Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 29.03.2019 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.П.
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 587
по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
подадена искова молба от „М.Ф.М.“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Слатина, бул. "С." № **, ет.*, чрез
пълномощника юрисконсулт Я.М., против П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с
правно основание чл. 415, вр. с чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 86
ЗЗД с цена на иска: 130,98 лева /сто и тридесет лева и деветдесет и осем
стотинки/ - остатък от главница по Договор за стоков кредит ************/ 31.12.2012г., лихва начислена за периода
05.02.2013 г. - 05.09.2013 г. и неустойка за забава за периода 05.09.2013г. -
24.08.2017г.
Ищецът твърди, че вземането срещу
ответника в размер на 130.98 лева, произтичащо от сключения на 31.12.2012 г. Договор
за стоков кредит ************, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П.В.П.,
по силата на който е отпуснат заем за финансиране закупуването на стоки на
стойност от 649,00 лева. Договорен е лихвен процент за периода на договора, който
е добавен към дължимата главница, в размер на 25 %. Годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита е в размер на 27,21 %. В Раздел „Финансирани стоки и
услуги" на Договора са описани както следва: финансирана стока Телевизор
марка "PHILIPS", модел *********, на стойност 649,00 лева;
финансирана услуга Застраховка „Сигурност на плащанията" по групова полица
№ */ 2008 г. на стойност 32,45 лева и услуга Застраховка „Защита на
имуществото" по групова полица ********* на стойност 5,61 лева.
Твърди се, че на 14.10.2015 г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н." АД е сключен Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия). Вземането по Договор за стоков
кредит ************/ 31.12.2012 r., сключен между П.В.П. и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 14.10.2015г. и включено в Приложение № 1 към договора. Твърди се, че
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. З ЗЗД цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е изпратил, чрез цесионера „М.Ф.Н." АД, уведомително писмо с изх. № ****г.,
за съобщаване на цесията на ответника П.В.П., за изкупуването на задължението
му и за встъпването на „М.Ф.Н." АД като нов кредитор. Цедентът и
цесионерът съвместно подписват и изпращат уведомително писмо, с което съобщават
на длъжника за прехвърлянето на вземането, съгласно разпоредбата на чл. 99 ЗЗД,
но писмото не е достигнало адресата му.
От страна на ищеца е отправена молба, на
основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице – помагач да бъде привлечено
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1766, район Младост, ж.к. „М. *“, Бизнес Парк София, бл. **- цедент по
договора за цесия от 14.10.2015г., като в молбата са изложени фактически
твърдения, обуславящи правния интерес от привличане на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД като трето лице – помагач.
Отправено е искане да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата 130.98 лева, от която: 92.21 лева –
неизплатен остатък от главница по договор за стоков кредит ************/
31.12.2012 г., 1,90 лева - договорна лихва за периода 05.02.2013 г. - 05.09.2013
г., 36,87 лева – законна лихва за забава за периода от 05.09.2013 г. -
24.08.2017 г., прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н."
АД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по
описа на Районен съд Луковит, до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се
заповедно производство.
От страна на ищеца, при условията на
евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен изцяло или отчасти предявения
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415,
ал. 1 ГПК, е отправена молба, на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за приемете за съвместно разглеждане в процеса и обективно
съединени в условията на евентуалност осъдителни искове срещу ответника, като
бъде осъден ответника да заплати: главница 92,21 лева, ведно с законната лихва
от 25.08.2017г. до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна
лихва 1,90 лева за периода 05.02.2013г. - 05.09.2013г. и неустойка за забава за
периода от 05.09.2013г. - 24.08.2017г. в размер на 36,87 лева.
Ответникът, чрез процесуалния му
представител, счита, че предявените искове били допустими, но
неоснователни. Не се отрича, че ответникът е сключил приложения по делото
договор за стоков кредит, но се твърди, че ответникът винаги добросъвестно е
изпълнявал задълженията си. Твърди се, че поради отдалечеността във времето,
ответникът не е запазил документите, с които може да установи плащанията по
договора. В тази връзка, ответникът прави искане, на основание чл. 192 от ГПК,
да бъде задължено неучастващо в делото трето лице „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, да представи намиращ се у него документи, удостоверяващи
плащанията от страна на ответника по конкретния договор за стоков кредит № ************
от 31.12.2012г. със страни „БНП Париба Пърсънъл файненс" ЕАД с ЕИК *********
и ответника П.В.П., за да се установят заплатените от ответника суми,
включително и претендираната. Оспорва се фактическото твърдение за автоматично
настъпила предсрочна изискуемост на вземането от 05.09.2013 г., като се
позовава на т. 18 на TP № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място се излага, че ответникът не е надлежно уведомен за
извършената цесия и тя не е произвела действие спрямо него, като уведомяването
е следвало да бъде извършено преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Прави
се възражение за изтекла давност по отношение на претенциите за лихви и
неустойки на основание чл. 111 ЗЗД. Оспорва като неоснователен и
предявените, при условията на евентуалност осъдителни искове на основание 79
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Третото лице - помагач на страната
на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, конституирано с
Определение от 08.10.2018 г., счита предявените
искове за основателни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С предявената искова молба, съдът е бил
сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД за
приемане за установено, че ответникът дължи да ищеца, в качеството му на частен
правоприемник по договор за цесия от 14.10.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД сумата от сумата 130.98 лева, от която: 92.21 лева –
представляваща неизплатен остатък от главница по договор за стоков кредит ************/
31.12.2012 г., 1,90 лева - договорна лихва за периода 05.02.2013 г. -
05.09.2013 г., 36,87 лева – законна лихва за забава за периода от 05.09.2013 г.
- 24.08.2017 г., прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „М.Ф.Н."
АД, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 28.08.2017 г., до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в
настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
При
условия на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли установителния иск
по чл.422 ГПК ищеца моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
процесните суми, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД..
От представените по делото доказателства
се установява, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка.
Съгласно представения
Договор за стоков кредит ************, сключения на 31.12.2012 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и П.В.П., по силата на който е отпуснат
заем на ответника за финансиране закупуването на стоки на стойност от 649,00
лева. В договора е уговорен размера на договорна лихва за периода на договора,
който е добавен към дължимата главница, в размер на 25 %. Годишният процент на
разходите (ГПР) по кредита е в размер на 27,21 %. В Раздел „Финансирани стоки и
услуги" на Договора са описани както следва: финансирана стока Телевизор
марка "PHILIPS", модел *********, на стойност 649,00 лева;
финансирана услуга Застраховка „Сигурност на плащанията" по групова полица
№ */ 2008 г. на стойност 32,45 лева и услуга Застраховка „Защита на
имуществото" по групова полица ********* на стойност 5,61 лева.
С договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 14.10.2015 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество свои
вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо-потвърждение към същия договор „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е потвърдило извършената цесия съгласно
горепосочения договор.
С писмо изх. № **** г. двете
дружества са изпратили уведомление до ответника за извършената цесия и са
го поканили да погаси задължението по посочена банкова сметка, ***тва, че писмото
е получено от ответника.
На основание чл. 192 от ГПК, съдът задължи
третото лице - помагач на страната на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД да представи документи, касаещи плащанията от страна на ответника П.В.П. по
договора за стоков кредит № ************ от 31.12.2012г., както и да представи
документи, касаещи уведомлението на ответника П.В.П., съгласно разпоредбата на
чл. 99, ал. З ЗЗД, че между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и цесионера
„М.Ф.Н." АД е сключен договор за изкупуването на задължението му /цесия/,
за встъпването на „М.Ф.Н." АД като нов кредитор – но такива не бяха
представени.
От материалите съдържащи се в
ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит,
приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление
с вх. № 3526/ 28.08.2017 г. в полза на ищеца срещу
ответника е издадена Заповед № 324/ 30.08.2017 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесните суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 75.00 лева –
25 лева държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Тази заповед за изпълнение е връчена на длъжника
и въз основа на направено възражение на основание чл. 414 ГПК, с разпореждане
от 25.09.2017 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на делото са предявени при
условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал.
1, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
92 и чл. 86 ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от
заявителя по образувано заповедно производство срещу длъжника в
едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената заповед за изпълнение относно процесните
вземания при направено възражение по чл.
414 ГПК
Разгледани по
същество, главният иск е основателен, а останалите два
акцесорни иска са неоснователни, като съображенията за това
са следните:
От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се
установява, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е съществувало валидно облигационно правоотношение с
описаното в исковата молба съдържание. В тази връзка следва да се има предвид,
че приетите и неоспорени договор за кредит за покупка на стока № ************
и Общи условия са подписани от ответника, и, че в последното изречение на
раздел „Удостоверявания“ е посочено, че той е получил стоката, както и кредита
при посочените условия и параметри.
На следващо място, страните не
спорят, че от страна на ответника са погасени вноски по кредита, като не
се навеждат доводи за липсата на основание за това, а и няма доказателства за
наличието на друго правоотношение между тях. При това положение в съответствие
с нормалната житейска логика, а и правна такава, е да се приеме, че след като
на дружеството-заемодател /кредитодател/ се връща определена
сума, преди това тя е била предадена от него на ответника-заемател
/кредитополучател/.
Непредставяне /липсата/ на документи, касаещи плащанията от страна на
ответника П.В.П. по договора за стоков кредит № ************ от 31.12.2012г., и
най-вече за неплащането на последната погасителна вноска, не води
автоматично до извод в обратна насока. Ето защо съдът намира за
установено, че процесният договор е породил уговорените между страните правни
последици, и, че първоначалният кредитор е изпълнил задължението си
по него. При това положение в тежест на ответника е
възникнало насрещното задължение за връщане на сумата по кредита съобразно
уговореното в договора, но след плащане
на дължими вноски, не е извършено плащане на последната погасителна вноска по
договора, дължима на 05.09.2013г. Тук е уместно да се отбележи,
че неизпълнението на договорно задължение е отрицателен
факт от действителността, поради което е достатъчно ищецът само
да го твърди, а в тежест на ответника е
докаже положителният факт, който го изключва – погасяването на последната
вноска, но това не бе сторено, поради което съдът приема, че той е останал
задължен за тази вноска. Следователно, в случая са били налице предпоставките
на чл. 3 от Общите условия по договора за кредит за настъпване
на незабавна изискуемост на целия кредит.
Действително съгласно т. 18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката
кредитор е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това разрешение
е приложимо и по отношение на договори за потребителски кредит с
небанковите финансови институции - Решение № 123/ 09.11.2015 г. по т.
д. № 2561/ 2014 г. на ВКС, II т. о.
Безспорно е, че по делото не са представени каквито и да е
било доказателства, че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на ответника е било обявено правото на дружеството
- заемодател да обяви кредита му за предсрочно изискуем. От
друга страна трябва да се съобрази, че на 05.09.2013 г. е настъпил
падежът на последната погасителна вноска по договора, на
който факт ищецът също се е позовал, и
който касае изискуемостта на задължението, поради което е от значение
за спорното право и следва да бъде взет предвид от съда.
На следващо място съдът намира, че при сключването на процесния договор не
е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Това е така, защото от
съдържанието му е видно, че липсва посочената по позитивен начин в тази
законова разпоредба информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за
разбивка на погасителния план за всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. При това положение и на основание
чл. 22 ЗПК договорът за кредит за покупка на стока № ************ е нищожен по
отношение на претендираните договорни лихви и неустойки, но по различни от
изложените от процесуалния представител на ответника съображения. Съгласно чл.
23 ЗПК в тази хипотеза потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но
не и лихви или други разходи по кредита, като това е претендираният неизплатен
остатък от главницата в размер на 92.21 лева.
Искът за сумата от 1.90 лева, представляваща договорна лихва за периода от
19.04.2013 г. до 05.09.2013 г., както и за сумата от 36,87 лева – законна лихва
за забава за периода от 05.09.2013г. - 24.08.2017 г. е неоснователен и на друго
основание. Това вземане е погасено по давност, доколкото е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 28.08.2017 г., от когато се
смята за предявен установителният иск за съществуването му съгласно чл. 422,
ал. 1 ГПК.
От приетите и неоспорени договор за цесия
от 14.01.2015 г. и Приложение № 1 към него се установява, че вземането за
главница е прехвърлено валидно на ищеца. То е конкретно определено, чрез
подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, номера на кредита,
както и размера на непогасените главница и лихва, които преминават към новия
кредитор. В случая са спазени и изискванията на чл. 26, ал. 1 ЗПК, тъй като в
чл. 14 от Условия по договора за кредит, изрично е предвидена възможността
заемодателят да прехвърли правата и задълженията си по договора на избрано от
него трето лице, и това, че подписвайки договора ответникът кредитополучател е
уведомен по чл. 99 ЗЗД, за възможността за прехвърляне на вземането.
Възражението на ответника досежно,
обстоятелството, че към датата на депозиране на заявлението, прехвърлянето на
вземането не му е било съобщено, разгледано по същество се явява неоснователно.
Правно релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението,
извършено от цесионера /новия кредитор/. Цесионерът става титуляр на вземането
в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл.
9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/
да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, или да се договорят
съвместно да подписват и изпращат писмени уведомления до длъжника по вземания
предмет на договора, с което го уведомяват за прехвърлянето на неговото
задължение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, при което цедента изпраща
уведомленията чрез цесионера, който поема задължението да изпрати съобщението
за своя сметка, но от името на цедента /стария кредитор/. В този случай
представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според това,
което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването и уговорката за съвместното изпращане на
писмени уведомления до длъжника не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Връчване на уведомлението в хода на исковото
производство за цесията, в това число с исковата молба има действие спрямо
длъжника /решение № 114/ 07.09.2016 г. по т. дело № 362/ 2015 г. на ВКС, II
т.о./ В случая преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесията не е
била съобщена на длъжника, но същият е узнал за нея с получаването на исковата
молба и приложеното към нея уведомлението /л.26 от делото/, изходящо от цедента
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и цесионера „М.Ф.Н." АД. С оглед
изложеното договорът за прехвърляне на вземания валидно обвързва длъжника и
същият дължи плащане на новия кредитор, в лицето на ищеца.
Ето защо следва да се приеме,
че договорът за цесия имат действие спрямо ответника, а цесионерът
- ищец се явява носител на спорното вземане от 92.21 лева, което е дължимо
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било
образувано ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит - 28.08.2017
г., до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл.
422, ал. 1 ГПК.
В условията на евентуалност е предявен
осъдителен иск, като от исковата молба става ясно, че ищецът предявява
осъдителната претенция в случай, че съдът приеме, че съобщаването на цесията не
може да бъде зачетено по установителния иск. Това условие не се е осъществило,
като съдът приема, че съобщаването на цесията следва да бъде зачетено и по
установителния иск на основание чл. 235 ал.3 от ГПК, предвид което съдът не
дължи произнасяне по евентуално предявеният осъдителен иск.
При този изход на делото претенциите на страните за разноски, както за
исковото, така и в заповедното производство се явяват частично основателни,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на деловодни разноски в размер на 75
лева - платена държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение или
общо 225, 00 лв., а в заповедното производство в размер на 75 лева. Съгласно
чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски съразмерно с
уважената част на иска, с оглед на което, при общ размер на разноските от 300.00
лв., същият следва да понесе разноски в размер на 211.20 лева
Ответникът е доказал извършването на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв. за исковото производство. На основание чл. 78 ал. 3 ГПК
ищецът, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да бъде осъден да
заплати на ответника за настоящото производство разноски за адвокат в размер на
88.80 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.В.П., ЕГН **********,***, че
дължи на „М.Ф.Н.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Слатина, бул. "С."
№ **, ет. *, на основание чл. 422 ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 92.21 лв. /деветдесет и два лева и 21 стотинки/,
представляваща неизплатен остатък от главница по договор за кредит за покупка
на стоки № ************ от 31.12.2012г., прехвърлена с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 14.10.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и „М.Ф.Н." АД, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 451/ 2017 г. по описа на Районен съд Луковит - 28.08.2017 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
изцяло иска за установяване вземането за сумата 1,90 лева - договорна лихва за
периода 05.02.2013 г. - 05.09.2013 г., както и иска за установяване вземането за
сумата от 36,87 лева, за неустойка за забава за периода от 05.09.2013 г. -
24.08.2017 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА П.В.П., ЕГН **********,***, да
заплати на „М.Ф.Н.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Слатина, бул. "С." № **, ет.*, сумата от 211.20 лв. /двеста и
единадесет лева и 20 стотинки/, представляваща направените в исковото и
заповедно производства съдебни разноски, съразмерно с уважената част на иска.
ОСЪЖДА „М.Ф.Н.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Слатина, бул. "С." № **, ет. *, да заплати на П.В.П., ЕГН **********,***, сумата от 88.80 лв. /осемдесет и осем
лева и 80 стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на трето лице - помагач на страна на ищеца - „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1766, район Младост, ж.к. Младост *, Бизнес парк
София, бл. **.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