Определение по дело №1830/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.229, ал.1, т.1 и сл. от АПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Бозови 2009 ЕООД с ЕИК *********, срещу определение № 1705/08.08.2023г., постановено по н.а.х. дело № 3099/2023г. от Районен съд Бургас, с което е прекратено съдебното производство по делото, образувано по жалба на частния жалбоподател срещу Наказателно постановление № 319-F508010/29.05.2023г., издадено от Зам. директора на ТД на НАП Бургас и жалбата му е била оставена без разглеждане.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и се иска от съда да го отмени, като върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводството по жалбата.

Административен съд гр. Бургас, като взе предвид направените с частната жалба възражения, и след като се запозна с доказателствата, събрани пред районния съд намира следното:

Производството пред районния съд е прекратено, тъй като съдебният състав е приел, че жалбата е просрочена. По делото на л.7 е представенo известие за доставяне, с изписано името на законния представител на жалбоподателя, ведно с Фирмата на самия жалбоподател – Бозови 2009 ЕООД, а в графата „получател“ е изписано ръкописно името на Миглена Атанасова, която собственоръчно е посочила, че получава писмото в качеството си на „снаха“, очевидно на Магдалена Гавазова – управител на дружеството. Отразената дата на връчване е 03.07.2023г.

В самото НП е посочено, че същото подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата против НП е била изпратена по пощата на 21.07.2023г. и входирана при АНО с щемпел от 25.07.2023г.

От така представените доказателства първоинстанционният съдебен състав е направил извод за надлежно извършено връчване на НП №319-F508010/29.05.2023г. на Зам. Директорът на ТД на НАП Бургас на 03.07.2023г. и съответно за просрочие на жалбата против НП.

Така постановеното определение се оспорва в настоящото производство от частния жалбоподател с доводите, че получилото наказателните постановления лице не е било упълномощено от управителя на дружеството да ги получи, нито попада в хипотезата на „общо домакинство“, доколкото се касае за юридическо лице. На последно място обяснява, че липсва роднинска връзка по сватовство между нея и получилото съобщението лице, както и това, че адресите на седалището на дружеството и на получилото кореспонденцията лице не съвпадат. В подкрепа на тезата си се позовава на Опис на препоръчани пратки за разнос за 30.06.2023г., в средата на който е регистрирано като отразено връчването на процесната пратка, описана като такава с адресат М.Г. и получател М.А. – снаха. Под описа е отразено обстоятелството, че 6 от пратките са доставени, а една е получена на гише, без уточнение, коя точно е тя.

Като взе предвид изложените доводи, настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежен представител на дружеството-жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

Оспореното определение е постановено в закрито съдебно заседание на 08.08.2023г. Съдебният състав е кредитирал удостоверението за доставяне и е приложил общата разпоредба на чл.59, ал.2 ЗАНН без да вземе предвид обстоятелството, че са касае за юридическо лице, чието представителство е олицетворено във фигурата на управителя или, лица надлежно упълномощени от последния.

За да провери твърденията на частния жалбоподател, съдебният състав е събрал служебно допълнителни доказателства за настоящия и постоянния адреси на М.А., за семейното й положение, както и за трудовите функции, които изпълнява.

От събраните доказателства се установява, че получателката на Наказателното постановление пребивава на адрес различен от седалището на дружеството-жалбоподател, а именно на посочения от законния представител на частния жалбоподател такъв на ул. Бор №2 в с. Лозарево. Установява се и обстоятелството, че не е служител на същото дружество, както и това, че е неомъжена, както се твърди в частната жалба. От така събраната служебна информация става ясно, че е липсвало всякакво правно и фактическо основание за връчване на наказателното постановление на посоченото лице, тъй като последното не е удостоверило надлежното си упълномощаване да получава кореспонденция на дружеството-жалбоподател, нито е негов служител, като дори не се явява и член на домакинството на законния представител на дружеството. Извършеното връчване на НП е нередовно и същото не отбелязва началото на отчитане на срока за оспорването му.

Като не е взел предвид тези обстоятелства, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение и като такова следва да бъде отменено, а преписката върната за разглеждането й по същество от същия състав на Районен съд Бургас.

Воден от горното и на основание чл.229, ал.1, т.1, вр. чл.235, ал.1 АПК, Административен съд гр.Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Определение №1705 от 08.08.2023г. по НАХД №3099/2023г. на районен съд - Бургас.

Връща делото на Районен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: