Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Червен бряг, 25.06.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публичното заседание на  двадесет и шести и май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Марияна Тодорова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №1230/2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№6336/11.12.2019г. от П.Р.М. с ЕГН **********, адрес *** против Б.С.С. с ЕГН **********, адрес ***. Посочва се в исковата молба, че със запис на заповед от 01.10.2019г. ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата от 11 000 лева /единадесет хиляди лева/ неотменимо и безусловно без протест и разноски. Посочва се в молбата, че падежът на заповедта е бил на 10.10.2019г. Посочва се, че тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по записа на заповед е образувано ч.гр.д.№1068/2019г.  по описа на РС-Червен бряг и издадена Заповед  №584/04.11.2019г. по чл.417 от ГПК за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.10 от ГПК. Посочва се, че е постъпило възражение от ответника с вх.№5982/2019г., в което ответника възразява, че не дължи никакви пари като не прави уточнение какво оспорва на записа на заповед /съдържание, сума или подпис/, дали между ответника и ищеца съществува правоотношение, въз основа на което или което е причина за издаване на ценната книга. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на Б.С.С. с ЕГН **********,***, че дължи на П.Р.М. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 11 000 /единадесет хиляди / лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 т.10 от ГПК в РС Червен бряг – 30.10.2019г.  до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски – държавна такса в размер на 440 лева и адвокатски хонорар.

            На основание чл.131 от ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника. В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника Б.С.С. с вх.№135/09.01.2020г. , в който  се оспорва изцяло предявения иск с правно основание чл.422 ГПК като се заявява, че иска е неоснователен. Твърди се от ответника, че не е получавал от П.Р. Манчев сумата 11 000 /единадесет хиляди/ лева. Твърди се, че ответникът не е писал и подписвал приложения по делото запис на заповед с дата на издаване 01.10.2019г. Твърди, че подписът за платец върху записа на заповед не е положен от него и не е негов. Претендира направените разноски по делото. С допълнителна молба с вх.№152/10.01.2020 г. ответникът Б.С.С. оспорва истинността на приложения по делото /исковата молба / запис на заповед от 01.10.2019 г. и моли съда да извърши проверка на истинността на този документ.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  се явява лично и с пълномощник адв. Ц.А. ***.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

По същество иска е ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно по делото е и се установява от материалите по  ч.гр.д.№1068/2019г. описа на РС-Червен бряг, че на 30.10.2019г. П.Р.М. с ЕГН **********, адрес: ***, подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК  срещу  Б.С.С. с ЕГН **********, адрес ***.

 Било образувано ч.гр.д.№1068/19г.  по описа на РС-Червен бряг и била издадена Заповед  №584/04.11.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която РС - Червен бряг разпоредил „длъжникът Б.С.С.  с ЕГН **********, адрес: *** да заплатят  на кредитора   П.Р.М. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 11000 /единадесет хиляди/ лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението /30.10.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 222.00 лв./двеста двадесет и два/ направени деловодни разноски от заявителя в производството.“.

Не се спори и се установява от материалите по  ч.гр.д.№1068/2019г. описа на РС-Червен бряг, че срещу  заповедта е подадено възражение с вх.№5982/26.11.2019г. от Б.С.С. , в което ответникът посочва, че не дължи вземането. С определение №540/27.11.2019г. заявителят бил уведомен за възможността по чл.415 ал.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на 29.11.2019г. С искова молба вх.№6336/11.12.2019г. е иницирано настоящото гражданско дело №1230/2019г. по описа на ЧРС.

Спори се  между страните дължи ли  ответника и в какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, налице ли е неизпълнение от негова страна на договора между страните и в какво се изразява то, от коя дата страната е просрочила задължението си, получена ли е поканата от длъжника.

            Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с  иск  по чл.422, ал.1  вр. чл.415, ал.1  вр. чл.124, ал.1 ГПК  за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца на следните суми, дължими от ответника: сумата от 11 000 лв. – главница и законна лихва върху главницата от 30.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 220 лв. деловодни разноски – платена държавна такса в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 584/04.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1068/2019г.  по описа на РС Червен бряг.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.

За установяване на спорните обстоятелства са приобщени  писмени доказателства – оригинал на запис на заповед от 01.10.2019г..

По отношение на документа е открито производство по оспорване по чл.193 ГПК.

Назначена и изготвена е графическа експертиза на подписа върху оригинала на запис на заповед. Видно от заключението на вещото лице по нея, подписът на „Платец“ в запис на заповед от 01.10.2019г. с падеж 10.10.2019г. за сумата от 11000 лв. е положен от Б.С.С., както и ръкописният тест в запис на заповед от 01.10.2019г. с падеж 10.10.2019г. за сумата от 11000 лв. е изписан от Б.С.С.. Съдът кредитира с доверие заключението на вещото лице като обективно безпристрастно и компетентно изготвено.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Вземането на ищеца произтича от издаден в негова полза запис на заповед от 01.10.2019г. Съгласно записа на заповед  ответникът се е задължил безусловно и неотменимо да заплати на  П.Р.М. сумата от 11 000 лв. в брой до 10.10.2019г. В заповедта било отбелязано, че падежът на вземането е датата 10.10.2019г.  като платец е изписано собственоръчно Б.С.С..

 При внимателен преглед на съдържанието на оригинала на записа на заповед, находящ се на л.4 от ч.гр.д. № 1068/2019г. по описа на ЧРС, съдът установи, че документът е редовен от външна страна и съдържа всички изискуеми реквизити на чл. 535 от ТЗ.

Записът на заповед е абстрактна, формална, едностранна сделка с менителничен ефект, спрямо която намират приложение и правилата за договорите, по аргумент на чл. 44 от ЗЗД. Посочената сделка е материализирана в изискуемата съгласно чл. 535 от ТЗ писмена форма, наличието на която е абсолютно условие за действителността и съответно за провеждане на ефекта й. Липсата на някой от задължителните реквизити, посочени в цитирания законов текст, лишава документа от качеството му на запис на заповед, съобразно разпоредбата на чл. 536 ал. 1 от ТЗ.

 В конкретния случай ответника като издател на записа на заповед в депозирания по реда на чл.131 ГПК писмен отговор е оспорил представените от ищеца писмени доказателства и е оспорил  подписа си на издател върху процесната записа на заповед и съдържанието на последната.  Видно от назначената по делото съдебно графологична експертиза подписът за издател в записа на заповед  и изписаният на ръка текст е положен  респ. изписан от Б.С.С..   Ето защо оспорването на записа на заповед от страна на ответника по отношение на подписа не бе проведено докрай. Не се доказа  от ответника обстоятелството, че друго лице е положило подпис върху документа.

Съдържанието на документа  в една част е попълнено на ръка , а в друга част  чрез механично въздействие.  Изискване по какъв начин да бъде вписано съдържанието на записа на заповед обаче законодателя не е предвидил.

Гореизложеното обуславя извода, че записът на заповед, от който ищецът черпи права  е редовен от външна страна, съдържа изискуемите в чл.535 ТЗ реквизити, подписан е от ответника като издател, отношенията между страните.

Съгласно практиката на ВКС / решение № 78/17.07.2007г.на ВКС,І т.о.,постановено по т.д.№29/2009г./, при редовен запис  на заповед,съгласно чл.535 ТЗ кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга. При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника - издател, ако последният възразява,че е поел задължение без основание.

По изложените съображения и като съобрази представените по делото писмени  доказателства и заключението на вещото лице по назначената графическа експертиза, съдът намира,че вземането на П.Р.М. по отношение на Б.С.С. за   сумата от 11 000 лв., произтичащо от запис на заповед от  01.10.2019г., подписан за издател от Б.С.С., съществува, установено е  по основание и размер. За това вземане е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№1068/2019г. по описа на РС-Червен бряг. Ответникът  като длъжник по менителничното задължение не е ангажирал доказателства да е извършил плащане на сумата на посочената в заповедта дата или след това. Ето защо искът с правно осн.чл.422 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен  изцяло.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство в размер на 220 лв. платена държавна такса и  адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане,  което  е пряко обвързано  от изхода на настоящето производство.  Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителния иск е явно основателен и доказан, то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС  по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№ 461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г., Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. ОСГТК на ВКС/. Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца и направените разноски в размер на 220 лв. платена държавна такса в заповедното производство или общо деловодни разноски в размер на 1090 лв. общо направени в исковото и заповедното производство.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, съдът

 

                                                                       РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по предявения положителен установителен иск, с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 538 ТЗ, че, Б.С.С. с ЕГН **********, адрес *** дължи на П.Р.М. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 11 000  /единадесет хиляди/ лева по запис на заповед от 01.10.2019г., законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1068/2019г. по описа на ЧРС- 30.10.2010г. до окончателното изплащане на тази сума.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 Б.С.С. с ЕГН **********, адрес *** да заплати на П.Р.М. с ЕГН **********, адрес *** сумата от 1090 /хиляда и деветдесет/ лева общо направени деловодни разноски от заявителя в исковото и заповедното производство.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните и пълномощника на ищеца.

 Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: