О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1260/15.9.2023г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Златева
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Кривиралчева
Мария Колева
като разгледа докладваното от председателя адм. дело №839 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ответникът в писмен отговор излага
становище за неоснователност на частната жалба.
Административен съд – Пазарджик, Х-ти
състав, приема частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице,
в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество я намира за неоснователна по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд
е образувано по Искане вх. № 6347/27.07.2023г. на Н.Н.А. подадено срещу
Началника на Затвора – Пазарджик за това съдът да разпореди преустановяване на
незаконосъобразно бездействие и да задължи Началника на Затвора – Пазарджик да
даде възможност на лишения от свобода да проведе телефонен разговор с
назначения му служебен защитник по възз. гр. д. №1368/2022г. на възз. 14 състав
на Софийски апелативен съд. Искането на лишения от свобода е придружено с молба
за назначаване на служебен адвокат. С оспореното определение съдът е оставил
без уважение искането за назначаване на процесуален представител като е приел,
че интересите на правосъдието не налагат да бъде предоставена правна помощ на Н.Н.А..
Посочил е, че от фактическа и правна страна спорът не се характеризира със
сложност, като жалбоподателят е в състояние посредством личното си участие да
гарантира в пълна степен защитата на своите права и интереси.
Така постановеното определение е правилно.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за
правната помощ (ЗПП) системата за правна помощ обхваща и случаите, когато
обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или
административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае
да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Разпоредбата на чл.
24, т. 1 от ЗПП предвижда, че правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и т. 3 не се
предоставя, когато предоставянето ѝ не е оправдано от гледна точка на
ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Правилно съдът е
приел, че в случая характерът на производството пред административния съд е
такова, че по закон не се предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката
на ползата от помощта в хипотезата на процесуално представителство е свързана
със заявеното или упражнено процесуално право на кандидатстващия за правна
помощ. Също така кумулативно изискване за предоставяне на правна помощ по
преценка на съда е наличието на интереси за правосъдието, които да налагат
необходимост от процесуално представителство на страната, каквото в случая не е
обосновано. Не е налице и хипотезата, в която по закон е предвидена
задължителна адвокатска защита, съответно предоставяне на безплатна правна
помощ за процесуално представителство по ЗПП.
Правилно първоинстанционният съд е приел,
че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата,
която тя би донесла на лицето с оглед естеството на производството. В случая
съдът е сезиран с искане, което е достатъчно ясно формулирано, делото не се
характеризира с фактическа и/или правна сложност. Отделно от това
административното производство се характеризира със засилено служебно начало,
по който начин се гарантира защитата на интересите на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че
определението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК във вр. чл. 236 АПК, Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1074/10.08.2023 г.
по адм. дело № 736/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/