№ 1386
гр. София, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110129499 по описа за 2021 година
Ищецът „Стройрент“ ЕООД е предявил срещу Н. В. А. по реда на чл.422 от ГПК иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
- 3 450,84 лв., претендирана на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД и
представляваща неплатена наемна цена на строително оборудване по договор за наем на
строително оборудване № Д4585 от 04.12.2017 г., допълнително споразумение към него №
40007029 от 08.05.2020 г. и допълнително споразумение № 40007388 от 24.07.2020 г. и
разходи за ремонт на отдаденото под наем оборудване, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
плащане на сумата и
- 659,98 лв., претендирана на основание чл. 92 ЗЗД и представляваща договорна
неустойка за забавено плащане на главницата от 3 450,84 лв. за периода от 05.07.2020 г. до
08.12.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 04.12.2017 г. между страните е бил сключен
договор за наем на строително оборудване, в който са уговорени общите условия, при които
се извършва наемането. Съгласно чл.1 от договора, при всяко желание на наемателя да
получи конкретно оборудване се сключва допълнително споразумение, в което конкретното
оборудване се описва подробно по вид, елементи, наименование, количество, единична
цена, стойност, наемни периоди и други характеристики. Съобразно уговореното в чл.1 от
договора, на 08.05.2020 г. между страните било сключено допълнително споразумение №
40007029, в което било посочено, че наемодателят „Стройрент“ ЕООД отдава под наем на
Н. В. А. следното строително оборудване: 1. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка
1
BOSCH; 2. шило, марка SM25 HILTI TE-С; 3. секач, марка FM25 HILTI TE-CP; 4. секач
шило, марка BOSCH SDS MAX 400ММ; 5. гладък секач, марка BOSCH SDS MAX 400ММ и
6. къртач за бетон, електрически, марка HILTI TE 800 AVR. Договорът е бил сключен за
един ден- 08.05.2020 г. до 09.05.2020 г. за сумата 56,64 лв. с включен ДДС. След изтичане на
срока на този договор наемателят продължил да ползва строителното оборудване, със
съгласието и без противопоставянето на наемодателя, поради което съгласно уговореното в
чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора от 04.12.2017 г. договорът за наем се счита да продължен за
неопределен срок. Договорът е продължил да действа до 12.10.2020 г., когато „Стройрент“
ЕООД е изпратил уведомление за прекратяването му изх.№ 166 от 12.10.2020 г. на
основание чл.7, ал.1, т.3, б.“а“ от договора. За част от периода на ползване на строителното
оборудване ответникът бил заплатил дължимата наемна цена /заплатена фактура за сумата
1 302,72 лв. за периода от 09.05.2020 г. до 01.06.2020 г. и частично заплатена фактура за
периода от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. в размер на 1 451,52 лв./. По това допълнително
споразумение ответникът обаче останал да дължи част от наема за периода от 01.06.2020 г.
до 01.07.2020 г. в размер на 247,68 лв., наем за периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. в
размер на 922,56 лв. и сумата 69,72 лв., направени от наемодателя разходи за ремонт и
подмяна на части на отдаденото под наем строително оборудване.
Ищецът твърди още, че на 24.07.2020 г. между страните е било сключено второ
допълнително споразумение № 40007388, в което е посочено, че наемодателят „Стройрент“
ЕООД отдава под наем на Н. В. А. следното строително оборудване: 1. къртач за бетон,
електрически, 11 кг., марка BOSCH GSH11E; 2. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка
BOSCH GSH11E; 3. два броя секачи шило, марка BOSCH SDS MAX 400ММ; 4. два броя
гладки секачи, марка BOSCH SDS MAX 400ММ. След изтичане на срока на този договор
наемателят продължил да ползва предоставеното по този договор строителното оборудване,
със съгласието и без противопоставянето на наемодателя, поради което съгласно
уговореното в чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора от 04.12.2017 г. договорът за наем се счита за
продължен за неопределен срок. Договорът е продължил да действа до 12.10.2020 г., когато
„Стройрент“ ЕООД е изпратил уведомление за прекратяването му изх.№ 166 от 12.10.2020 г.
на основание чл.7, ал.1, т.3, б.“а“ от договора. За периода на ползване на строителното
оборудване по този договор ответникът не е заплатил следните суми: 773,76 лв. и 187,20 лв.
наемна цена за периода от 24.07.2020 г. до 31.08.2020 г. по две фактури от 31.08.2020 г.,
892,80 лв. наемна цена за периода от 01.09.2020 г. до 01.10.2020 г. по фактура от 29.09.2020
г. и 357,12 лв. наемна цена за периода от 01.10.2020 г. до 13.10.2020 г. по фактура от
29.10.2020 г.
На основание уговореното в чл. 19, т. 4 от договора от 04.12.2017 г. ответникът
дължал и договорна неустойка върху неплатените наемни суми за периода от 05.07.2020 г.
до 08.12.2020 г. в размер на 659,98 лв.
Поради гореизложеното ищецът моли да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи горепосочените суми, заедно със законната лихва върху главницата за периода от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата,
2
както и разноските в настоящото и в заповедното производство.
В отговора на исковата молба пълномощникът на ответника Н. В. А. оспорва
предявените искове. Твърди, че по допълнителното споразумение от 08.05.2020 г.
ответникът не дължи никакви суми, тъй като за периода от 08.05.2020 г. до 01.07.2020 г. е
заплатил цялата дължима наемна цена от 1 451,52 лв., а за периода от 01.07.2020 г. до
01.08.2020 г. наем не дължи, защото през този период оборудването вече е било върнато на
ищеца и не е ползвано от ответника. Освен това, от представената фактура от 24.07.2020 г.
за дължим наем за периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. било видно, че в нея са описани
вещи, различни от отдадените под наем съгласно допълнителното споразумение от
08.05.2020 г. Тези други вещи не фигурирали в допълнителното споразумение и съответно
не са били отдавани под наем на ответника, а и посочената във фактурата наемна цена била
различна.
Не се дължала и сумата 69,72 лв. по фактурата от 31.07.2020 г., тъй като нямало
доказателства, че сумата представлява стойността на ремонт именно на отдадените под наем
на ответника вещи. Освен това, съобразно уговореното в договора и допълнителното
споразумение ответникът не дължал заплащане на ремонта на ползваните от него вещи.
По отношение на второто допълнително споразумение от 24.07.2020 г.
пълномощникът на ответника твърди, че такова споразумение не е подписвано от ответника
и той не е наемал описаното в него строително оборудване, поради което и не дължал
наемна цена на това оборудване.
Относно претенцията за договорна неустойка, пълномощникът на ответника твърди,
че предвид неоснователността на главния иск, неоснователен е и иска за неустойката. Освен
това, доколкото били налице няколко отделни вземания на ищеца срещу ответника, всяко
едно с различен падеж, началната дата– 05.07.2020 г. за начисляване на дължимата
неустойка била определена неправилно.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като съобрази събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното:
Относно дължимостта на сумата 1 170,24 лв./247,68 лв. по фактура № **********
от 30.06.2020 г. и 922,56 лв. по фактура № ********** от 24.07.2020 г./, претендирана на
основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и представляваща неизплатена наемна цена по допълнително
споразумение № 40007029 от 08.05.2020 г. за периода от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г.: От
представения по делото договор за наем от 04.12.2017 г. се установява, че на 04.12.2017 г.
между „Стройрент“ ЕООД и Н. В. А. е бил сключен договор за наем на строително
оборудване, в който са уговорени общите условия, при които се извършва наемането на
строително оборудване от „Стройрент“ ЕООД. Съгласно чл.1 от този договор, при всяко
желание на наемателя да получи конкретно оборудване се сключва допълнително
споразумение към договора по образец– Приложение № 1, в което оборудването се описва
3
подробно по вид и елементи. Съобразно уговореното в чл.1 от договора от 04.12.2017 г., на
08.05.2020 г. между страните е сключено допълнително споразумение № 40007029, в което е
посочено, че наемодателят „Стройрент“ ЕООД отдава под наем на Н. В. А. следното
строително оборудване: 1. къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка BOSCH; 2. шило,
марка SM25 HILTI TE-С 1; 3. секач, марка FM25 HILTI TE-CP; 4. секач шило, марка
BOSCH SDS MAX 400ММ; 5. гладък секач, марка BOSCH SDS MAX 400ММ и 6. къртач за
бетон, електрически, марка HILTI TE 800 AVR. Договорът за наем от 08.05.2020 г. е бил
сключен за един ден, при дневен наем в размер на 47,20 лв. без ДДС, тоест 56,64 лв. с
включен ДДС. С приемо-предавателен протокол № 40007256 от 08.05.2020 г.
горепосочените вещи са били предадени на ответника.
Ответникът, чиято е била доказателствената тежест, не е доказал, че е върнал наетото
оборудване след изтичане на уговорения срок- на 09.05.2020 г. и преди 01.08.2020 г.
Съгласно уговореното в чл.11 от договора за наем от 04.12.2017 г., връщането на
оборудването се удостоверява с приемо-предавателен протокол. Такъв приемо-предавателен
протокол не е представен по делото, а и никоя от страните не твърди такъв протокол да е
бил съставен и подписван. Фактът, че наетото оборудване не е било върнато от ответника на
ищцовото дружество се потвърждава и от показанията на свидетеля Бисер Иванов /познат
на ответника-родом от едно село с него и работещ като началник склад в ищцовото
дружество/. От показанията на този свидетел се установява, че свидетелят е свързал
ответника с ищцовото дружество, от което ответникът многократно е вземал за ползване
строително оборудване. През м.05.2020 г. също е взел такова оборудване и продължил да го
ползва и след изтичане на уговорения в договора срок. След като разбрал, че дължи висока
наемна цена, поискал да доплати на ищцовото дружество разликата до стойността на
машините и така да ги придобие. Когато свидетелят му отговорил, че от ищцовото
дружество отказват да му продадат машините и трябва да заплати наем за целия период на
ползването им, ответникът изчезнал и спрял да се обажда на свидетеля, като и до момента
не е върнал машините. Показанията на този свидетел са ясни, конкретни, непротиворечиви и
отразяват непосредствени възприятия на свидетеля, поради което съдът ги счита за
достоверни и ги кредитира. Фактът на връщане на вещите не може да се приеме за доказан
от показанията на свидетелката Любка Вучкова /бивша съпруга на ответника, която обаче и
понастоящем съжителства с него/, според която през м.05.2020 г. ответникът и свидетелката
върнали наетите вещи в база на ищеца на Околовръстното шосе в София, тъй като за
осъществяването на този факт /връщане на наетите вещи/ в чл.11 от договора за наем от
04.12.2017 г. страните са уговорили съставянето и подписването на приемо-предавателен
протокол, какъвто протокол не е представен по делото.
Предвид на горното съдът приема, че след изтичане на срока на допълнителното
споразумение от 08.05.2020 г. наемателят е продължил да ползва строителното оборудване,
със съгласието и без противопоставянето на наемодателя, поради което съгласно
уговореното в чл.7, ал.1, т.1, б.“а“ от договора от 04.12.2017 г. договорът за наем се счита за
продължен за неопределен срок. Предвид липсата на приемо-предавателен протокол за
4
връщане на вещите, съдът приема, че ответникът е продължил да ползва наетите вещи
непрекъснато от 08.05.2020 г. до края на претендирания период- 01.08.2020 г., а и до
12.10.2020 г., когато „Стройрент“ ЕООД е прекратил договора на основание чл.7, ал.1, т.3,
б.“а“, с едностранно уведомление изх.№ 166 от 12.10.2020 г. За това ползване, съгласно
чл.5.1. от договора за наем от 04.12.2017 г. и чл.1, ал.1 и ал.2 от допълнителното
споразумение № 40007029 от 08.05.2020 г., ответникът дължи заплащане на уговорената в
допълнителното споразумение от 08.05.2020 г. наемна цена за шестте отдадени под наем
вещи в размер на 47,20 лв. на ден без ДДС или 56,64 лв. на ден с ДДС. За целия исков
период от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г. дължимата сума възлиза на 3 455,04 лв. с ДДС /61
дни по 56,64 лв./.
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г.
ответникът е заплатил част от дължимата наемна цена /заплатена фактура за периода от
01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. в размер на 1 451,52 лв./. Като се приспадне тази заплатена от
ответника сума, същият остава да дължи наем на ищцовото дружество по допълнителното
споразумение от 08.05.2020 г. за периода от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г. в размер на
2 003,52 лв. /3 455,04 лв. минус 1 451,52 лв./. В представените от ищеца две фактури №
********** от 30.06.2020 г. и № ********** от 24.07.2020 г. като дължима е посочена по-
малка сума /общо 1 170,24 лв., включваща 247,68 лв. незаплатен наем по първата фактура и
922,56 лв. незаплатен наем по втората фактура/, което съответства на показанията свидетеля
Бисер Иванов, че ищцовото дружество е направило отстъпка от наемната цена на ответника
предвид по-дългия период на ползване на вещите. Предвид на тези доказателства съдът
приема, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи до пълния му предявен
размер от 1 170,24 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че е заплатил цялата дължима наемна
цена за ползването на вещите за периода от 08.05.2020 г. до 01.07.2020 г. в размер на 1
451,52 лв., а ответникът начислил във фактурите като дължима много по-висока стойност на
наема. Както бе посочено и по-горе, в допълнителното споразумение от 08.05.2020 г.
страните са уговорили заплащането на наем за предоставените за ползване 6 вещи в размер
на 56,64 лв. с ДДС на ден. Тоест, за исковия период от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г.
ответникът е дължал сумата 3 455,04 лв. /61 дни по 56,64 лв./. А като е начислил в двете
фактура от 30.06.2020 г. и от 24.07.2020 г. като дължима сумата 2 621,76 лв. /1699,20 лв. по
първата фактура и 922,56 лв. по втората фактура/ ищецът не е заявил претенция за сума, по-
висока от дължимата сума от 3 455,04 лв.
Неоснователно е и възражението на ответника, че за периода от 01.07.2020 г. до
01.08.2020 г. наем не се дължи, защото през този период оборудването вече е било върнато и
не е ползвано от ответника. Както бе посочено и по-горе, ответникът не е доказал да е
върнал предоставеното му за ползване оборудване- по делото не е представен приемо-
предавателен протокол за връщане на наетите вещи, какъвто се изисква съгласно
уговореното в чл.11 от договора за наем от 04.12.2017 г.
Неоснователно е и възражението, че в представената фактура от 24.07.2020 г. за
5
дължим наем за периода от 01.07.2020 г. до 01.08.2020 г. били описани вещи, различни от
отдадените под наем съгласно допълнителното споразумение от 08.05.2020 г. Видно от
фактура № ********** от 24.07.2020 г., фактурата е издадена за сума, представляваща наем
на 6 вещи, които са идентични с отдадените под наем вещи на ответника, описани в
допълнителното споразумение от 08.05.2020 г. Обстоятелството, че в тази фактура като
дължима за две от вещите /два къртача за бетон/ е посочена по-ниска наемна цена от
уговорената в допълнителното споразумение от 08.05.2020 г., не обуславя извод, че
посочената в тази фактура сума представлява наем за други, различни от наетите от
ответника вещи, тъй като във фактурата тези две вещи са описани с техните
индивидуализиращи белези и напълно съвпадат с посочените в допълнителното
споразумение от 08.05.2020 г. вещи /къртач за бетон, електрически, 11 кг., марка BOSCH,
GSH11E и къртач за бетон, електрически, марка HILTI TE 800 AVR/.
Относно дължимостта на сумата 69,72 лв. по фактура № ********** от
31.07.2020 г., претендирана на основание чл.233, ал.1 ЗЗД и представляваща стойност на
направен от ищеца ремонт на ползваните от ответника вещи: Ищецът, чиято е била
доказателствената тежест, не е доказал, че ползваните от ответника по допълнителното
споразумение от 08.05.2020 г. вещи са били повредени от ответника и се е наложило да
бъдат ремонтирани от ищеца. Въпреки изричното възражение на ответника в тази насока,
ищецът не е ангажирал доказателства за това. От показанията на свидетеля Бисер Иванов се
установява само, че се е наложило да бъде сменена една от ползваните от ответника машини
BOSCH, която е спряла да работи, но не и че е извършен ремонт на тази машина и че
ремонтът е бил на стойност 69,72 лв. Свидетелят изрично заявява, че не си спомня да е
извършван ремонт. Същевременно в представената по делото фактура № ********** от
31.07.2020 г. е посочено, че сумата 69,72 лв. включва 15 лв. за труд/ремонт, цената на шило,
марка SM25 HILTI TE-С /а не BOSCH, както сочи свидетеля Иванов/ и цената на монофазен
силов кабел, за който пък не е доказано, че е вложен в ремонта именно на някоя от
отдадените под наем на ответника машини. Тоест, ищецът не е доказал, че ответникът му
дължи сумата 69,72 лв. по фактура № ********** от 31.07.2020 г., поради което искът за
тази сума следва да бъде отхвърлен.
Относно дължимостта на сумата 2 210,88 лв./773,76 лв. по фактура № **********
от 31.08.2020 г., 187,20 лв. по фактура № ********** от 31.08.2020 г., 892,80 лв. по
фактура № ********** от 29.09.2020 г. и 357,12 лв. по фактура № ********** от
29.10.2020 г./, претендирана на основание чл.232, ал.2 ЗЗД и представляваща неизплатена
наемна цена по допълнително споразумение № 40007388 от 24.07.2020 г. за периода от
24.07.2020 г. до 13.10.2020 г.: От представения договор за наем от 04.12.2017 г. се
установява, че на 04.12.2017 г. между „Стройрент“ ЕООД и Н. В. А. е бил сключен договор
за наем на строително оборудване, в който са уговорени общите условия, при които се
извършва наемането на строително оборудване от „Стройрент“ ЕООД. Съгласно чл.1 от
6
този договор, при всяко желание на наемателя да получи конкретно оборудване се сключва
допълнително споразумение към договора по образец– Приложение № 1, в което
оборудването се описва подробно по вид и елементи.
Не е доказано обаче твърдението на ищеца, че съобразно уговореното в чл.1 от
договора от 04.12.2017 г., страните са сключили допълнително споразумение № 40007388 от
24.07.2020 г. за отдаване под наем на строително оборудване. Действително, такова
допълнително споразумение е представено по делото, но същото не е подписано от
ответника. Пълномощникът на ответника посочва, че подпис на неговия доверител под това
допълнително споразумение не е поставен, а пълномощникът на ищеца не оспорва това
обстоятелство. Не е представен и приемо-предавателен протокол, какъвто съобразно
уговореното в чл.9 от договора за наем от 04.12.2017 г. се съставя при предаване на
наемателя на отдадените под наем вещи. Тоест, не е доказано сключването на договор за
наем от 24.07.2020 г., поради което ответникът не дължи наем за ползване на посочените в
допълнителното споразумение вещи на ищеца. Сключването на този договор не се доказва и
от показанията на свидетеля Бисер Иванов. Този свидетел свидетелства за това, че
неколкократно ответникът е вземал от ищцовото дружество вещи под наем, но не сочи дали
на 24.07.2020 г. между ищцовото дружество и ответника е била сключено споразумение за
отдаване под наем на вещи, какви конкретни вещи и на каква наемна цена. Липсват и други
доказателства за сключване на допълнителното споразумение на 24.07.2020 г. и за предаване
на ответника на описаните в това споразумение вещи. Издадените от ищеца фактури за
дължими по това допълнително споразумение суми, които не носят подписа на ответника,
също не са доказателство за сключването на такъв договор. Поради това ответникът не
дължи суми по договор за наем от 24.07.2020 г. и съответно предявеният срещу него иск за
установяване дължимостта на тези суми е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Относно дължимостта на сумата 659,98 лв., претендирана на основание чл.92 ЗЗД
и представляваща договорна неустойка за забава за периода от 05.07.2020 г. до 08.12.2020
г.: За неизплатените суми по допълнителното споразумение № 40007029 от 08.05.2020 г.,
съгласно уговореното в чл.19, т.4 от договора за наем на строително оборудване № Д4585
от 04.12.2017 г. ответникът дължи договорна неустойка в размер на 0,2 % върху стойността
на дължимата неплатена сума за всеки просрочен ден до окончателното плащане, но не
повече от 150 % от стойността на неплатената сума. Съгласно чл.5, т.1 от договора за наем
от 04.12.2020 г. ответникът е длъжен да заплаща наемната цена най-късно до 5 дни след
издаване на фактурата. Поради това, в конкретния случай за дължимата главница от 1 170,24
лв. ответникът дължи договорна неустойка в размер на 318,99 лв.: 77,28 лв., представляваща
0,2 % на ден за периода от 05.07.2020 г. до 08.12.2020 г. върху сумата 247,68 лв., дължима по
фактура № ********** от 30.06.2020 г. и 241,71 лв., представляваща 0,2 % на ден за периода
от 30.07.2020 г. до 08.12.2020 г. върху сумата 922,56 лв., дължима по фактура № **********
от 24.07.2020 г. До този размер искът за договорната неустойка е основателен и следва да се
7
уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 659,98 лв.- да се отхвърли.
Относно разноските: При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена
част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за исковото
производство в размер на 290,62 лв. и разноски за заповедното производство в размер на
203,68 лв.
Ответникът също има право на разноски за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска. Доколкото обаче по делото липсват доказателства за направени
такива разноски /представено е пълномощно на адв.Г., но не и договор за правна защита и
съдействие с уговорено в него и заплатено възнаграждение за адвоката/, разноски не следва
да се присъждат на ответника.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК, че Н. В. А. с
ЕГН:********** от гр.София, ж.к. “Зона Б-5“, бл.14, вх.А, ет.10, ап.97 дължи на
„СТРОЙРЕНТ“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Подуяне, бул.“Ботевградско шосе“ № 273 заплащането на следните суми по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.02.2021г. по гр.д. № 61816 от
2020 г. на Софийския районен съд, ІI г.о., 57-ми състав:
- сумата 1 170,24 лв./хиляда сто и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/,
включваща 247,68 лв. по фактура № ********** от 30.06.2020 г. и 922,56 лв. по фактура №
********** от 24.07.2020 г., дължима на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и представляваща
неизплатена наемна цена по сключено между „Стройрент“ ЕООД и Н. В. А. допълнително
споразумение № 40007029 от 08.05.2020 г. към договор за наем на строително оборудване №
Д4585 от 04.12.2017 г. за периода от 01.06.2020 г. до 01.08.2020 г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 10.12.2020 г. до окончателното плащане и
- сумата 318,99 лв. /триста и осемнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/,
дължима на основание чл. 92 ЗЗД и представляваща договорна неустойка за забавено
плащане на главницата от 1 170,24 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 08.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, предявени от „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД срещу
8
Н. В. А., за разликата до пълните заявени със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по гр.д.№ 61816 от 2020 г. на Софийския районен съд, II г.о., 57-ми състав
размери- 3 450,84 лв. главница и 659,98 лв. договорна неустойка.
ОСЪЖДА Н. В. А. с горепосочения адрес ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД
на основание чл.78, ал.1 ГПК:
- разноските по настоящото делото в размер на 290,62 лв. и
- разноските по гр.д.№ 61816 от 2020 г. на Софийския районен съд, IІ г.о., 57-ми
състав в размер на 203,68 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9