Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Ловеч, 22.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……....Петя М..............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2111 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, съобрази:
Искове
с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от М.Г.А. ***, чрез пълномощник адв. В.И., против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД – гр. София, в която се твърди, че на 26.11.2018 г., около 15.30 ч.,
на път 401 км. 2+130 на кръстовище с път 307 с посока на движение към гр.
София, ищецът М.Г.А. управлявал собствения си лек автомобил марка
„Мерцедес", модел „МЛ 350" с рег. № ОВ 6744 ВМ, като приближавайки и
навлизайки в кръстовището с път 307 е било реализирано пътнотранспортно
произшествие с товарен автомобил марка „Рено", модел „Мастер" с рег.
№ ОВ 1610 ВА с прикачено ремарке с рег. № ОВ 0388 ЕВ. На място пристигнали
служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Ловеч, които съставили
констативен протокол. В Констативния протокол в част „Обстоятелства и причини
за ПТП“ било записано, че Участник №1 - товарен автомобил с рег. № ОВ 1610 ВА -
И.Д.И. при наличие на пътен знак „Б2“ /стоп/ навлиза в кръстовище, не пропуска
движещия се на път с предимство с несъобразена скорост с пътните условия
участник №2 - М.А.. Реализирано било ПТП с материални щети и по двата
автомобила. При съставяне на протокола, на двамата водачи били съставени АУАН,
като на ищеца било издадено Наказателно постановление №
18-0906-001928/04.12.2018 г. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
което с Решение от 25.07.2019 г. по АНД №1371/18 г. на РС - Ловеч било отменено
като незаконосъобразно и решението е влязло в сила.
Твърди
се, че в следствие на настъпилия удар, М.А. получил наранявания по главата.
Същият бил откаран в Център за спешна помощ - гр. Ловеч, където било
установено, че е налице подкожен хематом на воксципитална
част на главата и е приет в неврологично отделение в МБАЛ - Ловеч. Изписан бил
на 28.11.2018 г., като му било назначено медикаментозно лечение - Сумазин 2x2. След изписването от болницата провел курс на
лечение, но не се чувствал добре и на 03.12.2018 г. посетил невролог Стела
Ненчева с диагноза „мозъчно сътресение“, като се оплаквал от замаяност и
главоболие и му била проведена терапия със Солпадеин
3x1 и Аспирин протект. Посочва се, че въпреки
проведеното лечение, на 11.12.2018 г. А. получил силно главоболие повече в
дясната половина на главата, световъртеж и атипична
лицева болка, като отново бил приет в неврологично отделение, където бил
лекуван до 16.12.2018 г. Лечението продължило медикаментозно с Афламил 2x1 и Мидокал 2x1 до края
на месец януари 2019 г.
Ищецът
твърди, че в следствие на настъпилото ПТП изпитал силен стрес, натрапчив страх
от среща с автомобили, което било по-силно в началото и към момента постепенно
отшумява. Повече от два месеца в следствие на световъртежа не можел да
управлява лек автомобил, което му създало редица неудобства и дискомфорт, нарушило ежедневните му задължения да
транспортира детето си до детска градина, да извършва обичайните си задължения,
не можел да помага на семейството си, а последното било ангажирано повече от
два месеца да го обгрижва.
Посочва
се също, че от настъпилото ПТП за ищеца настъпили и имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на собствения му автомобил марка „Мерцедес", модел „МЛ
350", с рег. № ОВ 6744 ВМ - силна деформация на предната част на
автомобила - предна броня, преден капак, радиатори и други. Двигателят на
автомобила паднал на земята. След извършен оглед от страна на ответника било
констатирано, че е налице „тотална щета“ по отношение на автомобила.
Според
ищеца, от обстоятелствата, при които е настъпило произшествието било видно, че
вина за настъпването му има единствено водачът на товарен автомобил „Рено“ с
рег. № ОВ 1610 ВА, който не е спрял на знак „Б2“ и с поведението си е станал
причина за настъпване на удара. Ищецът твърди, че не е допринесъл по никакъв
начин за настъпването му, а движейки се по път с предимство е бил ударен от
товарния автомобил „Рено“.
Посочва,
че товарен автомобил „Рено“, с рег. № ОВ 1610 ВА има валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД - гр. София, посредством
Застрахователна полица № ВG/22/118003281422
с валидност до 20.11.2019 г. Във връзка с настъпилото произшествие, при
ответника били образувани щети № 0000-1000-03-19-7162 - неимуществена претенция
и № 1002-5000-19-301543, като след представяне на всички необходими документи,
същият отказал изплащане на застрахователно обезщетение и по двете заведени
щети.
Въз
основа на изложеното, ищецът предявява настоящия иск и моли за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да му заплати сумата
в размер на 5 000,00 /пет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания,
в следствие на претърпяното на 26.11.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от датата на увреждането -
26.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати имуществени
вреди в размер на 6 000,00 /шест хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, начиная от датата на увреждането -
26.11.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, по всеки един от предявените
искове.
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника, чрез пълномощник
юрисконсулт П.М., с който оспорва претенцията за неимуществени вреди по
основание и размер. Навежда доводи за независимо извършителство
на процесното ПТП от страна на ищеца, тъй като
управлявайки лекия си автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ОВ
6744 ВМ, се е движил с несъобразена скорост с пътните условия и се сблъсква с
другия участник – автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ОВ 1610 ВА, с
водач И.Д.И.. Ответникът прави възражение за намаляване отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД, и навежда доводи за съпричиняване на произшествието от ищеца, който не бил
изпълнил задължението си да даде предимство на другия участник в движението,
както и съпричинил настъпването на травматични
увреждания, тъй като е управлявал МПС без да постави обезопасителен
предпазен колан. Ответникът оспорва и причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
от ищеца неимуществени вреди. Счита, че размерът на претендираното
с исковата молба застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като
последица от процесното ПТП, е завишен и
несъответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Относно претенцията за имуществени вреди, ответникът оспорва
същата по размер. В тази връзка заявява, че оспорва действителната стойност на
твърдените вреди, настъпили в резултат на процесното
ПТП. Счита претенцията за неоснователна относно механизма на осъществяване на
твърдяното събитие, посочен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
80/29.11.2018 г., както и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка
на твърдяните увреждания с процесното
ПТП. Оспорва и претенцията за лихви, тъй като неоснователността на главния иск
води до неоснователност и на акцесорната претенция за
лихва.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат И. К., която
е преупълномощена от адвокат В. К. и поддържа
предявените искове, като направи изменение по реда на чл. 214 ал. 1, изр. трето
от ГПК, в размера на иска за обезщетение за имуществени вреди, чрез неговото
увеличаване, при което същият се счита предявен за сумата 9637.75 лева. По същество, моли да бъдат уважени исковете, като се присъдят и
разноските по делото, съгласно представен списък. В писмени бележки на адв. В. К. са изложени съображения за основателност и доказаност на претенциите.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД се представлява от юрисконсулт П.М.,
която поддържа становището, заявено с писмения отговор на исковата молба и моли
да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни и недоказани. Моли за
присъждане на направените от тях разноски по делото, съгласно представен
списък. Направи
възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар от ищцовата страна. В представени
писмени бележки доразвива съображения за неоснователност
и недоказаност на претенциите.
След
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, а и от приложения Протокол за ПТП с пострадали лица № 80/29.11.2018 г., се
установява, че на 26.11.2018 г., около 15.30 часа, на път 307 към км 39+390, е
настъпило ПТП с участник 1 – ППС -
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ОВ1610ВА, собственост
на „Арапа“ ЕООД – гр. Луковит, с водач И.Д.И., и участник 2 – ППС – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“, с рег.№ ОВ6744ВМ, собственост на М.Г.А.
и управляван от него. Като обстоятелства и причини за ПТП е отбелязано, че
Участник 1 при наличие на пътен знак „Б2“ /стоп/ навлиза в кръстовище,
не пропуска движещия се на път с предимство с несъобразена скорост с пътните
условия участник 2, при което се сблъскват в кръстовището и реализират ПТП с
материални щети и 1 бр. леко ранен.
Не
се спори, а и от приложеното заверено копие от застрахователна
полица № BG/22/118003281422/20.11.2018 г. се
установява, че товарният автомобил „Рено Мастер“ с рег.№ ОВ1610ВА, собственост
на „Арапа“ ЕООД, е бил застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите от застрахователна компания „Лев Инс“
АД, със срок на действие от 20.11.2018 г. до 20.11.2019 г., т.е. застраховката
е действаща към датата на ПТП.
Не се
спори, че ищецът М.Г.А. е собственик на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, с рег.№ ОВ6744ВМ /в
т.см. е приложено заверено копие от Свидетелство за
регистрация част I № *********/20.09.2018 г./.
Видно от приложения лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
26.11.2018 г., ищецът М.Г.А. е докаран от ЦСМП-гр. Угърчин, пострадал при ПТП,
с оплаквания от тежест в тилната част на главата и шемет. Относно обективното
му състояние е посочено, че в окципиталната част на
главата има подкожен хематом, колкото яйце. Предложен е за хоспитализация
незабавно в неврологично отделение.
От Епикриза ЛИЗ: 7219 от 2018 г. на МБАЛ
„Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД-Ловеч, се установява, че ищецът М.Г.А. е
хоспитализиран на 26.11.2018 г. в Неврологично отделение, след претърпяно ПТП,
докаран от екип на ЦСМП в СО, с оплаквания от тежест в тилната област на
главата, замаяност, леко главоболие. Поставена му е диагноза: „Травма на
главата. Комоционен синдром“. На 28.11.2018 г. е
изписан в стабилизирано състояние, без данни за огнищна
неврологична симптоматика и му е назначено медикаментозно лечение.
По делото е представен и амбулаторен лист № 004718/03.12.2018 г.
на д-р Стела Ненчева, в който са описани оплаквания на ищеца от болка в
областта на главата, от замаяност и главоболие, като пострадал при ПТП на
26.11.2018 г. Локално е констатирана болка при палпация
на цялата глава. Поставена е основна диагноза: „мозъчно сътресение“ и назначена
терапия със солпадеин и аспирин протект.
От представена амбулаторен лист № 5983/11.12.2018 г. на д-р Стелиана Димитрова – невролог, е видно, че ищецът се
оплаква от силно главоболие, повече в дясната половина на главата, световъртеж,
понякога има гадене, като му е поставена основна диагноза „атипична
лицева болка“ и издадено направление за хоспитализация.
Видно от Епикриза ЛИЗ: 7517 от 2018 г.,
ищецът отново е хоспитализиран за лечение в неврологично отделение на МБАЛ
„Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД-Ловеч, като е постъпил на 11.12.2018 г. с
оплаквания от силно главоболие, повече вдясно, световъртеж, залитане в
неопределена посока, понякога гадене без повръщане. Поставена му е диагноза: „Атипична лицева болка“. На 16.12.2018 г. е изписан в
стабилизирано състояние, като относно хода на заболяването е посочено, че е
налице добро терапевтично повлияване на оплакванията и неврологичната
симптоматика е в обратен стадий на развитие. След изписването е назначено
медикаментозно лечение с афламил и мидокалм.
По делото
са събрани и гласни доказателства за обстоятелства относно настъпилото ПТП и
твърдените от ищеца болки и страдания.
Свидетелката
Т.Т.е очевидец на станалото ПТП, като посочи, че е
шофирала след товарния автомобил с ремарке, в посока от гр. Луковит към гр.
Ловеч. Когато приближили кръстовището, където тя трябвало да завие наляво за
гр. Ловеч, товарният автомобил не спрял на знака „стоп“, при което настъпил
удар с идващия автомобил в посока от гр. Ловеч за гр. София. Видяла водачите и
на двата автомобила, които сами излезли от автомобилите, като шофьорът на лекия
автомобил имал кръв по ръцете, която се стичала от главата му. След това се
обадили на тел. 112 и дошла полиция и линейка.
Свидетелката
Й.В.заяви, че живее на съпружески начала с ищеца М.А. и имат тригодишно дете.
