О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...10.2018г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия
Чавдарова
въззивно частно търговско дело № 1600 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба вх. №60212/14.09.2018г.
на БАНКА ДСК ЕАД ЕИК *********, действаща чрез ю.к.М.Стоянова, срещу определение
№9483/24.08.18г., постановено по ч.гр.д. №15438/17г. по описа на ВРС, 8 състав,
с което е обезсилена заповед №8407/12.10.17г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист, издадени по ч.гр.д.
№15438/17г. на ВРС.
В частната жалба се твърди неправилност на
обжалваното определение. Излага се, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, предвиждаща, че сроковете спират да текат през
дните, обявени за национални празници и по време на съд.ваканция по чл.329,
ал.1 ЗСВ. Счита, че не се касае за дело от категорията на чл.329, ал.3,
т.6 и 8 ЗСВ , поради което и за периода
на съдебната ваканция срокът за страните бил спрял да тече. Намира, че
подаването на устан.иск по чл.422 ГПК не попадало сред изключенията, предвидени
в чл.329, ал.3 ЗСВ.Предвид това моли да бъде отменено така обжалваното определение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана
страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това,
поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за
неоснователна по следните съображения:
С определение №9483/24.08.18г. по
ч.гр.д. №15438/17г. на ВРС съдът е обезсилил издадените по делото в полза на БАНКА ДСК ЕАД заповед №8407/12.10.17г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск за
установяване на вземането в определения от закона едномесечен срок, на
основание чл.415 ал.2 от ГПК. В мотивите на обжалваното определение съдът е приел, че едномесечния срок по
чл.415, ал.4 ГПК е изтекъл на 20.08.18г., предвид връчване на съобщението на
кредитора на 19.07.18г., като до тази дата не са били представени доказателства
за предявяването на иска.
Видно от приложените по делото доказателства с
определение от 12.07.18г. съдът е указал на заявителя възможността по чл.415,
ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок
от съобщението, както и да представи в същия срок доказателства за предявяване
на иска, като са указани и последиците от неизпълнение на това задължение.
Съобщението за това определение е връчено на Банка ДСК на 19.07.18г., като
изрично в него е посочено, че делото е по чл.329, ал.3 ЗСВ и на осн. чл.61,
ал.2 ГПК сроковете не спират да текат през съдебната ваканция. Съгласно
разпоредбата на чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ през съдебната ваканция се разглеждат
дела, за които закон предвижда разглеждането в срок по–кратък от един месец.
Производството по ч.гр.д.№15438/17г. на ВРС, образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2 във
вр. с ал.1 ГПК е сред категорията дела, за които е предвиден срок за
разглеждане по-кратък от един месец, поради което и спрямо него приложимост
намира чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ. В този смисъл и воден от основните начала на
гражд.процес съдът изрично е дал указания на страната, че срока за изпълнение
не е спрял да тече, което обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
страната при проявяване на дължимата от нея грижа. Последната обаче очевидно не
е успяла да организира поведението си до степен, че да изпълни в срок дадените
й указания. С оглед гореизложеното ирелевантни
в случая се явяват възраженията на жалбоподателя относно приложимостта на
чл.329, ал.3, т.8 ЗСВ.
Доколкото в дадения на страната срок, изтичащ на
20.08.18г. изпълнение не е последвало, то законосъобразно съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 415, ал.5 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение и
изп.лист, издаден по чл.418 ГПК. Ето защо обжалваното определение като правилно
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9483 от 24.08.2018г., постановено по ч.гр.д. № 15438/2017г.
по описа на ВРС, 8 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: