№ 15369
гр. ......, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110166239 по описа за 2022 година
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
Предявен е иск за делба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ ....,
находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. ......, ул. „........“ .... със
застроена площ 132 кв.м., състоящ се от две стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня
с тоалетна, входно антре, коридор, тераса, ограждаща апартамента от североизток и
югоизток и стълбище към задния двор, при съседи:от И север и запад – двор, от юг – ул.
„........“, от горе – апартамент н Т Т, отдолу – мазе, заедно с мазе към апартамента, както и ½
идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно
място, представялващо УПИ II-69, от квартал 35 по плана на град ......, мест., И цялото
дворно място с площ 1177 кв. м. при съседи ул. „........“ и от три страни – за ОЖС.
Ищците А. А. А. и А. М. А. в качеството им на наследници на А. Г.ев А, починал в
хода на производството на 19.01.2017 г., В. С. К. в качеството му на наследник на С А. К.а,
починала в хода на производството на 21.01.2017 г., А. И. С., Н. И. Р. поддържат, че с
ответника Т. С. Д. като наследници на Н А Г са съсобственици на процесния недвижим имот
при следните квоти А. Г.ев А – 1/4, С А. К.а – 1/4, А. И. С.- 1/8, Н. И. Р.- 1/8 и ответниците Т.
С. Д. – 1/4. При тези твърдения претендират да бъде прекратена съсобствеността по
отношение на процесния апартамент при посочените квоти. Не оспорват, че от 14.04.2010
г.завещанието е писано от общия наследодател Н Г, но възразяват същото да е съставено
чрез измама и насилие, като твърдят, че наследодателката е била заплашвана да напише това
завещание.
В депозирания от ответника Т. С. Д. отговор на исковата молба се излагат доводи за
неоснователност на иска, тъй като процесният недвижим имот е нейна и на трите й деца Д.
К. К., А. М. Л. и Ф. К. К. собственост на основание саморъчно завещание от 14.04.2010 г. на
Н А. Г. Поддържа, че А. А. А. заедно със съпругата си незаконно е завзел част от имота и
пречи на ответниците да ползват собствения си имот безпрепятствено.
Въз основа на предявената искова молба за делба е образувано гр. д. №59377/2012 г. по
описа на СРС, 68 състав, решението по което е отменено с решение № 6240/01.09.2017 г. по
възз. гр. д. №11360/2015 г. по описа на СГС II-д въззивен състав, което е било обезсилено с
1
решение №29 от 27.03.2019 г. по гр.д. №1482/2018 г. на ВКС поради неучастие в
производството на всички съсобственици и делото е върнато за ново разглеждане с
участието на всички задължителни необходими другари.
Съгласно дадените указания с Решение №29 от 27.03.2019 г. по гр.д. №1482/2018 г. на
ВКС като ответници по делото са конституирани Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К., които са
подали отговор на исковата молба, в който оспорват иска за делба, тъй като са собственици
на делбения имот на основание завещание от 14.04.2010 г., оставено от Н Г. Оспорват
представеното от ищците А. А. А. и А. М. А. саморъчно завещание от 19.03.2012 г. ,
оставено в полза на баща им от Н Г като твърдят ,че то не писано и подписано от нея. При
условията на евентуалност твърдят, че това завещание е унищожаемо като написано под
натиск, упражнено насилие и заплаха.
При повторното разглеждане на делото е образувано гр.д. №20135/2019 г. по описа на
СРС, 53 състав, решението по което е обезсилено с решение №262688 от 12.08.2022 г. по
възз. гр. д. №6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав, поради лишаване от право
на участие в процеса на необходим другар – А. И. С. – ищец в производството по съдебна
делба и е върнато за ново разглеждане от друг състав с участие на всички страни в процеса и
произнасяне по предявения с искова молба от 12.12.2012г. иск за делба на недвижим имот в
гр. ......, в резултат на което е образувано производството по настоящото гр.д. № 66239/2022г.
по описа на СРС, 71 състав
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, приема следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните и се установява от приобщения нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание учредяване право на строеж, наследство и
делба №16, том I, рег. 975, дело 98/2000 г. от 06.07.2000 г. на нотариус ИвАа Гетова с рег.
№054 на НК и район на действие СРС, че Н А. Г е призната за собственик на следния
недвижим имот представляващ АПАРТАМЕНТ, находящ се на първия етаж от двуетажна
жилищна сграда в гр. ......, ул. „........“ .... със застроена площ 132 кв.м., състоящ се от две
стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня с клозет, входно антре, коридор, тераса,
ограждаща апартамента от североизток и югоизток и стълбище към задния двор,
самостоятелно стълбище от мазето до собствения таван, при съседи на апартамента: от И
север и запад – двор, от юг – ул. „........“, от горе – апартамент н Т Т Т, отдолу – собственото
мазе на югоизток и мазето на д-р Т от югозапад, заедно с припадащите се на този
апартамент две мазета по апартамента, коридор, мазе под терасата, заедно с тавански
помещения на площ 50 кв.м., находящи се в югоизточната част на сградата с балкон, както и
½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното
дворно място, представялващо парцел II-69, от квартал 35 по плана на град ......, мест., И
цялото дворно място с площ 1177 кв. м. при съседи ул. „........“ и от три страни – за ОЖС.
С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №41, том II, рег. 3456, дело
206/22.10.2004 г. от 22.10.2004 г. на нотариус Александър Павлов с рег. №120 на НК и район
на действие СРС се установява, че Н А. Г прехвърля на А. А. А. и съпругата му Борислава
Кирилова А. собствеността на реално обособена част от притежавания от нея имот, а именно
таван и стая за творческа дейност със санитарен възел с достъп от стълбището с площ 50
кв.м. с балкон, находящо се в югоизточната част на двуетажната жилищна сграда, находящи
се в подпокривното пространство на сградата на ул. „........“ ....в гр. ......, район Изгрев заедно
с прилежащото към него самостоятелно стълбище от мазето до тавана при съседи –
стълбище от три страни двор и апартамент на сем. Ти заедно с коридор и мазе под терасата
заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място, представляващо УПИ II-69, от квартал 35, цялото дворно
място с площ 1177 кв. м. при съседи на дворното място ул. „........“ и от три страни – за ОЖС.
Съгласно представена скица №АГ10-352/06.12.2012 г., издадена от Столична община,
район Изгрев се установява, че дворищната регулация за местността Изток е утвърдена с
Решение №241, прот. 38 от 16.04.2009 г. на СОС като за имотът представлява УПИ II-69 с
площ 1177 кв.м. Видно от удостоверение с изх. ....4-71733-22-10-24023/13.12.2012 г. на АГКК
2
територията на м. ж.к. Изток , район Изгрев не попада в обхвата на одобрените кадастрална
карта и кадастрални регистри.
Според удостоверенията за данъчна оценка на делбения имот данъчната оценка на
апартамента е в размер на 116814,50 лева.
Не е спорно по делото, а и от приетото удостоверение за наследници на Столична
община, район Изгрев, се установява, че Н А. Г, починала на 17.10.2012 г., е оставила свои
наследници по закон сестра си С А. К.а, А. Г.ев А. – единствен син на брат й Г. А. С.,
починал преди нея, А. И. С. и Н. И. Р. – деца на починалия преди нея И А. С. неин брат и Т.
С. Д. – единствена дъщеря на починалата преди нея Аа А. С. нейна сестра.
Видно от препис - извлечение от акт за смърт на първоначалния ищеца А. Г.ев А.
същият е починал на 19.01.2017 г. , за което е издаден акт за смърт №0012 от 20.01.2017 г. От
представеното удостоверение за наследници с изх. №РЛН17-УГ01-1107/1/25.01.2017 г.,
издадено от Столична община Район Люлин наследници по закон на А. Г.ев А. са А. М. А. –
съпруга и А. А. А. – син, които с определение на съда по в.гр.д. № 11360/2015 г. по описа на
СГС са конституирани като страни в производството.
След смъртта на С А. К.а на 21.01.2017 г. в хода на производството, същата е оставила
единствен наследник сина си В. С. К., видно от Справка за предоставяне на данни по реда
на Наредба 14/18.11.09 г. по искане 9164/17.06.2019 г., който е конституиран като страна в
производството с определение на съда от 19.06.2019 г. по гр.д. №20135/2019 г. по описа на
СРС, 53 състав.
От представеното от съделителката Т. С. Д. с отговора на исковата молба саморъчно
завещание от 14.04.2010 г. е видно, че със същото общата наследодателка Н А. Г е завещала
делбения имот на Т. С. Д. и трите й деца Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К..
Пред въззивната инстанция по възз. гр. д. №11360/2015 г. по описа на СГС II-д
въззивен състав е представено саморъчно завещание от 19.03.2012 г. , с което Н А. Г е
завещала процесния апартамент, находящ се на първи етаж в двуетажна жилищна сграда на
ул. „..“ .... на А. Г.ев А. като изрично е вписано, че отменя написаните от нея досега
завещания. Видно от протокол на нотариус м и завещанието е обявено на 21.12.2016 г. по
искане на А. Г.ев А.. Същото е прието като доказателство по делото на основание чл. 266
ГПК като новооткрит документ, който не е могъл да бъде представен по рано, за което са
събрани доказателства чрез разпита на свидетеля Т С. П. В изпълнение на дадените от
касационната инстанция указания относно приемането на това доказателство са изследвани
причините, поради които това завещание е представено на по – късен етап в производството
и е установено, че те са били с обективен характер. Следователно новото доказателство като
представено пред съда в първия възможен процесуален момент, тоест в първото съдебно
заседание, следващо узнаването за завещанието, а именно заседанието на 09.06.2017 г. е
процесуално допустимо.
Според заключението на съдебно – почерковата експертиза, изготвено от вещо лице М
Б З и двете саморъчни завещания от 14.04.2010 г. от 19.03.2012 г. са изготвени от Н А. Г и
положените в тях подписи изхождат от нея. При изследване на почерка на ръкописните
текстове, обект на изследването и сравнителните образци, представляващи ръкописни
текстове, изпълнение през периода 2004-2009 г. вещото лице е констатирало, че почеркът с
който са изпълнени се характеризира със занижена степен на обработеност, в промяна на
темпа на движенията, с ниска степен на свързаност, със смесена форма на движенията, с
променлив по размер десен наклон. Наред с установените съвпадения в общите графически
признаци, изразени чрез формата, посоката, степента на разтегнатост по хоризонтала и по
вертикала на праволинейните и криволинейни движения при изписване и свързване на
аналогичните и структурни елементи в едноименните писмени знаци, като някой различия
могат да се обяснят с проявената висока степен на вариантност и индивидуалност. Вещото
лице е достигнало до извода, че се в случая се касае за почерк на лице, което с напредване на
възрастта променя в дадени моменти писмено двигателния си стереотип - атаксия, изразена
със занижаване и нарушаване на двигателната способност на пишещата ръка вследствие на
3
физическа умора, характеризираща се с нарушена координация на движенията при
изписване на букви и техните елементи. Вещото лице е посочило, че при сравнителното
изследване между двата почерка в двете завещания освен високата степен на вариантност
при изписване на отделните буквени знаци и проявените съвпадения в общите графически
признаци са установени и съвпадения в частните графически признаци, които са дали основа
на направените изводи. Положените и в двете завещания подписи са изцяло с буквена
транскрипция, поради което са разглеждани като изпълнени ръкописни текстове. Вещото
лице З е посочил, че лицевите страници и последните текстове на вторите страници от двете
завещания с почти едно и също съдържание на първите страници.
В хода на производството по възз. гр. д. №6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен
състав е допуснато и прието заключение на колективна почеркова експертиза, изготвено от
вещите лица В Д К, М Б З и Г. Б Д, които след изследване на представените по делото две
саморъчни завещания и представения сравнителен материал, изходящ от Н Г, са дали
заключение, че ръкописният текст и подписа в завещание от 14.04.2010 г. и в завещания от
19.03.2012 г. са изпълнени от Н А. Г. Според заключението се установят съвпадения в
общите и частните признаци на почерка. При измерване на идентификационните
съвкупности и проявяване на навика на лицето не е установено различие на вътрешните
пропорции. Заключението не е подписано от вещо лице Г. Б Д, който е депозирал по делото
особено мнение, прието от съда, според което Н Г е изпълнила ръкописния текст и подписа
под завещанието от 14.04.2010 г. и не е изпълнила ръкописния текст и подписа под
завещанието от 19.03.2012 г.
Според заключението на вещо лице Г. Д ръкописният текст в завещанието от
14.04.2010 г. се характеризира със степен на обработеност под средната, по – ниска, прост
почерк. Координацията е влошена, темпа бавен. Установяват се отделни букви изписани
ръкопечатно. Някой праволинейни и овални елементи се изписват като ъгловати или линията
е възнообразна и начупена. Установяват се тъпи и тънки начала и краища. В различни
участъци на част от буквите се установява рязка промяна в линията на изписването им.
Установява се и присъединяване на движението при изписване на връзката между единични
букви. При изследване на завещанието от 19.03.2012 г. се установи, че степента на
обработеност е по – висока и е близка до средната. Координацията и темпа на писане са
близки до средните като в единични елементи на някои букви личи снижаване. Установяват
се предимно тъпи начала и краища, по –рядко и тънки такива. Установява се присъединяване
или спиране на движението, като движението спира немотивирано. Наблюдава се
вълнообразна или ъглова форма в единични елементи или изписване на части.
Вещото лице Д при изследване почерка и в сравнителните образци за периода 2002 г. –
2012 г. е установило, че има забавяне в темпа и координацията на изписване поради атаксия
като в началото тези признаци са леко забележими и се засилват след 2004 г. като най –
силни те са към 2010 г. При изследване на завещанието от 19.03.2012 г. тези признаци не са
основни, но се наблюдават частично, като се установяват признаци от чужд писмено –
двигателен навик, които са признаци за имитация, положени от лице, което се стреми да
скрие самоличността си.
В хода на настоящото производство съдът е допуснал изслушването на съдебно –
почеркова експертиза на основание чл. 203 ГПК, изготвена от вещо лице С. Е. Ц., което е
прието по делото и според което ръкописният текст и подписа, положен под ръкописно
изписаното име Н А. Г в завещание от 14.04.2010 г. са изпълнени от Н А. Г, а ръкописният
текст и подписа, положен под ръкописно изписаното име Н А. Г в завещание от 19.03.2012 г.
не са изпълнени от Н А. Г. Според същото при изследване на ръкописния текст на
завещанието от 14.04.2010 г. е установено, че то е изпълнено със степен на обработеност над
средната, с преобладаваща проволинейно – ъгловидна форма и смесена посока на
движенията, със среден размер, с прав до слабо изразен десен наклон, разтегнат по вертикал,
изпълнение с леко забавен темп и нарушена координация на движенията. Установени са и
смущения в структурните характеристики. Темпът на изпълнение е неустойчив, на места
бавен. Посочените признаци доказват наличието на обстоятелства, смущаващи функцията на
4
писмено – двигателния апарат, но независимо от видимото увреждане в ръкописния текст са
се отразили устойчиво признаци на почерка, индивидуализиращи двигателния навик на
изпълнителя.
При изследване на ръкописния текст на завещанието от 19.03.2012 г. вещо лице Ц. е
констатирало, че е около и под средната стрепен на обработеност, с преобладаваща
дъговидно – овална форма и смесена посока на движенията, със среден размер, със слабо
изразен десен наклон, разтегнат по хоризонтал, изпълнение преобладаващо равномерен
темп и добра координация на движенията. Овалите и дъгите в отделните елементи на
буквите и цифрите са написани с висока точност в пространствено разположение.
От представените сравнителни образци изпълнени от Н А. Г вещо лице Ц. е
установило, че след 2006 г. се забелязва начален стадий на нарушена координация на
движенията, проявяваща се в структурните характеристики и пространствената ориентация,
а лицето, което е писало текста на завещанието, датирано от 19.03.2012 г., не е имало
признаци за нарушаване моториката на движенията.
Видно от представеното писмо с автор наследодателката Н А. Г от 2009 г., гр. ......, с
получател племенника й А. Г.ев А. отношенията между нея и сина на племенника й и ищец
по настоящото дело А. А. А. не са били добри, имало е напрежение между тях. А. А. А. е
предприел непозволени действия, които нарушават правото на собственост на починалата Н
А. Г върху процесния недвижим имот. По този повод от Н А. Г е депозирана искова молба
пред Софийски градски съд през 2010 г., в която ищцата твърди, че приживе А. А. А. и
съпругата му са извършили неправомерни действия по отношение на недвижимия имот,
предмет на настоящото дело, а именно – незаконно строителство, разбиване на преградна
стена, изграждане на самостоятелен вход и други.
Като доказателство по делото е прието писмо от Н Г до А. според което
наследодателката излага взетото от нея решение за начина, по който да се разпореди с
имуществото си, вкл. и по отношение на процесния имот, за който посочва, че е завещала на
Т. С. Д. и децата й от обич и с разбирането, че са бездомни и са били най – близко до нея
близо 20 години – и трите деца са родени в нейния дом.
За установяване на относими факти и обстоятелства по делото са разпитани
свидетелите М Д Маноилова, Г Е К и Т С. П.
Според показанията на свидетеля М Д М която познавала Н Г от обща позната –
поетеса, тя била заплашвана от племенницата й Т., да й завещае апартамента като в
противен случай, „щяла да и почерни живота“.
От показанията на свидетеля Г Е К се установява, че ищецът А. А. А. и
наследодателката Н А. Г не са били в добри отношения, извършени са редица действия от
страна на А. А. А. в нарушение на правото на собственост на Н А. Г върху процесния
апартамент. В показанията си свидетелят потвърждава за написването на саморъчно
завещание от нея в полза на ответниците Т. С. Д. и трите й деца.
Свидетелят Т С. П разказва, че е адвокат с дългогодишна практика. Наследодателката
Н А. Г е оставила при него саморъчното завещание от 19.03.2012 г. през месец април 2012 г.,
тъй като нейният адвокат Цонева е отсъствала. В края на 2016 г., а именно между 10 и
20.12.2016 г. по думи на свидетеля той е отишъл на посочения в завещанието адрес и го е
предал на първоначалния ищец по делото А. Г.ев А..
При така приетото за установено, съдът достигна до следните правни изводи:
Искът за делба има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. ГПК.
По този иск ищците следва да докажат, твърденията си относно придобиване правото на
собственост върху сочените идеални части, респ. че част от тях са собственици на делбения
имот по силата на завет от 19.03.2012 г., а ответниците следва да докажат, че имотът, чиято
делба се иска е тяхна изключителна собственост на основание саморъчно завещание в тяхна
полза от 14.04.2010 г., оставено от общия наследодател.
5
Страните не спорят, че делбения имот е притежаван от общия наследодател Н А. Г,
както и че първоначалните ищци, респ. техните правоприемници и ответника Т. С. Д. са
наследници по закона на Н А. Г, починала на 17.10.2012г.
По делото са представени две завещания от 14.04.2010 г., с което ответниците Т. С. Д. и
трите й деца Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К. се легитимират като собственици на имота и това
от 19.03.2012 г., въз основа на което ищците А. М. А. и А. А.пв А. в качеството им на
наследници по закон на А. Г.ев А. претендират да са единствени собственици на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗН завещанието може да бъде отменено изрично с
ново завещание или нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че отменя изцяло
или отчасти предишните си разпореждания. В конкретния случай е налице изрично
отменяне на по-ранното завещание от 14.04.2010 г. в полза на ответниците Т. С. Д., Д. К. К.,
А. М. Л. и Ф. К. К., с написаното по-късно завещание от 19.03.2012 г. в полза на А. Г.ев А..
Този извод следва от вписаното в него, че с това завещание наследодателката Н А. Г отменя
всички свои предишни завещания. Няма изискване за изрично посочване кои завещателни
разпореждания се отменят, но следва от съдържанието му да може да се установи
безсъмнено и безусловно каква е завещателната воля и кои предходни завещания се отменят.
Съобразявайки това, че на А. Г.ев А. се завещава същия недвижим имот, който
първоначално е завещан на ответниците по делото, съдът прави извода, че двете завещания
са несъвместими едно с друго, респ. по - новото отменя предишното. Налице е завещаване
на една и съща вещ – недвижим имот, апартамент, находящ се на първия етаж на
двуетажната жилищна сграда в гр. ......, ул. „........“, № 9, но на различни лица с две различни
саморъчни завещания, едното от които е с по-късна дата. Чрез второто завещание от
19.03.2012 г. наследодателката Н А. Г изразява промяната на волята си и сменя заветниците
по отношение на едно и също имуществено право, част от нейния патримонуим към
момента на смъртта й – процесния апартамент, поради което съдът приема, че завещанието
от 19.03.2012 г. отменя изцяло това от 14.04.2010 г. ако са налице и останалите предпоставки
за това.
Новото завещание, с което се отменя предходното трябва да отговаря на предвидената
в чл. 25 ЗН форма – да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е означена датата, на
която е съставено и да е подписано след завещателните разпореждания. Ответната страна е
навела възражения, че завещанието от 19.03.2012 г. не е написано и подписано от общия им
наследодател Н А. Г, по което възражение съдът намира следното:
С оглед наведените от страните оспорвания по делото са допуснати и приети три
съдебно –почеркови експертизи, като две от вещите лица по тях - М З и В К поддържат, че
ръкописният текст на завещанието от 19.03.2012 г. и положения в него подпис изхождат от
Н А. Г, а другите две застъпват, че това не е така. При наличието на няколко
противоположни или различни по смисъл заключения, съдът на основание чл. 202 ГПК е
длъжен да обсъди всички заключения и да изложи аргументи защо възприема или не всяко
от тях, което не е направено от предходни състав разглеждал делото, тъй като е върнато за
ново разглеждане от друг състав на СРС без да има произнасяне по същество.
В случая по делото не е спорно, а и е установено и от трите вещи лица М З, Г. Д и С.
Ц., че почеркът в изследвания сравнителен материал е на лице, което с напредване на
възрастта променя в дадени моменти писмено двигателния си стереотип - атаксия, изразена
със занижаване и нарушаване на двигателната способност на пишещата ръка вследствие на
физическа умора, характеризираща се с нарушена координация на движенията при
изписване на букви и техните елементи. Именно с такъв почерк е изписано и ръкописното
завещание от 14.04.2010 г. като всички вещи лица са категорични, а и не се оспорва от
страните, че това завещание е написано и подписано от Н Г. При изследване на
сравнителния материал, изходящ от Н Г от периода 2002 – 2012 г. вещите лица Г. Д и С. Ц.
са констатирали, че признаците на атаксия са започнали да се проявяват с времето и към
2010 г. са били най – забележими. И двамата поддържат, че лицето, което е написало
завещанието, датирано на 19.03.2012 г. не е имало признаци за нарушаване моториката на
движенията при писане, респ. тези признаци не са установени като основни, а се наблюдават
6
частично, като са установени признаци от чужд писмено – двигателен навик, които са
признаци за имитация, положени от лице, което се стреми да скрие самоличността си, в
който смисъл е заключението на вещо лице Д.
Вещите лица са констатирали, че положените в двете завещания подписи са изцяло с
буквена транскрипция, поради което са разглеждани като изпълнени ръкописни текстове.
Установените от всички вещи лица различия в почерка на двете завещания според
вещо лице З се дължат на високата степен на вариантност при изписване на отделните
буквени знаци, но според вещите лица Д и Ц. се касае за различия в частните признаци на
почерка, които отразяват степента и характера на писмено – двигателните навици,
структурата на движенията и тяхната траектория, сложността при изписване, направлението
и формата на движенията. Заявеното от вещо лице З в изготвеното от него заключение, че се
установяват съвпадения в частните графически признаци не съответства на констатациите да
другите две вещи лица, според които ръкописно изписаният текст на завещанието от
19.03.2012 г. се характеризира с преобладаваща дъговидно – овална форма и смесена посока
на движенията, със среден размер, със слабо изразен десен наклон, разтегнат по хоризонтал,
предимно тъпи начала и краища, по –рядко и тънки такива, овалите и дъгите в отделните
елементи на буквите и цифрите са написани с висока точност в пространствено
разположение като почеркът е изпълнен с преобладаващо равномерен темп и добра
координация на движенията, за разлика от този на Н Г при изписването на завещанието от
14.10.2010 г., който се характеризира с преобладаваща проволинейно – ъгловидна форма и
смесена посока на движенията, със среден размер, с прав до слабо изразен десен наклон,
разтегнат по вертикал, праволинейни и овални елементи се изписват като ъгловати или
линията е вълнообразна и начупена, тъпи и тънки начала и краища като в различни участъци
на част от буквите се установява рязка промяна в линията на изписването им.
Предвид гореизложеното съдът приема, че установеният от трите вещи лица факт, че с
напредване на възрастта почеркът на Н Г се е променял, показвайки увеличени признаци за
нарушаване на двигателната моторика, следва при изписване на ръкописния текст на
завещанието от 19.03.2012 г. тези признаци отново да са се проявили дори в по – голяма
степен предвид и неизбежното напредване на възрастта й (вече на 96 години).
Установените разлики както в общите, така и частните признаци на почерка на двете
завещания, липсата на признаци за нарушаване моториката на движение в по- късното
датираното завещание и изведената от вещо лице З констатация, че лицевите страници и
последните текстове на вторите страници от двете завещания са почти едно и също
съдържание на първите страници, което се установява и при прочита им, дава основание на
съда да счита, че ръкописният текст на завещанието от 19.03.2012 г. съдържа признаци на
чужд писмено – двигателен навик, който не е имал признаци за нарушаване на моториката
на движенията и което сочи на имитация на почерка на Н Г, в който смисъл е особеното
мнение на вещо лице Д и заключението на вещо лице Ц., които съдът възприема като
обективни, компетентни и пълни, дадени след задълбочен анализ, използвайки два от
възможните метода на изследване и при съпоставка със значително количество сравнителен
материал, обследван хронологично.
Този извод на съда не се променя от заключението на колективна експертиза, в което
не само че липсва анализ при отговор на поставените въпроси в пълнотата, независимо от
направеното в съдебно заседание по реда на чл. 200 , ал. 2 ГПК препращане към констативно
– съобразителна му част на единичното заключение на вещо лице З, но и изследването на
микроскопско ниво е направено единствено на подписите в двете завещания, сравнени един
с друг, а не с представения сравнителен материал. Това изследване не разглежда в своята
същност динамичния стереотип на лицето, отразен най-вече в частните признаци, а не в
общите такива – степен на обработеност, степен на свързаност, форма на движенията,
размер, наклон, които при твърдения за чужди писмено – двигателни навици и желание за
имитация могат да съвпаднат. Прави впечатление и изключително точния резултат от
изследването, според който проявата на навика е 171/09 градуса, което при изпълнени
подписи от едно и също лице би имало дори минимално различие.
7
Установеното по делото посредством заключенията на две вещи лица, че завещанието
от 19.03.2012 г. не изхожда от Н А. Г и не е подписано от нея, води до нищожност на
завещателното разпореждане, обективирано в него по смисъла на чл. 42, б.“б“ ЗН.
Нищожното завещание не може да породи целените правни последици, респ. ищците А. А.
А. и А. Михайлован А. не са придобили правото на собственост върху процесния недвижим
имот на основание наследяване на заветника А. Г.ев А..
По наведените от ответната страна като евентуални възражения за унищожаемост на
завещанието от 19.03.2012 г. съдът не дължи произнасяне, тъй като е уважено възражението
касаещо по - тежкия порок на едностранната сделка, а и нищожното завещание не може да
бъде унищожавано.
След като по – късното завещание от 19.03.2012 г. е нищожно, то не отменя по-
ранното завещание от 14.04.2010 г. направено в полза на ответниците Т. С. Д., Д. К. К., А. М.
Л. и Ф. К. К.. При съобразяване завещателната воля на Н Г ответниците в качеството си на
заветници са придобили правото на собственост при равни права върху делбения имот. Това
тяхно право се оспорва от ищцовата страна с довода, че завещанието е написано от общия
наследодател под заплаха и с измама.
За доказване на своите твърдения ищците, чиято е доказателствената тежест да
установят действията и постъпките, с които е измамен или принуден завещателя да се
разпореди с процесния апартамент в полза на ответниците, са поискали събирането на
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М Д М която не установи в процеса
упражнена принуда или натиск върху психиката на завещателката по време, когато е
формирана воля за извършване на завещанието. От показанията й не може да се установи
към кой момент племенницата й я е заплашвала, както и извършването на някакви действия
свързани с поставяне в заблуждение или измама по отношение на нея. Предвид това съдът
приема, че ищците не успяха при условията на пълно и главно доказване да установят в
процеса, че наследодателката Н Г е написала завещанието поради измама или насилие. По
делото няма други доказателства, които да установяват тези твърдения, още повече да
установяват, че това е единствената причина, поради която Н Г се е разпоредила с процесния
имот. Видно от приобщено по делото писмо до А. М. Л., за което не е спорно, че е написано
от Н Г, последната я уведомява за вече взетото решение да завещае в полза на майка й Т. и
трите деца процесния апартамент поради обич и разбирането, че са бездомни и са били най
– близко до нея близо 20 години и трите деца са родени в нейния дом. Предвид изложеното
съдът намира, че наведеното възражение за унищожаемост на завещанието от 14.10.2010 г. в
полза на Т. С. Д., Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К. е неоснователно.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът приема, че съсобственици на делбения
имот по завещание от Н А. Г са Т. С. Д., Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К., между които следва да
се допусне делбата при равни квоти.
Независимо, че ответниците не са заявили изрично, че желаят извършването на
съдебна делба в настоящото производство те имат качеството и на ищци и доколкото не са
направили нарочно изявление за оттегляне на иска за делба, за което е необходимо
съгласието на всички страни в производството, съдът следва да постанови решение по
същество като допусне делбата, при установеното наличие на съсобственост като от тяхната
воля зависи дали да продължат производството във втората фаза на делбата.(опр. 298/2014
по ч.гр.д. №2291/2014 ВКС 4то ГО).
При това положение и щом не се установява останалите съделители да са носители на
правото на собственост, техните исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете
им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
ГПК. Разноски по правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по повод оспорвания
въведение в спорния предмет чрез иск, а когато не се оспорват правата на съделителите или
способа на извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за
8
процесуално представителство от адвокат.
В случая ответниците са оспорили наличието на съсобственост между страните, което
оспорване съдът е намерил за основателно, респ. в тяхна полза следва да им се присъдят
сторените разноски, вкл. и при предходното разглеждане на делото, в който смисъл са и
дадените с решение по възз.гр.д. №6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав и с
решение по гр.д. №1482/2018 г. на ВКС указания.
Предвид това в полза на ответника Т. С. Д. следва да се присъдят претендираните
разноски, а именно: сумата 100,00 лева за процесулано представителство по гр.д.
№59377/2012 г. по описа на СРС 68 състав, 1055,00 лева – държавна такса и адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. №1482/2018 г. на ВКС.
В полза на ответниците Т. С. Д., Д. К. К., А. М. Л. и Ф. К. К. следва да се присъди
сумата 200,00 лева – депозит за вещо лице и 3500,00 лева адвокатско възнаграждение по
гр.д. №20135/2019 г. по описа на СРС 53 състав, както и сторените разноски за държавна
такса – 584,00 лева, депозит за вещи лица – 1200,00 лева и адвокатски хонорар в размер на
3800,00 лева по възз.гр.д. №6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав. По
отношение на претендираните възнаграждения за всеки от ответниците в производството по
възз.гр.д. №6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав в размер на по 3800,00 лева
за всеки, е направено своевременно възражение по чл. 78,ал. 5 ГПК от ищците, което съдът
намира за основателно съобразявайки постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
делото С-438/2022 г., както и извършената от процесуалния представител идентична дейност
в защита интересите на всички ответници, поради което счита че претендираните в размер
на по 3800,00 лева възнаграждения са прекомерни, поради което определя да им се заплати
веднъж сумата в размер на 3800,00 лева, отразяваща реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответниците труд.
В полза на ответниците следва да се присъдят и сторените в настоящото производство
разноски в размер на 1230,00 лева депозит за вещо лице и 2300,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването съдебна делба между Т. С. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.
......, ул. „........“ ...., МММММ, Д. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ....,
МММММ, А. М. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ...., МММММ и Ф. К. К.
ЕГН ............ с адрес: гр. ......, ж.к. .......... на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ....,
находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. ......, ул. „........“ .... със
застроена площ 132 кв.м., състоящ се от две стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня
с тоалетна, входно антре, коридор, тераса, ограждаща апартамента от североизток и
югоизток и стълбище към задния двор, при съседи:от И север и запад – двор, от юг – ул.
„........“, от горе – апартамент н Т Т, отдолу – мазе, заедно с мазе към апартамента, както и ½
идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно
място, представялващо УПИ II-69, от квартал 35 по плана на град ......, мест., И цялото
дворно място с площ 1177 кв. м. при съседи ул. „........“ и от три страни – за ОЖС при
следните квоти:
1/4 идеална част за Т. С. Д.;
1/4 идеална част за Д. К. К.;
1/4 идеална част за А. М. Л.;
1/4 идеална част за Ф. К. К.;
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ...., находящ се на
първия етаж от двуетажна жилищна сграда в гр. ......, ул. „........“ .... със застроена площ 132
9
кв.м., състоящ се от две стаи, директен хол, кухня с ниша и балкон, баня с тоалетна, входно
антре, коридор, тераса, ограждаща апартамента от североизток и югоизток и стълбище към
задния двор, при съседи:от И север и запад – двор, от юг – ул. „........“, от горе – апартамент
н Т Т, отдолу – мазе, заедно с мазе към апартамента, както и ½ идеална част от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представялващо
УПИ II-69, от квартал 35 по плана на град ......, мест., И цялото дворно място с площ 1177 кв.
м. при съседи ул. „........“ и от три страни – за ОЖС предявен от А. А. А. ЕГН ********** с
адрес: гр. ......, ул. „........“ .... и А. М. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ж.к. .......
(правоприемници на А. Г.ев А ЕГН **********, починал в хода на производството на
19.01.2017 г.), В. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ........ (правоприемник на С А. К.а ЕГН
**********, починала в хода на производството на 21.01.2017 г.), А. И. С. ЕГН ********** с
адрес; ....... и Н. И. Р. ЕГН ********** с адрес: ......... МММММ против Т. С. Д. ЕГН
********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ...., МММММ, Д. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр.
......, ул. „........“ ...., МММММ, А. М. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ....,
МММММ и Ф. К. К. ЕГН ............ с адрес: гр. ......, ж.к. .......... като неоснователен.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ .... и А. М. А. ЕГН
********** с адрес: гр. ......, ж.к. ....... (правоприемници на А. Г.ев А ЕГН **********,
починал в хода на производството на 19.01.2017 г.), В. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр.
........ (правоприемник на С А. К.а ЕГН **********, починала в хода на производството на
21.01.2017 г.), А. И. С. ЕГН ********** с адрес; ....... и Н. И. Р. ЕГН ********** с адрес:
......... МММММ да заплатят на Т. С. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ....,
МММММ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева за процесулано
представителство по гр.д. №59377/2012 г. по описа на СРС 68 състав и сумата 1055,00 лева
– разноски в производството по гр.д. №1482/2018 г. на ВКС.
ОСЪЖДА А. А. А. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ .... и А. М. А. ЕГН
********** с адрес: гр. ......, ж.к. ....... (правоприемници на А. Г.ев А ЕГН **********,
починал в хода на производството на 19.01.2017 г.), В. С. К. ЕГН ********** с адрес: гр.
........ (правоприемник на С А. К.а ЕГН **********, починала в хода на производството на
21.01.2017 г.), А. И. С. ЕГН ********** с адрес; ....... и Н. И. Р. ЕГН ********** с адрес:
......... МММММ да заплатят на Т. С. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ....,
МММММ, Д. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ...., МММММ, А. М. Л.
ЕГН ********** с адрес: гр. ......, ул. „........“ ...., МММММ и Ф. К. К. ЕГН ............ с адрес:
гр. ......, ж.к. .......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 3700,00 лева - разноски по гр.д.
№20135/2019 г. по описа на СРС 53 състав, сумата 5584,00 лева - разноски по възз.гр.д.
№6508/2020 г. по описа на СГС, III-В въззивен състав, както и сумата 3530,00 лева –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след влизане в сила на решението за насрочването му във
втората фаза на съдебната делба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10