№ 208
гр. Благоевград , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20211200500474 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 1 от ГПК. Инициирано е въз основа на
частна жалба, подадена от Б. КР. СТ., ЕГН ********** против Разпределение от 11.09.2020
г. на постъпила парична сума по изпълнително дело № 20187960400350 от 2018 г. по описа
на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., рег. № 796, предявено на страните в изпълнителния
процес на 11.09.2020 г.
В жалбата са изложени подробни доводи, според които посредством преведената по
изпълнителното дело сума от 3200 лева Б. КР. СТ. е целял да бъдат погасени неговите
задължения единствен към взискателя „С.“ ООД, на не и към другия взискател в процеса.
Твърди се, че сумата, която съдебният изпълнител е заделил за погасяване на дължими към
него и невнесени такси, е в голяма размер и това може да доведе до допълнителни разходи
за погасяване на дълга към кредиторите.
На другите страни по изпълнително дело № 20187960400350 е връчен препис от
жалбата, като същите не са подали писмени възражения.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са представени мотиви от Частен съдебен
изпълнител Ш.Д., в които са изложени подробни съображения за неоснователност на
подадената частна жалба.
Депозираната частна жалба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес
от нея, подадена е в срок и е насочена срещу подлежащ на проверка акт на съдебен
1
изпълнител. Внесена е и дължимата държавна такса.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 20187960400350 от 2018 г. по описа на Частен съдебен
изпълнител Ш.Д., рег. № 796 е образувано по молба на взискателя „С.“ ООД срещу
длъжника „Т К“ ЕООД. Към молбата са приложени изпълнителен лист от 12.02.2018 г. и
Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ от 12.02.2018 г., издадени по
ч.гр.д. № 203 от 2018 г. по описа на Районен съд – С..
С Разпореждане от 22.05.2018 г. и въз основа на Определение № 1305 от 11.05.2018
г., издадени по ч.гр.д. № 203 от 2018 г. по описа на Районен съд – С., като солидарен
длъжник по изпълнителното дело е конституиран Б. КР. СТ..
На 21.03.2019 г. като взискател по изпълнителното дело е присъединено „ФИА“
ЕООД, което дружество има качеството на кредитор по отношение на Б. КР. СТ..
По служебната сметка на частния съдебен изпълнител от Б. КР. СТ. е внесена сумата
от 3200 лева. На основание чл. 460 от ГПК е изготвено разпределение, което е предявено на
взискателите и длъжниците.
От съдържанието на протокола за разпределение е видно, че сумата, която следва да
бъде разпределена, е в размер на 3200 лева. Посочено е, че държавата, в качеството на
присъединен взискател по право, има вземания към Б. КР. СТ. в размер на 197.53 лева, „С.“
ООД има вземания в размер на 8597.16 лева, от които 7461.22 лева – главица и 1135.94 лева
– законна лихва, а „ФИА“ ЕООД има вземания в общ размер на 3245.74 лева, от които
1534.66 лева – главница, 787.65 – законна лихва, 577.27 – лихва, 42.24 – заплатена държавна
такса и 303.92 – юрисконсултско възнаграждение.
В протокола за разпределение съдебният изпълнител е посочил, че към него се
дължат следните такси и разноски: 1) 662.40 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 на
сума в размер на 6650 лева, платена директно от длъжника на взискателя „С.“ ООД, 2)
331.20 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 на сума в размер на 3200 лева,
постъпила по изпълнителното дело и 3) 1020 лева с ДДС – обикновени такси. В
разпределението не е посочено сумата от 1020 лева от какви конкретно такси и разноски е
образувана. Единствено е отразено, че това са „обикновени такси с включено ДДС“.
Окръжен съд – Благоевград, след като се запозна с материалите по делото, в това и
приложения препис от изпълнителното дело, намира, че частната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
Таксите по изпълнението /простите такси по изпълнението/ се дължат от взискателя
и се събират авансово, както от държавния съдебен изпълнител - чл. 73, ал. 3 от ГПК, така и
от частния съдебен изпълнител - чл. 80 от ЗЧСИ. Предварителното им внасяне или
2
невнасяне не влияе на законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител
изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски
по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не
подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях.
Това означава, че прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от
взискателя авансови такси и разноски е само правна възможност, но не и задължение. В чл.
79, ал. 2 от ГПК изрично е уредена друга възможност - когато таксите по изпълнението не са
внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Също така, на основание чл. 79, ал.
3 от ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може, по отношение на несъбраните такси, да
поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК срещу взискателя. В
горния смисъл са мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Изложеното дотук налага извод, че при разпределението на постъпили суми,
частният или държавен съдебен изпълнител принципно има право /възможност/ с част от
сумата, подлежаща на разпределение, да „погаси“ част от невнесените към него такси и
разноски. В такива случай, обаче, следва да се държи сметка за дадените с т. 6 от
горепосоченото тълкувателно решение разяснения относно това кои разноски подлежат за
удовлетворяване при частично плащане на дълга и извършване на разпределение.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015
г., ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. Това означава, че длъжникът следва да бъде уведомен за
размера и основанието на всички разноски, които дължи във връзка с образуваното
изпълнително дело. Само то този начин той ще бъде наясно какво е правното основание, на
което те се претендират от него и ще може да вземе адекватно решение относно това дали
желае да обжалва техния размер и/или основание.
В т. 6 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК е прието, че не всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния
взискател се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят. В този ред може да бъдат включени и разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на
един адвокат. Също така не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния
взискател изпълнителни способи и разноските, направени от него за изпълнителни способи,
които не са приложени. От мотивите към тълкувателното решение се установява, че при
частично погасяване на дълга не винаги всички разноски по изпълнението следва да бъдат
3
удовлетворени.
В настоящия случай съдебният изпълнител, в изготвеното разпределение от
11.09.2020 г., което е предмет на обжалване, е посочил единствено, че дължимите към него
такси са: 1) 662.40 лева с ДДС – пропорционална такса по т. 26 на сума в размер на 6650
лева, платена директно от длъжника на взискателя „С.“ ООД, 2) 331.20 лева с ДДС –
пропорционална такса по т. 26 на сума в размер на 3200 лева, постъпила по изпълнителното
дело и 3) 1020 лева с ДДС – обикновени такси. В разпределението не е посочено сумата от
1020 лева от какви отделни такси и разноски е образувана. Единствено е отразено, че това са
„обикновени такси с включено ДДС“. По този начин не е определен по ясен и недвусмислен
начин за страните по изпълнението какво е конкретното основание, на което се търси всяка
една такса, общият размер на които е 1020 лева. Подобно пояснение относно таксите в общ
размер на 1020 лева не се съдържа и в друг акт на съдебния изпълнител, предхождащ
разпределението от 11.09.2020 г., който акт да е връчен на задълженото лице и понастоящем
жалбоподател Б. КР. СТ.. Такава индивидуализация на таксите, обаче, е от съществено
значение, най-вече за длъжника, тъй като същият има право да обжалва тяхната дължимост,
в който смисъл са мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС
по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. Следва да се посочи, че ако не бъде дадена възможност на
длъжника да обжалва таксите и разноските /като същите бъдат подробно
индивидуализирани от органа по принудително изпълнение/, ще се стигне до нарушаване
правото му на защита.
Предвид изложеното дотук, налага се извод, че изготвеното разпределение е
незаконосъобразно. В тази връзка следва да се приеме, че що се отнася до сумата от 1020
лева, разпределена в полза на частния съдебен изпълнител, по отношение на нея на
практика разпределение липсва. Това е така, понеже, за да бъде разпределена една сума по
реда на чл. 460 и следващите от ГПК, необходимо е съдебният изпълнител да е посочил на
какво основание същата се разпределя в полза на някого и какви конкретно по вид и размер
задължения се погасяват. В настоящия случай това не е сторено.
Предвид изложеното по-горе, налага се атакуваното разпределение да бъде отменено,
а делото да бъде върнато на частния съдебен изпълнител, с указания, че по отношение на
сумата от 1020 лева следва в акта за разпределение или в отделен документ, връчен на
длъжниците по делото, да посочи същата като сбор от какви конкретно отделни такси и
разноски е, както и на какво основание се дължи всяка една от тях. По този начин ще бъда
дадена възможност на задължените лица сред които е и настоящият жалбоподател, ако
желаят, да подадат жалба срещу разноските, която жалба би имала преюдициален характер
по отношение на евентуална бъдеща жалба срещу последващо разпределение. Именно
поради тези съображения, окръжният съд не може на този да извърши и ново разпределение
на събраните по делото суми.
Мотивира от горното, Окръжен съд – Благоевград
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ предявеното на 11.09.2020 г. разпределение на парични суми, постъпили по
изпълнително дело № 20187960400350 от 2018 г. по описа на Частен съдебен изпълнител
Ш.Д., рег. № 796, което разпределение е предявено на 11.09.2020 г.
ВРЪЩА делото на Частен съдебен изпълнител Ш.Д., рег. № 796 за изпълнение на
дадените в обстоятелствената част на настоящото определение указания.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – София, като
жалбата може да се подаде в едноседмичен срок от връчване на решението на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5