Р Е Ш Е Н И Е
№ 261363
гр. Варна, 23.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4140 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от Е.В.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес ***, чрез адв. А.К. ***
срещу Г.Н.И., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.534, ал.1 ТЗ за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от
2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за която сума е издал запис на заповед на ***г., исковете по който ищцата е изгубила поради
давност и с която сума ответникът се е обогатил във вреда на ищцата, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска –
21.04.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
В условията на евентуалност е предявен иск с
правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищцата
сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща предоставена в
заем сума на ***г., на която дата ответникът е подписал запис на заповед за
същата сума, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
предявяване на иска – 21.04.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. ответникът помолил ищцата, с която тогава били в добри приятелски отношения, да му даде назаем сума в размер на 2500 лева, от която спешно се нуждаел. На следващият ден ищцата заедно с общ за страните познат отишли в дома на ответника и ищцата му дала поисканата сума в размер на 2500 лева. Уговорката била ответникът да върне сумата в срок от 6 месеца, считано от ***г. За удостоверяване на получаването на сумата, срока за връщане и обезпечаване на вземането ответникът издал в полза на ищцата запис на заповед. В края на ***г. ищцата напомнила на ответника, че уговорения срок за връщане на заетата сума е изтекъл и го помолила да ѝ върне сумата. Ответникът помолил ищцата да изчака няколко месеца, тъй като срещу него имало образувано наказателно производство и се нуждаел от средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Така на няколко пъти ответникът молил ищцата да изчака още малко, докато на ***г. била приведена в изпълнение присъда „***“ спрямо ответника и оттогава изпълнявал наказанието си в местата за лишаване от свобода.
Въпреки опитите на ищцата да убеди ответника да върне доброволно сумата, той не изпълнил задължението си за плащане, което породил у ищцата правен интерес от предявяване на исковите претенции.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез проц. представител, поддържа исковите претенции, моли същите да бъдат уважени и да ѝ бъдат присъдени разноски. Ответникът не се явява и не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна
страна:
С исковата молба е представено копие от запис на заповед от ***г., за сумата от 2500 лева, платим на предявяване, с издател Г.Н.И., с ЕГН ********** и поемател Е.В.П., с ЕГН **********. Срок за предявяване на плащането е посочен до шест месеца от издаване на записа на заповед, т.е. до ***г. Върху записа на заповед не е отбелязвано да е предявяван на издателя /л.5/.
Истинността на представения запис на заповед не е оспорена от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 534, ал. 1 ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Според нормата на чл.534, ал.2 ТЗ искът за неоснователно обогатяване по ал.1 на същия член се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня на изгубване на исковете по записа на заповед, т.е. – датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по чл.531, ал.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, който също е тригодишен. Последният започва да тече от датата на падежа на задължението по записа на заповед.
Записът на заповед от 21.04.2015г. е издаден с падеж „на предявяване“ /чл.486 ал.1 т.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ/, като издателят е определил на основание чл.487 ал.1 изр.2 ТЗ вр. чл.537 ТЗ срок за предявяването му за плащане до 6 месеца от издаването. По делото няма твърдения и доказателства за извършване на предявяване, поради което следва да се приеме,че правото на поемателя за предявяване на прекия менителничен иск по чл.531 ал.1 ТЗ вр. чл.537 ТЗ е възникнало с изтичането на посочения от издателя срок - на 21.10.2015г., откогато е започнал да тече за поемателя тригодишният давностен срок, в който същият е могъл да упражни това си право. Този срок е изтекъл на 21.10.2018г., към която дата е настъпило прескрибиране на записа на заповед, тъй като поемателят е загубил всички права, произтичащи от характера му на ценна книга. От този момент е възникнало правото на ищцата да търси с иск за неоснователно обогатяване срещу платеца /издателя/ настъпилата в резултат на прескрибирането вреда за патримониума му в размер на сумата по ефекта. Това право е следвало да бъде погасено, в съответствие с чл.534 ал.2 ТЗ вр. чл.537 ТЗ, на 21.10.2021г.
С доклада по делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на ищцата е възложено да докаже издаването на редовен от формална страна запис на заповед от ответника на ***г., който се държи от ищцата, както и ищцата да е изгубила исковете по записа на заповед, поради давност.
Представения с исковата молба запис на заповед е редовен от външна страна и се държи от ищцата, а както бе посочено по-горе тя е изгубила исковете по записа на заповед на 22.10.2018г., поради което са налице всички основания за уважаване на исковата претенция.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищцата има правно на поискани и доказано сторени разноски. Съгласно представения списък на разноските и доказателства към него, ищцата е направила разноски в размер на 500 лева. Разноските в този размер следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Н.И., с ЕГН ********** и адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 2500
/две хиляди и петстотин/ лева, за която сума е издал запис на заповед на ***г., исковете по който ищцата е изгубила поради
давност и с която сума ответникът се е обогатил във вреда на ищцата, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от предявяване на иска –
21.04.2020г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г.Н.И., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.В.П., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: