№ 99
гр. Кърджали, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Невена Калинова
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело №
20215140101789 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на кредитора "Р.Б./" ЕАД, гр.София, срещу
Н. КР. Й. от гр.Кърджали, по установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1
от ГПК за парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1384/2021г. на РС-Кърджали, произтичащи
от неизпълнение на договор за студентски кредит N 1508311011407580/03.09.2015г.,
както следва: 1. 13 008.06 лв. главница, от която 866.95 лв. редовно падежирала
главница за периода от 20.05.2021г. до 20.08.2021г. и 12 141.11 лв. предсрочно
изискуема главница от 07.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от
01.10.2021г.- датата на подаване на заявление в съда до окончателното й изплащане, 2.
336.10 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 06.09.2021г., 3. 20.84 лв.
обезщетение за забава за периода от 20.05.2021г. до 06.09.2021г. включ. върху редовно
падежирала главница от 866.95 лв., 4. 77.56 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 07.09.2021г. до 29.09.2021г. включ. Исковете за тези
парични вземания са съединени с осъдителни искове при условията на евентуалност, за
главница в същия размер, но за възнаградителна лихва от 571.53 лв. за периода от
20.04.2021г. до 20.12.2021г., т.е. за размер, който е по-голям и за по-дълъг период,
както и за редовна лихва от 2.19 лв. за период от 21.12.2021г. до 21.12.2021г., която не
е предмет на заповедното производство, както и за обезщетение за забава в размер на
52.05 лв. за период от 20.05.2021г. до 20.12.2021г. върху редовно падежирала главница
за този период, която именно е в размер на 1 754.31 лв. Установителните искове се
1
основават на това, че преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпила
предсрочна изискуемост на договора за кредит, сключен между страните, обусловила
правото на кредитора да иска изпълнение от длъжника на всички дължими по договора
за кредит суми, а осъдителните искове се основават на това, че в случай, че съдът
приеме, че предсрочната изискуемост по предявените установителни искове не е
настъпила така, както се твърди в заповедното производство, то същата да се счита
настъпила с връчване на исковата молба на ответника и тези обстоятелства, настъпили
в хода на производството, да доведат до осъждане на ответника за посочените суми.
Претенциите на ищеца се основават на сключването с ответника на договор за
студентски кредит по реда на специалния закон за това/доколкото договора като
потребителски е част от формата за редовност на подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и като такъв е типов по смисъла на чл.7 от
ЗКСД/ и неизпълнението на договора от ответника след изтичането на предвидения в
него гратисен период, в който плащане в погасяване на задълженията не е дължимо.
Конкретно ищецът твърди, че договорът е сключен на 03.09.2015г, за сумата 10 400 лв.,
с цел заплащане на осем броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка по 1 300
лв., с краен срок на погасяване на кредита 20.08.2025г., с гратисен период 66 месеца,
считано от датата на сключване на договора, в който не се дължи плащане на
главницата и лихвата по договора, при усвояване на кредита на части съгласно
клаузата на чл.2.3 от договора и при дължима редовна фиксирана годишна лихва в
размер на 7%, която се начислява съгласно клаузата на чл.3 от договора от датата на
усвояване на кредита, с уговорка при забава в плащането на дължими суми
кредитополучателят да дължи лихва за забава в размер на основния лихвен процент,
увеличен с 10 пункта годишно за времето на забавата.Ищецът твърди, че след изтичане
на гратисния период съгласно чл.4.8 от договора, кредитополучателят се задължава да
погаси кредита на 54 равни месечни погасителни анюитетни вноски, дължими на 20-то
число на съответния месец, считано от 20.03.2021г. до 20.08.2025г., като неплащането
на такива с падежни дати 20.05.2021г., 20.06.2021г., 20.07.2021г. и 20.08.2021г. и
достигането до адреса на кредитополучателя на писмо с изх. N ИЗХ-001-45128 от
03.08.2021г. е довело до настъпване на предсрочна изискуемост на кредита съгласно
чл.6 от договора и конкретно поради настъпил случай на неизпълнение по чл.6.2 от
договора - неплащане на три последователни месечни вноски, като същата е
