Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.С., 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети ноември две хиляди деветнадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 11 662
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове - иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и иск с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ.
Ищецът – С.Б.Г. твърди, че на
14.04.2018г., около 14:00 часа, Д.Б.Г., управлявал мотоциклет „Сузуки-Мародер“
с рег. № *******. Движел се в крайна лява лента на бул. „Цветан Лазаров“,
посока от бул.“Асен Йорданов“ към бул. „Христофор Колумб“. В същото време
излизащият от сервиз за смяна на гуми л.а. „Ауди А4“, с рег. № *******,
управляван от Д.Д.Р.извършва маневра ляв завой, като отнема предимството на
мотоциклета и става причина за настъпване на ПТП. Твърди, че при настъпилото
ПТП е пострадал Д.Б.Г. – брат на ищеца, който получил телесни наранявания и
въпреки извършената операция, на 07.05.2018г починал. Ищецът описва, че с брат
му били много близки. Нямали свои семейства, били опора един на друг, общували
ежедневно. Настъпилата внезапна смърт на Д.Г. е приета изключително болезнено
от ищеца. Твърди, че лек автомобил „Ауди А4“, per. № ******* е застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответното дружество - ЗАД „А.“, АД. Посочва, че сезирал ответното дружество с
искане за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
като с писмо от 02.01.2020г. ответното дружество е отказало изплащане на
такова. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът
да му заплати:
- 100 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със
законната лихва от 14.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание по делото
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /лист 59/.
Ответникът З. „А.” АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва: наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил към датата на ПТП и постановяването на влязла в сила присъда по
отношение на процесното ПТП. Поддържа, че доколкото към датата на сключване на
застрахователния договор – 21.02.2018г. не е било постановено Тълкувателно
решение №1 от 21.06.2018г. на ВКС, поради което и ответникът не е включил като
застрахователен риск отговорност към по далечните роднини на пострадалите лица.
Твърди, че отношенията между ищеца и неговия брат не попадат в описаната в посоченото
тълкувателно решение хипотеза, тъй като са живеели в различни домакинства,
пострадалото лице е имало свое родно дете и липсват твърдения за едностранна и
безвъзмездна едностранна грижа от единия към другия /ищеца/, до степен, че
„единия да не може без другия”. Посочва,
че пострадалото лице е живеело на семейни начала с майката на детето си.
Оспорва се, че между братята е съществувала трайна и дълбока емоционална
връзка, която да е над обичайната за този вид родствени отношения. Посочва, че
съгласно §96, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на КЗ
максималния размер на това обезщетение е 5 000 лв. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като е управлявал
мотоциклета със скорост 77 км/ч при максимално разрешената за мястото на ПТП –
50 км/ч, поради което не е могъл да предприеме аварийно спиране и да спре преди
настъпване на удара. Оспорва началната дата на претендираната акцесорна
претенция, тъй като посочва, че ищецът е предявил претенция си към него на
20.06.2019г. На основание чл.6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение в Република България, възразява срещу начисляването на
лихва за забава за периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. Навежда възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск, като му се
присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
В направения от съда доклад на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:
- сключване на договор застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното
дружество относно лекия автомобил, описан в исковата молба, който договор е
валиден към датата на настъпило застрахователно събитие,
-
настъпване на процесното ПТП,
- влязла
в сила присъда № 95/2019г. постановена по н.о.х.д. №217/2019г. по описа на СГС,
НО, 13 състав относно процесното ПТП и
-
ищеца и починалото от процесното ПТП лице са братя.
По делото е изискано в оригинал
н.о.х.д. № 217/2019г. по описа на СГС, НО, 13-ти състав, като съдържащите се в
него документи са приети като доказателства по делото. По същото е постановена
Присъда № 95 от 11.04.2019г., от която се установява, че Д.Д.Р.е признат за
виновен, за това, че на 14.04.2018г., около 14,00 часа в гр.С.,*** в платното с
посока на движение от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Христофор Колумб“ при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел
„А4“ с рег.№ ******* при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ в
района на №4-8 нарушил правилата за движение, както следва:
чл.
6, т.1 ЗДвП - Участниците в движението: 1. Съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка;
чл.25,
ал.l ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да
е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от
реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие на дясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение;
чл.38,
ал.1 ЗДвП - Завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна
лента по посока на движението;
чл.38,
ал.3 ЗДвП - При недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да
започне и от друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно
превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му
страна пътни превозни средства;
чл.63,
ал.1, т.2 ППЗДвП - „Двойна непрекъсната линия“ - M2. На пътните превозни
средства е забранено да я застъпват и пресичат, като не съобразил положението,
посоката и скоростта на движение на мотоциклет марка „Сузуки“, модел „Мародер“
с рег.№ ******* с водач Д.Б.Г., който се движил в крайна лява лента на
бул.“Цветан Лазаров“ с посока от бул.“Асен Йорданов“ към бул.“Христофор Колумб“
със скорост от 77км/час, с което по непредпазливост причинил смърт на Д.Б.Г. -
починал на 07.05.2018г., като причината за смъртта му е тежка черепно- мозъчна
травма, със засягане на функцията на мозъка- престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
“В”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Присъдата е влязла в сила на
01.05.2019г.
От
представеното на страница 14 удостоверение изх. №0135 от 02.10.2020г. за съпруг/а
и родствени връзки, издадено от Столична община, район Изгрев, се установява,
че ищецът и пострадалото лице – Д.Б.Г. са братя, като пострадалото лице няма
сключен граждански брак.
