Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 28.06.2021 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕФКА СЛАВЧЕВА, като разгледа докладваното от
съдията ГЕОРГИЕВ АНД № 298 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Д.З.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 19-4332-002107 / 22.02.2019
г. на Началника на група към СДВР, Отдел Пътна полиция, с което е му наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.
1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП.
В жалбата се сочи
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление,
като се иска изцяло отмяната му. Сочи, че не е знаел, че има неплатени глоби за управляваното от него
МПС и последното е било спряно от движение. При предходно нарушение му бил
иззет малкия талон, след което не му бил върнат от КАТ. Твърди, че не му била
връчена заповед за ПАМ.
В съдебното заседание жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
На 28.01.2019 г. на подбалкански път
между с. Долни Богров и с. Саранци служителите на СДВР – свидетелите П.З.П. и Н.С.С.
спрели за проверка лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № Е7490КВ, управляван от
жалбоподателя. След справка в ОДЧ се установило, че
автомобилът бил спрян от движение.
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение АУАН с бланков номер № 001887,
серия АА, на 28.01.2019 г. от П.З.П., младши автоконтрольор в СДВР, за това, че
на 28.01.2019 г. около 08.45 часа на подбалкански път с посока на движение от
с. Долни Богров към с. Саранци управлява личния си лек автомобил „Мазда 2“ с
рег. № Е7490КВ, като на около 500 метра след отбивката за гр. Елин Пелин при
проверка се установило, че автомобилът е спрян от движение към 06.12.2018 г., с
което жалбоподателят е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП. Актът
е подписан от актосъставителя П.З.П., свидетеля при установяване на нарушението
Н.С.С. и от жалбоподателя, като последният е посочил в АУАН за възражения „Мислех,
че големият талон може да замени малкия, а работя в с. Лесново и не съм минавал
през в Благоевград през работно време“.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя
е съставено наказателно постановление № 19-4332-002107 / 22.02.2019 г. на
Началника на група към СДВР, Отдел Пътна полиция, с което е му наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.
1, т. 4, пр. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП за това, че
на 28.01.2019 г. около 08.45 часа по подбалкански път с посока на движение от
с. Долни Богров към с. Саранци управлява личния си лек автомобил „Мазда 2“ с
рег. № Е7490КВ, като на около 500 метра след отбивката за гр. Елин Пелин при
проверка се установило, че автомобилът е спрян от движение към 06.12.2018 г.,
като е извършил: 1. управлява МПС, спряно от движение.
Със заповед за прилага на ПАМ № 18-4332-007983/
26.11.2018 г. на Началника на група към СДВР, Отдел Пътна полиция на Д.З.И.,
ЕГН **********, е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. 5 временно спиране на
движение на МПС до заплащане на дължимата глоба, за това, че на 23.11.2018 г. управлявал
МПС лек автомобил „Мазда 2“ с рег. № Е7490КВ, с наложено наказание глоба,
незплатена в срока за доброволно изпълнение – глоба с фиш М 983520 от
27.02.2018 г. Няма данни заповедта да е била връчена.
Според изисканата справка ОДМВР
Благоевград има отбелязяни служебно спиране от движение на 04.12.2018 г. и
пускане в движение на 06.02.2019 г.
Представена е заповед с рег. № 8121з-478/
24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган.
Фактическа обстановка съдът приема за
безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от
гласните доказателство, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите П.З.П.
и Н.С.С., възприемайки ги като непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 03.03.2020 г., като е подадена
жалба на 10.03.2020 г.
Фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.
2 от ЗДП и в рамките на производството по налагане на административни наказания
се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на
чл. 16, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало,
протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не
са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на
обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител,
спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен,
охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл.
57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена,
налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на
административно нарушение с тази на наказателното постановление.
На водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство, спряно от движение (чл. 5, ал.
3, т. 2 ЗДвП). В разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП е предвидена глоба
от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, спряно от
движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от
движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството
на вътрешните работи.
Според разпоредбите на чл. 172, ал. 5
и 6 ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Не се установява към момента на
извършване на процесното деяние на предното стъкло на управлявания от
жалбоподателя автомобил да е имало поставен стикер, обозначаващ временното му
спиране от движение на основание чл. 172, ал. 2, т. 4, вр. чл. 171, т. 2 от ЗДвП.
Няма данни горепосочената заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „к” ЗДвП
да е била връчена на когото и да било, в частност на собственика на автомобила,
поради което не се установява в конкретния случай жалбоподателят да е съзнавал
съставомерното за административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
обстоятелство, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което и не
е предвиждал обществено-опасните последици от деянието си, нито е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-4332-002107 / 22.02.2019 г. на Началника на група към СДВР, Отдел Пътна
полиция.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: