№ 375
гр. Пазарджик, 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200769 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х. Д. А. от гр.Пазарджик, ЕГН **********,
депозирана чрез адв.К. У. от АК- Пазарджик, против НП №24-1006-000762 от
08.04.2024г. на началник група в ОД на МВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което
на жалбоподателя:
-за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева;
-за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б“б“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца и
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Твърди, че в случая деянието по чл.123 ал.1 т.2 б“б“ от ЗДвП е
било извършено в условията на „крайна необходимост“, тъй като
жалбоподателят е напуснал местопроизшествието, за да търси медицинска
помощ. Счита, че същият не отговаря и на критериите за субект на
1
нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, поради обстоятелството, че собственик
на процесното МПС е друго лице. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Претендира сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.К. У., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, които доразвива в депозирана писмена защита
по съществото на спора.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по
делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се
излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност
на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе
предвид становището на страните, анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана с обжалваното НП за това, че на 18.03.2024г., в 22:00 часа, в
гр.Пазарджик, на ул.Осми март, в посока от кръстовището, образувано с
ул.Стоян Ангелов към кръстовището, образувано с ул.Петър Бонев, управлява
лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ****, собственост на Б. З. Ш. ЕГН
**********, като извършва следните нарушения: 1./Пред дом №17, като не е
изпълнява задължението си да контролира постоянно превозното средство,
губи контрол, отклонява се надясно и блъска паркиран лек автомобил „Киа
сийд“ с рег.№ **** собственост на И. Н. Н. ЕГН **********, който от удара
отскача и блъска със задната си част в предната му част паркиран лек
автомобил Тойота Аурис с рег.№ ****, собственост на Н. И. Н. ЕГН
**********, а лек автомобил Ауди А4 се преобръща и остава на платното за
движение. Настъпва ПТП с материални щети по трите автомобили и ранен- Х.
А.. 2./ Като водач на ППС, който е участник в ПТП с пострадал, не изпълнява
задължението си да остане на мястото на произшествието и да изчака
2
пристигането на компетентните органи на МВР. 3./Управлява МПС, което не е
преминало задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му
изправност.
Всичко това било констатирано от актосъставителя Емил Тисовски-
автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, след подаден сигнал
от ОДЧ. След пристигането му на място дежурният автопатрул, в който
участвал и св.Тисовски, установява събрало се множество от хора, които
разказват, че не са видели настъпването на процесното ПТП, но забелязали, че
водачът на преобърналия се лак автомобил напуснал местопроизшествието и
се отправил в неизвестна посока, придружаван от друго лице. В резултат на
извършени справки е установена самоличността на собственика на лек
автомобил Ауди А4 с рег.№ ****- св.Б. Ш.- майка на жалбоподателя. Същата
потвърждава, че на инкриминираната дата нейният син като водач на
посоченото МПС е участвал ПТП /обстоятелство, отразено и в попълнена от
нея Декларация по чл.188 от ЗДвП/, в резултат на което получил счупване на
лявата ръка, което било причината да напусне мястото на катастрофата, за да
потърси медицинска помощ. Това обстоятелство се потвърждава от приетата
по делото медицинска документация от МБАЛ- Пазарджик АД, от
съдържанието на която се установява, че жалбоподателят е приет в лечебното
заведение на 18.03.2024г. в 23:46ч. с диагноза „Счупване на долния край на
хумеруса, закрито“.
По случая св.Тисовски съставя Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица /л.51/, докладна записка рег.№1006-5498/19.03.2024г./л.5/,
ведно с приложен снимков материал/л.10-20/, и АУАН серия GA
№1244427/19.03.2024г., в които е описана идентична фактология на тази,
изложена в атакуваното НП касателно извършените от водача на процесното
МПС нарушения на ЗДвП. АУАН е изготвен в присъствието на нарушителя,
който го подписал без възражения, след което му бил връчен екземпляр от
същия. Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Последното е връчено лично на жалбоподателя на 13.05.2024г., а жалбата
против него е подадена чрез АНО на 27.03.2024г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице,
имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност
пред местнокомпетентния районен съд.
3
Гореописаната фактическа обстановка е възприета въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира
изцяло като напълно безпротиворечиви и взаимно допълващи се.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
1./ Относно нарушението по чл.20 ал.1 от ЗДвП, за което, на
основание чл.185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство, при вменяване на нарушението
по този пункт, е допуснато съществено процесуално нарушение, което
накърнява правото на защита на санкционираното лице, до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. То се изразява в това, че в
НП липсва подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които е
извършено вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП.
При това положение жалбоподателят на практика е лишен от възможност да
научи какви са възприетите от АНО конкретни факти, очертаващи от
обективна и субективна страна състава на това нарушение, както и да го
оборва.
В обстоятелствената част на НП, при описване на това нарушение е
изписано текстово, че водачът не изпълнил задължението си да контролира
постоянна управляваното от него МПС, в резултат на което губи контрол,
отклонява се надясно и блъска паркираният лек автомобил „Киа сийд“ с рег.№
****. Никъде не е посочено, очевидно защото не е било изследвано от
актосъставителя и АНО, на какво се е дължала липсата на непрекъснат
контрол над управляваното МПС, респ. отклоняването и блъскането на другия
паркиран автомобил.
Нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДвП ще е налице само ако водачът
умишлено не контролира непрекъснато управляваното МПС. Когато обаче той
е загубил контрол над него поради някакви обективни и непредвидими
причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно деяние и лицето не би
следвало да отговаря административнонаказателно. Възможно е, доколкото
АНО не е изследвал това обстоятелство, до произшествието да се е стигнало
не поради загубата на контрол, а поради управление и движение с превишена
4
или с несъобразена скорост, или пък след употреба на алкохол или наркотици,
например. Най-сетне съществува и опция загубата на контрол над МПС да се е
дължала на причини извън волята на водача- непредвидими неравности по
пътя, внезапно възникнал здравословен проблем у водача и т.н. Ето защо, при
ангажиране административнонаказателната отговорност на водача по чл.20
ал.1 от ЗДвП, за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква задължение
да обследват причините, поради които водачът не е контролирал непрекъснато
управляваното МПС. Единствено в случай, че се установи, че причините са
били изцяло предотвратими от водача, то би могло да се формира категоричен
извод, че неговото поведение е виновно, респ. да се пристъпи към съставяне
на АУАН и НП. Това обаче, както се посочи по-горе, в случая не е било
сторено. Последното представлява съществено процесуално нарушение, което
води до недоказаност н степен на несъмненост на изискваното от закона
виновно поведение у водача при осъществяване на нарушението. Предвид
изложеното в пункт 1 на атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като
такова ще следва да бъде отменено в тази му част.
2./ Относно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б“б“ от ЗДвП, за което,
на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 120 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца:
Разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието; 2. когато при
произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи; б) да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи; в) до пристигането на органите по
буква "б", съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на
движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява
опасност за него; г) да не премества превозното средство, ако то не пречи на
движението, както и да не променя състоянието му до идването на органите
на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да
превози до лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да
се завърне на мястото на произшествието.
5
Посочените задължения в чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП възникват за водач на
ППС, участвал в ПТП само когато от произшествието има пострадали лица.
В описанието на нарушението, направено както в АУАН, така и в НП, е
посочено, че водачът на процесното МПС не е изпълнил задължението си да
остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи. В същото време в текста на НП е отразено, че
пострадал от ПТП е именно водачът нарушител- Х. А..
В практиката си ВС и ВКС са имали възможност многократно да
обсъждат въпроса „ бягство от местопроизшествието“. Действително, когато
се говори за напускане на мястото с цел да се попречи да се разкрие
обективната истина или да се установи самоличност на водача, то бягството е
винаги налице. В същото време има случаи, когато е допустимо напускането
на мястото, например при откарване на пострадалите лица до болнично
заведение. В този смисъл, досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗДвП е нужно да се посочи, че от страна на жалбоподателя са осъществени
обективните съставомерни признаци на коментираното административно
нарушение, но не така стои въпросът по отношение на субективния елемент
на същото. В конкретния случай се касае за деяние извършено при условията
на крайна необходимост, тъй като съгласно нормата на чл.11 от ЗАНН по
въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон
не се предвижда друго. В същото време в нормата на чл.8 пр.2 от ЗАНН е
предвидено, че не е административно нарушение деянието, извършено при
крайна необходимост, като в разпоредбата на чл.13 ал.1 от НК е
конкретизирано, че не е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост, за да спаси държавни или обществени
интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от
непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин,
ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Ето защо и с оглед обстоятелството, че макар по делото да
беше безспорно установено, че жалбоподателят не е останал на
местопроизшествието до пристигане на органите на МВР и го е напуснал, то
стореното от него е било с цел да спаси от непосредствена опасност свои
6
лични блага, а именно да потърси медицинска помощ за себе си. Със своите
действия жалбоподателят се е опитал да минимизира или своевременно да
предотврати настъпването на неблагоприятни последици за живота и здравето
си, поради което в случая безпорно е била налице крайна необходимост от
извършване на противоправното деяние, което в конкретната обстановка не е
могло да се избегне по друг начин. В този ред на разсъждения деянието по
чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП е осъществено при крайна необходимост, поради
което и същото не се явява административно нарушение, съгласно нормата на
чл.8 пр.2 от ЗАНН. Съобразно гореизложеното се налага изводът, че
наказателното постановление в частта му по т.2 е издадено в нарушение на
материалния закон, поради което и същото следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
3./Относно нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Въззивният съд намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.
От фактическа страна е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го
е представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира
задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да
бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН, обаче не е
посочено дали изобщо или съответно кога е бил извършен годишен
технически преглед на процесния автомобил, респективно кога е следвало
отново да бъде представен същият на технически преглед. Поради това не
може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката,
извършена от полицейските служители.
При вменяване на извършено нарушение чрез бездействие на
санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то за да е налице
годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на
нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е
7
следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че
процесното МПС не е било представено на ГТП, без да е посочена конкретна
дата, на която е следвало да бъде сторено това, не представлява надлежно
твърдение за факт, който е индивидуализиран по време. Липсата на надлежно
описание на нарушението води до невъзможност за санкционираното лице да
разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се
защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Същото
препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
поради това следва да бъде отменено и в частта си по т.3, с която за
нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева.
Предвид изложеното съдът намира, че не следва да обсъжда останалите,
релевирани от жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на
атакуваното НП, доколкото посочените вече такива представляват достатъчно
основание за неговата пълна отмяна.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а
именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за
решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л.4-гръб/, от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят е заплатил в брой. При
това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е
структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния предвиден
в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но е съразмерен с
оглед обстоятелството, че с обжалваното НП е наложено кумулативно освен
8
глоба и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца, което обосновава отделна защита и съдействие по друг
интерес.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-1006-000762 от 08.04.2024г. на началник група в ОД
на МВР-Пазарджик, Сектор ПП, с което на Х. Д. А. от гр.Пазарджик, ЕГН
**********:
-за нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева;
-за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б“б“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от
ЗДвП, е наложена глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца и
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Х. Д. А. от гр.Пазарджик, ЕГН ********** сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9