По делото е представено писмо изх. №
100-12 от 02.01.2020г., от което се установява, че ответното дружество е
постановило отказ на искането на ищеца за изплащане на обезщетение направено
повторно с молба от 19.12.2019г. Първоначалното искане на ищеца е заявено пред
ответника с молба от 20.06.2019г. /л.36 – 37/, по която е поставен отказ от
последния на 06.07.2019г.
Ответникът
е представил нотариално заверена декларация, подписана от ищеца с рег. №4530 от
04.07.2019г. по описа на нотариус с рег. №539 на НК, в която това лице е
декларирало, че Елица Емилова Асенова с посоченото ЕГН и неговия брат са живели
на семейни начала и са оглеждали заедно своето непълнолетно дете – на което са
посочени трите имена и ЕГН /** годишно/.
На
л. 38 от делото е представено удостоверение за наследници изх. №1700 от
31.12.2018г. издадено от СО – район Изгрев, в което е посочено, че пострадалото
лице от процесното ПТП – Д.Б.Г. е имал едно дете – дъщеря родена на
31.04.2005г.
По искане на ищеца е разпитан
свидетелят П.И.З.. Свидетелят посочва, че отношенията между двамата братя били
близки, много добри. Виждали се често, почти всеки ден. Празници също посрещали
заедно. Д.понякога отсядал при майка си и баща си, където живее и брат му С.. Д.имал
приятелка, от която имат дете. Живели две години заедно, след което се
разделили. След случилото се С. бил много зле. Не отговарял на телефонните
обаждания. Свидетелят посочва, че С. живее с майка си. Чувствал брат си Д.като
негово семейство. Когато се налагало ищецът гледал племенничката си. Разчитал
на брат си, бил му е опора. След смъртта на брат си С. се променил, започнал до
пие, станал по-затворен.
При
така установените факти, настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно направения на основание
чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването
на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между
описаното ПТП и смъртта на брата на ищеца – Д.Г.;
4. на коя дата ищецът е предявил
претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
5. представяне от страна на ищеца
на всички изискани от ответника документи във връзка със заведената щета.
6. какви отношения са
съществували между ищеца и пострадалия преди настъпване на процесното ПТП.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи настъпването на сления факт – съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице – шофирал е мотоциклета с
превишена за пътния участък скорост и с това е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП.
По делото страните не спорят
относно настъпването на 14.04.2018г. на пътно-транспортното произшествие. По
делото е представена влязла в сила присъда относно процесното ПТП, от която се
установява, че вината за настъпване на произшествието е на водача на лекия
автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца.
С Тълкувателно
решение №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда
при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение се прие, че е за изгубило
сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което
приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и №
5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В цитираното
по горе тълкувателно решение на ВКС се посочва, че когато поради конкретни
житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на
единият от родствениците /в случая – на брат/ е причинила на другия /в случая
брат/ морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това
право възниква по изключение, като в тежест на претендиращия е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка, и търпи
значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лице, което не е наследник по закон на починалото лице, трябва да
бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между тях,
така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
В конкретния случай от събраните свидетелски
показания се установява, че помежду им /ищеца и неговия загинал брат/ са изградени
добри и хармонични отношения, емоционална връзка и привързаност. Съдът намира,
че от тях не се установява, връзка различаваща се извън обичайната и
традиционна за българското семейство връзка на обич и взаимна привързаност между братя. За
българската народопсихология връзката между брат/брат, съответно брат/сестра се
характеризира с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.
Това, обаче само по себе си не е достатъчно от гледна точка на справедливостта
да обоснове право на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да
са налице и конкретни житейски обстоятелства, въздействали върху тези отношения
и променили същите по начин, че те да се различават от обичайното за
българското семейство. Съдът приема, че доколкото починалото лице е създало
свое собствено семейство, имал е родно дете, двамата братя са живели в отделни
домакинства и съответно никой от тях не е разчитал на финансова издръжка или
помощ от другия, от тези факти може да бъде направен извод, че разглеждания
случай не попада в хипотезата на посоченото по-горе изключение в тълкувателното
решение. В тях не се установява нещо изключително и необичайно, надхвърлящо
традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод, че е
създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е довела
до търпени от него морални болки и страдания от смъртта на брат му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките -
родители, съпруг, деца. Напълно естествено и нормално е, че ищецът е изживял
негативни емоции от загубата на неговия брат, но скръбта от загубата на близък
човек е нормално и естествено състояние на празнота и липса. С оглед на изложеното
съдът приема, че в настоящото производство е недоказано, че съществувалите
отношения между ищеца и починалия му брат са извън обичайните за този вид
отношения, че единият се е грижил и отгледал другия или да са налице други
извънредни обстоятелства. Относно претърпените от ищеца вреди в резултат на
загубата на брат си, същите не надхвърлят по интензитет моралните болки и
страдания, които претърпява този родственик.
За това съдът прави извод, че освен
формалната родствена връзка, не са доказани
в настоящото производство останалите предпоставки за обезщетение на претърпени
неимуществени вреди, визирани в решение по т.д. № 1/2016г., поради което ищецът
не е материално легитимиран да получи обезщетение от настъпилата загуба на брат
му в процесното ПТП и съответно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Относно направените по делото разноски
С
оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца за присъждане в тежест на
ответника на направените от него разноски за настоящото производство, следва да
бъде оставено без уважение.
В
полза на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде
присъдена сума в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от С.Б.Г.,
ЕГН **********,*** – чрез адвокат С.Н. срещу З. „А.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата от 100 000 лв., представляваща претендирано обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 14.04.2018г., при което е причинена
смъртта на неговия брат – Д.Б.Г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.04.2018г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА С.Б.Г., ЕГН **********,***
– чрез адвокат С.Н. да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 100 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: