№ 849
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично при закрити врати
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20231100900867 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625, вр. с чл.628 ТЗ. Производството е по реда на чл.
625, вр. с чл.628 ТЗ. Образувано е по молба на длъжника „А.“ ЕООД, че е изпаднал в
състояние на неплатежеспособност, поради което е в невъзможност да изпълни
публичноправните си задължения. Иска се от молителя да се открие производство по
несъстоятелност поради неплатежеспособност.
Представена е справка за задълженията на молителя, издадена на 28.04.2023 г. от НАП, в
която се сочи, че публичните задължения на молителя за данъци и такси възлизат на
1 503 289,71 лв., в който размер са включени и натрупаните лихви.
Представена е годишна данъчна декларация на молителя за 2019 г., както и за 2020 г.
Представени са отчети и баланси на молителя за 2019 г., 2020 г., 2021 г., за 2022 г., както
и междинен баланс към 31.03.2023 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че за 2019 г. коефицентите за ликвидност са със
следените показатели – обща 1,2018; бърза 0,6935, 2020 г.; незабавна 0,687, абсолютна
0,0687; за 2020 г. показателите на коефицентите за ликвидност са следните – обща 1,1329;
бърза 0,7510; незабавна 0,0059, абсолютна 0,0059; за 2021 г. показателите на коефицентите
за ликвидност са следните – обща 1,3283; бърза 1,0052; незабавна 0,0335, абсолютна 0,0335;
за 2022 г. показателите на коефицентите за ликвидност са следните – обща 1,2666; бърза
0,5479; незабавна 0,0374, абсолютна 0,0374; към 31.03.2023 г. показателите на коефицентите
за ликвидност са следните – обща 0,0678; бърза 0,0678; незабавна 0,0678, абсолютна 0,0678.
1
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
От страна на молителя са направени фактически твърдения за непогасени парични
публичноправни задължения към НАП, а в подкрепа на тези твърдения е представена
справка на НАП от 28.04.2023 г., в която се сочи, че публичните задълженията на молителя
за данъци и за осигурителни вноски възлизат на общо 1 503 289,71 лв., в който размер са
включени и натрупаните лихви. Сред публичните задължения са задълженията по ЗДДС, а
вземането на държавата за дължим данък по ЗДДС е публично вземане, защото попада сред
посочените в нормата на чл.162 ал.2 ДОПК вземания. Публичноправните задължения на
молителя за дължим данък по ЗДДС произтичат от извършваната от него търговска дейност,
защото обект на облагане с този данък са предоставяните възмездно стоки и услуги – чл.2
ЗДДС, насочени към печалба, които са в обхвата на извършваната от молителя търговска
дейност.
Този извод на съда следва да се отнася и по отношение на задължението за плащане на
осигурителни вноски, доколкото за извършването на търговска дейност молителят търговец
е наел по трудови договори лица, за които се дължи внасяне на осигурителни вноски.
Доколкото няма данни за погасяване на данъчните задължения по ЗДДС и на
задълженията за осигурителни вноски, съдът намира за доказано, че молителят е в
неизпълнение на изискуеми парични публичноправни задължения. При тези факти съдът
намира за доказано по несъмнен и категоричен начин наличието непогасени от молителя
публичноправни задължения, свързани с извършваната от него търговска дейност.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност, се установяват факти,
които сочат, че длъжникът се намира в обективно и трайно състояние на неспособност да
изпълнява текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. От неоспореното
заключение на СФИЕ се установява, че към изготвяне на междинния баланс на 31.03.2023 г.
краткосрочните задължения на молителя надвишават по стойност неговите краткотрайните
активи. Коефицентите за обща и бърза ликвидност са под единица – 0,0678, а коефицентът
за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо значение за способността на
предприятието да посреща задълженията. Неговото ниско ниво /под единица/ е основание за
фактическия извод, че е налице недостиг на краткотрайни активи, който не позволява на
длъжника да покрива краткосрочните си задълженията.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в съотношението
на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при другите коефициенти на
ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко от групите
краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивото на този коефицент /под единица/ към
междинния баланс от 31.03.2023 г. показва по категоричен и несъмнен начин, че е налице
обективно състояние на невъзможност длъжникът да изпълнява с наличното бързо ликвидно
имущество своите краткосрочни парични задължения.
2
При тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът се намира в състояние на обективна невъзможност да покрива краткосрочните
си парични задължения със своите налични краткотрайни активи. Тази обективна
невъзможност е в резултат на фактическото състояние на недостиг на бързоликвидни
имуществени блага, който е причината за неизпълнението на изискуемите парични
задължения.
В подкрепа този извод са показателите на коефицента за бърза ликвидност, показателите
на коефицентите за незабавна и абсолютна ликвидност, които също са под референтните
стойности към 31.03.2023 г. Следва да се спомене, че показателите на тези коефиценти за
ликвидност са под референтните стойности от 2019 г., а единствено показателят на
коефицента за бърза ликвидност за 2021 г. е с добра стойност – 1,0052.
Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост са помощни, а техните
стойности през периода потвърждават извода за лошото финансово състояние на
търговското предприятие на молителя. Лошите показатели на коефицента за финансова
автономост /с норматив 0,33/ при ниски показатели на коефицентите за обща и бърза
ликвидност сочат на състояние на неплатежеспособност на търговеца. Коефицентите за
абсолютна и незабавна ликвидност са също спомагателни, поради което техните лоши
показатели в конкретния също са в подкрепа на фактическия извод за състояние на
неспособност длъжникът да покрива с наличните краткотрайни активи текущите си
задължения.
От събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че има
изглед длъжник да е преодолее влошеното финансово състояние. Влошаването на
финансовото състояние не само няма изгледи да бъде преодоляно, но може да се направи
извод за неблагоприятна прогноза, защото към 31.03.2023 г. стойността на включените в
пасива задължения надвишава почти 15 пъти стойността на краткотрайните активи, а в
обясненията на в.лице П. в съдебното заседание на 06.06.2023 г. се сочи, че към момента не
са налични краткотрайни активи в имуществото на молителя.
За начална дата на неплатежеспособността следва да се определи 31.03.2023 г., защото от
заключението на СФИЕ се установява, че към тази дата е налице обективно състояние на
невъзможност да се покриват задълженията към всички кредитори. Най-ранната дата, към
която със сигурност молителят се е намирал в обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи, е 31.03.2023 г., доколкото
към тази дата в.лице е констатирало в таблицата към заключението, че краткосрочните
задължения значително превишават по стойност краткотрайните активи и показателите на
коефицентите за ликвидност са под приетите нормативи – обща 0,0678; бърза 0,0678;
незабавна 0,0678, абсолютна 0,0678.
В молбата е заявена начална дата на състоянието на неплатежеспособност 31.12.2022 г.,
която се поддържа от молителя и в съдебното заседание на 06.06.2023 г., но от заключението
на в.лице се установява, че към тази дата, макар и вече да е започнало да се влошава
финансовото състояние на молителя поради лошите показатели на помощните коефиценти
3
за ликвидност, молителят не е бил изпаднал в състояние на неплатежеспособност. Това е
така, защото коефицентът за обща ликвидност, който е основен индикатор и има водещо
значение за способността на предприятието да посреща задълженията, към 31.12.2022 г. е с
показател над референтната стойност – 1,2666. Към 31.12.2022 г. е съществувала обективна
възможност да се преодолее започналото влошаване на финансовото състояние, но от
заключението на в.лице се установява, че търговецът е изпаднал в състояние на
неплатежеспособност към 31.03.2023 г.
С определение от съдебното заседание на 06.06.2023 г., вписано в книгата по чл.634в ТЗ
на посочената дата, съдът е указал на основание чл.629б ТЗ на молителя длъжник и на
неговите кредитори да внесат сумата от 5000 лв. по сметка на СГС, която е необходима за
покриване на началните разноски. Тъй като не е представен документ за внасяне на
определената от съда сума, необходима за покриване на началните разноски, следва да се
постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че следва едновременно да се обяви длъжникът в
неплатежеспособност и в несъстоятелност и да се постанови прекратяване на дейността, а
производството по несъстоятелност следва да се спре.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София,
ул. „******* *******.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежеспособността – 31.03.2023 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „А.“
ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул. „******* *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „А.“ ЕООД, ЕИК
*******, гр.София, ул. „******* *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул. „*******
*******.
СПИРА на основание чл.632 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на длъжника
„А.“ ЕООД, ЕИК *******, по т. дело № 867/23 г. на СГС, VI-4 състав.
УКАЗВА на длъжника „А.“ ЕООД, ЕИК *******, и на неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от
вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски в размер на 5000 лв.
При непоискване да бъде възобновено спряното производство по несъстоятелност в
едногодишния срок по чл. 632 ал. 2 ТЗ, производството ще бъде прекратено и ще бъде
постановено заличаване на длъжника от търговския регистър.
4
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, гр.София, ул. „******* *******, на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС държавната такса в размер на 250 лв.
Препис от решението да се изпрати до АВ за вписване в ТР; да се обяви в книгата по
чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в 7-дневен срок от вписване в
ТР.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5