Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 13.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ – 17 състав, председателстван от съдия Десислава Добрева в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и тринадесета година при участието на секретар И.А., като разгледа т. д. № 2076/2011 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът В.Б.Д. е предявил претенции с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, евентуално съединени с искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ. В исковата молба излага твърдения, че ОС на „И.-**” ООД от 24.03.2011 г. и от 20.04.2011 г. са незаконосъобразно проведени и взетите на тях решения са нищожни, евентуално незаконосъобразни. Ищецът сочи, че решенията, взети на 24.03.2011 г., са неприсъствени без да отговарят на изискванията за това. Отделно, заседание на дружеството, на което е взето решение за отправяне на предупреждение до В.Д., реално не е проведено, а Л. С. сам е съставил протокола от ОС, т. е. липсва такова решение и същото е нищожно.
Решенията, взети на ОС от 20.04.2011 г., са нищожни, тъй като заседание на ОС, на което да са взети атакуваните решения, не е провеждано, а Л. С. сам е съставил протокола от ОС, т. е. липсват такИ.решения. Отделно от това, решенията са незаконосъобразни, тъй като ищецът не е поканен на ОС съобразно изискването на чл. 139, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 15, ал. 4, чл. 16 и чл. 17, ал. 6 от Дружествения договор, както и не му е връчено предупреждение за изключване в срока по чл. 139, ал. 1 ТЗ. При изложените факти ищецът моли да бъде установена нищожността на решението по т. 5 от дневния ред, взето от ОС на 24.03.2011 г., и нищожността на решенията по т. 2, т. 3 и т. 4, взети от ОС на 20.04.2011 г., евентуално последните да бъдат отменени поради нарушение на чл. 139 ТЗ, във връзка с чл. 15, ал. 4, чл. 16 и чл. 17, ал. 6 от Дружествения договор /ищецът не е бил надлежно поканен на събранието и не му е връчено надлежно в срока по чл. 139 ТЗ предупреждение за изключване/.
Ответникът „И.-**” ООД /преобразувано в хода на производството в ЕООД/, чрез назначения от съда процесуален представител, оспорва исковете като неоснователни.
В допълнителна искова молба В.Д. излага съображения, че не е извършил нарушенията, поради които е изключен.
Допълнителен отговор не е представен.
С определение от 01.08.2012 г. на САС, постановено по т. д. № 2039/2012 г., са конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника „И.-**” ЕООД Д.Г.С., Н.Л.С. и И.Л.С.. С молба от 14.10.2011 г. наследниците на Л. С. са заявили, че исковете на В.Д. са недопустими, тъй като исковата молба е подадена след срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. Не е налице интерес от предявяване на установителните искове, тъй като по заявление вх. № 20110519122624 е постановен отказ от АВ. От друга страна, след подаване на исковата молба, ищецът е изгубил качеството си съдружник, тъй като е изключен с друго решение, което е вписано в ТР под № 20110725154059. Извън тези съображения, са изложени твърдения за законосъобразно провеждане на ОС от 24.03.2011 г., тъй като ищецът е бил надлежно поканен на 08.03.2011 г. и събранието е проведено при наличието на кворум – присъствали са и двамата съдружника. Същото важи и за ОС, проведено на 20.04.2011 г. – Д. е уведомен на 10.04.2011 г. и е присъствал на заседанието, поради което е налице кворум. Решенията, които се атакуват, са взети в рамките на компетентността на ОС и при наличие на съответното мнозинство. Твърденията, че решенията са липсващи, невзети са голословни и неподкрепени с доказателства.
В ход по същество ищецът моли да бъде постановено решение, с което исковете да се уважат и да му се присъдят разноски.
Ответникът претендира отхвърляне на исковете.
Третите лица помагачи претендират отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, приема следното :
По иска с правно основание чл. 124, ал.
4 ГПК, касаещ решението по т. 5 от дневния ред, взето от ОС, проведено на
24.03.2011 г. :
Искът е допустим, тъй като не е ограничен от преклузивен срок. Последващото изключване на Д. не се отразява на активната му процесуално правна легитимация /Решение № 128/2009 г. по т. д. № 269/2009 на ВКС, ТК, І ТО/
Ищецът твърди, че решението, протоколирано по т. 5 от дневния ред на ОС от 24.03.2011 г., и подписано единствено от Л. С., е липсващо, тъй като заседание на ОС в такъв състав не е провеждано, и поради това е нищожно. Л. С. е съставил един протокол с невярно съдържание, тъй като на 24.03.2011 г. е проведено ОС, на което са взети съвсем различни решения и те са отразени в протокол от същата дата, който е подписан от двамата съдружника.
Атакуваното решение е в следния смисъл : отправя окончателно предупреждение към съдружника В.Б.Д. на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от дружествения договор на „И.-**” ООД за преустановяване на неправомерното му поведение като съдружник, като му дава седмодневен срок, считано от датата на узнаване на протоколното решение, като при неспазването му ще последва налагане на санкцията на чл. 126 ТЗ.
Тъй като цитираното по - горе решение не подлежи на вписване, то ищецът има интерес от предявяване на иск за установяване на неговата нищожност. Съдът в настоящия му състав има предвид разрешенията на ВКС, обективирани в ТР № 1/2002 г. и Решение № 35 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 546/2009 г., I Т. О., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В ТР № 1/2002 г. е посочено, че решение, което е отразено в протокол от ОС, но в действителност не е взето, е липсващо решение и оттам нищожно.
За да се установи основателността на заявената от ищеца претенция, трябва да се изследва въпросът дали на датата 24.03.2011 г. надлежно е конституирано ОС на дружеството „И.-**” ООД и това събрание действително е взело атакуваното решение.
Във връзка с твърденията, че на 24.03.2011 г. не е провеждано ОС, в работата на което участие да е взел само съдружникът Л. С., и, че обжалваното решение не е реално взето, по делото е приет като писмено доказателство протокол от същата дата 24.03.2011 г., подписан от двамата съдружници. В протокола са обективирани следните решения : 1. Приемат отправеното предложение за сключване на споразумение с „В.П.” ЕООД, с което да бъдат уредени окончателно отношенията между „В.П.” ЕООД и „И.” ООД, възникнали по повод договор от 16.07.2008 г. 2. Да се сключи споразумение между „В.П.” ЕООД и „И.” ООД, съобразно предложения проект на споразумение, с което се уреждат окончателно отношенията между страните, като за целта „И.” ООД прехвърли в собственост на „В.П.” ЕООД идеални части от собствената си земя, представляваща УПИ VІ – 249, кв. 3, местност „Х.-В.”, равняваща се на 25, 86 % идеални части от УПИ, равняващи се приблизително на 600 квадратни метра. 3. Овластява представляващия дружеството Л. Н. С. да изготви и подпише от името на „И.-**” ООД протоколно решение на „И.” ООД с вземане на решение за прехвърляне на собствеността, описана в предходното решение.
По инициатива на третите лице помагачи по делото са допуснати допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. и Т..
М. е заявила,
че след 20 март
Т. си спомня провеждането
на две събрания през пролетта на
При преценка на доказателствата съдът намира, че заявеният иск е основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
В тежест на ответното дружество е да установи, че на ОС от 24.03.2011 г. е взето решение за отправяне на предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ до ищеца. Съдът счита, че ответното дружество не е доказало, че протоколът, съдържащ решение за отправяне на предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ до Д., отразява действително взето решение.
В представения от ищеца протокол - извлечение, датиран като съставен на 24.03.2011 г. е записано, че общото събрание на дружеството „И.-**” ООД е проведено в присъствието и на двамата съдружника. Отразено е направено от Д. предложение, което не е прието. Отразено е приемане на решения, гласувани с единодушие, касаещи отношенията на „И.” ООД и „В.П.” ЕООД, възникнали от своя страна по повод договор от 16.07.2008 г. Протоколът е подписан и от двамата съдружника. Фактите, обективирани в протокола, съвпадат с тези, установени чрез разпита на свидетелите М. и Т.. Съдът кредитира показанията им, тъй като счита същите за обективни и безпристрастни /ангжирани са от третите лица помагачи на ответното дружество/. И двамата заявяват, че на това събрание са присъствали Д., С. и П. и са се водили тежки преговори по повод парични взаимоотношения. Никой от двамата свидетели не помни да е обсъждан въпросът за поведението на Д. по отношение на дружествените дела в „И.-**” ООД и съответно да е вземано решение за отправяне на предупреждение за изключване.
В другия, представен по делото протокол, датиран отново като съставен на 24.03.2011 г., е посочено, че на събранието са присъствали и двамата съдружника, но в същото време протоколът не отразява изказвания на Д., включително и при упоменаване на извършени от него нарушения, изброени в 21 точки, както и не е посочено как е гласувал по т. 5 от дневния ред да му бъде отправено окончателно предупреждение по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Протоколът не е подписан от Д., като е отбелязано, че той се е подписал само върху извлечение от протокола, което съдържало решение по т. 1 от дневния ред. При положение, че и двамата съдружници са били на заседанието на проведеното ОС, нелогично е в съставения протокол /съдържащ решение за отправяне на предупреждение/ от една страна да е вписано присъствието на Д., а от друга да липсва отразено негово изказване, да липсва отразяване на начина, по който е гласувал за това решение, както и да липсва негов подпис, а в същото време от гласните доказателства да се установява, че той активно е участвал в работата на ОС, която е продължила часове наред.
Съдът прави извод, че протоколът с дата 24.03.2011 г., съдържащ решение за отправяне на предупреждение към Д., не отразява действително взето такова решение, формирано чрез упражняване право на глас и на двамата съдружници, които на датата 24.03.2011 г. принципно са участвали в конституиране и работа на ОС на дружеството „И.-**” ООД. При този извод се налага втори, а именно, че решението за отправяне на предупреждение за изключване към Д. е всъщност липсващо, невзето, а оттам нищожно. В случая не се касае за провеждане на ОС в присъствието само на единия от съдружниците поради отказ на другия съдружник да участва в конституирането и работата на свиканото за 24.03.2011 г. ОС. Щом и двамата съдружници са участвали в работата на събранието, проведено на 24.03.2011 г., то решението следва да бъде взето при упражняване правото на глас и на двамата съдружника, за да се приеме, че е действително. Съставеният от С. протокол е с невярно съдържание и отразява нищожно решение по т. 5 от дневния ред.
По исковете с правно основание чл. 124,
ал. 4 ГПК, касаещи решенията, взети от ОС, проведено на 20.04.2011 г. :
Исковете са допустими, тъй като не са ограничени от преклузивни срокове. Последващото изключване на Д. не се отразява на активната му процесуално правна легитимация /Решение № 128/2009 г. по т. д. № 269/2009 на ВКС, ТК, І ТО/.
Атакуваните решения са от категорията, подлежащи на вписване. При проверка в ТР съдията докладчик установи, че същите са заявени за вписване под № 20110519122624. Производството по това заявление е спряно с определение на СГС, ТО, VІ – 15 състав, постановено на 07.06.2011 г. по т. д. 2077/2011 г., поради което, предвид липсата на вписване, съдът счита, че предявените искове за нищожност следва да се разгледат по същество, тъй като за ищеца е налице интерес от предявяването им – за него ще бъде достатъчно да установи тяхната нищожност, при което вписване няма да бъде извършено /чл. 19, ал. 5, предл. ІІІ ЗТР, вр. с чл. 21, т. 5 ЗТР, вр. с чл. 24, ал. 1 ЗТР/.
Твърденията на ищеца са, че ОС на съдружниците не е провеждано, а С. сам е съставил протокола.
По делото е представен протокол, датиран на 20.04.2011 г. В протокола е записано, че на адрес гр. С., бул. „Ч.В.” № 51, е проведено извънредно общо събрание, на което присъства само съдружникът С., не присъства редовно поканеният Д.. В същото време, свидетелите, ангажирани от третите лица помагачи на ответното дружество, са заявили, че на 20.04.2011 г. се е провело общо събрание с участието и на двамата съдружници. Твърдят, че не са виждали подписан протокол, съставен в резултат на проведеното ОС.
Съдът е указал, че тежестта да установи надлежното провеждане на ОС от 20.04.2011 г. и реалното вземане на атакуваните с исковата молба решения, тежи върху ответното дружество. Същото не е ангажирало никакви доказателства, от които да се установи, че действително на датата 20.04.2011 г. е проведено общо събрание с участието само на Л. Н. и при отсъствие на Д.. Нещо повече, от събраните по делото гласни доказателства се установява, че на адреса на управление на „И.-**” ООД е проведено ОС, на което са присъствали и двамата съдружника. Съдът кредитира показанията им като обективни и безпристрастни, тъй като съвпадат с твърдения на третите лица помагачи, че Д. е присъствал на това ОС. Съдът преценява твърденията на третите лица съобразно чл. 221, ал. 2 ГПК и при съвпадане твърденията на ищеца, свидетелите и третите лица помагачи, приема, че съставеният протокол от 20.04.2011 г. не отразява реално взети решения, тъй като при участие в работата на ОС и на съдружника Д., решенията е следвало да бъдат взети при реализиране и на неговото право на глас. Съдът прави извод, че протоколът с дата 20.04.2011 г., съдържащ решение за изключване на Д., поемане на неговите дялове от съдружника С. и решение за уреждане на имуществените последици по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, е с невярно съдържание При този извод се налага и втори, а именно, че цитираните решения са всъщност липсващи, невзети, а оттам нищожни. В случая не се касае за провеждане на ОС в присъствието само на единия от съдружниците поради отказ на другия съдружник да участва в конституирането и работата на свиканото за 20.04.2011 г. ОС. Щом и двамата съдружници са участвали в работата на събранието, проведено на 20.04.2011 г., то решенията следва да бъдат взети при упражняване правото на глас и на двамата съдружника.
Предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат.
По исковете с правно основание чл. 74,
ал. 1 ТЗ, касаещи решенията, взети от ОС, проведено на 20.04.2011 г.:
При изхода на спора по главните искове с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, съдът счита, че не дължи произнасяне по исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ, касаещи незаконосъобразността на решенията от 20.04.2011 г.
Предвид основателността на исковете и при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за уважените искове, представляващи платена държавна такса, възнаграждение за особен представител и възнаграждение за защита от един адвокат.
Претенцията на третите лица помагачи за присъждане на разноски следва да се остави без уважение при приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
С тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете на В.Б.Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат Г., предявени срещу „И.-**” ООД /преобразувано в хода на производството в ЕООД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч.В.” № **, с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, че решението, протоколирано по т. 5 от дневния ред на ОС от 24.03.2011 г., с което се отправя окончателно предупреждение към съдружника В.Б.Д. на основание чл. 126, ал. 3 ТЗ и чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от дружествения договор на „И.-**” ООД, е нищожно, тъй като е липсващо /невзето/, както и решенията, протоколирани по т. 2, т. 3, т. 4 на ОС от 20.04.2011 г., с които В.Д. е изключен, поет е неговия дружествен дял от съдружника Л. С. и е решено да се уредят имуществените отношения по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, са нищожни, тъй като са липсващи /невзети/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „И.-**” ООД /преобразувано в хода на производството в ЕООД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ч.В.” № **, да заплати на В.Б.Д., ЕГН **********,***, чрез адвокат Г., сума в размер на 675 лв., представляваща разноски по делото за уважените искове.
В производството по делото са взели участие като трети лица помагачи на страната на „И.-**” ЕООД Д.Г.С., ЕГН **********, Н.Л.С., ЕГН **********, и И. Л.С., ЕГН **********, тримата със съдебен адрес ***, чрез адвокат Б..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :