Определение по дело №1600/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3811
Дата: 29 октомври 2018 г.
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20183101001600
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……/…...10.2018г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

                                                              МИЛА КОЛЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Чавдарова

въззивно частно търговско дело № 1600 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба вх. №60212/14.09.2018г. на БАНКА ДСК ЕАД ЕИК *********, действаща чрез ю.к.М.Стоянова, срещу определение №9483/24.08.18г., постановено по ч.гр.д. №15438/17г. по описа на ВРС, 8 състав, с което е обезсилена заповед №8407/12.10.17г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист, издадени по ч.гр.д. №15438/17г. на ВРС.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излага се, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.61, ал.2 ГПК, предвиждаща, че сроковете спират да текат през дните, обявени за национални празници и по време на съд.ваканция по чл.329, ал.1 ЗСВ. Счита, че не се касае за дело от категорията на чл.329, ал.3, т.6  и 8 ЗСВ , поради което и за периода на съдебната ваканция срокът за страните бил спрял да тече. Намира, че подаването на устан.иск по чл.422 ГПК не попадало сред изключенията, предвидени в чл.329, ал.3 ЗСВ.Предвид това моли да бъде отменено така обжалваното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С определение  №9483/24.08.18г. по ч.гр.д. №15438/17г. на ВРС съдът е обезсилил издадените по делото в полза на БАНКА ДСК ЕАД заповед №8407/12.10.17г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп.лист, поради непредставяне на доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането в определения от закона едномесечен срок, на основание чл.415 ал.2 от ГПК. В мотивите на обжалваното определение  съдът е приел, че едномесечния срок по чл.415, ал.4 ГПК е изтекъл на 20.08.18г., предвид връчване на съобщението на кредитора на 19.07.18г., като до тази дата не са били представени доказателства за предявяването на иска.

Видно от приложените по делото доказателства с определение от 12.07.18г. съдът е указал на заявителя възможността по чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, както и да представи в същия срок доказателства за предявяване на иска, като са указани и последиците от неизпълнение на това задължение. Съобщението за това определение е връчено на Банка ДСК на 19.07.18г., като изрично в него е посочено, че делото е по чл.329, ал.3 ЗСВ и на осн. чл.61, ал.2 ГПК сроковете не спират да текат през съдебната ваканция. Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ през съдебната ваканция се разглеждат дела, за които закон предвижда разглеждането в срок по–кратък от един месец. Производството по ч.гр.д.№15438/17г. на ВРС, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение, съобразно разпоредбата на чл.411, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК е сред категорията дела, за които е предвиден срок за разглеждане по-кратък от един месец, поради което и спрямо него приложимост намира чл.329, ал.3, т.6 от ЗСВ. В този смисъл и воден от основните начала на гражд.процес съдът изрично е дал указания на страната, че срока за изпълнение не е спрял да тече, което обстоятелство е следвало да бъде съобразено от страната при проявяване на дължимата от нея грижа. Последната обаче очевидно не е успяла да организира поведението си до степен, че да изпълни в срок дадените й указания.  С оглед гореизложеното ирелевантни в случая се явяват възраженията на жалбоподателя относно приложимостта на чл.329, ал.3, т.8 ЗСВ.

Доколкото в дадения на страната срок, изтичащ на 20.08.18г. изпълнение не е последвало, то законосъобразно съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.5 ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение и изп.лист, издаден по чл.418 ГПК. Ето защо обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9483 от 24.08.2018г., постановено по ч.гр.д. № 15438/2017г. по описа на ВРС, 8 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на обжалване.

                                            

                                        

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ: