Решение по дело №354/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

260002 /4.1.2021г.

 №

гр. Перник, 04.01.2021 г.

В ИМЕТО  НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 08 12 2020 година в състав:

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  Д Матеева

 

при секретаря Т Тодорова

като разгледа докладваното от съдията  гр. дело № 00354 по описа за 2020 год. на Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

Ищецът „Топлофикация – Перник” АД гр. Перник е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу

Р.С.А. ЕГН**********

***

 

За сумата 1079.47 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 1003.35лв. главница за периода 01.05.2017-30.04.2018г.

Сумата 76.12лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2019г.  по чгд № 07571 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

както и за разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на така подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

След изпълнение на уведомителни процедури по чл.47 и сл ГПК заявителят е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

 

Ищецът твърди да е доставил топлинна енергия през посочения период

 за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на адреса ,за която ответникът не му заплатил дължимата се от него цена. Моли съда да установи вземанията, предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131 ГПК от  ответника   е постъпил отговор на исковата молба, чрез адв.Б В. ПАК-–както и изразява становище в първо о.з.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния му представител  юрк.  поддържа предявените искове.

Ответникът чрез  адвокат-пълномощник, оспорва иска изцяло като неоснователен и недоказан.

 

Оспорва обстоятелствата да се намира в облигационно правоотношение с ищеца с конкретни съображения, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота, за който са начислени процесните суми, като в тази връзка твърди, че се намира във владение на имота на основание договор за наем.

Оспорва доказателствената стойност на представеното по делото извлечение от сметка, като в тази връзка развива конкретни съображения, че количеството доставена топлинна енергия не е отчитано коректно.

 

По делото са събрани писмени доказателства и са изслушвани съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

            

 От приложеното към настоящето ч.гр.дело на РС-Перник е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец и срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите  - посочени по-горе

      

 От приетата като доказателство по делото публикация  на общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди от  2008 г. във в-к „Съперник” от 29.04.2008г. се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.  

 

Видно от развоя на процеса, спорът е около идентичността на самия топлофициран имот – а именно: налице е несъответствие в адм.номера, като в случая на ул. блок  вх. ап. не е идентичен с бл. ет. п.

 

Общината е издала удостоверение според което двата адреса били идентични.

По документ за собственост / Нотариален акт от 1997г./ обаче не са идентични.

От Перник Инвест ЕООД с писмо уведомяват, че не разполагат с акт на ОбС относно тази идентичност в частност и по принцип за преименуване на имена на улици и квартали.Не се установи и по коя Заповед на Общината евентуално са променяни номера на блокове на улицата.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява размерът на начислените за процесния период суми за топлинна енергия.

 

Съдът кредитира заключенията по изслушваните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи като обективни, обосновани и изготвени от вещи лица с необходимите специални знания.   

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

 

По допустимостта на исковете

 

Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК,  поради което и същият се явява процесуално допустим.

     

     По основателността на исковете съдът намира следното:

 

За да бъдат уважени предявените искове преди всичко следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответницата през исковия период топлинна енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена.

Ищцовото дружество не установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяното договорно правоотношение с ответника  през процесния период.

 

Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, -

потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на потребител.

 

Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот. 

 

Действащият към настоящия момент чл. 153 ЗЕ изисква изрично за придобиване качеството клиент на топлопреносното предприятие лицето да е собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост.

Това жилище следва да е точно иднивидуализирано, както по адм.адрес, нака и по документ за собственост, без да е налице каквото и да е разминаване в номерация и адрес

 

Поради това и съдът в настоящия случай приема, че ответникът  няма качеството на потребител на топлинна енергия и не дължи стойността на последната в полза на топлопреносното предприятие.

 

При тези съображения съдът намира, че макар и да се събраха доказателства относно потребената в имота топлоенергия (от заключението на СТЕ) като количество и стойност, исковете за главница и акцесорният иск за лихва следва да бъдат отхвърлени, тъй като по делото не се  установи привлеченото към отговорност лице да е пасивно легитимирано да отговоря по смисъла на чл. 153, ал.1 ЗЕ.

 

Ищцовата страна разполага с възможността да сезира ОБЩИНА Перник относно обстоятелството,което е спорно / а именно- преименуване и преномероване на улици и квартали и идентичнот на стари и ноди обекти /, респ. ОД на МВР Адресна служба и Служба по вписване, с оглед установяване точните адв.адреси в гр.Перник

 

По разноските:

 

С оглед отхвърлянето на установителния иск дължимите се държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство  и по УИ остават в тежест на ищцовото дружество

Ищцовата страна   дължи на ответната страна разноски : 612.40лв. общо по УИ и запов.производство за адв.Б.В..

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 ОТХВЪРЛЯ исковете на  "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,

за признаване за установено по отношение на

Р.С.А. ЕГН**********

***

За сумата 1079.47 лв.неплатена топлинна енергия  за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, на посочения адм.адрес, от която

 Сумата 1003.35лв. главница за периода 01.05.2017-30.04.2018г.

Сумата 76.12лв.  законна лихва за забава в месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 27.11.2018 г.,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението – 27.11.2019г.  по чгд № 07571 / 2019г. ПРС до окончателното изплащане на вземането,

като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ

 

ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,

ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на

Р.С.А. ЕГН********** ***.40лв. общо по УИ и ЗП за адв.Б.В.

 

След влизане на решението в сила, ч г дело да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                    

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: