Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 88  Година 17.02.2020    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На двадесет и втори януари      Година две хиляди и двадесета,

В публичното заседание в следния състав:

                                                      

                                                        Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

                                                    

Секретар БОРЯНА КОЗОВА

                             

като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 777 по описа за  2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Предявен е иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.250 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „МАСИВ ГРУП ПРОЕКТ“ ЕООД ЕИК ********* гр.София иска да бъде осъден ответника „ЕС ЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Пловдив да плати сумата от 27 920.88лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от невръщане на дадената за пазене на влог в **** в имота на ответника вещ – метални конструкции за балкони с общо тегло 8,120 тона, поцинковани.

Твърденията са, че подписва договор за изпълнение с немска фирма, по който му е възложено да изработи 7 броя метални балкони с парапети за обект „Многофамилна жилищна сграда с 9 апартамента“, находяща се в ****. Възлага на 03.04.2017г. изпълнението на подизпълнител – „Кран“ ООД с управител А.Х.Г., с който е уговорена цена от 19 200лв., от които авансово плаща 9 600лв. по ф. № 2958 от 21.04.2017г.  и след това 9 600лв. по ф. № 2960 от 22.04.2017г. Готовите метални елементи тежат 8.120 тона. Предоставени са за поцинковане в „Завод за горещо поцинковане“ ООД, за което ищецът заплаща 8 120лв. по ф. № 21328 от 09.01.2018г. Ищецът решава да остави за съхранение изработените и поцинковани конструкции в производствена база на „ВХВ“ ООД с. Крумово, до където конструкцията е транспортирана чрез превозвач „Си Транс“ ЕООД, но поради липса на свободно пространство Х.В.И., управител на „ВХВ“ ООД, пренасочва товарния автомобил към производствена база „Сигротех“ в ****. С ЕСК и управител на ответното дружество С.Г. е постигната устна договореност да се приемат металните конструкции и да останат за отговорно пазене в тази база. За превозът е съставен пътен лист и товарителница. Приемането на металните конструкции в адрес ****, е удостоверено от лицето И.Т. Т., чийто работодател е С.Г.. На 16.04.2018г. ищецът решава да вземе металните конструкции с цел товарене и транспортиране до ****, но се установява липсата им. До момента ответникът не ги е върнал. Твърди, че като влогоприемател не е положил грижата на добрия стопанин да ги опази.

За липсата е подаден сигнал и е образувана преписка на ОД на МВР Пловдив, Трето РУ с рег. № ЗМ/03-220/17.04.2018г., по която са снети обяснения и там С.Г. е признал, че металните конструкции са се намирали в имота и са били под постоянен надзор. След това е образувана прокурорска преписка № 3700/2018 на РП Пловдив.

Ищецът е констатирал, че имотът с адрес ****, описван от С.Г. като производствена база на „Сигротех“ ЕООД, от 2008г. е собственост на ответното дружество.

Исковата претенция формира като сбор на сумите, които е платил пи цитираните фактури за изработването на металните конструкции.

Уточнява, че има приемане на металните конструкции в имота на ответника от неговия служител И. Т., който подписва товарителницата и по този начин от името на ответника сключва договора за влог.

Ангажира доказателства, претендира разноски, прилага справка по чл.80 от ГПК.

Ответникът не признава иска. Не признава възникване на облигационна връзка между страните по повод металните конструкции. Не признава сключване на договор за влог за тях в качеството му на влогоприемател. Не признава, че И.Т. Т. е служител на дружеството. Твърди, че лицето не е нито работник, нито служител, и няма сключен с дружеството трудов договор. Възразява, че ищецът не навежда като твърдения датата, на която металната конструкция е оставена в имота и оттук дата, на която да има сключен реален договор за влог.

         Възразява, че ищецът не е станал собственик на вещите, защото те са изработени от „Кран“ ЕООД, взети са от базата му и са оставени в гр. ****. Следователно изработеното не е прието от ищеца и оттук върху него не е преминала собствеността, поради което, като не е собственик, няма право на обезщетение. Възразява, че до предаване на изработеното рискът от погиването й е за изработващия, т.е. за „Кран“ ЕООД, а не за ищеца.

         Не признава, че стойността на металните конструкции е 27 920.88лв. Извънсъдебно, по преписката, твърденият на ищеца са за стойност на договора за изработка от 26 000лв., от които са платени 14 000лв. Възразява, че представените към исковата молба фактури не са заплатени, поради което от тук – липсва вреда в заявения размер.

         Уточнява, че И. Т. никога не е бил негов работни или служител.

         Ангажира доказателства, претендира разноски, прилага справка по чл.80 от ГПК.

 

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид въведените доводи и възражения от страните, прие за установено следното:

На 03.04.2017г. ищецът сключва писмен договор с „КРАН” ЕООД Пловдив, по силата на който това дружество му изработва 7 броя метални балкони с парапет, предназначени за жилищна сграда с девет апартамента, находяща се в Република ****,  на стойност 33 600лв. с ДДС, от които са заплати 19 200лв. по издадени от изпълнителя фактури № 2950 от 22.04.2017г. за 9 600лв. и № 2958 от 21.04.2017г. за 9 600лв., съгласно представените два броя фискални бонове от тези дати – 21 и 22.04.2017г., и потвърждаващите ги справки от ТД на НАП Пловдив с приложени дневници за продажби на изпълнителя за тези периоди, в които фактурите са декларирани и отразени с платено за данъчния период ДДС. Металните конструкции са поцинкова според фактура № № ********** от 09.01.2018г. на „ЗГП“ ООД и платежно нареждане от 15.01.2018г. за заплащане на услуга за горещо поцинкова на 8.120 тона на стойност 8 720.88лв. От представената техническа спецификация на изделията, от фактурата за горещо поцинковане и от изслушаните показания на св. Б. и св.Т. става ясно, че това са масивни конструкции с тегло над 8 тона.

Според служебната справка за регистрирани трудови договори, св.К.Б. е работил в периода от 17.10.2017г. до 23.04.2018г. като шофьор на тежкотоварен автомобил в „Си Ти Транс” ЕООД Пловдив. По данни на приложените писмени документи – карта за пътувания, пътен лист и товарителница, както и от показанията му, се установява, че на 14.02.2018г. фирмата  - работодател е наета от ищеца за транспортиране на металната конструкция като курсът е извършен от свидетеля, който е натоварил поцинкованите метални изделия на управляван от него товарен автомобил Скания с рег. № РВ 1366 ГР от база в с. Калековец, след това ги е транспортирал до Крумово и от там в Пловдив в т.нар. база на „Сигротех” на ****. Базата е имало портал с портиер, където автомобилът е допуснат и разтоварен. За приемане на металните конструкции товарителницата към пътния лист с № 018356 е подписана от лицето И. Т.. Св. Б. е разпитван в това качество и е давал както писмени обяснения, така и показания по приложената прокурорска преписка № 37000/2018г. на РП Пловдив, ведно с ДП № 280/2018г. на Сектор ИП ОД на МВР Пловдив. Според изявленията му пред държавен орган по досъдебното производство, дадени на 14.08.2018г. и следователно в кратък период след събитията, поради което съдът приема да са по – точни, при ясен спомен, базата на „Сигротех” на **** е била охраняема, при пристигането му бариерата е вдигната, камионът е чакан. Влязъл е в задния двор, където трима работници на Сигротех са разтоварили конструкцията, при което с мотокара събарят една част и тръбите се деформират. Разтоварването приключва към 14.00 часа, при което е насочен за подпис на товарителницата в офиса, където мъж се подписва и си изписва името. Там му казват, че конструкцията ще остане на съхранение при тях, след което напуска базата.

Св. И. Т., по данни на справката от НАП, работи от 03.04.2017г. в „Сигротех Системс” ЕООД ЕИК *********,на длъжност технически ръководител. Също е давал обяснения и показания по досъдебното производство, които са по – пълни и точни спрямо сегашните му спомени, поради което съдът ги отчита, тъй като при изслушването сега свидетелят е неточен, противоречив, непълен. Посочва, че „Сигротех Системс” ЕООД и дружество Сигротех имат едно и също лице като собственик и управител – г-н С., като производствената база и адресът на двете дружества е в гр.Пловдив на ****. Работи като технически надзор, извършва и  монтажни дейности, в базата приемането и подписването на товарителници е негова работа и на колегата му  В. Т.. Потвърждава, че почеркът и подписът под товарителницата е негов, той е приел конструкциите, при което е отишъл на място да види къде са разтоварени, какво представляват. Знае, че конструкциите е трябвало да бъдат разтоварена в база на ВХВ, но поради липса на свободно място изпращачът Масив груп проект, ВХВ и тяхната фирма се разбрали за известно време да останат в тяхната база. След разтоварването шофьорът напуснал с камиона база, а конструкциите останали на мястото, където са били разтоварени. Последно ги видял там през месец март, когато идвали чужденци и ги оглеждали.

В материалите от досъдебното производство е приложено пълномощно от управителя на ищеца И.Ш. в полза на лицето К.Ш., което в качеството си на пълномощник на дружеството е подало сигнал до органите на МВР на 17.04.2018г. за това, че при посещение в базата на Сигротех за взимане на оставените за съхранение метални конструкции, същите не са открити и не са върнати. В депозираното Заявление вх. № ЗМ/03 – 220 от 17.04.2018г. от името на дружеството – ищец е посочено, че пълномощникът К.Ш. е имал устна уговорка с лицето С. С. Г., като собственик на фирма Сигротех, да остави в неговата база на **** за съхранение металните конструкции, които при посещение на 16.04.2018г. за взимане, не са открити там.

Представената от ищеца справка от АВ – Имотен регистър посочва, че недвижимият имот с административен адрес ****, представляващ УПИ V – 690, е закупен от ответното дружество на 11.12.2008г. и от този момент е негова собственост.

Съгласно справките в АВ – ТР, управител на ответника до 30.10.2008г.  е лицето С. С. Г., а от тази дата управлява и представлява дружеството заедно и поотделно със С.С.Г.. На 27.02.2013г. С. Г. е заличен като управител и от тази дата такъв остава само С.Г.

Лицето С. Г. е бил управител и собственик на „Сигротех” ЕООД до 13.11.2014г., след което такъв става Д.З. С.. Справката по физическо лице сочи, че С. С. Г. е бил управител на дружествата „Сигротех Системс“ ЕООД, „Сигротех“ ЕООД, „Сигротехинженеринг“ ЕООД, „Сигротех Инвест“ ЕООД, „Сигротех Системс“ ЕООД, „Ес Жи Инвест“ ЕООД, както и ЕСК на тези дружества, без последното – ответника.

Дадените писмени обяснения и показания по ДП № 280/2018г. на Сектор ИП ОД на МВР Пловдив от други лица, различни от изслушаните по делото свидетели, не могат да се ценят и обсъждат, след като не са депозирани пред настоящия съд показания от тях в качеството им на свидетели, тъй като в гражданския процес съществува принцип на устност и непосредственост при събиране на гласните показания, при което свидетелите носят наказателна отговорност.

 

При така установените факти от правна страна се налага извода, че претенцията на ищеца е недоказана и следва да се отхвърли.

Доказва се, че заплатена от ищеца цена и оттук стойността на загубата на изработените за ищцовото дружество метални конструкции за тераси с парапет с тегло над 8 тона е сумата на платените от него услуги по изработването им на „Кран“ ООД в размер на 19 200лв., както и горещо поцинковане за 8 720.88лв., общо 27 920.88лв.

 Съгласно чл.250 от ЗЗД, с договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено. Договорът за влог е реален и се счита за сключен с предаване на вещта. Това обаче не изключва необходимостта от постигане на съгласие за предмета и за сключването му между конкретен влогодател и влогоприемател, което означава, че този, който твърди да е сключил договор за влог, следва да докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства постигане на това съгласие. По делото става ясно, че от името на ищеца изявления за оставяне на процесната конструкция за съхранение – на влог, са правени както от пълномощника на дружеството К.Ш., така и от управител на дружество ВХВ, на които ищцовият законен представител не се е противопоставил, а ги потвърждава. Няма никакви данни и оттук не се доказва, че съгласие за приемане на вещите за съхранение е направено от законен представител, служител или друго лице, действащо от името и за сметка на ответното дружество, за да се счита той влогоприемател, от който да се иска плащане на обезщетение поради невръщане. В този смисъл е Решение от 15.03.2007 г. на ВКС по т. д. № 711-2006 г., I о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова, според което „Договорът за влог е реален договор и се счита за сключен, едва когато влаганата вещ се предаде на влогоприемателя въз основа на постигнатото между страните съгласие - влагоприемателят се задължава да пази вещта и да я върне на влогодателя на уговорения срок или след поискване, без или срещу заплащане на възнаграждение. В тежест на ищеца е да докаже както постигането на съгласие по договора за влог, така и реалното предаване на вещите за пазене на влогоприемателя“; Решение № 256 от 21.03.2005 г. на ВКС по гр. д. № 521-2004 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев – „За сключване на договор за влог е достатъчно да се постигне съгласие между договарящите за предаване на движима вещ от влогодателя на влогоприемателя, както и да се предаде вещта за съхранение, като писмената форма на договора не е задължителна и не въздигната от закона като условие за действителност.“.

Обстоятелството, че ответникът е собственик на недвижимия имот, не го прави поради това влогоприемател на всички вещи, находящи се в имота му, защото за сключване на договор за влог е нужно доказване на съгласие на влогприемателя да приеме за съхранение вещ, да я пази и да я върне при поискване, независимо, че влогът е реален договор и се счита сключен с предаване на веща. Оставянето на вещ в имота на дадено лице не прави собственика влогоприемател, съответно не е достатъчно, за да се приеме за доказано по делото възникване на правоотношение по влог.

 Данните са, че конструкцията е разтоварена от работници и приета за съхранение чрез подписване на товарителницата от името и за сметка дружество „Сигротех Системс“ ЕООД чрез действията на св. И. Т., който работи за това дружество и според показанията му в това си качество е подписал товарителницата за разтоварените конструкции. Ищецът, при негова тежест, не доказва, че св. И. Т. е приел вещите от името и за сметка на ответното дружество. Ето защо ответникът не се установи да е страна по договора за влог и оттук като такъв няма задължение да върне металните конструкции при поискване, нито носи имуществена отговорност пред ищеца на това договорно основание поради невръщането им чрез заплащане на вреда в размер на себестойността им.

При този изход на делото на ответника ще се присъдят доказани разноски, направени в обезпечителното производство по ч.т.д. № 702/2015г. в размер общо на 182.50лв., и по делото за платено възнаграждение за правна помощ от 1 367лв., общо 1 549.50лв.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МАСИВ ГРУП ПРОЕКТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Студенски, ул. „Висарион Белински“ № 6, със законен представител И.К.Ш., с процесуален представител адв. А.К.,  против „ЕС ЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, бул. „Васил Левски“ № 212А, със законен представител С. С.Г., с процесуален представител адвокат Л.М., иск за плащане на сумата от 27 920.88лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от невръщане на дадената за пазене на влог в **** в имота на ответника вещ – метални конструкции за балкони с общо тегло 8,120 тона, поцинковани.

ОСЪЖДА „МАСИВ ГРУП ПРОЕКТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район Студенски, ул. „Висарион Белински“ № 6, със законен представител И.К.Ш., с процесуален представител адв. А.К.,  да заплати на „ЕС ЖИ ИНВЕСТ“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, район Северен, бул. „Васил Левски“ № 212А, със законен представител С. С.Г., с процесуален представител адвокат Л.М., направените по делото разноски в размер на 1 549.50лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               Окръжен съдия: