О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 1632 гр.Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, четвърти въззивен състав
на четвърти септември, две хиляди
и деветнадесета година,
в закритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар
като разгледа докладваното от
съдия Н.ПЕНЕВА
въззивно частно гражданско
дело №1238 описа за 2019 година
Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, във вр.чл.121
от ГПК. Образувано е по частната жалба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ –
гр.София, чрез процесуален представител юрисконсулт Петров, против Определение №5290/28.06.19г.,
постановено по гр.д.№3161/2019 г. по
описа на Районен съд Бургас, в
частта, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател да
бъде прекратено производството
по делото и същото е изпратено за
разглеждане по подсъдност на Районен съд София. Жалбоподателят претендира
отмяна на определението и постановяване на друго, с което делото да бъде изпратено
по подсъдност на Районен съд София.
Ответникът по частната жалба и ищец по иска „Рой
Транс“ – ЕООД гр.Бургас не представя в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен
отговор на частната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе пред вид твърденията
на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Пред Бургаски районен съд (БРС) е предявен иск от „Рой
Транс“ – ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, ул.
„Тодор Каблешков“ №6, за осъждане на ответника „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ –
ЗАД,2 със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Позитано“, №5, за посочени
суми. Сумите се претендират от ищеца в качеството му на застраховано лице по
договор за застраховка „Каско Стандарт“, срещу ответника, в качеството му на
застраховател.
С отговора си по чл. 131 от ГПК ответникът е направил възражение
за местна подсъдност с мотив, че седалището му е в гр.София и компетентен да
разгледа спора се явява Районен съд София.
С обжалваното определение БРС е приел, че възражението
е неоснователно, тъй като е налице хипотезата на чл.115, ал.2 ГПК и ищецът е увредено
лице, а ответникът – застраховател.
Според жалбоподателя, заглавието на нормата на чл.115 ГПК сочи, че подсъдността, определена в нея касае само искове за непозволено
увреждане, а предявеният иск има за основание договорна отговорност. На
следващо място, качеството на ЮЛ като потребител по см. на §1, т.1 на отменения
не е придадено в действащия Кодекс за застраховането. Качество на потребител може
да има само физическо лице.
Бургаският окръжен съд, при така установените факти
намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Според нормата на чл.115, ал.2 ГПК, „Исковете за
обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу
застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване
на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие“.
Съдържанието на нормата е ясно и недвусмислено – тя определя местната
подсъдност по искове по Кодекса за застраховането, какъвто е настоящия.
Следва да се отбележи, че тази подсъдност важи за
всички искове, имащи за предмет отговорност на застраховател по договор за
застраховка, в това число и за отговорност, настъпила в следствие на
непозволено увреждане, извършено от застраховано лице. Отговорността на
застрахователя винаги е договорна, дори когато отговаря за действия, извършени
виновно от застрахованото лице.
Срещу застрахователя биха могли да бъдат предявени и
преки искове за непозволено увреждане, но в такъв случай отговорността не би
била договорна, а деликтна.
В настоящия случай предявеният иск е с основание
договорно неизпълнение, поради което попада в хипотезата на чл.115, ал.2 ГПК. Обстоятелството,
че текстът на чл.115 ГПК носи заглавие „Непозволено увреждане“, не променя
характера и съдържанието на правната норма, която, както вече стана дума, съдът
намира за ясна и ненуждаеща се от тълкуване. Но ако същата бъде подложена на граматическо
и логическо тълкуване, горният извод не се променя – местно компетентният съд е
този по седалището на ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие. А легалната дефиниция на последното е
дадена от нормата на §1, т.4 ДРКЗ.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№5290/28.06.19г., постановено по
гр.д.№3161/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, в частта, с което е оставено без уважение искането на частния
жалбоподател да бъде прекратено производството
по делото и същото е изпратено за
разглеждане по подсъдност на Районен съд София.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.