РЕШЕНИЕ
№
260798 / 5.7.2021г.
гр.
Перник, 05.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела А., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3803
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на М.Т.Т. срещу Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и
Туристически обекти“, гр. Перник. Конкретно твърди, че от 26.04.2004 г. е
работила при ответника на длъжност „готвач“, с място на работа Почивна станция
с. Р.. Твърди, че по трудов договор се води на осем часов работен ден при
петдневна работна седмица, но в действителност работи по график: два дена по 12
часа - от 11:00 до 23:00 часа и два дена почива. Допълва, че когато е имало
настанени гости в комплекса с включена закуска, работният ден започва в 7:00
часа, поради което е полаган извънреден труд, който не е заплащан. Твърди, че
за периода от 01.08.2017 г. до 06.04.2020 г. ответникът дължи възнаграждение за
извънреден труд, в това число и за работа през официалните празници, в размер
на 4136,53 лв.
Сочи, че на 06.04.2020 г. трудовото
правоотношение е прекратено едностранно от ответника със заповед № 70 на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ.
Ищецът твърди, че брутното
възнаграждение, което му се полага е 1079,35 лв. и при прекратяване на трудовия
договор не са заплатени суми в размер на 382,76 лв. по чл. 220 от КТ; 74,95 лв.
по чл. 224 от КТ; 382,76 лв. по чл. 222, ал. 1 от КТ. Намира, че съгласно
действащият Колективен трудов договор има право на допълнително обезщетение по
чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5 брутни заплати, в размер на 5396,75 лв.
Твърди също, че от заплатата за месец
април 2020 г., ответникът е удържал сумата в размер на 189,34 лв. без правно
основание.
С оглед на изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати суми в размер на 10
563,09 лева представляваща:
1. дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода
01.08.2017 г. - 06.04.2020 г. в размер на 4136,53 лв.;
2. дължимо
обезщетение по чл. 33 от Колективен трудов договор, във връзка с чл. 228, ал. 2
и чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на 5396,75 лв.;
3. сумата
от 382,76 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по
чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ;
4. сумата
от 382,76 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по
чл. 222, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ;
5. сумата
от 74,95 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл.
224, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ;
6. незаконосъобразно
удържана сума в размер на 189,34 лв., ведно със законна лихва върху главниците,
считано от датата на завеждане на иска до окончателното им изплащане.
Моли съда да допуснете предварително
изпълнение на съдебното решение.
Претендира разноски.
В срочно подадения отговор, ответникът
намира предявените искове за допустими, но неоснователни.
Конкретно намира иска с за допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода 01.08.2017 г. -
06.04.2020 г. за нередовен, тъй като не е конкретизиран всеки отделен период и
характера на извънредния труд – дневен, нощен, през почивни дни или официални
празници.
Искът за заплащане на обезщетение по чл.
33 от КТД във вр.с чл. 228, ал.2 и чл. 222, ал.1 от КТ за сумата 5396,75 лв.
намира също за нередовен, тъй като не е посочено в коя хипотеза от чл. 33 КТД
се претендира обезщетение. Поддържа, че на ищцата е изплатено обезщетение в
размер на брутното й трудово възнаграждение за 1 месец- за времето, през което
тя е останала без работа след прекратяване на трудовия й договор и само за
който период от 1 месец тя има право на обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ, като
няма право на обезщетение в размер, посочен в КТД. Обосновава това свое
твърдение с предвидения в чл. 33 от КТД по-голям размер на обезщетението, но
при съкращения. Допълва, че настоящия казус трудовият договор на ищцата не е
прекратен поради съкращение в щата по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, а поради
спиране на работа за повече от 15 дни по чл.328, ал.1, т.4 от КТ.
Относно предявения иск за заплащане на
сума, представляваща разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 220, ал.1
от КТ за неспазен срок на предизвестие поддържа, че на ищцата е изплатено
обезщетение в пълен размер по чл. 220, ал. 1 КТ, поради което тази искова
претенция също е изцяло неоснователна.
Относно предявения иск за заплащане на
сума, представляваща разлика до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ също изразява становище за нередовност, тъй като не са изложени никакви
обстоятелства за колко дни и кои години се твърди, че не е изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като отново поддържа, че на
ищцата е изплатено в пълен размер и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.
Относно предявения иск за
незаконосъобразно удържана сума в размер на 189.34 лева твърди, че сумата е
удържана от трудовото й възнаграждение в резултат на ангажираната й имуществена
отговорност за установени липси, за които тя отговаря като материално отговорно
лице. Допълва, че на 01.04.2020 г. при извършена ревизия на кухнята на Почивна
станция „Рударци" е установено, че липсват продукти на стойност- 568,03лв.
По време на причиняване на вредата материално отговорни лица в обекта са ищцата
и още две лица, изпълняващи длъжността: готвач и помощник- готвач. Позовава се
на разпоредбата на чл. 208, т. 1 от КТ, когато вредата е причинена от няколко
работници, те отговарят съобразно участието на всеки от тях в причиняването на
вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на уговореното
им месечно трудово възнаграждение. Допълва, че е издадена заповед на основание
чл. 210 от КТ вр. с чл. 207, ал. 1, т. 1, чл. 208, т. 1 КТ и чл. 11 от
Правилника за устройството и дейността на ОП „ОССТО", с която е ангажирана
имуществената отговорност на ищцата, която ѝ е връчена и не е оспорена от
нея.
В условията на евентуалност предявява
насрещен иск за осъждане на ищецът за сумата в размер на 189,34 лева за 1/3 от
стойността на твърдените липси от хранителни продукти.
Ищецът е депозирал отговор по предявения
насрещен иск като намира същия за неоснователен. Твърди, че не е спазена
процедурата по реализиране на ограничена имуществена отговорност на
служителите, тъй като не е издавана заповед в срока по чл. 210, ал. 1 и 2 КТ, а
последващата заповед № 87/15.04.2020 г. не е връчвана, поради което не е влязла
в сила. На отделно основание намира иска за неоснователен, тъй като сумата вече
е удържана.
Представя помесечна справка относно
твърдението за положен извънреден труд и предявения иск за осъждане на
ответника на сумата от 4136,53 лева
В съдебно заседание страните се
представляват като ищецът поддържа така предявените искове и оспорва насрещния
такъв.
Ответникът оспорва предявените искове по
изложените съображения и поддържа насрещния такъв.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а същите
обстоятелства се установяват и от приетите писмени доказателства, че между
страните е било налице валидно трудово правоотношение като ищцата М.Т.Т. е работила
по трудово правоотношение при ответника на длъжността „готвач” в периода от
26.04.2004 г. до 06.04.2020 г., когато трудовото правоотношение е прекратено
със Заповед № 70/06.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ – работата
е спряна за период повече от 15 работни дни, позовавайки се на заповед на
Министъра на здравеопазването, издадена по повод противоепидемичните мерки,
след което тя не е била трудово ангажирана.
Съгласно правилника за вътрешния трудов
ред работното време за длъжностите „готвач“ и „помощник готвач“ се полага труд
по график в диапазона между 10:00 и 22:00 часа като присъствието се отбелязва
във форма 76 от прекия ръководител.
Съгласно представената по делото Заповед
№ 54/01.04.2020 г, комисия в състав Л. Й., Н. С. и А.А.са назначено да извършат
ревизия в бар и кухня на почивна станция Рударци в присъствието на М. Т. и Г. Д..
Съгласно изготвения протокол са
констатирани липси на стойност 568,03 лева.
Съгласно представената по делото Заповед
№ 87/15.04.2020 г. имуществената отговорност на ищцата по чл. 207, вр. 208 КТ е
ангажирана за сума в размер на 189,34 лева, представляващи 1/3 от установените липсващи
продукти на стойност 568,03 лева. Върху нея е удостоверено, че е връчена при
отказ на 16.04.2020 г., потвърден от трима свидетели, положили собственоръчно
имената и подписите си. Представен е констативен протокол, отново подписан от
трима свидетели, че е посетен домашният адрес на ищцата, но същата не е
открита, поради което съдържанието на заповедта е възпроизведено в телефонен
разговор, при което тя е заявила, че няма да се яви да ѝ бъде връчена.
По делото са приети заповеди на
управителя на ответника, с които се въвежда сумирано изчисляване на работното
време за периода от 01.07.2017 г. до 30.06.2020 г. като с изключение на първите
шест месеца от посочения период се определя такова на три месеца с определени
единадесет работни часа за през деня.
Представени са присъствени отчетни
формуляри, съгласно които ищцата е полагала труд два дни и е почивала също два
дни в периода от . юли 2017 г. до м. април 2020 г. включително, във всяка от
които е сумиран броя работни часове, положени от ищцата.
По делото са събрани устни доказателства
чрез разпит на свидетели.
Свидетелят Г. К. Д. – бивш служител при
ответника и страна по висящ съдебен спор с него е заявила, че до м. април 2020
го е работила в график с ищцата, но на длъжност „барман“, като е полаган труд в
диапазона между 11:00 до 23:00 часа. Присъствала е по време на ревизията, но в
конкретния случай протокол за установените липси и
заповед не са представяни на служителите, че след приключването ѝ е
установено наличие на непреброени стоки – месо в едно от отделенията на фризера,
както и че повторна ревизия не е извършвана.
Свидетелят Л. А. Й. – главен
счетоводител при ответника е заявила, че е участвала в ревизията като
председател на комисията по извършването ѝ. Категорична е, че всяко едно
от шкафчетата на фризера е проверено и не са останали непреброени стоки.
Потвърждава изложеното от св. Драгомирова, че обяснения не са изисквани, както
и протоколи за проверка заповед за
реализиране на имуществена отговорност не са връчвани, тъй като към датата на
издаването им ищцата вече е била с прекратено трудово правоотношение.
Заявява, че работното време се
организира с със заповед на управителя – сумарно на три или шест месечна база,
отчита се в присъствена форма 76 и при установяване на извънреден труд на
четвъртия месец се изплаща. Категорична е, че заповедта за извършване на
ревизия е представена на ищцата за сведение, но не и срещу подпис.
Свидетелят А. М. – служител при ответника – „специалист контрол
документи“, също участвал при извършване на ревизията, е категоричен, че всички
продукти във фризерите са преброени в присъствието на ищцата като са установени
липси.
Потвърждава изложеното от другия
свидетел относно начина на изчисляване на работното време, отбелязванията във
форма 76, въвеждането му във програмен продукт и изплащане на извънреден труд
на всеки три или шест месеца ако се установи такъв. Заявява, че принципно се
връчват протоколите от установеното на ревизията, както и че в конкретния
случай не е правена повторна такава, тъй като констатациите не са оспорени.
По делото като писмено доказателство е
прието удостоверение от КТ „Подкрепа“, съгласно което ищцата е член на КТ
„Подкрепа“ към синдикална секция ОП ОССТО, гр. Перник от м. март 2017 г. до м.
април 2020 г.
По делото са приети основна и
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, изготвени от вещото лице В.В..
Съдът кредитира изцяло заключенията им, като пълни и обосновани, изготвени от
вещо лице с необходимите професионални знания и компетентност. От тях се
установява, че в исковия период ищцата е положила 328 часа извънреден труд като
дължимото ѝ се възнаграждение за това в размер на 952,93 лева е изплатено
с посочено основание еднократен бонус. То е изчислявано ежемесечно на база
приложените по делото таблици за сумарно изработени часове. Установено е също,
че извънредно положения труд е индексиран 50 на сто при сумарно изчисляване на
отработените часове и е изплащано.
Изчислено е, че размерът на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020 г. до 06.05.2020 г.
е в размер на 696,59 лева, както и това по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от
06.04.2020 г. до 06.05.2020 г. на база БТВ за месец март 2020 г. също в размер
на 696,59 лева, като е установено, че и двете суми са заплатени на ищцата. Изчислено
е и дължимото се обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен
отпуск – общо 31 дни в размер 1136,55 лева, което е изплатено на ищцата.
Установено е също, че начисленията във
ведомостите за заплати са идентични с представените фишове за заплати.
По повод оспорване от страна на ищеца,
че сумите които е получавал, не са за положения извънреден труд, а с друго
основание, което не може да назове, е допусната допълнителна ССЕ, както и е
представен регистър на извънредния труд в процесния период.
Вещото лице е констатирало, че в
ползваната счетоводна програма се въвеждат данни за отработени часове, вкл. и
при сумирано изчисляване на работното време се генерира автоматично като запис
еднократен бонус с дължимото се възнаграждение, увеличено с 50 на сто.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с
кумулативно обективно съединени искове с правно основание правно основание чл.
128, т. 2, вр. чл. 220, ал. 1, 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
В тежест на ищеца е в условията на пълно
и главно доказване да установи, че след прекратяване на трудовото му
правоотношение на 06.04.2020 г. е останал без работа поне един месец; че не е
получавал трудово възнаграждение; размера на последното, получено преди
уволнение трудово възнаграждение; че е извършвал извършвал извънреден труд в
посочения от него период, за което му се дължи допълнително възнаграждения в
размер равен на посочения в исковата молба.
В тежест на ответника е да установи пълно
и главно погасяване на задълженията си, в случай че ищецът докаже горното. По
предявения насрещен иск следва да установи издаването на законосъобразен акт, с
който са установени липси, определена е конкретната отговорност на работника и
че актът му е надлежно връчен.
Както бе посочено, по делото не е
спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение в периода от
26.04.2004 г. до 06.04.2020 г. на длъжност „готвач”, когато трудовото правоотношение
е прекратено със Заповед № 70/06.04.2020 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Спорни са всички останали
правнорелевантни факти относно размера на дължимите се на ищеца обезщетения,
заплатени ли са те, както и правомерността на извършеното на основание чл. 207
и 208 КТ удържане на сума в размер на 189,34 лв.
Съдът намира, че исковете с правно
основание чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на допълнително
трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода 01.08.2017 г. -
06.04.2020 г. в размер на 4136,53 лв.; сумата от 382,76 лв., представляваща
разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно
чл. 228 от КТ; сумата от 382,76 лв., представляваща разликата до пълния размер
на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 74,95
лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал.
1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ, както и удържана сума в размер на 189,34 лв.,
ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на
иска до окончателното им изплащане за неоснователни.
Това е така, защото от представените по
делото ССЕ, фишове за заплати, регистър на извънредния труд в процесния период,
таблица за отчитане отработените часове се установи, че дължимите се на ищцата
суми при прекратяване на трудовото ѝ правоотношение са правилно начислени
и изплатени. Вярно е, че тя е оспорила заплащането на сумите по основание, но
същевременно признава, че е получила сумите, без да успее да посочи друго
основание и проведе насрещно доказване, което да разколебае установеното по
делото.
При изчисленията си вещото лице е взело като
база за изчисляване на обезщетенията БТВ за месец март 2020г., в който ищецът
има отработени 21 дни и според който и средния дневен размер на обезщетението е
в размер на 36,66 лв.
Липсват данни, а и твърдения, в рамките
на тригодишния исков период, ищцата да е възразявала по записките в таблица за
отчитане отработените часове. Установи се, че е полагала труд в продължителен
период от време, при идентични условия на отчитане на отработено време,
изчисляване на допълнително възнаграждение за положен труд и същото ѝ е
било изплащано при липса на каквото и да е оспорване на методиката на
изчисление, размера и/или своевременното му изплащаме.
Съдът намира за неоснователен и искът за
осъждане на ответника да му заплати сума в размер на 189,34 лв., представляваща
1/3 от установените липси. Това е така, защото по делото се установи, че заповедта
за извършване на ревизия е надлежно сведена до знанието на ищцата, както и че
същата е извършена в нейно присъствие. Съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работник
или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира,
съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо
работодателя за липса - в пълен размер заедно със законните лихви от деня на
причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на
откриването на липсата.
От показанията на свидетелите Александров
и Йорданова (членове на комисията), които съдът кредитира изцяло като логични,
взаимодопълващи се и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, се
установи, че всички продукти са проверени и преброени. Вярно е, че на ищцата не
е връчен протокола от проверката, тъй като тя вече е била увонена, но това не
опорочава резултата от нея и законосъобразността на Заповед № 87/15.04.2020 г.
След издаването ѝ е направен опит същата да бъде лично връчена на ищцата,
но тя е отказала да я получи. Независимо, че съдържанието на заповедта е
сведено до знанието ѝ, същата не е възразила срещу санкцията въз основа
на констатациите по време на ревизията или представила обяснение ето защо
сумата в размер на 189,34 лв., представляваща 1/3 от установените липси е
законосъобразно удържана.
Ето
защо тези искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
При този извод за неоснователност на
претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 189,34
лв., представляваща 1/3 от установените липси, съдът не следва да се произнася
по евентуално предявения насрещен иск с предмет същата сума и основание, тъй
като не е настъпило въпрешнопроцесуалното условие за това.
По иска с правно основание чл. 222, ал.
1 във вр. с чл. 228, ал. 2от КТ и чл. 33 от Колективен трудов договор:
По делото се установи, че ищцата е била
член на КТ „Подкрепа“ към синдикална секция ОП ОССТО, гр. Перник от м. март
2017 г. до м. април 2020 г. съгласно чл. 33 от КТД ако лицето не е започнало
работа един месец след съкращението да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ в зависимост от трудовия стаж. Ищцата има такъв почти шестнадесет години,
поради което попада в третата хипотеза – над 15 години – 5 брутни заплати.
Спорен по делото е правният въпрос дали
разпоредбата на чл. 33 КТД включва само основанието за прекратяване на трудовия
поради
съкращаване на щата по чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ, или е приложим и
при конкретното основание - поради спиране на работа за повече от 15 дни по
чл.328, ал.1, т.4 от КТ.
Съдът приема, че така както е
формулирана разпоредбата на чл. 33 от КТД не прави разграничение между различни
основания за уволнение (прекратяване на трудовото правоотношение), изчерпателно
посочени в чл. 222, ал. 1 КТ. Вярно е, че разпоредбата борави с конкретна
терминология - уволнение поради: „закриване
на предприятието или на част от него“, „съкращаване на щата“, „намаляване обема
на работа“, „спиране на работата за повече от 15 работни дни“… В конкретния
случай, съдът, тълкувайки волята приема, че терминът „съкращението“ не
би могъл да бъде отнесен единствено към разпоредбата на чл. чл. 328, ал.1, т. 2,
предл. второ от КТ - съкращаване на щата, тъй като ако това бе волята,
то следваше да е изрично изразена. Този състав приема, че „съкращението“ следва
да се тълкува като синоним на „уволнение“, което се упоменава в чл. 222, ал. КТ,
тъй като тази разпоредба е изрично посочена в чл. 33 КТД, поради което следва
да бъдат обхванати всичките ѝ хипотези. Когато от уредбата в КТД
произтичат права за съответна категория работници и служители да получат
обезщетения в по-голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на
определени основания, за да бъде изключен конкретен служител от кръга
правоимащи лица, работодателят следва да се позове на клауза с ясно съдържание.
Ето защо съдът приема, че ищцата има
право да получи пет брутни заплати при прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение, вкл. и на посоченото в заповедта за уволнението ѝ
основание.
По делото се установи, че на същата е
изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020 г. до
06.05.2020 г. на база БТВ за месец март 2020 г. в размер на 696,59 лева, поради
което следва да ѝ бъде присъдена разликата до дължимите ѝ се 5
брутни работни заплати в общ размер на 2786,36 лева (4х696,59 лева), като този
иск бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 5396,75 лв.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски в размер
на 800,00 лева за процесуално представителство и при този изход от спора такива
следва да му бъдат присъдени съразмерно на уважената част от иска – 211,25
лева.
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Такива са заявени за заплатеното и доказано
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 600,00 лева, 350,00
депозит за ВЛ и 50,00 лева ДТ, от които следва да бъдат присъдени 735,93 лева.
Ответникът следва да бъде осъден на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати дължащите се такси и разноски в полза на
съда съразмерно на уважената част от иска – 111,45 лева държавна такса и 26,38
лева депозит за вещо лице от заплатените 100,00 лева от бюджета на съда.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Т.Т.,*** искове с
правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на Общинско
предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник да ѝ заплати
допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд за периода
01.08.2017 г. - 06.04.2020 г. в размер на 4136,53 лв.; сумата от 382,76 лв.,
представляваща разликата до пълния размер на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ; сумата от 382,76 лв., представляваща разликата до
пълния размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ;
сумата от 74,95 лв., представляваща разликата до пълния размер на обезщетението
по чл. 224, ал. 1 от КТ, съгласно чл. 228 от КТ, както и удържана сума в размер
на 189,34 лв., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на
завеждане на иска до окончателното им изплащане за неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.
222, ал. 1 във вр. с чл. 228, ал. 2 КТ и чл. 33 от Колективен трудов договор Общинско
предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр.
Перник да заплати на М.Т.Т.
сума в размер на 2786,36 лева (4х696,59 лева), представляваща
неизплатената част от обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 06.04.2020
г. до 06.05.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата до пълния предявен
размер от 5396,75 лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Общинско
предприятие „Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник да заплати на М.Т.Т. сума в размер на 211,25 лева, представляваща разноски съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК М.Т.Т. да
заплати на Общинско предприятие „Общинска собственост, спортни и
Туристически обекти“, гр. Перник на сума в размер на 735,93 лева,
представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК Общинско предприятие
„Общинска собственост, спортни и Туристически обекти“, гр. Перник да заплати на Районен съд Перник сума в размер на 137,83 лева, представляваща разноски съразмерно на уважената част
от иска.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________