Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 26.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на седми юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №14356 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“ срещу решение от 28.05.2018 г. по гр.д. №86445/2017 г. на
Софийския районен съд, 141 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя срещу М.Г.Д. кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.149
ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 1927,37 лв. до пълния претендиран
размер от 2740,44 лв. - главница за топлинна енергия за аб. №221061 за периода
мес.05.2013 г. - мес.04.2016 г. и за разликата над сумата от 228,98 лв. до
пълния претендиран размер от 459,83 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 10.04.2017 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд не е допуснал поисканите СТЕ и ССчЕ, които са
необходими. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
изцяло обжалваното решение и да уважи предявените искове до пълния им
претендиран размер. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна М.Г.Д. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове са уважени до
посочените по-горе размери, не е обжалвано от ответника и е влязло в сила. Не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила решението на СРС и в частта, в която
изцяло е отхвърлен предявеният установителен иск за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият
случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
По делото не е спорно количеството потребена топлинна
енергия в процесния топлоснабден имот, нито се спори, че същата е заплатена,
поради което настоящият съдебен състав намира, че исканите от ищеца СТЕ и ССчЕ
не са необходими по смисъла на ГПК за изясняване предмета на настоящето
производство. СРС е приел, че ответникът е страна но облигационното
правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния
топлоснабден имот и отговаря изцяло за задълженията за доставената топлинна
енергия – в пълния претендиран от ищеца размер. Исковете за главница за
отхвърлени частично поради погасяването им по давност и по конкретно
задълженията за прогнозни суми за периода мес.05.2013 г. - мес.03.2014 г.,
начислени в обща фактура №56060420/31.07.2014 г. на стойност 944,30 лв. Доводи
във въззивната жалба по отношение на приложената от СРС погасителна давност
липсват, а въззивният съд, както бе посочено по-горе, е ограничен от посоченото
във въззивната жалба.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 380,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №415953/28.05.2018 г., постановено по гр.д. №86445/2017 г.
по описа на СРС, ГО, 141 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 380,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.