През месец ноември 2018 г., когато М. претърпял въпросното ПТП, бил приет в
болница с болки в главата и краката. Имал видими наранявания по себе си,
главата си бил ударил, отзад имал голяма подутина. След като го изписали от
болницата, впечатленията й са, че променил начина си на живот. Не искал да се
среща с хора и ограничил контактите си. Не можел да поеме и нормалните грижи за
детето си. Не желаел да шофира, а когато се наложи само тя шофирала.
Възстановяването му продължило около година, вече е по-добре и шофирал
спокойно.
Свидетелката
К.К., приятелка на М.А., разбрала за катастрофата от св.
Т. и веднага му се обадила по телефона, при което той говорел несвързано, а
след това същият ден отишла да го види в болницата в „Бърза помощ“. В момента
когато отишла, го сваляли от линейката и той бил много уплашен, треперел, имал
кръв по себе си, казал, че го боли много главата, имал световъртеж.
Свидетелката видяла и травма по гърдите и насиняване по корема, като според
нея, се е натрапил от колана. Когато се е возила при него, знае, че М. винаги
си слага обезопасителния колан. След катастрофата се
виждали и впечатленията й са, че се е променил и не може да комуникира
нормално. Изпитвал страх да шофира, като лично тя два-три пъти го карала при
личната му лекарка.
Като свидетел беше разпитан и шофьорът на
товарния автомобил – И.Д.И.. Заяви, че работи като шофьор към завод в гр.
Луковит и е участник в ПТП, станало на 26.11.2018 г. Спомня си, че въпросната
дата бил тръгнал с товарния автомобил „Рено Мастер“ и след като стигнал до
въпросното кръстовище твърди, че спрял на знака „стоп“, огледал се наляво и
надясно, видял, че няма никой и потеглил бавно, а след като прекосил главния
път, който е с посока Ловеч-София, чул силен шум, като бомба, и видял, че
някакъв джип се е врязал зад кабината на камиона. Ударът бил силен и цялата
композиция на камиона се обърнала. Там пътят бил права отсечка и имало знак за
ограничение на скоростта 60 км. Твърди, че не е имал никаква възможност да
избегне удара, тъй като не е видял да идва автомобил. Когато излязъл от
кабината, отишъл до джипа и погледнал дали има пострадали. Шофьорът на джипа
стоял на пътя, пушел цигара и видимо му нямало нищо, но го взели от „Бърза
помощ“. Джипът бил със смачкан двигател и арматурата му била изскочила
отпред.
По делото е назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни от вещото лице д-р М.Г.,
с поставени задачи и от двете страни. От приетото заключение е видно, че се
касае за ПТП, при което на ищеца М.Г.А. е причинена лека степен на сътресение
на мозъка без обективна положителна неврологична симптоматика, със субективни
данни – главоболие, световъртеж, гадене без повръщане, което от своя страна
обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. В наличната медицинска
документация вещото лице не е установило данни за разстройство на здравето,
временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда. Вещото лице е посочило,
че установените изменения са от травматично естество, дължат се на удари в
областта на главата и тилната област /с оглед оплакванията на пострадалия за
болка в окципиталната област на главата/ и са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Според
експерта, тъй като по делото не са приложени други документи, които да показват
усложнение от тази повреда, пострадалият напълно се е възстановил от
травмата.
От
приетото заключение на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, с поставени задачи от двете страни и изготвено въз основа на
материалите по делото /снимките, предоставени от РУП-Ловеч/ и показанията на
свидетелите, се установява, че се касае за ПТП, настъпило на пътен възел –
кръстовище между път № 401 и път № 307, като път № 401 е път с предимство, а
път № 307 при навлизането в зоната на кръстовището е без предимство и е
маркиран в двете посоки с пътен знак „Б2“ – „Стоп“. Водачът на товарен
автомобил „Рено Мастер“ с прикачено ремарке се движи по път № 307 от гр.
Луковит към гр. Севлиево, с водач – И..*** се движи лек автомобил „Мерцедес МЛ
350“ с водач М.А.. Експертът подробно е описал механизма на ПТП, а именно:
водачът на т.а. „Рено Мастер“ не спира на „стоп“ линията при навлизането в
зоната на кръстовището, при наличието на пътен знак „Б2“. Перпендикулярно на
посоката на движение на товарния автомобил се движи лек автомобил „Мерцедес МЛ
350“ и траекториите на движение на двата автомобила се пресичат в зоната на
кръстовището в дясната пътна лента на път № 401, посока към София. Лекият
автомобил челно удря лявата странична част на товарния автомобил в зоната зад
кабината, като след удара двата автомобила се изместват към лявата пътна лента
на път № 401 и ляв банкет и на дясно към десен банкет на път № 307 при посока
на движение към с. Микре. В първата фаза от удара двата автомобила взаимно са
проникнали един в друг и са се деформирали доста масивно, като с достигане на
максималните деформации – пластични и еластични, е завършила първата фаза на
удара. Втората фаза съдържа само взаимно отблъскване от еластичните
напрегнатите при удара части, при което частичното отделяне между тях на
пътното платно са изсипани елементи от двата автомобила и разнесени по посоката
им на движение след удара, като при установяването на двата автомобила в
местата, където са намерени при огледа, произшествието е завършило. Според
експерта, ударът на л.а. „Мерцедес МЛ 350“, който е челен, не е бил с висока
скорост, тъй като не са настъпили тежки травми за водача на същия, а другият
водач няма телесни повреди. Поведението на водача на лекия автомобил няма
причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Той не е имал възможност да
спре до мястото на удара, тъй като неговият автомобил е бил в близост до зоната
на кръстовището, при възникване препятствие в лентата му за движение, като
преди удара А. не е променял посоката на движение на своя автомобил и удара е
настъпил в дясната пътна лента на път № 401.
При определяне на средната пазарна стойност на причинените увреждания по лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, експертът е посочил, че е използвал стойностите на някои от цените на резервни части от Калкулация „Eurotaxglass“, издание 2005 година, стр. 1837, както и методиката за оценка щета и пазарна стойност на МПС, съобразявайки се с Наредба № 24 на Комисия за финансов надзор, и след като е описал поотделно увредените части на автомобила, е направил следната калкулация относно пазарната стойност на щетата върху лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“: нови части – 22890 х 0,5 /коефициент нови части за немски автомобили на 13 години/ = 11445.00 лева, труд – 204.60 н/ч х 8.00 лв. сервизен час = 1636.80 лева, материали за боя и бояджийски материали – 720.00 лева, или общ размер на щетата: 13 801.80 лева. Вещото лице е изчислило, че пазарната стойност на л.а. „Мерцедес МЛ 350“ към момента на настъпването на ПТП е равна на 11 517.00 лева. Според вещото лице щетата е икономически „тотална“, тъй като размера на същата е по-голям от пазарната стойност на автомобила. При това положение се заплаща 75 % от пазарната стойност на автомобила към момента на настъпването на щетата или сумата, която се получава за заплащане в настоящия случай е в размер на 9637.75 лева.
Установява се, че
ищецът е подал заявление вх.№ 2787/05.03.2019 г. до ответника ЗК „Лев Инс“ АД, като застраховател по сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ относно товарния автомобил „Рено Мастер“, с отправено
искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от получени травми и за имуществени вреди /материални щети
на лекия му автомобил/ в резултат на настъпилото ПТП.
По
повод това заявление, при ответника са били образувани две щети №
0000-1000-03-19-7162 /неимуществена претенция/ и № 1002-5000-19-301543
/имуществена претенция/, като същият е приел, че не е налице основание за
изплащане на застрахователно обезщетение и по двете заведени щети.
Приобщени по делото са
НАХД № 321/2019 г. и НАХД № 1371/2018 г., двете по описа на Районен съд-Ловеч.
От материалите по двете дела е видно, че и на двамата водачи са съставени
Актове за установяване на административно нарушение във връзка с процесното ПТП и издадени наказателни постановления.
С влязло в сила Решение
№ 171/03.07.2019 г. по НАХД № 321/2019 г. на ЛРС, е отменено Наказателно
постановление № 18-0906-002047/08.01.2019 г. на Началника на сектор ПП към ОД
на МВР-Ловеч, с което е наложена глоба в размер на 200.00 лева на И.Д.И. ***,
за нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
С влязло в сила Решение
№ 213/25.07.2019 г. по НАХД № 1371/2018 г. на ЛРС, е отменено Наказателно
постановление № 18-0906-001928/04.12.2018 г. на Началника на сектор ПП към ОД
на МВР-Ловеч, с което на М.Г.А. *** наложена глоба в размер на 200.00 лева, за
нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
При така установената фактическа обстановка
съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане
на обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", за
претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП.
За да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, ищецът носи доказателствена
тежест за установяване на следните предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат,
както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка "Гражданска
отговорност". Съгласно разпоредбата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД
при извършено непозволено увреждане вината на делинквента
се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно се установи факта на настъпилото на 26.11.2018
г. ПТП между товарен автомобил марка „Рено“, модел
„Мастер“, с рег.№ ОВ1610ВА, с водач И.Д.И., и лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „МЛ 350“, с рег.№ ОВ6744ВМ, с водач ищеца М.Г.А..
От съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, неоспорено от страните
и което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, се налага
извода, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на водача И.Д.И., управлявал товарния автомобил, който при
навлизане в зоната на кръстовището е бил без предимство и не е спрял на „стоп“
линията, въпреки наличието на пътен знак „Б2“ – „стоп“, при което не е
пропуснал движещия се на път с предимство лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„МЛ 350“, с рег.№ ОВ6744ВМ, управляван от ищеца М.Г.А. и така е настъпило
произшествието. Показанията на свидетеля И.Д.И., че е спрял на стоп линията и
се е огледал, не се подкрепят от други доказателства по делото, поради което
съдът не ги съобразява при решаващия си извод. Освен това от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи, че
поведението на водача на л.а. „Мерцедес МЛ 350“ не е в причинно-следствена
връзка с настъпването на ПТП, тъй като неговият автомобил е бил в близост до
зоната на кръстовището и при възникване на препятствие в лентата му за
движение, той не е имал възможност да спре.
От събраните
доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което също
се съобразява от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от
страните, стана ясно, че пострадал при настъпилото ПТП е ищецът М.Г.А., който е
получил травма на главата, комоционен синдром и атипична лицева болка. Според експертното заключение, касае
се за лека степен на сътресение на мозъка без обективна положителна
неврологична симптоматика, със субективни данни – главоболие, световъртеж,
гадене без повръщане, което от своя страна обуславя временно и неопасно
разстройство на здравето. Установените изменения са от травматично естество,
дължат се на удари в областта на главата и тилната област и са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като
експертът приема, че пострадалият напълно се е възстановил от тази травма.
По делото се установи и
наличието на договорно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“
на делинквента с ответното застрахователно дружество
за процесния период, при което съгласно разпоредбата
на чл. 432 от КЗ,
застрахователят е материално-правно легитимиран да отговаря по предявените
искове за присъждане на застрахователни обезщетения за претърпените вреди.
Със задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица
имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването
на МПС.
Съгласно чл. 477 ал. 2 от КЗ, застраховани лица по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите са собственикът,
ползвателят и държателят на МПС, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия
по управлението и ползването на моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ОВ1610ВА, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния
период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Според чл. 477 ал. 3, пр. 1 от КЗ трети лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Съгласно чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс, като обезщетението,
което се дължи, трябва да е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане
и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза в случая не е
налице.
Следователно, размерът
на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената
застрахователна сума /чл. 386 КЗ/. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
минималната застрахователна сума по договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество
(вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.
При всички тези данни
съдът приема за основателен предявения иск с правно основание чл. 432 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания, вследствие на процесното
ПТП, причинено от противоправното поведение на
водача, чиято гражданска отговорност се установи, че е застрахована при
ответното дружество.
Съдът, при определяне
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД,
отчита болките му и неприятните усещания от удара в главата и наложилото се
хоспитализиране на два пъти в болница, като назначеното медикаментозно лечение
продължило и след изписването от болницата. От показанията на близките на ищеца
лица стана ясно, че той е ограничил контактите си с хората, не желаел да шофира, не полагал обичайните грижи за детето
си, т.е. видимо показвал състояние на стрес, което според свидетелката, с която
съжителства, е продължило около година.
Съдът съобразява и
пълното възстановяване на ищеца, липсата на усложнения и обстоятелството, че не
е получил от ПТП увреди с траен характер. С оглед на гореизложеното съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП болки и страдания следва да бъде определено
в размер на 2 000.00 лева, която сума адекватно репарира претърпените от
него неимуществени вреди.
Съдът намира за
неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, с твърдения, че произшествието е настъпило и по вина
на ищеца по причина, че се е движил с несъобразена скорост с пътните условия. Доказателствената тежест относно този факт се носи от
ответника, който въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства по
установяването му. Действително с влязло в сила решение по НАХД № 321/2019 г.
на ЛРС е отменено наказателното постановление, издадено на водача на товарния
автомобил за нарушение на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП. Налице е обаче и влязло в сила
решение по НАХД № 1371/2018 г. на ЛРС, с което е отменено наказателното
постановление, издадено на ищеца за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП /т.е. за
описаното като нарушение „движение с несъобразена скорост с пътните условия“/.
За да приеме за неоснователно горното възражение, съдът съобразява и обсъденото по-горе
заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
според което поведението на водача на л.а. „Мерцедес МЛ 350“ не е в
причинно-следствена връзка с настъпването на процесното
ПТП.
Неоснователно
е и възражението на ответника относно твърдяното съпричиняване
от страна на ищеца на травматичните му
увреждания по причина, че е управлявал МПС без да постави обезопасителен
предпазен колан. Доказателствената тежест за
този факт отново е била на ответника, но същият не е ангажирал доказателства по
установяването му, въпреки дадените указания с доклада по делото. Освен това, в образуваната административно-наказателна
преписка срещу ищеца няма данни за такова нарушение.
Съобразявайки изложеното,
настоящият състав счита, че в случая не са налице предпоставките, даващи
основание да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредите.
От събраните
доказателства и възприетото по-горе становище за липса на съпричиняване
на вредоносния резултат, съдът намира, че е основателен и втория иск по чл. 432
от КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“. Относно
този иск отново следва да се съобрази нормата на чл. 386 ал. 2 от КЗ, според която обезщетението следва да е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Размерът
на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни
пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната обезвреда, действащ
и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази
на делинквента, изисква обезщетението да се определи
в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Така е дадено определението на тези
понятия в разпоредбата на чл. 400 КЗ
- възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От тук следва, че ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй
като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК,
която макар и формирана при действието на КЗ /отм./ е приложима, тъй като
принципът на обезвредата, възприет от отменения
закон, е възпроизведен и в новия закон /напр. решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II ТО, определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на
ВКС, II т. о. и други/. В случая ищецът е твърдял настъпване на тотална щета.
Понятието "тотална щета"
е легално определено в чл. 390 ал. 2 от КЗ и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т. е.
увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават
70% от неговата действителна стойност. Според заключението на вещото лице – автотехник, сумата, нужна за ремонта на увредената вещ по
средни пазарни цени,т.е. размерът на щетата, нанесена върху л.а. „Мерцедес МЛ
350“, е 13 801.80 лева, а действителната му пазарна стойност към датата на
застрахователното събитие е равна на 11 517.00 лева. Следователно,
стойността на ремонта не надвишава със 70 % действителната стойност на
автомобила и следва да се приеме, че в случая не е налице „тотална щета“
по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.
Така исковата претенция се явява доказана до размера от 13 801.80 лева.
При спазване диспозитивното начало, същата следва да
бъде уважена в пълния й претендиран размер от 9637.75
лева /след допуснатото изменение в размера на иска/.
Относно
претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главните вземания,
съдът съобразява следното:
Съгласно чл.
497 ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Според чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
При действието на тези разпоредби
съдът счита, че в случая се касае за хипотезата на чл. 497 ал. 1, т. 1 от КЗ,
тъй като ищецът е представил на застрахователя всички доказателства, като със
заявление вх.№ 12150/13.09.2019 г. последно е представил изисканото му от
застрахователя влязло в сила съдебно решение по НАХД № 1371/2018 г. на ЛРС. Следователно,
15-дневният срок за изплащане на претендираните
обезщетения, броен от 13.09.2019 г., е изтекъл на 30.09.2019 г. /първият
следващ присъствен ден, тъй като е изтичал в неприсъствен – 28.09.2019
г.-събота/, при което законната лихва върху главните вземания следва да се
присъди считано от 30.09.2019 г. до окончателното им изплащане.
По всички изложени съображения, съдът
счита, че предявеният иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер на сумата
2000.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019
г. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран
размер от 5000.00 лева, както и за присъждане на законна лихва, считано от датата
на увреждането – 26.11.2018 г. до 29.09.2019 г., следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Вторият иск с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
350“, с рег.№ ОВ 6744 ВМ, следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер на сумата 9637.75 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, като искането за
присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 26.11.2018 г.
до 29.09.2019 г., следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, а от своя страна, ответникът има право да му бъдат присъдени направените разноски по производството и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
В представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е заявил следните разноски по делото: 440.00 лева – държавна такса, 145.51 лева – допълнителна държавна такса, 90.00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза, 90.00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-медицинска експертиза, 157.05 лева – допълнителен депозит за съдебно-автотехническата експертиза, адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 1162.96 лева. От представения договор за правна защита и съдействие от 03.10.2019 г., сключен между ищеца и адв. В. К., се установява, че адвокатското възнаграждение е договорено на горепосоченото основание. От представените вносни бележки е видно, че останалите разноски са направени от ищеца.
По заявеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1162.96 лева, съдът, при спазване разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, счита, че същото е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде определено в по-нисък размер при спазване на чл. 36 от ЗА, т.е. не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая, с оглед материалния интерес, се определя в размер на 879.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 4 от Наредбата/, а с вкл. ДДС – 1054.80 лева, като в този размер следва да бъде взето предвид при присъждането му по съразмерност.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото общо в размер на сумата 733.48 лева.
Освен това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.И.И. от ЛАК, като процесуален представител на ищеца, сумата 838.62 лева с вкл. ДДС, представляваща възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, съразмерно с уважената част от исковете, като искането до пълния претендиран размер от 1162.96 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, следва да бъде отхвърлено.
От своя страна, ответникът в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните разноски по делото: 90.00 лева – депозит за съдебно-автотехническа експертиза, 90.00 лева – депозит за съдебно-медицинска експертиза, 157.05 лева – допълнителен депозит за съдебно-автотехническа експертиза. От приложените вносни бележки е видно, че тези разноски действително са направени от ответника. Същият е претендирал и юрисконсултско възнаграждение съгласно минимума, т.е. 100.00 лева.
При съобразяване отхвърлената част от исковете, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски по делото общо в размер на сумата 89.57
лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д., на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да заплати на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 2000.00 лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, в следствие на ПТП, настъпило на 26.11.2018 г., около 15.30 часа, на път 307 км. 39+390, с участник товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“, с рег.№ ОВ1610ВА, с водач И.Д.И., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, а искът за разликата до пълния претендиран размер от 5000.00 лв. /пет хиляди лева/, както и за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането – 26.11.2018 г. до 29.09.2019 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано
от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Павел Валериев Д.,
на основание чл.
432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да заплати на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 9637.75 лв. /девет
хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
350“, с рег.№ ОВ 6744 ВМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
30.09.2019 г. до окончателното й изплащане, а искането за присъждане на законна
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 26.11.2018 г. до
29.09.2019 г., ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователно.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, с горните данни, да заплати
на М.Г.А., с горните данни, разноски по делото в размер на сумата 733.48 лв.
/седемстотин тридесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, с горните данни, да заплати на адвокат В.И.И. от ЛАК, с адрес: ***, сумата 838.62 лв. /осемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца М.Г.А. по реда на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА, като искането до пълния претендиран размер от 1162.96 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
М.Г.А., с горните данни, да заплати
на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, с горните данни, разноски по делото в размер на сумата 89.57 лв. /осемдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***ните
суми в полза на ищеца М.Г.А.:
IBAN: ***, BIC: ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: