РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сара Стоева
Членове:Ивелина Солакова
Ирена Колева
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500944 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на "Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, против Решение № 770/12.11.2020г. по гр.дело № 2049/2020г. по описа на ВТРС,
с което първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, предявен от М. Р. А. против
дружеството. С обжалваното решение съдът е уважил изцяло исковата претенция, като е
приел, че ищецът не дължи на "Електроразпределение Север" АД сумата от 3 801.50 лв.,
представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с кл. № ** и аб.
№ ** за ел.енергия на адрес град В Т, ул.“*“ № , вх., ет., ап., за която е издадена фактура №
**********/24.07.2020г. Жалбоподателят счита, че постановеният съдебен акт е неправилен
и незаконосъобразен, като излага подробни съображения в тази насока. Излага, че правно
необосновани са изводите на съда за недоказаност по делото кога и по какъв начин е
възникнало натрупването на показания по скритата тарифа на електромера, поради което не
можело да се заключи, че отчетеното в тази тарифа количество ел.енергия е измерено от
електромера след монтажа му в обекта на ищцата, респ. е реално потребено от нея. Посочва,
че правното основание за начисляване на процесната сума е чл.55 от ПИКЕЕ, за наличието
на която хипотеза е достатъчно да се установи наличието на измерени количества ел.енергия
в невизуализирани регистри на СТИ, каквото е сторило в случая ответното дружество.
Поради това счита, че за електроразпределителното дружество е възникнало право да
начисли по реда и на основание посочената разпоредба от ПИКЕЕ потреблението на абоната
за периода от 02.09.2015г. /датата на монтиране на електромера в обекта на ищцата/ до
датата на демонтажа на СТИ на 11.05.2020г. Прави искане за отмяна на
1
първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се
отхвърли предявения отрицателен установителен иск, като неоснователен. Претендира
всички направени по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна, чрез процесуален представител по пълномощие – адвокат Н.И., в който са изложени
подробни съображения в насока, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
като формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото
доказателства. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание страните, чрез своите процесуални
представители, поддържат изразените съответно във въззивната жалба и отговора й позиции
по спора. Претендират разноски съобразно представени списъци по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна прави възражение за прекомерност на претендираното от противната
страна адвокатско възнаграждение и искане за намаляването му в случай, че въззивната
жалба бъде уважена.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред РС-Велико Търново е било образувано по иск на М. Р. А. срещу
"Електроразпределение Север" АД с правно основание чл.124 ал.1 пр.3 ГПК, с който е
поискала съдът да приеме за установено по отношение на посоченото дружество, че не
дължи на същото сумата от 3 801.50 лв., представляваща начислени количества ел.енергия
по негова партида с кл. № ** и аб. № **, за имот на адрес град В. Т., ул.“*“ № , вх., ет., ап., за
което е била издадена фактура № **********/24.07.2020г. В исковата молба се твърди, че
ищцата е потребител на ел.енергия в недвижимия имот на горепосочения адрес, като с
нарочно писмо ответното дружество я уведомило, че по партидата й на потребител е
начислена сума в размер на 3 801.50 лв., за която била издадена горепосочената фактура.
Оспорва дължимостта й, като заявява, че не е потребявала ел.енергия в количества,
равняващи се на претендираната сума. Оспорва основанието за начисляването на същата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по иска "Електроразпределение Север" АД заел
становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Изложил е, че
процесната фактура е издадена след извършена проверка на техническото състояние на
електромера, отчитащ ел.енергията в обекта на ищцата и съответно осъществена корекция
поради установено наличие на измерени количества ел.енергия /21 793.229 квтч/ в
невизуализиран на дисплея регистър Т3. Посочил е, че процесната проверка е
законосъобразно извършена и при спазване на относимите разпоредби на ПИКЕЕ, обн. в
ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и действащи към датата на същата. Счита начислената по
процесната фактура сума за дължима, поради което е поискал исковата претенция да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са били представени и събрани писмени и гласни
доказателства и изслушано заключение на съдебно-електротехническа експертиза.
Видно от представения Констативен протокол № 5500583 от 11.05.2020г., на същата
дата служители на „Електроразпределение - Север“ АД извършили проверка на
измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на посочения обект на
ищцата, в хода на която с помощта на преносим компютър, включен към електромера чрез
специален четец и специализирана за това програма, „прочели“ информацията в търговските
му регистри и установили, че има натрупани показания по тарифа, която не е визуализирана
на дисплея на СТИ, поради което демонтирали последното и и го изплатили по съответния
2
ред в БИМ за експертиза. Протоколът съдържа подписи на двамата служители на ЕРП,
извършили проверката и на друго лице, които не е служител на ЕРП, член на домакинството
на ищцата – неин съпруг. Разпитан в качеството на свидетел Леонид Шумелов, служител на
ответното дружество, е установил начина и реда на извършване на процесната проверка и
констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол. Посочил е, че същата била
извършена в присъствието на свидетеля, подписал съставения констативен протокол, който
е член на домакинството на абоната. На последния било обяснено, че електромерът следва
да бъде подменен, тъй като трупа показания в невизуализирани регистри. Посоченото в
протокола лице също е разпитано в качеството на свидетел, като е установено, че същият е
фактически съжител на ищцата. Свидетелят е посочил, че не е присъствал на проверката, а
само е положил подписа си в протокола.
От заключението на метрологичната експертиза, изготвена в БИМ, е видно, че обект на
изследване е именно демонтирания електромер. В хода на изследването е констатирано
отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката му и на пломби против неправомерен
достъп до вътрешната конструкция на електромера. Заключено е, че не е установена видима
външна намеса или видима повреда в схемата на електромера, както и че при софтуерно
четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3 – 21793.229 квтч, която не е
визуализирана на дисплея му. Посочено е, че същият отговаря на метрологичните
изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на съставения при проверката КП и заключението на метрологичната
експертиза, на основание чл.55 от ПИКЕЕ била извършена корекция на сметката на абоната,
видно от приложеното становище за начисление на ел.енергия, като било начислено
допълнително количество ел.енергия в размер на 21793 квтч за периода от 02.09.2015г. до
11.05.2020г. В резултат на корекцията била издадена приложената по делото фактура на
стойност 3 801.50 лв. Същата не е заплатена от абоната.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-електротехническа
експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, при софтуерно четенe на паметта на
процесния електромер са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния
регистър, идентични с тези, констатирани при проверката на 11.05.2020г. и записани в
констативния протокол. Експертът е посочил, че не може да се установи причината за
наличието на показания в невизуализиран и фабрично ненастроен за отчет регистър на
Тарифа 3, тъй като същият не е тип „SMART“. При софтуерния прочит на паметта му не са
установени данни за това кога са възникнали цифровите показания в Тарифа 3. В съдебно
заседание вещото лице устно е допълнило, че към датата на монтажа му в процесния обект
електромерът е бил метрологично годен и е монтиран там в пр.ез 2015г. с нулеви показания
в дневна и нощна тарифи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
3
Безспорен между страните по делото е фактът, между тях съществува облигационно
правоотношение по договор за продажба на ел.енергия при общи условия, по който договор
ищцата има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на §1 т.41Б от ДР към
ЗЕ по партида, заведена с кл. № ** и аб. № **, за обект на потребление на адрес град В. Т.,
ул.“*“ № , вх., ет., ап.. Следователно същата е носител на правото да закупува доставяната й
чрез електроразпределителната мрежа ел.енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи
заплащането на фактурираната й стойност. Събраните по делото доказателства установяват
факта на извършване на процесната проверка от служителите на ЕРП, съставянето на КП,
подписан от представители на ЕРД и един свидетел, присъствал на проверката, наличието
на показания в регистър на електромера, невизуализиран на дисплея на СТИ, факта на
начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спори се относно
дължимостта на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията срещу първоинстанционното
решение са изцяло неоснователни и не намират опора в нормативната уредба и съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Напълно споделя изводите на районния съд и
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Служебното начисляване на допълнителни количества ел.енергия по партидата на
въззиваемия е извършено по реда на обнародваните в ДВ бр.35/30.04.2019г. Правила за
измерване на количеството ел.енергия, в сила от 04.05.2019г. Същите са приети с Решение
на КЕВР по т.1 от Протокол № 67/24.04.2019г. в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1
т.6 вр. ал.2 от ЗЕ, а именно че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и
съгласно правомощията на последната, установени в чл.21 ал.1 т.3 от ЗЕ. Цитираните
правила по правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за
страните.
В конкретния случай към датата на извършване на проверката и корекцията на
сметката на ищцата, съответно вменяване на задължението за плащане на начислената сума,
са действали посочените правила, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване и реда на тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, позволяващи едностранна
корекция на сметката на ищеца за минало време. В разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ
изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява
измерено след монтажа на СТИ количество ел.енергия в случаите, в които се установи
наличие на измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ.
Необходимо е извършването на метрологична проверка и съставяне на КП при строго
спазване на реда за това, посочен в чл.49 ПИКЕЕ. За да възникне правото на крайния
снабдител да коригира едностранно сметката на абоната е нужно да се установи натрупано
количество ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, което да е измерено след
монтажа на последното на адреса на ищцата. В тази връзка, в тежест на ответника е било да
установи по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване, тези факти.
Последните обаче не се установяват от ангажираните от него доказателства.
Независимо от наличието на специална уредба, от самото правило на чл.183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество ел.енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от
реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. За да възникне
задължение за крайния клиент да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи
в процеса на доказване по правилата на чл.154 ГПК действително доставеното количество
ел.енергия за минал период, включително и в случаите, в които е доказано по несъмнен
начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е
4
измерена цялата доставена ел.енергия, но последната не е отчетена правилно.
В случая безспорно установеният факт на монтиране на процесния електромер в
обекта на ищцата с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обосновава също
толкова категоричен извод за наличието на нулеви показания в скритите му регистри и в
сумарния регистър. Не са събрани доказателства и видно от представения протокол за
монтаж на СТИ, при същия нарочно да са проверени и изрично установени, съответно
отразени, показанията на отчетен регистър Т3, от което не следва по несъмнен начин, че
показанията в този регистър са били нулеви. Няма данни дали установените по-късно в
БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в обекта на ищцата. Не
се установява по делото и че показанията в регистър Т3 представляват измерено количество
ел.енергия и то натрупано след монтажа му в процесния обект. В протокола на БИМ е
отразено, че показанията в процесния тарифен регистър касаят регистрирана ел.енергия, но
същият представлява по своя характер официален свидетелстващ документ, който по
аргумент от чл.179 ал.1 от ГПК се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, а в случая
натрупването на тези показания не е станало в присъствието на тези лица, поради което въз
основа на този документ също не може да се обоснове извод, че съдържащите се и
установени при софтуерното четене на електромера показания в Тарифа 3 са на реално
преминала през него ел.енергия и то за конкретен времеви период. Освен това там е
извършена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано при работа на
електромера трупат ли се показания в този невидим на дисплея му регистър. Експертното
заключение, което не е оспорено от страните и което съдът приема за обосновано и
компетентно изготвено, установява, че не би могло да се установи причината за наличието
на регистрирани показания в посочената тарифа, както и времето, когато те са регистрирани.
Невъзможността да се установи на какво се дължи наличието на тези цифрови показания,
както и да се установят данни за това кога и по какъв начин са възникнали същите, води до
единствения и категоричен извод, че по делото не е доказано несъмнено, че този цифров
запис представлява доставена до обекта на потребление ел.енергия и то реално потребена от
абоната в исковия период /от датата на монтажа му до датата на проверката/, за да дължи
последният цената й.
По изложените съображения и доколкото с оглед разместената доказателствена тежест
при отрицателните установителни искове, ответникът не е установил по категоричен начин
наличието на валидно правно основание да получи начислената сума, то предявеният иск се
явява основателен и следва да се уважи изцяло. Идентичен правен резултат е постановил и
първоинстанционният съд, чието решение, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемият има право на поисканите разноски, за които
е представен списък по чл.80 ГПК. Действително направените от страната разноски са за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лв., видно от приложения по
делото договор за правна защита и съдействие, поради което въззивникът следва да бъде
осъден да заплати същите.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 770/12.11.2020г. по гр.дело № 2049/2020г. по описа на
Районен съд-Велико Търново.
5
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 ГПК, "Електроразпределение Север" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Врана, Варна Тауърс-Е,
бул.“Владислав Варненчик“ № 258 да заплати на М. Р. А., ЕГН **********, с адрес град В.
Т., ул.“*“ № , вх., ет., ап., сумата от 500.00 /петстотин/ лв., представляваща направени за
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6