РЕШЕНИЕ
№ 1058
гр. Варна, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110200745 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. Д. АЛ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, чрез адв.
С.К. от САК, против НП № 21-0819-003093 от 13.08.2021год. на началника на
група към ОДМВР Варна, Сектор ПП с което на основание чл. 182, ал.4, вр.
ал.1, т.6 от ЗДП му е било наложено административно наказание глоба в
размер на 1600лв. както и адм. наказание лишаване от правоуправление за
срок от три месеца за нарушаване нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно като навежда твърдения както за липса на извършено нарушение,
така и за допуснати съществени нарушения на процес. правила. Отправя
искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното производство въззивникът, редовно призован не се явява.
Същият се представлява от упълномощен защитник в лицето на адв. К., която
заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено като преповтаря аргументите си изложени в жалбата. Прави искане
за присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К. Л. – Ат., в които същата
излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
1
условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде
присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното: На 29.05.2016год. около 22:55ч
въззивникът управлявал л.а „ХАуди РС 3 спортбек“ с рег. № В3359ТС по
бул.”В.Левски” в гр.Варна, в посока к.к. „Златни пясъци“. По същото време
на булеварда срещу бл. 60-62 в кв. „Чайка“ било позиционирано АТСС
„Cordon М2“ № 1194 което било в работен режим и при приближаване на
въззивника отчело скорост на движение 114км./час и заснело нарушението.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на
МПС-то било установено, че то е собственост на фирма „Перфект Ауто лукс“
ЕООД с управител Св. Ж. К.. На 15.06.2021год. Св. К. попълнил декларация
по чл. 188 от ЗДП в която посочил, че на 29.05.2021год. автомобилът е бил
управляван от въззивника. Констатирано било също така, че за същото
нарушение въззивника вече е бил наказван с ЕФ № 3651906 и на
09.07.2021год. срещу него бил съставен АУАН бл. № 919630, в било
посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП, тъй като
управлявал МПС със скорост 110км./час (след приспадане на допустимата
грешка при отчитане) при максимално разрешена за населено място 50км./час
като нарушението било извършено повторно.
На 16.07.2021год. въззивникът попълнил декларация по чл. 188 от ЗДП
в която потвърдил, че именно той на 29.05.2021год. около 20:55ч. е
управлявал л.а. с рег. № В3359ТС.
На 28.07.2021год. актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника,
който го подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 13.08.2021год. началника на група към ОД МВР Варна,
Сектор „ПП“ издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и
правни констатации изложени в него, приел е, че въззивникът нарушил
разпоредбата чл. 21, ал.1 от ЗДП и отчитайки ме нарушението е повторно му
наложил адм. наказание глоба в размер на 1600лв. и както лишаване от
правоуправление за срок от три месеца.
Към АНП освен АУАН са представени заповеди на М-ра на МВР,
справка за нарушител, протокол от проверка на АТТС за видеоконтрол,
декларации по чл. 188 от ЗДП.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно
представени писмо- справка от директора на дирекция ИИБ при Община
Варна и приложена към него извадка от генералния план за организацията на
движението на Община Варна със знаци и разположение на светофарни
2
уредби, писмо от началника на сектор ПП при ОД МВВ Варна ведно с
приложени към него - ръководство за работа със стационарно преносими
уреди, протокол за използване на АТСС, докладна записка УРИ 819р-
15893/01.06.2021год., ЕФ серия К № 3651906, справки от АИС – КАТ, препис
от НП № 21-0819-003093 от 13.08.2021год., декларация по чл. 188 от ЗДП
изходяща от Кр. П. Ст., квитанция за извършено плащане на глоба по ЕФ
К/3651906 и др.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал СТ. М. Д.
– свидетел вписан в АУАН.
Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и
гласни и ВДС (снимки) кредитира изцяло като непротиворечиви,
кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от
правна страна следното:
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и
срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната
материална и териториална компетентност. В същите са описани всички
необходими елементи, които индивидуализират административното
нарушение- дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, включително посочване и на това, че нарушението е
повторно с посочване на № на акта който обуславя повторността, поради
което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН
от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до тяхната отмяна. В тази връзка съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения на проц. правила
свързани с описание на нарушението. Както в АУАН така и в НП ясно е
посочено мястото на нарушението в гр.Варна, бул. Васил Левски“, срещу бл.
60-62 в к.к. „Чайка“, което не оставя никакво съмнение къде точно е
извършено нарушението. АУАН е бил връчен на въззивника, същият се е
запознал се неговото съдържание е имал възможност още в най-ранния етап
от производството да реализира защитата си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прецени от
правна страна следното:
С НП на въззивникът е било наложено наказание съобразно чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДП за това, че в нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДП е
управлявал МПС със скорост от 110км/час при максимално допустима
скорост за движение в населено място 50км/час и нарушението е извършено
повторно.
Съдът счете, че всички събрани по делото доказателства сочат на това,
че въззивникът е извършил нарушението за което е привлечен към адм.
наказателна отговорност и е санкциониран.
На първо място по безспорен и категоричен начин от приложения към
преписката снимков материал извлечен от стационарна АТСС за
3
видеоконтрол на нарушенията за тип „Cordon М2“ № 1194 скоростта на
движение на л.а. „Ауди РС 3 спортбак“ с ДК№ В5000КМ е била над
допустимата за движение в населено място – 110км./час. Видно от
приложените по преписката протокол от проверка № 7-С-
ИСИС/17.02.2021год. техническото средство е било технически изправно. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Заповед № А-333 от
29.05.2014год. на председателя на председателя на ДАМТН издадена на
основание чл. 43, ал.4 от ЗИ – скоростомерите подлежат на периодични
проверки на една година.
На следващо място видно от приложената към преписката декларация
по чл. 188 от ЗДП в същата въззивникът лично е декларирал, че именно той е
управлявал МПС-то към момента на регистриране на нарушението.
От приложените към делото ЕФ серия К № 3651906 и разпечатка от
АИС АНД КАТ се установява, че с визирания ЕФ на въззивника е било
наложено наказание глоба за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДП –
управление на МПС с превишена скорост като ЕФ е влязъл в сила на
24.06.2020год. От приложената квитанция се установява, че глобата наложена
с този ЕФ е била платена от въззивника на 09.06.2020год.
Нарушението за което ангажирана отговорността на въззивника с
атакуваното НП в случая е било извършено на 29.05.2021год., преди
изтичането на 1 година от влизане в сила на акта с която е наложена
предходната санкция за същото нарушение поради което и е налице
повторност по смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДП. Съгласно посочената норма
„повторно е нарушението извършено в едногодишен срок, а в случаите на чл.
174, ал.2 от ЗДП – в двугодишен срок от влизане в сила на НП с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
Като е управлявал МПС-то в населено място – гр.Варна с посочената
по-горе скорост надвишаваща с 60км/час допустимата от 50 км/час
въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДП и предвид
повторността на нарушението е осъществил състава на нарушение по чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.6 от ЗДП.
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение,
законосъобразно е отчел допустимата техническа грешка при измерване
скоростта на движение в полза на въззивника и е наложил на последния
предвидените за него наказания които определил във фиксираните размери -
глоба в размер на 1600лв. (700лв. + 2х50лв. - 100лв. за горницата над 50км. х 2
заради повторността) и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.
В случая нарушението извършено от въззивника не се отличава по
какъвто и да било начин от всички останали подобни нарушения, поради
което и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение.
По възраженията на въззивника за неправилна квалификация та
нарушението (правилната била чл. 21, ал.2 от ЗДП) то не се споделя от съда
доколкото в случая от доказателствата се установява, че ако и в генералния
4
план за организация на движението на територията на Община Варна за
участъка в който е осъществено нарушението да е предвидено скоростта за
движение на МПС да бъде до 80км. час, то към датата на нарушението, а към
настоящия момент това предвиждане не е изпълнено, не са поставени ПЗ, то
приложение намира общата норма на чл. 21, ал.1 от ЗДП, съответно следва да
се спазва режима на скоростта за движение в населено място.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени
своевременно.
При този изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) искането на
въззивника се явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивника следва да бъде осъден да плати
такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в
случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото като единствено е
депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника
ИВ. Д. АЛ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София, ж.к. „Младост1“
бл.75, вх.4, ет.7, ап. 91 в полза на Областна Дирекция на полицията – Варна.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-003093 от
5
13.08.2021год. на началника на група към ОД на МВР Варна сектор „ПП“, с
което на ИВ. Д. АЛ. ЕГН ********** на основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.6
от ЗДП е било наложено административно наказание глоба в размер на
1600лв., както и адм. наказание лишаване от правоуправление на МПС за
срок от три месеца.
ОСЪЖДА ИВ. Д. АЛ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.София,
ж.к. „Младост1“ бл.75, вх.4, ет.7, ап. 91 да заплати в полза на Областна
Дирекция на полицията – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6