Р Е Ш Е Н И Е
№…241…/12.10.2018г., гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, Търговско отделение, на десети септември две хиляди и осемнадесетата година в открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: Виолета Боева
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 96 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящето
производство е образувано по искова молба на „ВиК ПРОЕКТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик, ул."Цар Калоян" № 21, с ЕИК *********, представлявано
от управителя Р.Г.П. ***, пл. „20-ти
април", № 13, ЕИК *********, представлявано от кмета Н. Б..
В исковата
молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди се, че
с договор № 72/08.03.2013 г. Община Панагюрище е възложила на ищеца извършването
срещу възнаграждение на услуга за изработване на Работен проект за
„Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на село Баня и
село Бъта, община Панагюрище“ и че така възложената работа била изпълнена и
приета без възражения с двустранен приемателно-предавателен протокол от
15.03.2013 г.
Сочи се, че
съгласно чл. 3 от сключения договор за ответната община имала задължението да
плати уговорената цена от 51 700 лв. без ДДС или 62040 лв. с ДДС, от която до
момента не била изплатена никаква част. Твърди се по този повод, че Община
Панагюрище забавила изпълнението на това съществено задължение поради което и
ищецът имал право да получи освен цената и неустойка в пълния уговорен размер
по реда на чл.11 от договора - 10% от уговорената цена или 6204 лева, както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на
изискуемостта до окончателното изплащане, а също и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Твърди се още,
че с покана вх.№ ОА-492/15.02.2018 г. ищецът за последен път писмено напомнил
на ответника за съществуващото задължение, предоставяйки 7-дневен срок за
доброволно изпълнение. Този допълнителен срок изтекъл безрезултатно, а
описаното задължение не било изпълнено и до момента, поради което за ищеца възникнал
интерес да защити правата си по съдебен ред.
Претенцията е
да се осъди Община Панагюрище да плати на ищеца „ВиК ПРОЕКТ" ЕООД следните
суми:
1) 62040 (шестдесет и две хиляди и четиридесет) лева с ДДС,
представляваща цена по сключен между страните договор № 72/08.03.2013 г.;
2) 6204 лв. (шест хиляди двеста и четири) лева -
неустойка в
пълния размер по чл.11 от договора - общо 10% от уговорената цена, дължима за
периода от 14.02.2018 г. до 06.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
неустойката от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата;
3) 160 (сто и шестдесет) лева – представляващи обезщетение за
забава, изчислимо
в размер на законната лихва върху главницата по т.1) от падежа до датата на
предявяване на исковата молба; както и
4) законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска до
окончателното й изплащане;
5) претендират
се и разноските по делото, вкл. и платеното
адвокатско възнаграждение.
Постъпил е
писмен отговор от ответната община чрез пълномощника й адв.Ч., който обаче е
извън срока по чл. 367 ГПК.
Поради тази причина страните по делото не са
упражнили и правата си по чл. 372 и чл. 373 ГПК.
В открито
съдебно заседание по реда на чл.375 от ГПК процесуалният пълномощник на
Общината гр.Панагюрище е оспорил предявените искове като неоснователни. Основният
му довод в този смисъл е, че с оглед уговореното от страните в чл.3 т.2 от
договора изплащането на възнаграждението се дължи след настъпване на
отлагателно условие и тъй като и към момента то не е настъпило то и вземането
не е изискуемо.
Предвид така
направеното възражение от ответника, в хода по същество пълномощника на
ищцовото дружество адв. Х. е навел довод за нищожност на тази клауза от
договора като противоречаща на закона – чл.41 ал.2 от ЗОП (отм.) и на добрите
нрави. Относно нищожността на чл.3 т.2 от договора на основание чл.26 ал.1
предл. 1-во от ЗЗД се твърди, че е налице различие в текстовете на двата
договора – проекта за договор предложен в процедурата по ЗОП и окончателния
сключен между страните, което било в нарушение изискванията на чл.41 ал.2 от
ЗОП в действащата към онзи момент редакция. Относно твърдяната нищожност на
основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД се развиват аргументи за недопустимост
на уговорка едната от страните при двустранен договор да дължи безусловна, а другата
– само при сбъдване на условие, което не зависи от волята на безусловно
дължащата страна. В посоченият смисъл са развити подробни съображения.
Настоящият
съдебен състав като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236
от ГПК прие следното от фактическа и правна страна:
В настоящето
производство съдът е сезиран с обективно съединени искове, намиращи правното си
основание в разпоредбите на чл. 79 ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 286, ал.1 и чл. 288 ТЗ, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Наред с това в хода на устните състезания ищецът чрез
процесуалният си представител е навел доводи за нищожност на чл.3 т.2 от процесния
договор на основание чл.26 ал.1 предл.1-во и 3-то от ЗЗД, за което няма пречка,
нещо повече съдът е длъжен да провери валидността и действителността на
соченото облигационно правоотношение.
Исковете са допустими, а по същество са основателни поради следното:
Страните не спорят относно релевантните факти, а именно, че след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка са сключили договор
№ 72/08.03.2013 г., съгласно който Община Панагюрище е възложила на ищеца
извършването срещу възнаграждение на услуга за изработване на Работен проект за
„Реконструкция и рехабилитация на вътрешна водопроводна мрежа на село Баня и
село Бъта, община Панагюрище“ и че така възложената работа била изпълнена и
приета без възражения с двустранен приемателно-предавателен протокол от 15.03.2013
г., приет по делото.
Безспорно е и, че съгласно чл. 3 от сключения договор възложителят - ответната
община е поела задължението да заплати уговорената цена от 51 700 лв. без ДДС
или 62040 лв. с ДДС, което задължение не било изпълнено и до настоящия момент
въпреки поканите от страна на изпълнителя – ищцовото дружество. Последното
обстоятелство се установява и от приетата по делото покана с вх.№
ОА-492/15.02.2018 г. по регистъра на Община – Панагюрище.
Безспорно от приетата преписка съставена по повод провеждане на
обществената поръчка по реда на чл.14 ал.4 т.2 от ЗОП във връзка с Глава 8а от
ЗОП, финализирана с процесния договор, се установява, че е налице разминаване
между текста на чл.3 от проекта на договор (стр.110 от делото), който е неделима
част от документацията одобрена от кмета на общината в процедурата по ЗОП и
текста на чл.3 съдържащ се в окончателния договор. Така в проекта за договор е
записано, че след подписването на договора възложителя дължи на изпълнителя
авансово плащане в размер на 10% от договорената цена – чл.3, т.2, след което
дължи междинно плащане в срок до 7 дни от предаване на ПСД с приемо
предавателен протокол в размер на 10% от договораната цена – чл.3, т.3, и че
окончателното изплащане на възнаграждението в размер на 80% ще стане след
сключване на договор за финансиране на проектното предложение от ПРСР и
получаване на аванс – чл.3, т.4.
Безспорно е и, че изплащането на цялото възнаграждение съгласно чл.3 от
процесния договор е уговорено да се извърши в срок до седем работни дни след одобрение
на проекта и сключване на договор за финансиране на проектното предложение от
ПРСР и получаване на аванс от Разплащателната агенция.
При така установеното от фактическа страна се налага извод, че процесната
кауза – чл.3 ал.2, е нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Това е
така защото процесният договор е сключен в процедура проведена по реда на ЗОП,
който императивно урежда правилата за постигане на съгласие относно договорите,
сключени по реда на този закон. В случаят относимата законова норма е чл.14
ал.4 т.2 от ЗОП, която от своя страна препраща към разпоредбите на чл.101а и
следващите от Глава 8а „Възлагане на обществени поръчки чрез публична покана“ от
ЗОП. Съгласно чл.101б ал.1 от ЗОП към поканата отправена от възложителя се
прилагат технически спецификации и проект на договор, като в шест точки е
посочено задължителното за поканата съдържание. След изпълнение на процедурата и
съгласно чл.41 ал.2 от ЗОП ( в редакцията му ДВ бр. 93 от 2011 г., в сила от
26.02.2012 г.), възложителят е длъжен да сключи договор, който съответства на приложения
в документацията проект, допълнен с всички предложения от офертата на
участника, въз основа на които е определен за изпълнител. Видно от преписката
по провеждане на процесната обществена поръчка офертата на ищеца не съдържа
предложения за промяна условията на проекта за договор. Тъкмо обратното в
техническото предложение изрично се съдържа изявление именно в смисъл, че са
съгласни да сключат договор по приложения образец ( стр.54 от делото). Такова
предложение за изменение на начина и сроковете за плащане на възнаграждението
не се съдържа и в писмото – покана по реда на чл.101е ал.1 от ЗОП, изпратено от
кмета до избрания изпълнител. Следователно процесната клауза е изменена в хода
на сключване на договора с окончателно съдържание на чл.3, т.2, което е различно
от това съдържащото се в проекта за договор, но разбира се със съгласието на
тези, които са го подписали.
Поради изложеното до тук се налага извода, че изменението на клаузата на
чл.3, т.2 и отпадането на т.3 и т.4 от процесния договор е в противоречие с
императивно разписаното правило в чл.41 ал.2 от ЗОП ( в редакцията му ДВ бр. 93
от 2011 г., в сила от 26.02.2012 г.), поради което и същата е нищожна като
противорачаща на закона – чл.26 ал.1 предл.1-во от ЗЗД. С оглед на този извод
на решаващия съд, последният счита, че не следва да обсъжда останалите доводи
за нищожност на основание чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД.