осчетоводена от банката на 07.09.2021г..Твърди, че ако предсрочната изискуемост на
кредита не е настъпила при така посочените обстоятелства, то същата е настъпила с
връчване на исковата молба по делото и претендира на основание чл.235, ал.3 от ГПК
този правнорелевантен факт да бъде съобразен, в който случай по предявените при
условията на евентуалност осъдителни искове кредитополучателят изпада в забава от
датата на получаване на исковата молба.В съдебно заседание ищецът не се
представлява, поддържа исковете с писмена молба чрез надлежно упълномощен
2
юрисконсулт и претендира разноски, с възражение за прекомерност на разноските на
ответника на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът Н. КР. Й. оспорва предявените искове, първоначално чрез
възражение по чл.414 от ГПК, а впоследствие с отговор на исковата молба, като
възразява, че е настъпила изискуемост на вземането на ищеца спрямо него и е изпаднал
в забава, конкретно, че не е изтекъл предвидения в чл.24, ал.3 период, в който
единствено кредитополучателят сам по свое желание може да погасява предсрочно
задължения по договора за кредит, с оглед на което счита, че клаузата на чл.2 т.1 от
процесния договор противоречи на императивната разпоредба на чл.24, ал.3 от ЗКСД и
като такава е нищожна на основание чл.26, ал.1 предл.1-во от ЗЗД. Изрично сочи, че
уговореният с договора гратисен период е 66 месеца съгласно клаузата на чл.4 т.2 и
гратисният период приключва на 20.02.2021г., а крайният срок за погасяване на
кредита в чл.2.1 от договора е 20.08.2025г., т.е. според тази клауза очаквано кредитът
трябва да бъде погасен за четири години и шест месеца, считано от датата на изтичане
на гратисния период, а не в законоустановения срок от десет години. Възразява за
нищожност и на клаузата на чл.4.2 от договора, която в противоречие с императивната
разпоредба на чл.23, ал.2 от ЗКСД установява друг начин за определяне на гратисния
период, с довод, че следва да бъде заместена на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД с
разпоредбата на закона. В тази връзка сочи, че ищецът не доказва първата дата на
провеждане на държавен изпит или защита на дипломна работа, нито твърди такава,
при което не е ясно дали е настъпил крайният срок на гратисния период и съответно
възникнало ли е изобщо задължението на ответника да започне да погасява дължимите
суми по отпуснатия кредит, съответно на което не може да се прецени и налице ли е
хипотезата на чл.6.2 от договора – неплащане на три последователни вноски, за да бъде
обявена предсрочна изискуемост на кредита. Възразява и по отношение начина на
изчисляване на главница и лихва и конкретно, че клаузата на чл.4.4 от договора
недопустимо предвижда капитализиране на изтекли вече лихви чрез прибавянето им
към формирания главен дълг и като такава е нищожна на основание чл.26, ал.4, вр.
чл.10, ал.3 от ЗЗД. Счита клаузите на ЗКСД за императивни, а клаузите в договора,
отклоняващи се от него за неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което
претендира за отхвърляне на всички искове.В съдебно заседание ответникът не се
явява, подържа възраженията срещу исковете с писмена молба чрез упълномощен
адвокат и претендира за разноски по делото.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т.ч.
неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза/ССчЕ/ и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 03.09.2015г. ответникът Н. КР. Й. като кредитополучател и ищецът „Р.Б./“
ЕАД сключват договор за целеви потребителски студентски кредит с N
1508311011407580, по силата на който банката предоставя кредит в размер на 10 400
3
лв. с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер
на 1 300 лв., като максималният размер на кредита не може да превишава сбора от
семестриалните такси в срок до 20.02.2021г., който срок в чл.4.2 от договора е
дефиниран като гратисен –„период от 66 месеца, считано от датата на сключване на
договора до 20.02.2021г.“ и в който съгласно чл.4.3 от договора кредитополучателят не
дължи плащане на главницата и лихва по кредита, като последната в чл.3.1 е
дефинирана като фиксирана годишна лихва в размер на 7 % и същата се начислява от
датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на
всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината. При забава в
плащането кредитополучателят дължи и лихва за забава в размер на основния лихвен
процент, увеличен с 10 пункта годишно за времето на забавата/чл.3.2 от договора/.
Чл.2.1 от договора предвижда, че окончателният размер на кредита се определя от
сумата, усвоена от кредитополучателя до изтичане на срока по чл.4.2/20.02.2021г./ и
крайният срок за погасяването му съгласно чл.2.1, вр. чл.4.1 е 20.08.2025г. В договора
са предвидени условията, при които се усвоява кредита/съответни на ЗКСД/, като в
чл.2.4 изрично е разписано, че във връзка с изпълнение на чл.18, ал.5 от ЗКСД банката
може да изиска от кредитоискателя да предостави удостоверение от съответния
кредитен регистър на страната, чиито гражданин е, или други документи, ако това се
налага за изпълнение на законови изисквания, които са пряко свързани с договора. В
чл.4.4 от договора е предвидено, че по време на гратисния период банката начислява
лихва върху усвоената част на кредита, както и че начислената лихва се капитализира
годишно. В чл.4.7 договорът предвижда, че след изтичане на гратисния период,
банката изготвя погасителен план, който съдържа общия размер на задължението по
кредита, размерът на месечните погасителни вноски и срока, в който трябва да се
заплати първата вноска, като в срок от 10 работни от изтичане на гратисния период
предоставя същия на кредитополучателя. Член 4.7.1, вр. чл.4.8 от договора
предвиждат, че след изтичане на гратисния период кредитополучателят изплаща
кредита на 54 равни анюитетни месечни вноски, дължими на 20-то число от съответния
месец, считано от 20.03.2021г.
От представените от ищеца в първото съдебно заседание писмени
доказателства/допустимо с оглед възраженията на ответника, че не е ясно кога е
изтекъл гратисният период по договора/, а именно Искане за студентски кредит с дата
31.08.2015г. и уверения, издадени Нов български университет гр.София/НБУ/ с
регистрационни номера и дати NN 1574/22.07.2015г., 3416/02.02.2016г.,
4463/15.09.2016г., 4950/19.01.2017г., 6049/25.09.2017г., 6665/02.02.2018г.,
7629/18.01.2019г. и 7210/05.09.2018г., се установява, че на 31.08.2015г. ответникът в
качеството си на студент в НБУ, специалност Графичен дизайн, първи курс, със срок
на обучение 8 семестъра, редовна форма на обучение, образователно-
квалификационна степен бакалавър, отправя искане до ищеца за студентски кредит за
4
заплащане на таксите за обучение в размер на 10 400 лв., със срок на гратисния период
66 месеца и със срок на кредита 120 месеца, с месечна падежна дата 20-то число, след
което и представя уверения за дължимите семестриални такси за всеки курс и семестър
на обучение, с посочен срок на плащане последователно 24.07.2015г., 07.02.2016г.,
09.10.2016г., 05.02.2017г., 08.10.2017г., 04.03.2018г., 07.10.2018г. и 03.03.2019г., като
във всяко едно уверение срокът за полагане на последния държавен изпит/защита на
дипл. работа е посочен идентично като 20.02.2020г. Заключението на ССчЕ установява,
че на дати 04.09.2015г., 04.02.2016г., 27.09.2016г., 03.02.2017г., 03.10.2017г.,
21.02.2018г., 11.09.2018г. и 26.02.2019г. кредитът е усвоен изцяло, като на всяка от
посочените дати е усвоена сума от 1 300 лв., като първата е получена от
кредитополучателя, а останалите от НБУ. Така установеното изцяло съответства на
правилата, съдържащи се в чл.21, ал.2 – 5 от ЗКСД и опровергава възражението на
ответника, че не е ясно кога изтича гратисният период по договора. Както правилно
ответникът сочи в отговора на исковата молба, разпоредбата на чл.23, ал.2 от ЗКСД е
императивна и съгласно същата гратисният период е периодът от сключването на
договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за
съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от
датата, на която изтича определеният срок на докторантурата. Доказаната първа дата за
провеждане на последния държавен изпит с оглед засвидетелстваното по делото
обучение на ответника в НБУ е 20.02.2020г. и сключеният между страните договор за
студентски кредит без отклонение от правилото на чл.23, ал.2 от ЗКСД определя
гратисния период до настъпване на същата във времето, както и без отклонение от
правилото на чл.24, ал.2 от ЗКСД че изплащането на кредита започва един месец след
изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните,
определя началната дата на изплащане на кредита, а именно на 20.03.2021г., когато
изтича един месец след крайната дата на гратисния период. Банката обаче, в
отклонение на императивното правило на чл.24, ал.3 от ЗКСД, определя краен срок на
погасяване на кредита до 20.08.2025г., или 54 месеца, наместо срок до 20.02.2031г.,
поради което отклонението в договора от императива следва на основание чл.26, ал.4
от ЗЗД да се замести от законовото съдържание, а именно, че кредитът се погасява на
равни месечни погасителни вноски, считано от изтичането на един месец от гратисния
период, т.е. от 20.03.2021г. до изтичането на 10-годишен период, считано от края на
гратисния период, т.е. до 20.02.2031г., в който срок съгласно чл.25 от ЗКСД
кредитополучателят може да изпълни и предсрочно, но не и да договори с банката срок
за погасяване на кредита, който да е различен от този по чл.24, ал.3 от ЗКСД.
Договорът за студентски кредит е типов, уреден в специален закон, съгласно който с
цел да се улесни достъпа до висше образование, държавата гарантира главницата и
лихвите на кредитното задължение, за което заплаща на банките, сключили типовия
5
договор с министъра на образованието и науката, премия за добро управление/ чл.2-7
от ЗКСД/, при което и не е допустимо отклонение от същественото съдържание на
договора, уредено в закона, приет в изпълнение на държавната политика в областта на
кредитирането на студентите и докторантите в сътрудничество с висшите училища,
научните организации, Националното представителство на студентските съвети и
банките/чл.8, ал.1 от ЗКСД/, както и уредено в типовия договор/чл.7 от ЗКСД/.
Главницата по договора е установена и тя е 10 400 лв., усвоена на равни части от
по 1 300 лв. на посочените по-горе дати. Заключението на ССчЕ установява, че по
време на гратисния период/от 66 месеца/ банката начислява лихва върху усвоената част
от кредита, която капитализира годишно и която за този период е определила на 3
034.02 лв., или към изтичане на гратисния период общия размер на задължението е 13
434.02 лв., като на дати 20.03.2021г. и 20.04.2021г. кредитополучателят плаща общо
сума от 576.23 лв.. Изявлението за предсрочна изискуемост банката отправя на
03.08.2021г., на основание едностранно изготвения от нея погасителен план и без да
полага дължимата грижа изявлението й да достигне до длъжника. Според Решение на
СЕС по дело Ц-327/10 от 17.11.11г. при прилагане на нормите на процесуалното право,
националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване
на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността,
каквото поведение на кредитора не се установява с оглед еднократното търсене на
длъжника с цел да му се обяви предсрочната изискуемост на договора за кредит.
Всички изчисления по заключението си вещото лице прави и без капитализиране
на лихвата, но като съобразява погасителния план за 54 месечни анюитетни вноски,
който е несъответен на изискванията на чл.24, ал.3 от ЗКСД, при което изчисленията
по поставените от ищеца задачи установяват твърденията му в исковата молба, но от
тях той не може да черпи изгодни правни последици, защото клаузата на чл.2.1, вр.
чл.4.1 от договора е нищожна поради противоречие със закона - основание по чл.26,
ал. 1, предл.1-во от ЗЗД. Съгласно чл.17, ал.4 от ЗКСД кредитополучателят не е длъжен
да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. При
липса на погасителен план, който да е съответен на изискванията на закона, макар
договореният процент на възнаградителна лихва да е фиксиран и в размер, съответен
на изискването на чл.20, ал.1 от ЗКСД, то с оглед постигнатото между страните по
договора съгласие, че месечните погасителни вноски ще са анюитетни, съдържанието
на договора в тази част не може да се замени по право, тъй като методологията на
изчисление на анюитетите не е определена в закона, от което следва, че към подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК, както и към предявяване на исковете по чл.422, ал.1
от ГПК, както и в хода на производството не е настъпила изискуемост на което и да е
задължение по договора за кредит, съответно на което не е настъпила и предсрочна
изискуемост на кредита съгласно уговорката в чл.6.2 от договора. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
6
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл. 66 ЗЗД/.
Срокът на договора е уговорен в полза на длъжника/чл.70, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от
ТЗ/, а правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на
договора, принадлежи на банката по арг. от чл.60, ал.2 от ЗКИ и чл.432, ал.1 от ТЗ.
Съгласно уговорките в договора за настъпване на обективните факти, обуславящи
правото да се обяви предсрочна изискуемост на кредита, банката може да упражни
това право, когато обявяването на предсрочна изискуемост на кредита ще има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора за
упражняване на това негово право/ т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК/. В
договора между страните е уговорено, че правото на кредитора възниква при
неплащане на три последователни вноски, същите са определени по падежна дата – на
20-то число на месеца/чл.4.8 от договора/, но не за периода от 20.03.2021г. до
20.02.2031 г. съгласно чл.24, ал.3 от ЗКСД/, с извод, че всяка дължима по смисъла на
закона вноска не е определена по размер - както общо, така и по съставящите я
компоненти на главница и лихва, което възпрепятства поставянето на
кредитополучателя в забава до изготвяне на план, който съответства на изискванията
на закона и на уговорката в договора вноските да са анюитетни. Предсрочната
изискуемост е подвид на изискуемостта и тя променя изискуемостта на вноските,
които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но не и
правното основание, на което се претендират вноските с настъпил падеж и на
предсрочно изискуемата главница. Обявяването на предсрочната изискуемост на целия
дълг/респ. на остатъка от същия е право на кредитора, при което именно е от значение
дали вноските са определени по размер, а щом не са – то и изпълнение на същите не
може да се претендира, защото само тогава срокът ще се счита уговорен и в полза на
кредитора, който успешно ще може да лиши длъжника от преимуществото на срока за
изпълнение на кредита.
При договора за кредит е налице разсрочено плащане на едно задължение,
изразяващо се във връщане на части на цялата сума ведно с лихвата, което разсрочване
е предвидено в интерес на длъжника.След усвояване на кредита длъжникът започва да
връща определена част от него по определен погасителен план, за какъвто в случая
валидно съгласие не е постигнато/арг. от чл.24, ал.3 от ЗКСД/. Съгласно чл.79, ал.1 от
ЗЗД само, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение. Точното изпълнение означава изпълнението да съответства в пълна
степен на съдържанието на задължението. Ако съдържанието не е определено пълно,
то не може да се очаква и да се получи точно и реално изпълнение, защото както
длъжникът, така и кредиторът трябва да изпълняват задълженията си по договора
точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и всеки от тях да не пречи на
другия да изпълнява задълженията си по същия начин - чл.63, ал.1 от ЗЗД, като в тясна
7
връзка с принципа на добросъвестност е принципът на сътрудничество между
страните, нарушаването на който може да постави кредитора в забава/чл.95-чл.98 от
ЗЗД/. Съдът приема, че с оглед изискването на чл.24, ал.3 от ЗКСД банката
кредитодател не е дала необходимото съдействие, без което длъжникът
кредитополучател не би могъл да изпълни задължението си/чл.95, предл.2-ро от ЗЗД/, с
оглед на което и същата е в забава да предостави на длъжника погасителен план, в
който месечните анюитети за погасяване на усвоената кредитна главница и
начислената по време на гратисния период възнаградителна лихва, както и тази
дължима впоследствие, да са разпределени в 10-годишен по срок погасителен
план.Последицата от това е, че в забава е банката кредитор, когато рискът е върху нея,
а ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от нейните последици, т.е. макар
формално да е настъпило времето за изпълнение на месечните погасителни вноски, то
същите не са падежирали, защото не са определени по размер от кредитора, а негово е
задължението да предостави на длъжника погасителен план, за изпълнението на който
да постигне съгласие с длъжника – чл.24, ал.2 от ЗКСД.
С оглед на горното, нито достигането на представеното в заповедното
производство изявление за предсрочна изискуемост на кредита до адреса на
кредитополучателя, доколкото то не е получено от него, но достигането е в
съответствие с уговорката в чл.9.3 от договора, нито връчването на исковата молба на
длъжника в хода на настоящото производство, са породили предвидените в чл.6.2 от
договора обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита - неплащане
на три последователни погасителни вноски, при което установителните искове по
чл.422, ал.1 от ГПК подлежат на отхвърляне поради неизискуемост на претендираните
от ищеца вземания, в която хипотеза кредиторът след настъпване на изискуемостта им
може да ги заяви отново/арг. и от чл.422, ал.4 от ЗЗД/. Поради това и ищецът няма
правен интерес от предявяването при условията на евентуалност на заявените с
исковата молба осъдителни искове, защото в хода на делото не е предложил
изпълнение на договора в съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗКСД.Ищецът
няма правен интерес и защото, изхождайки от постановките на Тълкувателно решение
N 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д. N 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че вноските с
настъпил падеж до приключване на устните състезания са изискуеми вземания, за
които искът по чл.422, ал.1 от ГПК подлежи на уважаване, в Решение N 10 от
25.02.2020г. по т.д. N 16/2019г. на ВКС, II т.о., е прието, че когато когато изявлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата
молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника-кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки, когато обявяването на
кредита за предсрочно изискуем следва да бъде съобразено от съда на основание
8
чл.235, ал.3 от ГПК в рамките на претендираните суми, т.е. ако банката кредитор не
беше в забава, обявяването на предсрочна изискуемост на кредита в хода на делото ще
е от значение за успешното провеждане на паричните вземания, включени в предмета
на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, което я лишава от правния интерес за същите да търси
защита с евентуално предявени осъдителни искове.
Извън горното, следва да се има предвид, че Съдът на ЕС в практиката си,
Решение от 14.03.2013г. по дело C-415/11 /Catalunyacaixa/ и Решение от 26.01.2017г. по
дело C-421/14 /Banco Primus SA/ въвежда четири задължения за националните
съдилища при преценката дали даден кредит е обявен за предсрочно изискуем
законосъобразно, независимо от свободата на договаряне на клаузи за предсрочна
изискуемост в договора за кредит според съответното национално законодателство: 1/
дали възможността на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем зависи от
неизпълнението от страна на потребителя на основно в съответното договорно
правоотношение задължение, 2/ дали посоченото неизпълнение е достатъчно тежко с
оглед на срока на кредита и размера на задължението по него, 3/дали клаузата за
предсрочна изискуемост дерогира приложимите в тази област правни норми/включ.
правото на ЕС и практиката на СЕС/, 4/ дали националното право предвижда
подходящи и ефективни средства, позволяващи на потребителя, по отношение на
който се прилага клауза за предсрочна изискуемост, да преустанови действието й.
В настоящия случай не може да се приеме, че съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ
заемателят не връща вноските след изтичане на срока за плащането им, защото
клаузата за по-кратък срок за връщане на кредита на вноски противоречи на закона,
нищожна е на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и е уговорена в ущърб на
потребителя. С оглед приетото от банката изпълнение от длъжника на първите две
месечни вноски по погасителния план, изготвен едностранно от банката и в разрез със
закона, може да се направи извод, че към датата на отправяне на изявлението на
банката за предсрочна изискуемост, неизпълнената част е незначителна с оглед размера
на задължението, ако то беше разсрочено на вноски за период от 10 години, т.е.
неизпълнението не е съществено с оглед интереса на кредитора /арг. от чл. 87, ал. 4
ЗЗД/. Клаузата за предсрочна изискуемост с оглед предвидения срок на действие на
договора не може да се приложи, защото неизпълнението е в зависимост от
неплащането на три последователни погасителни вноски, а те не са определение по
съдържание, при което приложението й не е безспорно, а договорът не предвижда
възможност потребителят да преустанови действието й. Защитата на потребителя е
само в рамките на вече образуваното съдебно производство - да подаде възражение, че
не дължи изпълнение по издадената срещу него заповед за изпълнение и да оспори
изискуемостта на вземането на банката по предявения от нея положителен
установителен иск, без да разполага с други общи правни средства, например
извънсъдебна процедура за оспорване на предсрочната изискуемост. Конституцията
9
закрепва в чл.19, ал.2 принципа за недопустимост за едностранно изменение на
стопанското правоотношение по волята на една от страните, а в случая гаранциите за
спазване на този принцип са намерили законодателен израз в ЗКСД, при гарантирано
от държавата кредитиране на студентската дейност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са
направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение от 950 лв., което по
възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК не е прекомерно съгласно предвидения в
чл.7, ал.2 т.4 от Наредба N 9 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Р.Б./" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София 1407, район Л., бул.Н.В.***, срещу Н. КР. Й. с ЕГН **********,
с настоящ адрес гр.Кърджали, ул.П.Д.***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, искове по
чл.422, ал.1 от ГПК за парични вземания, произтичащи от неизпълнение на договор за
студентски кредит N 1508311011407580/03.09.2015г., както следва:
1. 13 008.06 лв. главница, от която 866.95 лв. редовно падежирала главница за
периода от 20.05.2021г. до 20.08.2021г. и 12 141.11 лв. предсрочно изискуема главница
от 07.09.2021г., ведно със законната лихва, считано от 01.10.2021г.- датата на подаване
на заявление в съда до окончателното й изплащане,
2. 336.10 лв. възнаградителна лихва за периода от 20.04.2021г. до 06.09.2021г.,
3. 20.84 лв. обезщетение за забава за периода от 20.05.2021г. до 06.09.2021г. включ.
върху редовно падежирала главница от 866.95 лв.,
4. 77.56 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
07.09.2021г. до 29.09.2021г. включ., за които парични вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. N 1384/2021г. на РС-
Кърджали, поради неизискуемост на вземанията.
ОСЪЖДА "Р.Б./" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София
1407, район Л., бул.Н.В.***, да заплати на Н. КР. Й. с ЕГН **********, с настоящ
адрес гр.Кърджали, ул.П.Д.***, общ.Кърджали, обл.Кърджали, сумата 950 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
11