МОТИВИ към присъда № 92 от 20.05.2019 г. по НОХД № 1224/2019
г., БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № ДП № 3292ЗМ-591/2016 г. по описа на 04 РУ при
ОД на МВР – Бургас, пор.№ 1996/2016 г. на БРП, като е повдигнала обвинение
срещу подсъдимата М.Г.Д., ЕГН **********,
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК,
за това че на 12.06.2015 г. в
парк „Р”, общ. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила
заблуждение у И.О.Г., ЕГН: **********, като формирала у нея неверни представи,
че срещу нея се води наказателно производство и тя е в състояние да уреди
прекратяването му, тъй като има сериозно влияние върху прокурори и съдии, от
които зависи това, като за тази „услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в
размер на 7500 лева за предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи
прекратяването на наказателното производство, без тези обстоятелства да
отговарят на обективната действителност, и с това на дата 15.06.2015 г.
причинила на И.О.Г., ЕГН: **********, имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет
хиляди лева/, които Г. изтеглила от своя банкова сметка *** Д. лично - престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК, на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК. След разясняване
на правата и последиците по чл. 372, ал.1 от НПК, подсъдимата М.Г.Д. заяви, че
желае предварително изслушване по чл.371 от НПК, като на основание чл.371, т.2
от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти,
като доброволно признава вината си. Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането на съкратено съдебно следствие.
След изслушване самопризнанията на подсъдимата и като констатира, че те се
подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията
на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Подсъдимата Д., редовно призована, се
яви в с.з. лично и с адв. Д от АК-Бургас, преупълномощен от адв. Б. от БАК,
който също отправи искане до съда и съгласно заявеното от неговата подзащитна
делото да протече по реда на глава XXVII НПК, на съкратеното съдебно следствие
по чл.371, т.2 от НПК.
Пострадалото лице И.О.Г., редовно
призовано, не се явява лично, като по
делото се явява повереникът на
пострадалато лице- адв. Д Р- БАК. Съдът по искане от страна на пострадалото
лице, чрез нейния повереник я е конституирала като частен обвинител по делото,
като по реда по който да протече производството адв. Р, е заявила, че е
съгласна делото да протече по една от диференцираните процедури.
В хода на съдебните
прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението, за което е
предадена на съд подсъдимата.Счита ,че фактическата обстановка по делото
безспорно е установена.Престъплението се подкрепя от целия доказателствен
материал и от самопризнанията на подсъдимата. Моли за налагане на следното
наказание, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, при
приложение на чл. 55 от НК, което смята за по-благоприятно за дееца. След което
същото на основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от три години. Моли
за произнасяне в този смисъл.
Повереникът на частния обвинител – адв. Радева заявява в пледоарията си
становище и от името на частния обвинител, че вземайки предвид факта, че наказателно
производство тече по специалния ред на съкратеното съдебно следствие, ще се концентрира върху индивидуализацията и
начина на определяне на наказанието, като посочва, че от събраните по време на
ДП доказателства счита, че се касае за подсъдима, която към момента на
извършване на деянието е била с множество криминалистични регистрации - има
едно осъждане по реда на НК, макар с наказуемост по реда на чл. 78а от НК,
тоест с наложено административно наказание. От друга страна, сочи, че механизмът
на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК и по-конкретно със създаване на неверни
представи у пострадалата, посредством използване и замесване на институции и
Прокуратура, в частност прокурори и съдии, за което е следвало да даде подкуп,
се отличавало с висока обществена опасност, както и на самия деец и сумата, дадена
от пострадалата за тази цел е доста висока на фона на социалноикономическата
ситуация към 2015 г. Намира, предвид изложеното че при определяне на
наказанието, съобразно правилата на общата част в пределите на предвиденото за
самото деяние, следва да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно към осреднения размер на разпоредбата на
чл. 209, ал. 1 от НК – около 3 години ЛОС със съответната редукция на чл. 58а
от НК и при приложение на чл. 54 от НК, което няма пречки да бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК в тези предели, тъй като към момента на деянието подсъдимата
е била осъждана само на административно наказание. Моли за присъда в този
смисъл.
Защитникът на подсъдимия адв.Диков, моли да се постанови присъда при
превес на смекчаващи вината обстоятелства, като моли съда да наложи най-ниското
наказание, което се оказва според защитата
съразмерно тежко, тъй като подсъдимата не е осъждана до момента на
извършване на деянието. В момента имала постоянна работа в чужбина, грижела се
за сина си, за което в хода на съдебното следствие ангажира писмени
доказателства- удостоверение за раждане на дете. Считам, че едно ниско
благоприятно наказание ще постигне целите на чл. 36 от НК. Моли за присъда в
посочения смисъл.
Подсъдимата
се присъединява към казаното от своя защитник и в дадената й последна дума
посочва, че моли за по-ниска присъда.
Съжалява за извършеното деяние и ще възстанови сумата в един следващ момент.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.Г.Д. е родена на *** ***, българка, българска
гражданка, със средно специално образование, омъжена, осъждана, работи в DHL в
Германия, на длъжност разносвач, ЕГН **********.
Подсъдимата Д., към инкриминираната дата на деянието – 15.06.2015 г.,
видно и от справката й за съдимост е имала наложено административно наказание –
глоба по реда на чл.78а НК, като по НАХД №3372/2008 г., с Присъда №77 от
19.01.2009 г. на БРС, влязла в сила от 04.02.2009 г. за престъпление по чл.197,
т.2, вр. чл. 194, ал.3 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК, съдът я е
освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание-
глоба в размер на 500 лева, като я е
оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.197, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК. Към инкриминираната дата за подсъдимото лице не са били налице
други осъждания.
На 12.06.2015 г., по обяд подсъдимата Д. се намирала в парк „Росенец“,
общ. Бургас, на плажа на местността „Отманли“. По същото време там на почивка
била и пострадалата И.Г., заедно със свои приятелки –св. Ц В и Г В. Там били и
дъщерите на Г. и на Ц В. Детето на последната било от брата на пострадалата Г. –
св.ГГр. Трите жени и двете деца се били настанили във вила „Чевермето“ за три
дни.
Още първата вечер в тази вила се
дошла подсъдимата Д., която се била настанила в друга вила в близост до
посочената. Двете със свидетелката ЦВ се познавали заради свидетеля Г Г. В
процеса на разговорите станало ясно, че подсъдимата Д.
се е настанила в съседна вила - „Б“, заедно с детето си. Тя се запознала с
останалите жени от компанията на Ц В и
започнала да ходи заедно с тях навсякъде.
Около обяд на дата- 12.06.2015г., докато всички били заедно на плаж, по
телефона на пострадалата И.Г. се обадил бившият й приятел свидетелят А С, с
когото скоро се били разделили. Той започнал да й държи сметка защо си е
изнесла нещата от дома му без той да е там и й заявил, че ще пусне жалба в
полицията. В действителност свидетелят Славилов никога не е пускал жалба срещу Г.,
като нямал и намерение да предприема такива действия. Същевременно пострадалата
Г. действително си била изнесла вещите от жилището, докато свидетелят Славилов отсъствал, поради което и последната силна се притеснила
от разговора.
Тогава подсъдимата Д. решила да се възползва от ситуацията и да се
облагодетелства. Поискала телефонния номер на приятеля на Г. и му се обадила,
като се отдалечила от останалите, за да не чуват какво говори с него по
телефона. Д. попитала свидетеля С какво точно си е взела пострадалата И.Г. от
апартамента му и го посъветвала да си иска от И.Г. равностойността на тези
вещи, като го уведомила, че И.Г. и брат й и сестра й скоро са продали
наследствен имот и са си разделили сумата от по 20 000 лева.
След разговора със свидетеля С, подсъдимата Д. заявила, на И.Г., че положението й е много сериозно, и че
срещу нея има заведено наказателно дело и до дни ще я осъдят. Г. много се
притеснила от това. Подсъдимата Д. я успокоила като й казала, че има познати
прокурори и съдии и ще ги помоли да оправят нещата и да не я осъдят. Подсъдимата
Д. започнала да звъни по телефона, като създавала впечатление, че разговаря с
полицаи, прокурори и съдии. След разговорите обяснила на пострадалата Г., че за
да се прекрати делото, Г. трябва да даде сумата от 7500 лева. Г., сестра й и
брат й действително наскоро били продали наследствен имот и си били разделили
по около 21 000 лева. Тя казала на подсъдимата Д., че може да даде само сумата от 5000 /пет
хиляди/ лева. Тогава подсъдимата Д. й предложила помощта си като се съгласила
да поиска от баща си останалите 2500 лева, за да се свърши работата, а Г. после
да й ги връща. Г. се съгласила. Това се случило в петък след обяд на
горепосочената дата.
Последвали два почивни дни и на 15.06.2015г., в първия работен ден, пострадалата
Г. отишла в клон на Уникредит Булбанк, в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, бл. ,
откъдето изтеглила сумата от 6000 лева. Веднага след това отишла в кафене „Е“,
където я чакала подсъдимата Д.. Там
пострадалата предала сумата от 5000 лева на подсъдимата - както се били
уговорили. Били само двете, тъй като подсъдимата
Д. минути преди това била предоставила
колата си на Ц В, която се върнала до
дома си, за да вземе оттам свидетеля-ГГв. Последният не бил запознат със
случая. Научил за тези действия по въвеждане в заблуждение и измама в хода на
разследването по досъдебното производство. Със случая обаче била изцяло
запозната Цветелина Великова, а отчасти и
нейната сестра Г.
След като взели от кафенето и подсъдимата, и пострадалата, всички
заедно – Ц В, Г Г, и подсъдимата Д., и
пострадалата Г., се качили в колата на подсъдимата Д. и тръгнали към Съдебната
палата в гр. Бургас. Там подсъдимата Д. слязла от колата и се отправила към
Съдебната палата. Забавила се около половин час, след което се върнала и
казала, че всичко е наред, като обяснила на пострадалата, че е дала 2500 лева
от себе си, а тя ще трябва да й ги върне когато може.
Известно време след това подсъдимата М.Д. започнала да си иска тези пари от
пострадалата, но тя вече имала съмнения и пуснала жалба в полицията. След като Г.
***, подсъдимата Д. насочила своите искания за същите пари и към свидетелката Ц
В.
В резултат на депозираната жалба в полицията от страна на пострадалата Г.,
било иницийрано ДП № 591/2016 година по описа на 04 РУ при ОДМВР-Бургас, вх.№
3356/2016 година по описа на РП-Бургас, Пор. №1996/2016г по описа на БРП, за престъпление по чл.209 НК, като в хода на
разследването били събрани множество гласни и писмени доказателства за
изясняване на фактическата обстановка по досъдебното производство и
релевантните факти по обвинението.
С нарочно постановление от 03.01.2019 г. в качеството на обвиняема по
ДП била привлечена М.Г.Д., ЕГН **********,
за това, че на 12.06.2015 г. в парк „Р”,
общ. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у И.О.Г.,
ЕГН: **********, като формирала у нея неверни представи, че срещу нея се води
наказателно производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй
като има сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като
за тази „услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, които Г. изтеглила от
своя банкова сметка *** Д. лично - престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.
Разпитана в качеството на обвиняема Д., в присъствието на упълномощен защитник-
адв. Б.Б. от БАК, е отказала да дава обяснения.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено
установена, като взе предвид изявлението на подсъдимата и като го съпостави със
събраните по делото доказателства, установи, че самопризнанията й се подкрепят
изцяло от събраните на досъдебното производство доказателства.
Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от гореизброените
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което
съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние,
както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
При така изложената фактология, прокурорът при БРП е счел, че с
деянието си подсъдимата- М.Г.Д., ЕГН **********,
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.209 , ал.1 от НК - като на 12.06.2015 г. в парк „Р”, общ. Бургас, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у И.О.Г., ЕГН: **********,
като формирала у нея неверни представи, че срещу нея се води наказателно
производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй като има
сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като за тази
„услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, които Г. изтеглила от
своя банкова сметка *** Д. лично.
Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят
от събраните при разследването доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност - свидетелските показания, показанията при очните ставки,
информацията от банката след разкриване на банкова тайна, приобщените документи
и справки.
В обстоятелствената част на обвинителния акт, прокурорът е посочил
също, че като е формирала в личен
разговор у пострадалата Г. неверни представи, че срещу нея се води наказателно
производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй като има
сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като за тази
„услуга“ Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, Д. е възбудила
заблуждение у Г. за горепосочените факти. Формираните от страна на Д. неверни
представи у пострадалата Г., прокурорът е посочил, че се намират в пряка връзка
с причинения спрямо нея вредоносен съставомерен резултат - имотна вреда,
настъпила на 15.06.2015г. вследствие на извършено теглене от сметката й и
плащане на ръка на сумата от 5000 лева.
От субективна страна,
подсъдимата М.Д., според прокурора е действала с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал.2, пр. I НК и със специфичната съставомерна цел - да набави
имотна облага за себе си.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен
начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимата М.Г.Д., ЕГН **********, е осъществила състава на престъплението по чл.209 ,
ал.1 от НК, за което й е било повдигнато обвинение.
Тук следва да се посочи, досежно естеството на това престъпление, че обект
на наказателно правна закрила на престъплението „измама” са обществените
отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо
или недвижимо имущество. В НК са очертани състави на различни видове измама,
като общото между тях е, че във всички случаи актът на имуществено разпореждане
се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно
основанието или условията за това разпореждане. В случая обвинението е било повдигнато
по основания състав на измамата, а именно чл.209, ал.1 НК, или така наречената-
класическа измама в теорията. Субект на престъплението може да бъде всяко
наказателно отговорно лице. От обективна страна, изпълнителното деяние по ал. 1
може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т. е.
създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването,
несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от
обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се
осъществява имущественото разпореждане. Ако не беше създадена тази невярна
представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. При измамата
винаги се мами, лъже друг човек тоест активно се въздейства върху психиката,
съзнанието на друго физическо лице. Освен това, за да има измама, е необходимо
адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение – да извърши нещо – в случая подсъдимата възбудила заблуждение у
пострадалата И.О.Г., като формирала у нея неверни представи, че срещу нея се
води наказателно производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му,
тъй като има сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това,
като за тази „услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева
за предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, които Г. изтеглила от
своя банкова сметка. ***ението, което подсъдимата е формирала у пострадалата и
на база това възбудено заблуждение, последната е изтеглила процесната сума и я
е предала на подсъдимата, като за пострадалата е настъпила имотната вреда от
5000 лева. Тази причинна връзка се изразява в това, че вследствие на
заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни
представи за гражданско правнорелевантните обстоятелства, от значение за
осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни
представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане, като в
процесната хипотеза Г. се е разпоредила с процесната сума въведена в заблуждение
от страна на подсъдимата, че сумата е за предоставяне на подкупи на лицата, от
които зависи прекратяването на наказателното производство /като такова не е
съществувало/, но подсъдимата е заблудила пострадалата, че срещу нея се води
наказателно производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй
като има сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като
за тази „услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. и е причинила горепосочената
вреда. Именно с тази нагласа пострадалата е извършила имущественото
разпореждане и се е стигнало до имотната вреда за нея, като ако не би била
въведена в заблуждение, то същата нямаше да извърши и акта на имуществено
разпореждане.
На следващо място, идва да се посочи, че престъплението е довършено с неоснователното
излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или на друго лице, с
чието имущество се разпорежда измаменият. Същото в конкретната хипотеза е
получено именно от дееца, на когото пострадалата е предала фактическа
процесната сума от 5 000 лева. Престъпният резултат на измамата се състои
в имотната вреда, като тя може да бъде причинена както на заблуденото лице,
така и на друго лице – заблуденото лице и ощетеното лице (пострадалият) може да
не съвпадат, като в случая, като в случая щетата е за заблуденото лице-
пострадалата Г.. Налице е и прекият причинно-следствен процес между невярната
представа у адресата и причинения с деянието резултат, когато измамливите
действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на
имуществената щета.
От обективна страна, подсъдимата е извършила следното изпълнително
деяние -на 12.06.2015 г. в парк „Росенец”, общ. Бургас, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила заблуждение у И.О.Г., ЕГН: **********, като
формирала у нея неверни представи, че срещу нея се води наказателно
производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй като има
сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като за тази
„услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, които Г. изтеглила от
своя банкова сметка *** Д. лично.
На следващо място, относно субективната страна на деянието- от субективна
страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 НК. Подсъдимата Д. е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните
последици и е искала настъпването им, следователно с действията си същата пряко е целяла да въведе в заблуждение
пострадалата досежно обстоятелствата, поради които същата се разпорежда със
сумата, предмет на обвинението, като целенасочено подсъдимата е формирала у
пострадалата неверните представи, че сумата е за предоставяне на подкупи на
съдии и прокурори, за прекратяване на наказателно производство, водено срещу
пострадалата, като такова въобще не е съществувало в правния мир. Подсъдимата е
предвиждала, че с тези свои действия ще предизвика имотна вреда в патримониума
на пострадалото лице с процесната сума, като е действала именно с тази користна
цел, типична за престъплението измама, което е користно такова, да
облагодетелства себе си с процесната сума за сметка на пострадалото лице. Тук
следва в допълнение да се посочи, че от субективна страна е характерно, че
деянието се извършва при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че
възбужда /в случая/ заблуждение, че използва незнанието, неопитността или
неосведомеността на пострадалия. Необходимо е в съзнанието му да са възникнали
представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се
разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. Деянието се
извършва при наличието на специфична користна цел – да набави за себе си или за
другиго имотна облага. Според Р. 704-05-ІІІ за наличието на специалната цел по
чл. 209, ал. 1 НК може да се съди и от поведението на дееца непосредствено
преди и след действията му по възбуждане и поддържане на заблуждение у
пострадалия. Предвидената в закона специална користна цел, в случая също е
налице, видно от изложеното по-горе.
От събраните по делото доказателства- писмени
и гласни такива, несъмнено се доказа, че подсъдимата е реализирала от
субективна и обективна страна, фактическия състав на престъплението измама по
смисъла на чл. 209, ал.1 от НК, като подсъдимата
М.Г.Д., ЕГН **********, на 12.06.2015 г. в парк „Росенец”, общ. Бургас, с цел
да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у И.О.Г., ЕГН: **********,
като формирала у нея неверни представи, че срещу нея се води наказателно
производство и тя е в състояние да уреди прекратяването му, тъй като има
сериозно влияние върху прокурори и съдии, от които зависи това, като за тази
„услуга” Г. следва да даде на Д. парична сума в размер на 7500 лева за
предоставяне на подкупи на лицата, от които зависи прекратяването на
наказателното производство, без тези обстоятелства да отговарят на обективната
действителност, и с това на дата 15.06.2015 г. причинила на И.О.Г., ЕГН: **********,
имотна вреда в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, които Г. изтеглила от
своя банкова сметка *** Д. лично - престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. В този
смисъл и показанията на свидетелите по делото, разпитани в хода на ДП, чиито
разпити са надлежно приобщени по делото в хода на съдебното следствие, предвид
начина на протичане на делото по реда на ССС, са еднопосочни, еднозначни и
смислово единно очертават горецитираната фактическа обстановка. Същата се
потвърждава и от събраните по делото писмени доказателства, в това число и
платежното нареждане, с което пострадалата е изтеглила от банката сумата от
6 000 лева, пет хиляди от които е предоставила на подсъдимата.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено
съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя
наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата
част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в
случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на
чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият
състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства относно подсъдмата, които да оправдаят приложението на чл.
55 НК, поради което размерът на наказанието „лишаване от свобода” е определен
съобразно чл. 58а НК.
При определяне вида и размера
на наказанието, което следва да наложи на подсъдимата, съдът се съобрази с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. За извършеното от подсъдимата престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
При индивидуализацията на наказанието
на М.Г.Д., ЕГН **********, съдът намери, че не са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, които да доведат до извод за приложение на чл. 55, ал.1
от НК И при индивидуализацията на наказанието приложи разпоредбата на чл. 54 от НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прие, че следва да се вземе
предвид, че не се касае за деец с висока степен на обществена опасност, осъждан
за тежки умишлени престъпления, като към момента на извършеното деяние-
12.06.2015 г., подсъдимата е била само с едно наложено наказание по реда на
чл.78а НК, административно наказание- глоба, като не следва както повереникът
на частния обвинител сочи, като допълнително отегчаващо обстоятелство за
подсъдимата да се отчита, че след датата на деянието по делото на 30.05.2017 г.
е била осъдена за престъпление по чл.343б, ал.3 НК- шофиране след употребата
наркотично вещество, за което и е било наложено условно наказание, за извършено
не тежко по смисъла на закона наказание.
На следващо място, като смекчаващо вината обстоятелство следва да се
посочи, че видно и от представеното по делото удостоверение за раждане на дете,
но подсъдимата има малолетно дете, за което се грижи, като индиция за поправянето
й е и фактът, че макар и да не се сочат изрични писмени доказателства за това,
защитата и подсъдимата посочват, че към момента, последната работи на постоянна
работа в Германия и полага грижи да въведе живота си в нормален житейски
порядък на едни семеен човек, в трудоспособна възраст. Тези обстоятелства дават
основание да се счете, че подсъдимата е поправила своето поведение и е
ориентирала същото към спазване на установения в страната правов ред. Тоест, че
е започнало постигане на целите на индивидуалната и генералната превенция по
чл. 36 НК, за което и спрямо подсъдимата и при наличието на законовите
предпоставки за това може да намери приложение, институтът на условното
осъждане. Относно конкретния размер на наказанието, което следва да се наложи
съдът съобрази, че наказание от законовия минимум от една година се явява
напълно адекватно на обществената опасност на деянието и на дееца, съотнесено
към конкретиката на казуса, което след намаляването му с една трета става
наказание от 8 осем месеца ЛОС, което на основание чл. 66 НК следва да се
отложи с три години изпитателен срок. Следва също така да се посочи, че
самостоятелно смекчаващо вината обстоятелства се явява и срокът на протичане на
разследването по ДП- от 2016 г. до внасяне на обвинителния акт в съда на 19.03.2019 г., което съгласно трайно
установената съдебна практика е самостоятелно основание за смекчаване на
наказателната отговорност. Макар и в
хода на досъдебното производство да са били извършвани съответни действия по
разследване, то е изминал един дълъг времеви период на фаза досъдебно
производство, до внасяне на делото в съд, което безспорно и съгласно трайно
установената съдебна и европейска практика, следва да се третира в полза на
подсъдимата, като наказанието й бъде намалено. Тук следва да се посочи, също и
че в съдебна фаза също за събрани допълнителни доказателства – горецитираното
удостоверение за раждане, което по преценка на съдебния състав е към
смекчаващите вината обстоятелства- семейния статус на лицето. Съдът прецени, от друга страна и размера на
нанесената вреда на пострадалата -5 000 лева, която към момента на
деянието надхвърля повече от неколкократно
установената за страната минимална работна заплата към - 01.01.2015 -
30.06.2015 в размер на 360.00 лева,
съгласно ПМС № 419/17.12.2014 г., което се явява утежняващото вината
обстоятелство, още повече, че подсъдимата е поискала от пострадалата дори и
по-голяма сума от 7 500 лева. Утежнявящо вината обстоятелство, което
допълнително препятства приложението на чл. 55 Нк спрямо подсъдимата се явява и
фактът, че същата по делото, за да въведе в заблуждение пострадалата е
използвала държавни органи и институции- съд и прокуратура, на които е
твърдяла, че е дала в лицето на магистрати, процесната сума. Всички тези обстоятелства мотивираха съдебния
състав да определи наказанието при прилагане на чл. 54, ал.1 НК, но да наложи
предвидения в закона минимум, а именно една година лишаване от свобода, което
по изложените по –горе вече аргументи да бъде намалена с 1/3 до размер от осем месеца и да
бъде отложено с три години изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 НК.
Съдът тук при индивидуализацията на наказанието, съобрази и
демонстрираното от страна на подсъдимата поведение по време на процеса пред
съда, като същата се яви редовно на проведеното съдебно заседание и не е
ставала пречка за отлагане на делото.
Именно с оглед всичко дотук изложено, съдът намира, че не само на
подсъдимата не се налага да й бъде налагано ефективно наказание, а условно
такова, за което са налице всички изискуеми от закона предпоставки, но и същото
следва да е при определена индивидуализация на размера на наказанието от
минимума от една година, след редукциято – 8 месеца, който според съдебния
състав се явява адекватен на обществената опасност на дееца /ниска/ и на
обществената опасност на деянието. Този размер съдът намира за относим към
целите на чл.36 НК, като счита, че така наложеното наказание се явява
достатъчно, за да доведе за превъзпитание на подсъдимата, да я възпре от
извършване на други престъпни посегателства и да й помогне да преосмисли
поведението си като един редови гражданин на страната, който спазва законите в
нея.
На следващо място направеното от подсъдимия самопризнание се отразява в
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма, поради което не може да бъде
взето предвид повторно като смекчаващо обстоятелство. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да се отчете, че се касае за престъпление, засегнало важни
обществени отношения и за престъпни деяния, които са широко разпространени в
обществото понастоящем, както и че засягат доброто име и престижа на една от
системите, призвана за спазване на установения в страната правов ред-
прокуратура и съд.
Съдът намира, че следва само в допълнение да посочи
във връзка с разпоредбата на чл.301,
ал.4 от НПК, че предвид факта, че съдът призна подсъдимата за виновна в
извършване на престъплението, за което й е било повдигнато обвинение /по арг.
На чл.301, ал.1, т.2 от НПК/, то не следва да преценява дали същото не
представлява административно нарушение, предвид факта, че същото е престъпление
и то тежко такова по смисъла на чл.93, т. НК
Предвид изложеното до момента, съдът
наложи наказание на подсъдимата размер на 8
/ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Отложи изпълнението на така наложеното наказание от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ., което съдът намира съответно на обществената опасност
и на деянието, и на дееца.
РАЗНОСКИ
Съдът осъди на основание чл.
189, ал. 3 от НПК подсъдимата М.Г.Д., ЕГН: **********, да заплати на частния
обвинител И.О.Г., ЕГН: **********, направените по делото съдебно-деловодни
разноски по адвокатско възнаграждение по адвокатско пълномощно и по договор за
правна защита и съдействие в размер на 700.00 /седемстотин/ лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.
.