната съдебно- счетоводна експертиза се установява, че между „И.г.п." ЕООД и „А.Б.” ООД са възникнали търговски правоотношения по договори за покупко-продажба по всички представени с исковата молба фактури с изключение на № **********/28.06.2011 г. на стойност 2431.28 лв. Дори да се приеме, че лицето, което се е подписало за „И.г.п." ЕООД не е имало представителна власт, от изслушаната съдебно счетоводна експертиза се установява, че фактурите са приети от ответника без той да възрази, поради което съдът приема, че фактурите удостоверяват задълженията за заплащане на цената на продадените по тях стоки на основание чл.301 от ТЗ. Ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на цената, поради което съдът намира, че същата е дължима. Установено е от експертизата, че част от сумата в размер 1771.75 лв. е платена, но по отношение на иска в тази му част е направен отказ от страна на ищеца.

Следователно от исковата сума в размер 47016.12 лв. претенцията следва да се уважи без сумата по фактура № **********/28.06.2011 г. или искът е основателен в размер

44584,84      лв.

II.                    По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 79 лв. лихва за забава за период от 45-тия ден от издаването на всяка фактура до датата на исковата молба

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ ако не е уговорено друго купувачът е длъжен да плати цената при предаването на стоката. По делото е установено че със Анекс за търговски условия към Договора за покупкана стоки за търговска верига Магазини ■ Европа, в т.7 е постигнато съгласие за 45 дни отсрочване на плащането след приемане на фактурата в централен офис на купувача. По делото е установено от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че „И.г.п." ЕООД е включило фактурите в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди на получаването им през 2011 г., поради което съдът приема, че фактурите са получени.

Съгласно чл.87, ал.1 от ЗДДС данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка- декларация с резултата за този данъчен период. Съгласно ал.2 данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец.

Следователно процесиите фактури са получени от „И.г.п.”

ЕООД в месеца за който са издадени и на 45-тия ден от получаването е настъпил падежът на задължението за заплащане на цената по тях. Вещото лице е изчислило лихвата за забава на 6 530.54 лв.

Предявеният иск срещу „И.г.п.” ЕООД е основателен и доказан

в своя размер.

По делото няма доказателства ответникът „М.Е." АД да е солидарно отговорен за задължението на „И.г.п.” ЕООД за заплащане на цената по договорите за продажба. В договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.2010г. липсва уговорка за солидарна отговорност. Обстоятелството, че като купувач са вписани двамата ответници съдът тълкува в смисъл, че за конкретните покупко- продажби, които ще бъдат сключвани въз основа на този договор както с единия купувач, така и с другия купувач, ще се прилагат условията на договора.

При този изход на делото ответникът „И.г.п.” ЕООД следва да заплати направените от ищеца разноски съобразно уважената част от исковете - 2 238.17 лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ :

ОСЪЖДА „И.г.п.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район П., ж.к.Х.Д., ул. СС. № ** да заплати на „А.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул Г.К. №** на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327, ал.1 от ТЗ сумата

44584.84      лв. /четиридесет и четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена цена на закупени стоки по Договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.201 Ог. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 79 лв. /седемдесет и девет лева/ лихва за забава за периода от 12.09.2011 г. до 11.04.2013 г. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 2 238.17 лв. /две хиляди двеста тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки/.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.Б.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул Г.К. № ** срещу „М.Е.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., район В., Индустриална зона О., ул. **** № **, ет.* искове с правно основание чл,79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.327, ал.1 от ТЗ сумата 44584.84 лв. /четиридесет и четири хиляди петстотин осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена цена на закупени стоки по Договор за покупка на стоки за търговска верига М.Е. АД № 1348/01.10.201 Ог. ведно със законната лихва върху тази сума от 11.04.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 79 лв. /седемдесет и девет лева/ лихва за забава за периода от 12.09.2011 г. до 11.04.2013 г. като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2- седмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: