Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София,
15.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Е въззивен състав, в
публично съдебно заседание на …… през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при
секретаря: ЕЛЕОНОРА ГЕОРГИЕВА,
като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР САНТИРОВ в.гр.д №4791 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство „Н.с.“ ЕАД, чрез
процесуалния си представител - юрк. М. С.-И.с надлежно учредена представителна
власт по делото, против Решение №22916 от 24.01.2020г., постановено по
гр. д. № 500016/2014г. по описа на СРС, III-то ГО, 176-ти състав, с което са уважени
предявените от „Д.Г.“ ЕООД срещу „Н.с.“ ЕАД по реда на чл.422, ал.1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 и
чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на вземания в размер на сумата от 1950.00лв. -
месечен абонамент за месец ноември. 2013г. по Договор за абонаментно обслужване
№ Д-53-17/01.02.2013г., ведно със законна лихва, считано от 28.05.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер от 88,74лв. –
мораторна лихва за периода от 17.12.2013г. до 28.05.2014г.,за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28643/2014 г. по
описа на СРС, ГО, 39-ти състав. Със същото решение ответното дружество е
осъдено да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1411,16лв., представляваща съдебни разноски за исковото производство,
както и сумата от 641,80 лева - разноски в заповедното производство.
Във
въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът твърди,
че в хода на първоинстанционното производство е представил доказателства, че
претендираната от ищеца главница, мораторна лихва и законната лихва върху тях
са изцяло погасени чрез плащане по реда на събиране на вземанията през ЧСИ по образувано
изпълнително дело. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил аргументите
ѝ за така твърдяното плащане, представените в тази насока доказателства,
както и даденото заключение на вещото лице. Въззивникът моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено
ново съдебно решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените срещу
последния искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемият „Д.Г.“ ЕООД е депозирал в срок писмен
отговор на въззивна жалба, в който се излагат съображения за законосъобразност и
правилност на обжалваното съдебно решение. Моли съдът да остави без уважение въззивната
жалба и да потвърди обжалваното решение. Не претендира разноски във въззивното
производство.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК и от
процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
първоинстанционния съд и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.
Съдът, след като
съобрази доводите на страните и събрания по делото доказателствен материал, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От
фактическа страна не е спорно между страните, че на 01.02.2013г. са подписали
Договор за абонаментно обслужване Д-53-17/01.02.2013г., по силата на който
ищецът в първоинстанционното производство е приел да осъществява техническа поддръжка
и администриране на уебсайта на възложителя-ответник в първоинстанционното
производство. Договорът е със срок на действие една година от сключването му,
като страните са постигнали съгласие за изпълняваните работи възложителят да дължи
на изпълнителя ежемесечно възнаграждение /такса абонамент/ в размер на 1625 лв.
без ДДС, или 1950лв. с ДДС. Следва да се
отбележи, че препис от горепосочения договор не е представен по делото, но е
представена и приета като писмено доказателство с протоколно определение в
о.с.з от 26.02.2019г. двустранно подписана фактура №**********/17.11.2013г.,
издадена от „Д.Г.“ ЕООД, за абонаментно плащане по договор Д-53-17/01.02.2013г
за м.ноември.2013г. на стойност 1950лв. с ДДС. Съгласно заключението на вещото
лице по изслушаната и приета без възражения от страните ССчЕ, което съдът
намира за компетентно и обективно дадено се се установява, че за извършените
услуги по процесния договор „Д.Г.“ ЕООД е издал процесната фактура, като същата
е осчетоводена с коректна счетоводна операция в счетоводните регистри на ищеца
в съответния месец, в който е издадена, както и в Дневника за продажбите на
ищцовото дружество за м.11.2013г. като облагаема сметка по ЗДДС. Установява се
и ,че е подадена Справка-декларация по ДДС и ефективно е извършено разчитане с
бюджета. В счетоводството на ищеца се води салдо /непогасено вземането на ищеца
от ответника/ общо в размер на 1950 лева по процесната фактура. Вещото лице е
посочило още, че в счетоводството на ответника същата е осчетоводена като
издадена от ищеца фактура за м. ноември 2013г. с коректна счетоводна операция,
както следва: по ДТ на счетоводна сметка 602- „Разходи за услуги“ с данъчна
стойност по фактурата общо в размер на 1625.00лв. /без ДДС/; по ДТ на
счетоводна сметка 4531- „Начислен ДДС на покупките“ с начисления ДДС на обща стойност
325.00лв.; по счетоводна сметка 4011 „Доставчици“ /партида „Д.Г.“ ЕООД/ с обща
стойност на фактурата 1950.00лв.
В счетоводството на ответника фактурата е
отразена в Дневника за покупките, включена е в подадена Справка-декларацията по
ДДС за м.ноември.2013г. и е ползвано правото за данъчен кредит в общ размер на
325лв. по процесната фактура. В счетоводството на ответника не се води салдо
/непогасено задължение на ответника към ищеца/. Отразено е плащане съгласно
превод от 20.06.2018г. към ЧСИ М. П., с което се твърди да е закрито
задължението по процесната фактура, като на ВЛ не е било предоставено
посоченото преводно нареждане, от което да е видно как е платена процесната
фактура.
В о.с.з от 01.04.2019г. ВЛ по ССчЕ е допълнило
заключението си, като е добавило, че след изготвяне на експертизата клон на „Н.с.“
ЕАД е изпратил на ВЛ 4бр. платежни нареждания, като всички от тях са по
изпълнителни дела, като ВЛ посочва номерата на изпълнителните дела /л.43 по
делото пред СРС/. ВЛ подчертава, че в относимото платежно нареждане от 20.06.2018г.
няма данни да е отразено номера на гражданското дело пред СРС- гр.д. 50016/20г.
по описа на СРС-ГО, 176-ти състав.
По делото е допусната и СТЕ, като заключението
на последната е прието от страните без възражения. От заключението на СТЕ се
установява, че в периода от 01.02.2013г. до 30.01.2014г. в уебсайта на
ответника са били извършвани действия по промени на файлове, като последните
промени са от 2016г. ВЛ сочи, че няма как да отговори с точност на поставения
втори въпрос, а именно- дали има месеци, през които „Д.Г.“ ЕООД не е
осъществявало поддръжка, обновяване и други дейности по уебсайта на „Н.с.“ ЕАД
по предмета на договора, тъй като системата на сайта не е отчитала лог файлове,
където се записват сривове на сайта или проблеми от друг характер.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Тълкувайки
процесния договор, съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че последният
е „договор за абонаментно обслужване“ с предмет техническа поддръжка и
администриране на уебсайта на възложителя по договора- „Н.с.“ ЕАД. Страните не
спорят, че договорът между тях е валидно сключен и ги обвързва. Посоченият
договор е от категорията на „ненаименуваните договори“. Характерно за
последните е, че те са пряк израз на принципа за свобода на договаряне,
регламентиран в чл. 9 ЗЗД. Съдът следва, с оглед предмета на договора, да
прилага правилата за съответния вид договори по ЗЗД при спор относно ненаименуван
договор. Тълкувайки волята на страните, следва да се направи заключение, че конкретният
договор е подвид на договора за услуга, за който съгласно чл. 288 ТЗ се
прилагат правилата на договора за изработка. Специфичното при този вид договори
за "абонаментно обслужване" е, че извършването на работа по договора
не е предпоставка за заплащане на уговореното възнаграждение предвид
абонаментния характер, т.е. работа се престира само при
необходимост/възложение. Възнаграждение се дължи винаги, освен ако не се касае
за хипотеза, в която има възлагане на някаква дейност и тази дейност не е
изпълнена. „Д.Г.“ ЕООД се е задължил за срока на договора да осигурява
техническа поддръжка и администриране на уебсайта на „Н.с.“ ЕАД, а последният-
да изплаща месечно възнаграждение /абонаментна такса/ в размер на 1625.00лв.
/без ДДС/, или 1950.00лв. /с ДДС/.
Едно
от оплакванията на въззивника е, че ищецът в първоинстанционното производство
не е представил приемо-предавателен протокол за приемане на извършената работа
за м.ноември.2013г. Твърди, че страните са уговорили това изискване като начин
за доказване на приетата работа, което от своя страна е предпоставка за
изплащане на месечното възнаграждение. Настоящият съдебен състав изцяло се
придържа към установеното от
първоинстанционния съд, че отразяването на фактурата в счетоводството на
купувача, включването ѝ в дневника за покупко-продажби по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата представлява признание за приемане на
работата с конклудентни действия, респективно за съществуване на задължението.
Последното е изведено от трайната и непротиворечива практика на ВКС, като настоящият
състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, където въпросната
практиката е цитирана.
Съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвено, безпристрастно и обективно,
кореспондиращо по смисъла на чл. 202 ГПК с останалия по делото доказателствен
материал, и заключението на ВЛ по приетата СТЕ, което установява, че в периода
от 01.02.2013г. до 30.01.2014г. в сайта на ответника са били извършвани
действия по промени на файлове в уебсайта, като последните промени са от
2016г., което отговаря на предмета на процесния договор. Следователно се налага
обоснован извод, че изпълнителят „Д.Г.“ ЕООД е изпълнявал своевременно
задълженията си по техническа поддръжка и администриране на уебсайта на
възложителя- „Н.с.“ ЕАД.
По отношение
на оплакването на въззивника в жалбата, че последният е доказал в хода на
производството пред първа инстанция, че е изплатил в цялост задължението си спрямо
въззиваемия чрез паричен превод през ЧСИ по образувано изпълнително дело,
следва да се отбележи, че настоящият състав намира така релевираното оплакване
във въззивната жалба за неоснователно. СРС в решението си не е коментирал
горепосочения въпрос, но последното не е било необходимо, доколкото от кредитираното
заключение на ВЛ по изслушаната ССчЕ се установява, че макар и да има данни за направени плащания
по изпълнителни дела, не е отразено номера на гражданското дело по никое от тях
/визирайки висящото гр.д/, поради което не може да се направи категоричен извод
за валидно доброволно изпълнение. Нещо повече, тези твърдения се навеждат едва с
въззивната жалба и за първи път се представят доказателства в тази насока пред
СГС за приемането на които обаче е налице забрана по смисъла на чл. 266, ал. 1 ГПК, доколкото са били известни на въззивника към посочените дати на тяхното
връчване/извършване, които дати са предхождащи дори спрямо определението по чл.
140 ГПК от 24.01.2019г. за насрочване на първо заседание по гр.д. 50016/2014г.
по описа на СРС-ГО, 176-ти състав. Поради изложеното, представените
доказателства пред СГС не са нито нови, нито нововъзникнали по смисъла на чл.
266, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъждани в
Доколкото във въззивната жалба липсват други
конкретни оплаквания, включително и по отношеение размера на акцесорния иск, то
в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи
проверка за правилността на решението и същото следва да се потвърди.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно
С
оглед гореизложеното, Софийският градски съд, II-E въззивен състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №22916 от 24.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 500016/2014г. по описа на СРС, III-то ГО, 176-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.