№ 459
гр. С., 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110150789 по
описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.01.2024 година град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
Секретар Ася Георгиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
1
гражданско дело 50789 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. И. С., с ЕГН **********, от гр.
С., ул. „Г.П № 1, против Д. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г.П № 1, за разпределяне
правото на ползване на поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: гр.
С., ул. „Г.П № 1, със съседи: имоти с идентификатори: ***, **, **, ** и **, при квоти: за
ищцата В. И. С. – 1/2 идеална част и за ответника Д. И. С. - 1/2 идеална част, претендира
направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че ответникът е неин брат и двамата притежават по
наследство по 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, с административен
адрес: гр. С., ул. „Г.П № 1. Също така твърди, че в имота има построени две жилищни
сгради, като ищцата е собственик на жилището, заемащо предната част към улицата, а
ответникът – жилището, заемащо задната част към дъното на двора. Излага твърдения, че
притежава описания имот по наследство и дарение. Сочи, че не може да се разбере с брат
си относно ползването па дворното място. Излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването върху процесния
недвижим имот съобразно с вариант 1 от заключението на вещото лице.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Д. И. С., с който оспорва исковата претенция. Не спори наличието
на родствена връзка, както и размера на притежаваните от страните части от процесния
недвижим имот. Твърди, че процесният недвижим имот е разпределен за реално ползване
между страните посредством изградена ограда от метални платна, закрепени на метални
колчета, като ответникът ползва само терена непосредствено пред неговата сграда, а ищцата
ползва самостоятелно терена пред нейната сграда. Сочи, че откъм улицата има плътна
ограда с два самостоятелни входа, както и че частта от терена зад сградите също е
разпределена посредством изградена тухлена ограда. Оспорва възможността за друго
разпределение на ползването на дворното място, за което излага подробни съображения.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът заявява, че не се разбира със сестра си – ищцата,
като спорът е за канал, който се запушва. Моли съда да разпредели ползването на имота,
като му се предостави достъп до канала.
Предявена е искова претенция по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
От представения заверен препис от протокол от 27.06.1984 г. по гр.д. № 10760/1984 г.
по описа на СРС, 47 състав, се установява, че съдът е одобрил спогодба, по силата на която
в дял на Р.С.Д и В.И.Ч се поставя жилище, заемащо предната /откъм улицата/ част от
едноетажна жилищна сграда в имота, застроена на около 53,07 кв.м. заедно с избено
помещение под това жилище, заедно с 1/2 идеална част от общите части на сградата и
същите идеални части от дворното място, цялото от 260 кв.м., представляващо имот с пл.сн.
№ 18 от пол. 10 по плана на гр. С., м. Ю.Г, ул. „О.“ № 1, а в дял на Д. И. С. се поставя
жилище, заемащо задната /откъм дъното на двора/ част от едноетажна жилищна сграда в
имота, застроена на около 35,20 кв.м. заедно с избено помещение под това жилище, заедно с
1/2 идеална част от общите части на сградата и същите идеални части от дворното място,
цялото от 260 кв.м., представляващо имот с пл.сн. № 18 от пол. 10 по плана на гр. С., м.
Ю.Г, ул. „О.“ № 1. От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 74, том ХXIХ, дело № 5035/1985 г. на нотариус при СРС, се установява,
че Р.С.Д е дарила на дъщеря си В.И.Ч собствената си 1/2 идеална част от жилище, заемащо
предната /откъм улицата/ част от едноетажна жилищна сграда в имота, застроена на около
53,07 кв.м. заедно с избено помещение под това жилище, заедно с 1/4 идеална част от
общите части на сградата и същите идеални части от дворното място, цялото от 260 кв.м.,
представляващо имот с пл.сн. № 18 от полигон 10 по плана на гр. С., м. Ю.Г, ул. „О.“ № 1,
при съседи, подробно описани в нотариалния акт. От представения заверен препис от
Удостоверение за наследници с изх. № 3732 от 08.07.2022 г., издадено от Столична община,
район „К.П“, се установява, че И.С.Д е починал на 29.10.1982 г. и е оставил за свои законни
наследници съпругата си Р.С.Д и децата си В. И. С. и Д. И. С..
Като доказателства по делото са приети и скици на поземлен имот с идентификатор
*** и на сграда с идентификатор ***.2.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза – основно и допълнително, неоспорено от страните по делото, което съдът
възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че имотът, собственост на
страните по делото, е с площ от 277 кв.м., като сграда с идентификатор ***.1 е собственост
на ответника, а сграда с идентификатор ***.2 е собственост на ищцата. Имотът е с
административен адрес: гр. С., ул. „Г.П № 1, ограден е откъм улицата с плътна ограда с два
входа. Предната част на имота /откъм улицата/ е разделена на две с ограда от метални
платна, като лицето на имота, ползвано от ответника, е с дължина около 5,6 м. Вещото лице
установява, че по графични изчисления частта от имота, ползвана от ищцата е равна и по-
голяма от 143 кв.м. или 51,6 % от общата площ на имота, а частта от имота, ползвана от
ответника, е равна и по-малка от 135 кв.м. или 48,38 % от общата площ на имота. Вещото
лице изготвя четири варианта. Вариант първи е разработен при определяне на равни части
от лицето на имота за всяка от страните, като при това разделяне всяка от страните ще
ползва самостоятелно част от имота с площ от 138,5 кв.м., съответстваща на квотата на
собственост. Вариант втори е разработен при съобразяване с изградената на място плътна
ограда с гаражна врата, осигуряваща достъп до частта на имота, ползвана от ответника, като
3
при това разделяне всяка от страните ще ползва самостоятелно част от имота с площ от
138,5 кв.м., съответстваща на квотата на собственост. Вариант трети е разработен при
съобразяване с изградената на място ограда с гаражна врата, осигуряваща достъп до частта
на имота, ползвана от ответника, като при това разделяне всяка от страните ще ползва
самостоятелно част от имота с площ от 138,5 кв.м., съответстваща на квотата на
собственост. Вариант четвърти е разработен без съобразяване с изградената на място плътна
ограда с гаражна врата, осигуряваща достъп до частта на имота, ползвана от ответника, като
при това разделяне всяка от страните ще ползва самостоятелно част от имота с площ от
138,5 кв.м., съответстваща на квотата на собственост.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото е безспорно установено, че ищцата и ответникът са сестра и брат и са
собственици по силата на спогодба и дарение равни при квоти от недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. С., гр. С., ул.
„Г.П № 1, като сграда с идентификатор ***.1 е собственост на ответника, а сграда с
идентификатор ***.2 е собственост на ищцата. Спори се относно ползване на дворното
място.
Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС предвижда в случаите, в които не може да се
образува мнозинство относно общата вещ или ако решението на мнозинството е вредно за
общата вещ, то по искане на който и да е от съсобствениците районният съд решава
въпроса.
Предвид висящността на настоящия спор, съдът приема за установено по несъмнен
начин обстоятелството, че страните по делото не са в състояние да постигнат съгласие
относно разпределяне ползването на дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ***, находящ се на адрес: гр. С., гр. С., ул. „Г.П № 1.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице се установява, че имотът,
собственост на страните по делото, е ограден откъм улицата с плътна ограда с два входа.
Предната част на имота /откъм улицата/ е разделена на две с ограда от метални платна, като
лицето на имота, ползвано от ответника, е с дължина около 5,6 м. Вещото лице установява,
че по графични изчисления частта от имота, ползвана от ищцата е равна и по-голяма от 143
кв.м. или 51,6 % от общата площ на имота, а частта от имота, ползвана от ответника, е равна
и по-малка от 135 кв.м. или 48,38 % от общата площ на имота. Вещото лице предлага общо
четири варианта за разпределение ползването на съсобствения недвижим имот. За съда се
налага извод, че е налице съсобствен недвижим имот, в който всяка от страните притежава в
собственост самостоятелно жилище. Земята, върху която е построена сградата, съобразно
чл. 38, ал. 1 от ЗС, е обща част.
Съгласно чл. 64 от ЗС собственикът на сградата, която е построена, респективно на
обекти в нея, може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за
използването на сградата според нейното предназначение, освен ако в акта, с който му е
4
отстъпено правото на строеж, е предвидено друго. Съобразно със събраните по делото
писмени доказателства съдът приема, че ищцата и ответникът притежават по 1/2 идеална
част от дворното място, и всеки от тях има право да се ползва от земята само доколкото това
е необходимо за използването на сградата според нейното предназначение. Доколкото
собствениците не са в състояние да постигнат съгласие относно начина, по който да се
разпредели ползването на дворното място, с оглед на разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗС така
липсващата обща воля на участниците в общността следва да бъде заместена от
правораздавателната воля на съда, като ползването на дворното място бъде разпределено по
предложения съгласно експертното заключение на вещото лице по съдебно-техническа
експертиза съобразно скицата по вариант първи, като на ищцата следва да се разпредели
делът, оцветен в зелено, а за ответника – делът, оцветен в жълто, доколкото при вариант 1 се
осигурява равна част от лицето на имота за всяка от страните.
За пълнота следва да се посочи, че съдът не възприема останалите варианти,
предложени от вещото лице, доколкото с тях се предоставя по-малка част от лицето на
имота откъм улицата, както и не възприема предложението за запазване на фактическото
положение, доколкото с последното се осигурява от една страна по-голяма част от лицето на
имота за ищцата и по-голяма площ от дворното място, което би могло да доведе до нови
спорове между страните.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на ищците,
същото съдът намира за основателно, съобразно с чл. 78, ал. 1 от ГПК, като в полза на
ищцата бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 393 лв., от които:
сумата от 80 лв. – платена държавна такса, сумата от 13 лв. – такси за превод и сумата от 300
лв. – възнаграждение за вещо лице. Ищцата има право и на разноски за адвокат, но
доколкото от представения договор за правна помощ и съдействие се установява
договореното възнаграждение да бъде платено след приключване на производството, съдът
приема, че не са представени доказателства за плащане на договореното възнаграждение
към момента на приключване на съдебното дирене. Ето защо разноски за адвокат в полза на
ищцата не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор ***, с
административен адрес: гр. С., ул. „Г.П № 1, със съседи: имоти с идентификатори: ***, **,
**, ** и **, при квоти: за ищцата В. И. С. – 1/2 /една втора/ идеална част и за ответника Д. И.
С. - 1/2 /една втора/ идеална част, между В. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г.П № 1,
и Д. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г.П № 1, както следва: В. И. С., с ЕГН
**********, получава за ползване дял първи, оцветен в зелено на скицата, с площ от 138,5
кв.м., а Д. И. С., с ЕГН **********, получава за ползване дял втори, оцветен в жълто на
5
скицата, с площ от 138,5 кв.м., при делител между частите, както следва: по права линия,
определена с т. „А“ и т. „Б“, с дължина 1,60 м перпендикулярно на границата /оградата/ към
ул. „Г.П; по права линия, определена с т. „Б“ и т. „В“, с дължина 3,55 м, разположена на 1,50
м от входната част на сграда с идентификатор ***.2 – собственост на ищцата; по права
линия, определена с т. „В“ и т. „Г“, с дължина 7,45 м, започваща на 1,80 м от ъгъла на сграда
с идентификатор ***.2 – собственост на ищцата и проведена по източната й фасада,
достигаща до южната фасада на сграда с идентификатор ***.1 – собственост на ответника;
по права линия, определена с т. „Г“ и т. „Д“, проведена по фугата между двете сгради; по
права линия, определена с т. „Д“ и т. „Е“, проведена на 0,30 м от западната фасада на сграда
с идентификатор ***.1 – собственост на ответника до пресичането й със северната граница
на поземлен имот с идентификатор ***, съобразно скица – приложение 2, вариант първи,
находяща се на лист 66 от материалите по делото, която скица - приложение 2, вариант
първи става неразделна част от решението.
ОСЪЖДА Д. И. С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г.П № 1, ДА ЗАПЛАТИ на В. И.
С., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „Г.П № 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
393 лв. /триста деветдесет и три лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6