Предвид горното съдът съобрази и че съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД при
констатирана нищожност на отделни части от договора, в българското право е
предвидена възможност за запазване на договора и преодоляване обявяване изцяло
на нищожността му, когато нищожните клаузи могат да се заместят по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би
била сключена и без недействителните й части, което в случая е така. Ето защо и
тъй като е безспорно в процеса, че е налице изпълнение от страна на ищцовото
дружество на задълженията му по чл.1 и чл.2 от процесния договор, поради което
и на основание чл.3, т.1 от договора и във връзка с чл.266 от ЗЗД, ответната
община, в качеството й и на възложител и при липса на възражения относно
качеството на работата и изпълнението в срок, дължи заплащане на възнаграждение
на изпълнителя в уговорения общ размер от 62 040 (шестдесет и две хиляди и
четиридесет) лева с ДДС. Предвид обаче нищожността на клаузата от договора
уреждаща сроковете за престация от страна на възложителя, то съгласно цитираната
разпоредба на чл.26 ал.4 от ЗЗД и с оглед характера на правоотношението между
страните в процеса – сделка имаща търговски характер, то в случая приложение
намира разпоредбата на чл.303а ал.2 от ТЗ, съгласно която срокът за изпълнение
– заплащане на дължимото възнаграждение от възложителя следва да се определи до
30 дни, а по изключение до 60 дни с оглед естеството на стоката или
услугата. В случаят не са налице
предпоставки за приемане наличието на основание за удължаване на срока предвид
естеството на услугата, поради което и възложителят е в забава считано най –
късно от 15.04.2013г. – тридесет дни след датата на подписване на приемо -
предавателния протокол между страните по процесния договор, респективно от този
момент е възникнала и неговата изискуемост.
Изводите относно момента за настъпване изискуемостта на вземането са
относими и към вторият от предявените искове – този по чл.92 ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.11 от процесния договор. За да се ангажира отговорността на
ответника на основание посочената законова разпоредба ще следва да са налице
няколко предпоставки – да съществува задължение, което да не е изпълнено или да
е неточно изпълнено; неустойката да е уговорена между страните; кредиторът да е
изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.В случаят всички
посочени предпоставки са налице – изпълнение от страна на изпълнителя в
договореният срок, за което не е платено уговореното възнаграждение от
възложителя и затова последният дължи обезщетение за вредите от неизпълнението.
Размера на претенцията е определена с посоченият чл.11 – 0,5% от общата цена по
чл.3 т.1 за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Периода за който се
претендира неустойката е посочен от ищеца и е от 14.02.2018г. до 06.03.2018г.
или 20 дни. Предвид периода на забава и съобразно разпоредбата на чл.11 от
процесния договор неустойката е в максимално определения от договорящите страни
размер от 10% или 6204 лева. В този размер е предявена от ищеца и ще следва иска
да се уважи в пълния му размер, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.
Неоснователна е и ще следва да се отхвърли претенцията за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 160 лева на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД
предвид упражнените от ищеца права за претендиране на неустойка на основание
клауза от процесния договор, като в този смисъл е и категоричната съдебна
практика - Решение № 68 от 9.07.2012 г.
на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о., ТК, която изцяло се споделя от
настоящия състав.
Основателна е акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава на главницата от датата на предявяне на исковата молба до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната община
дължи на ищцовото дружество сторените от него разноски – платена държавна такса
и адвокатски хонорар, общо в размер на 5323,67 лева изчислени по компенсация
съобразно размера на уважените искове.
Воден от горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПАНАГЮРИЩЕ, с адрес гр.Панагюрище, пл. „20-ти април", № 13, ЕИК *********,
представлявано от кмета Н. Б. ДА ЗАПЛАТИ
НА „В и К ПРОЕКТ" ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Пазарджик, ул."Цар Калоян" № 21, с ЕИК *********, представлявано
от управителя Р.Г.П. сумата 62040 (шестдесет и две хиляди и
четиридесет) лева с ДДС, представляваща възнаграждение по
чл.3 т.1 от сключен между страните договор № 72/08.03.2013 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба – 07.03.2018г. до окончателното й изплащане;
сумата 6204 лв. (шест хиляди двеста и
четири) лева - неустойка в
пълния размер по чл.11 от сключен между страните договор № 72/08.03.2013 г. -
общо 10% от уговорената цена, дължима за периода от 14.02.2018 г. до 06.03.2018
г., ведно със законната лихва върху неустойката от датата на предявяване на
исковата молба – 07.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 5 323,67 лева сторени по
делото разноски от ищеца, изчислени по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „В и К ПРОЕКТ" ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Пазарджик, ул."Цар Калоян" № 21, с ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.Г.П. ***, пл. „20-ти
април", № 13, ЕИК *********, представлявано от кмета Н. Б. иск за
заплащане на сумата 160 (сто и шестдесет) лева – представляваща обезщетение
за забава, изчислимо
в размер на законната лихва върху главницата по т.1) от падежа до датата на
предявяване на исковата молба, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
СЪДИЯ: