|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН |
|||||||||||
|
РЕШЕНИЕ № 61 |
|||||||||||
|
гр. Видин,
04.03.2020 г. |
|||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Административен
съд – Видин, |
Пети административен състав |
||||||||||
|
в закрито заседание на |
Двадесети февруари |
||||||||||
|
през две хиляди и двадесета година в състав: |
|||||||||||
|
Председател: |
Росица Славчева |
||||||||||
|
при секретаря |
Валерия Шутилова |
и в присъствието |
|||||||||
|
на прокурора |
|
като разгледа докладваното |
|||||||||
|
от съдия |
Росица Славчева |
|
|||||||||
|
Административно дело № |
245 |
по описа за |
2019 |
година |
|||||||
|
и за да се произнесе,
съобрази следното: |
|||||||||||
|
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с
чл. 4,
ал. 1 и чл. 9б от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Делото е образувано по
жалба на ЕТ „ЕЛИТ Ю-Ю.М.” представлявано от Ю.Н.М.,*** против Решение от 22.02.2019г.
/л.52 по делото, решението на л.16, е становище, погрешно записано като
решение/ на Началник отдел „МДТ” при община Видин по жалба срещу Акт за
установяване на задължение по декларация № **********-1/ 04.02.2019г.,
издаден от Главен специалист „Публичен изпълнител”,в отдел „МДТ” при Община
Видин /находящ се на л.50 по делото/, относно начислената такса битови
отпадъци – главница и лихва, в размера и за периода, визирани в акта. Актът,
в частта касаещ ДНИ не се обжалва. В жалбата се развиват
съображения, че решението, както и потвърденият с него акт са
незаконосъобразни и необосновани, относно определената за плащане такса
битови отпадъци за описания в акта недвижим имоти. Твърди се, че неправилно е
приложена нормативната база. Твръди, че не е извършвана услуга за събиране на
отпадъци. Иска се да бъде
постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение, съответно и
потвърденият с него акт, по отношение на начислената ТБО. Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Метни данъци и такси” при Община Видин, лично и чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата , като неоснователна и моли
съда да не я уважава. Твърди, че при издаването на обжалваният акт са спазени
всички изисквания на закона, както на процесуалния, така и на материалния,
както и че са взети предвид всички събрани доказателства. От данните по делото във
връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за
допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество
същата е неоснователна. От фактическа страна съдът
намира за установено следното: С Акт за установяване на
задължение /АУЗ/ № **********-1/ 04.02.2019г., издаден от Главен специалист
„Публичен изпълнител”,в отдел „МДТ” при Община Видин и на основание
чл.107,ал.3 от ДОПК, чл.4, ал.1 от ЗМДТ във вр. с Наредбата за определяне и
администриране на местните данъци, такси и цени на услуги и съгласно подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 3776/01.02.2019 год., за недвижим имот в
Община Видин на ЕТ „Елит Ю – Ю. Миев” са определени задължения за заплащане
на такса битови отпадъци за недвижими имоти с административен адрес:
гр.Видин, ул.„Цар Иван Асен II”, № 13 за
2014г. до 2018г. в размер на 2700,00 лева – главница и 665,86 лева
– лихва за просрочие. В АУЗД е посочено изрично,
че на основание чл.107,ал.4 от ДОПК актът може да се обжалва в 14 – дневен
срок пред Началника на отдел „МДТ” при община Видин. Жалбоподателите са се
възползвали от това свое право и са обжалвали издаденият АУЗД по
административен ред, в частта му относно определянето на такса битови
отпадъци в посочения в акта размер. Мотивите, посочени в жалбата са, че не се
дължи ТБО, тъй като няма контейнер в района и не е извършвано сметосъбиране. По
обжалвания АУЗ са установени задължения за данък върху недвижими имоти и
такса битови отпадъци за периода 2014 до 2018 година. По така подадената жалба
се е произнесъл по – горестоящият административен орган - Началник на отдел
„МДТ” при община Видин, който е постановил Решение рег. № АО 02-06-68/22.02.2018г.,
по жалба срещу Акт за установяване на задължение по декларация **********-1/
04.02.2019г., издаден от Главен специалист „Публичен изпълнител”,в отдел
„МДТ” при Община Видин, който е потвърдил АУЗ, в обжалваната част за ТБО. Не се спори, че имота, за
които става въпрос, находящ се в гр.Видин, ул.„Цар Иван Асен II”, е
собственост на жалбоподателя. Жалбоподателят, твърди, че няма излаз на имота
на тази улица. По делото е представено Решение на АС Видин, от мотивите му е
видно, че достъпа от към ул.“Цар Иван Асен II“ е ограничен, решението е
от 30.05.2012 год. По делото е представена данъчни декларации подадена от
жалбоподателя, с която е деклариран имота. Разпитани свидетелите П. Христов Александров, Мирослав Петров С., Йордан
Тодоров Йорданов, Надя Христова Николова. Св. Александров, работи в Община
Видин, като организатор звено „Чистота“ от април месец 2015г. Предишните три
години е работил в разделното звено „Отпадъци“, до 2012г. е работил в „Титан
АС“, фирмата обслужвала Община Видин по отношение на сметосъбиране и
сметоизвозване. Заявява, че знае къде е обекта на „Елит Ю – Ю.М.“, като сочи,
че контейнера е вътре в самият имот, и му е предоставен много отдавна. След този
имот има детска градина. Като това е обект на улица от града и на нея се
извършва сметосъбиране и сметоизвозване по график. Градът е разделен на шест
зони, всеки има определен район, тези шест зони се обработват от четири
автомобила по график, всеки ден. Напрактика се реализира изцяло всеки ден. Достъпа
до имота е от към ул.“Редута“ има голяма порта на неговия обект, кофата е тип
„бобър“ от 1100 литра, пластмасова, зелена на цвят, до голямата порта от
лявата страна. 2015година, когато е встъпил на тази длъжност, по повод жалба
в РИОСВ - Монтана, че покрай имота има изхвърлени строителни отпадъци са
дошли служители от РИОСВ на проверка, на която и той е присъствал лично.
Собственикът също присъствал, отишли на място, тогава се установило, че въпросната
кофа е вътре от лявата страна на портала. От тогава не са имали проблеми от
никакво естество, за да се налага да посещава мястото. В момента достъпа до
имота е по ул.“Редута“. Този имот се намира в целия имот на бившето ЗРИ, а
отвън граничи от едната страна с надлеза, сградата е точно на ъгъла. А от
другата страна на ъгъла е тази ул.“Редута“ и те влизат от там, от където се
ходи до надлеза на Махлата, както и за детската градина. През 2014г. не се
занимавал с тази дейност, занимавал се е с разделно събиране на отпадъци. От
2015г. до 2018г. е заемал длъжността, която заема и до момента. Когато са
разполагали кофите община Видин не е имала отдел „Чистота“, частна фирма е
обслужвала сметосъбирането, от общината е трябвало да се каже къде да се
поставят кофите. Не може да каже, не знае как е попаднал контейнера в двора
на Ю.М.. В имота е поставена кофа не 2015г., поставена е преди много години.
До звеното, което той ръководи не е достигало изрично искане от 2015г. насам
да се постави или вземе кофата. Кофите на повечето фирми са в дворовете,
примерно на фирма „Ел Би“ контейнерите са вътре. Камионът си има маршрут,
минава и вдига кофите, ако не може да влезе в имота, няма как да я вдигне, не
всеки път има осигурен достъп. Повечето от обектите имат портали – отварят се,
обслужват обекта и излизат. След като не се отваря обекта, няма как да го
обслужат. Сочи, че не ходя там всеки ден. Той не ходи във всеки един обект
всеки ден, още повече, че не е сигнализиран за проблеми. Свидетелят Мирослав Петров С.: Заяви, че знае къде е
разположен имота на края на града, на ул.“Ленин“ /сега има друго име/ , на
ляво след надлеза за околовръстното. Входът е срещу обредния дом на гробищния
парк, бившето ЗРИ двора. От 2014г. до сега е ходил често, защото с Ю. са
приятели и комшии. Твърди, че никога не е имало контейнер за смет там. Колата
не завивала от там, тя завивала от „Метал Транс“, в имота няма кофа. „Елит Ю-Ю. Мишов“ не е осъществявал търговска дейност във въпросния
имот от 10 години, нищо не се прави там. Той не генерирал отпадъци, тъй като
няма от какво.Сочи, че има достъп до имота откъм ул.Редута, но никой не
минава да събира контейнера. Ако изхвърляше боклук, щеше да го изхвърля в
контейнер, но понеже няма боклук и няма какво да изхвърля, значи няма
контейнер. Той е останал с впечатлението, че контейнер няма и предприятието
не работи. Св.Йорданов – Работи в „Айби – Ойлс“ ЕООД, като
шофьор. Това е фирмата, с която Община Видин има сключен договор за
сметосъбиране и сметоизвозване, в смисъл от тях се наемат машините, с които
се извършва въпросната дейност. Работи в тази фирма от 2010 г. Преди това е
работел във фирма „Титан“ АС, също като шофьор. До 2006 г. договора за
сметосъбиране и сметоизвозване е била с фирма „Титан“ АС./на свидетеля се
показва картата находяща се на л.110/ по делото и той сочи, че в имота влизат
под надлеза и веднага във ляво, като се тръгва за детската градина има
портал. Твърди, че по принцип кофите трябва да са отвън, но когато не я
изкарват отвън те не могат да направят нищо. Ходят сутрин по въпросния
маршрут, първо минават покрай детската градина и на връщане минават покрай
имота на жалбоподателя и ако въпросната кофа е отвън я изхвърлят, ако не
продължават. Случвало се е и да влизат в имота на жалбоподателя, когато
портала е отворен. Преди да направят надлеза не е обслужвал този район и
незнае как се е влизало. Св. Николова – съставила АУЗ, твърди че до
30.06.2010 г. всички фирми бяха задължени да представят декларация за
облагане на данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ по чл. 14 от ЗМДТ, с която се изготвяха данъчни оценки на всички имоти на фирми.
Считано от 01.01.2011 г. начина за определяне на данък недвижими имоти,
съгласно закона ставаше по по-високата стойност от отчетната стойност и
данъчната оценка. Фирма „Елит Ю – Ю.М.“ не е подала в срок декларация по чл. 14 ЗМДТ. Миналата година на 01.02 2019 г. лично Ю.М., който е собственик на
фирмата е подал декларация за този имот. Съответно имота е бил обложен с
данъци и такси, считано от 01.01.2014 г. по закон, заради давността. В същият
ден декларацията му е била нанесена и той е бил информиран лично за
стойността на задълженията от 01.01.2014 г. и на 04.02.2014 г. му е издаден
Акт за установяване на задължения, който обхваща периода 2014-2018 г., защото
данъците за 2019 г., към този момент не са били изискуеми. Декларации
подавани за намаляване на таксите няма. Няма представа дали реално е
извършено сметосъбиране и сметоизвозване. АУЗД № 0361-1/11.04.2016 г. е бил
деклариран по чл. 17 от ЗМДТ. Старият начин за деклариране преди 01.01.2011
г. е бил въз основа само на отчетната стойност на имота. Фирмата е декларирала
този имот с отчетна стойност по чл. 17 от ЗМДТ. Всичките фирми са задължавани
с данък недвижими имоти и такса битови отпадъци преди приемането на
изменението през 2011 г., декларирали отчетната стойност по чл. 17 и се е
определял данъка и таксата по един и същи начин за всички фирми само върху
отчетната стойност. Този имот е деклариран на 05.02.2013 г. Това е датата на
закриване на декларацията по чл. 17 от ЗМДТ. През 2013 г. всички фирми, които
са нямали подадена отчетна декларация за изготвяне на данъчна оценка по чл.
14 от закона са били закрити, техните декларации по чл. 17 от ЗМДТ. До 30.06
всеки собственик е бил длъжен да декларира отново по чл. 14 ЗМДТ имотите,
които притежава, с оглед определянето на данъка независимо от двете стойности
на имота, т.е. задължението е било за субекта. Таксата битови отпадъци е
определена по отчетна стойност и преди изменението от 2011 г. и към настоящия
момент, а данъка на недвижими имоти се определя по по - високата от отчетната
и данъчна стойност. Т.е. от както е деклариран имота на жалбоподателя такса
битови имоти не е променяна. Предвид
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи: Задълженията
за ТБО представляват публични общински вземания, изрично регламентирани в чл. 162,
ал. 2, т. 3 от ДОПК, вр. с чл. 6,
ал. 1 б. "а" от ЗМДТ. По аргумент от чл. 162,
ал. 2, т. 9 от ДОПК, като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за
забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси. С
разпоредбата на чл. 166,
ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва
по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред
относно вземанията за ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се
извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според
нормата на чл. 4,
ал. 3,
вр. с ал. 4 от
ЗМДТ, в
производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени
със заповед на кмета имат правата и задълженията на органи по приходите, а в
ал. 5 е предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл.
предвидените в чл. 107,
ал. 4 от ДОПК. Редът за
установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също
този по чл. 4, ал. 1-5, с оглед препращащата разпоредба на чл. 9б от
ЗМДТ. Нормата на чл. 64,
ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11 (данъчно
задължени лица са собствениците на облагаемите с ДНИ имоти). А както се
посочи, установяването на задълженията за местни такси следва да се извършва
по реда на ДОПК от служители на общинската администрация. В случая
установяването на задълженията за ТБО е по реда на чл. 107,
ал. 3,
във вр. с чл. 166,
ал. 1 от ДОПК и чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз основа на подадена от задълженото лице
декларация. Компетентността
на органа по приходите е установена в закон – чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4,
ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – Николова, главен
специалист „публичен изпълнител“, издало оспорения АУЗД, в съответствие с чл. 4,
ал. 4 и чл. 9б от
ЗМДТ,
надлежно е определено сред длъжностните лица от общинската администрация,
които са с правата и задълженията на органи по приходите, със Заповед №
РД-02-11-458/05.05.2016 г. на Кмета на Община Видин. Чл. 107,
ал. 4 от ДОПК от своя страна регламентира, че актът за установяване на задължения
по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на
НАП, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в
Община-Видин – началник отдел "Местни данъци и такси", който е и
горестоящият административен орган. От друга страна имота, за които с
оспорения АУЗД е установена дължимостта и размера на ТБО, се намира на
територията на Община Видин. Съдът
намира, че от посочените в акта фактически основания могат да се установят
юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него
субективно право. Сочи се в акта, че задълженията на лицето произтичат от
подадена декларация за притежаван от него недвижим имот по чл. 14 от
ЗМДТ,
като при извършена проверка е установено, че дължимите за този имот
задължения по вид, период, размер, лихви за просрочие и правно основание за
ТБО не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а
именно: чл. 107,
ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4,
ал. 1, ал. 4 и чл. 9б от
ЗМДТ. В
този смисъл, не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с
формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната
му. Съдът не
установява и съществено нарушение на административно производствените
правила, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и
обстоятелствата, от значение за случая и при спазване на процесуалните
правила. Съгласно чл. 107,
ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общинският служител) издава акт за
установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е
платено в срок и не е извършена ревизия. По отношение
съответствието на акта с материалноправните норми, съдът приема следното: С оспорения
АУЗ на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК е установено, че жалбоподателят, като собственик на следния недвижим
имоти: земя и сграда с идентификатор 10971.513.47 за периода 2014 г. – 2018
г. последният не е плащал ТБО, като са установени дължимостта и размера на
таксите, и са начислени съответните лихви за неизпълнение в срок на тези
задължения. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид,
период (по години), правно основание и размер, както и задълженията за лихви
за просрочие, като общият размер на вземането е 3365,86 лв. Спорът в
настоящия казус е правен и е концентриран по въпроса дължи ли се ТБО за
притежавания от жалбоподателя имот, при положение, че имота, представляващ търговски
и производствен обект не генерират изобщо битови отпадъци, както и че не се
извършва услуга сметосъбиране, тъй като няма достъп до имота и няма контейнер. От
съвместното разглеждане на разпоредбите на чл. 62, чл. 63 и чл. 64 от
ЗМДТ (в
действащите към 21.03.2018 г. редакции), става ясно, че таксата за битови
отпадъци включва заплащане поотделно на трите услуги, извършвани от общината:
събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на
битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места. Докато в чл. 66 от
ЗМДТ са
изброени дейностите, които се включват в предоставянето на всяка една от
посочените по-горе услуги. В редакцията на чл. 66 от
ЗМДТ
(действаща към 21.03.2018 г. - изм. и доп. от ДВ бр. 53 от 2012 г., в сила от
13.07.2012 г.), е посочено уточнение, че таксата се определя в годишен размер
за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена
план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1.)
осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи
и други; 2.) събиране, включително разделно на битовите отпадъци и
транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за
третирането им; 3.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане,
експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други
инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на
битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и чл. 64 от
ЗУО; 4.)
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Включването
в таксата за битови отпадъци на необходимите разходи за всяка една от
изброените по-горе дейности не формира крайния размер на таксата за всяка
една от услугите по чл. 62 от
ЗМДТ. В
подкрепа на това е и съдържанието на чл. 14 от Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин,
според който: "Таксата за
битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за
тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените
места и селищните образувания в общината".
Следователно,
размерът на ТБО включва три компонента, всеки от които съответства на дадения
вид услуга по чл. 62 от
ЗМДТ и
тези компоненти касаят вида услуга, а не поотделно дейностите, които влизат в
нея. По делото
няма данни и твърдения от едноличният търговец да е подавал през процесния
период декларация по чл. 16б, ал. 4 от Наредба за определяне и администриране
на местните такси и цени на услуги на територията на община Видин за
определяне размера на ТБО на база декларирани обстоятелства от данъчно
задълженото лице за количество и обем отпадъци на база стандартен съд.
Подадена е от него декларация по чл. 14 от
ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/01.02.2019 г.,
отнасяща се за недвижимия имот с партиден № 5504F57737, подробно описана в АУЗ,
построен през 1975 г., с данъчна оценка в размер на 25016, 10 лева и отчетна
стойност 5003.00 лева. Не са
подавани декларации по чл. 71 от
ЗМДТ за
освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Следва да се
отбележи, че независимо от това дали има или няма подадена декларация за
освобождаване по чл. 71,
т. 2 от ЗМДТ,
такса за останалите два компонента на ТБО (поддържане на депа и инсталации за
преработка на отпадъци, и поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината) се
дължи, щом тези услуги се предоставят от общината. Такса за услугите по т. 2 и т. 3 от
чл. 71 на ЗМДТ (изм.) не се събира единствено, ако се установи, че същите не се
предоставят от общината. Съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите,
парковете и другите територии от населените места, предназначени за
обществено ползване. Тъй като гореописаните услуги не са обвързани с
фактическото ползване на имота, за нейното начисляване е без значение дали
конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване,
след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за
посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е
разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в
определен район от него. Наличието на територии за обществено ползване
изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии,
поради което законодателят приема, че общото ползване предполага и обща
отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци по смисъла на чл. 7,
ал. 1 от ЗУО
(в този смисъл са и мотивите на решение № 10206 от 02.08.2017 г. по адм. д. №
7147/2016 г. на ВАС, VІІ отд., както и от решение № 15809 от 18.12.2018 г. по
адм. д. № 9373/2018 г. на ВАС). Нормата на чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ предоставя правомощието за определяне на териториите за обществено
ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в
обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване, на кмета на общината. Определянето на годишния размер на таксата е
предоставено в прерогативите на общинския съвет и кмета по чл. 66, респ. чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато услугата не се
предоставя, нормата на чл. 71,
т. 2 от ЗМДТ
изрично предвижда, че такса не се дължи. С оглед
определения обхват на действие на заповедта по чл. 63,
ал. 2 от ЗМДТ, в случая с представените заповеди на Кмета на Община Видин, с които
са определени границите на районите, в които през 2014-2018 г., Община Видин
организира поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
действието й се разпростира и върху процесния имот, попадащи в границите гр.Видин.
Горепосоченото се установява от приложените по делото заповеди. Установява
се, че достъп до имота е налице по ул.“Редута“, от разпита на всички
свидетели по делото, както и от свидетеля ангажиран от жалбоподателя. Доказа
се също така, че освен, че по улицата има контейнери, то и в самия имот на
жалбоподателя също има контейнер, който при осигурен достъп от негова страна
се обслужва редовно. Установява
се и че Община Видин е възложила поддържането на чистотата на териториите за
обществено ползване на гр.Видин за 2014 и 2015 година на фирма Титан АС, като
е сключила договор за услуга по сметосъбиране, сметопочистване,
сметоизвозване и поддържане на чистота на териториите за обществено ползване
в Община Видин, експлоатация на общинско депо и озеленяване и поддръжка на
зелени площи на територията на общината. От следващата година 2016 има
създадено звено „Чистота“, в община Видин, което отговаря за цитираната
дейност. По делото са представени документи, доказващи тези обстоятелства,
както и фактури от който е видно, че е налице плащане по цитирания договор. От фактите,
които се установяват от посочените доказателства, се установява, че през
процесните 5 години въпросната услуга е предоставяна в гр.Видин и в имота на
жалбоподателя. В подкрепа на това обстоятелство са и показанията на
разпитаните свидетели, поискани от дори и от жалбоподателя. Трима от свидетелите
сочат, че в имота на жалбоподателя има контейнер и той се почиства, когато е
отвън или има осигурен достъп, както вече бе споменато. От
представените от ответника доказателства се установява, че за процесния
период 2014 г. - 2018 г. Община Видин е организирала и осъществявала
поддържане на чистотата в гр.Видин (където попада имота на жалбоподателя),
както и е осъществявала обезвреждане на битовите отпадъци, и поддържане на
депо за битови отпадъци. Естеството на тези две услуги е такова, че не зависи
от това дали даден имот генерира или не отпадъци. Такса "обезвреждане на
битови отпадъци в депо" и такса за "поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване" са дължими винаги, като изключения
допуска само разпоредбата на чл. 71,
т. 2 и т. 3 от
ЗМДТ - и
то при строго определени условия. Не се събира такса за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване, само когато услугата не се
предоставя от общината (какъвто настоящият случай не е), като е без значение
обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За обезвреждане на
битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса
само когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му,
а от наличието на депо. Видно от данните по делото, обезвреждането на битови
отпадъци от територията на цялата община Видин се извършва в регионално депо
за битови отпадъци - Видин. Съгласно чл. 71,
т. 3 от ЗМДТ
таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи,
когато няма такива. В случая не е налице визираната хипотеза, тъй като от
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че на
територията на община Видин съществува депо за битови отпадъци, което е
функциониращо. В този смисъл е и безпротиворечивата практика на Върховния
административен съд при тълкуването и прилагането на чл. 71 от
ЗМДТ
(Решение № 6373 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 14316/2014 г., VІІ отд. на ВАС;
Решение № 4071 от 24.03.2014 г. по
адм. д. №
11954/2013 г., VІІ отд. на ВАС и др.). По отношение
на възражението, че партидния номер на имота е различен от предишния такъв,
то същото е неоснователно, по делото е представен нотариален акт, който е
описан в декларацията по чл.14 ЗМДТ, подадена лично от жалбоподателя. Затова и за
процесните 2014 г. - 2018 г. правилно длъжностните лица по приходите в община
Видин са определили на жалбоподателя дължима такса за битови отпадъци,
съгласно данъчната оценка на имота. Таксата се дължи, пропорционално, в промили, на база по-високата,
между отчетната стойност и данъчната оценка на имота и се състои от трите
компонента – събиране, депониране и поддръжка на обществени площи. В
този смисъл към
изчисляване на таксата пропорционално върху по-високата стойност от данъчната
оценка и отчетната стойност на нежилищния имот се пристъпва когато не може да
се установи количеството на битовите отпадъци. Според чл.16б, ал.2 от
Наредбата, за установяване на количеството на битовите отпадъци, задължените
лица следва да подадат декларация, т.е. от волята на оспорващото дружество е
зависело определянето на размера на ТБО по реда на чл.67, ал.1 от ЗМДТ, като
заяви количеството съдове за съхранение на отпадъци и периодичността на
извозването им. Видно от събраните доказателства, такава декларация не е подавана
за имота и за периода. Не е налице
и несъответствие с целта на закона. АУЗД е издаден с цел да бъдат установени
и събрани дължимите от жалбоподателя публични общински вземания за ТБО,
дължими във връзка с притежавания от него недвижим имот. Постигането на тази
цел – установяване и събиране на публични вземания от органите по приходите,
е изрично уредено в чл. 1 от
ДОПК, а
конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации
служебно от орган по приходите е уредено в чл. 107,
ал. 3 изр. трето, предл. последно от ДОПК, вр. чл. 4,
ал. 1 – 5 и чл. 9б от
ЗМДТ. В
случая крайната цел на оспорения индивидуален административен акт, както и на
правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин
върху обществените отношения, свързани с установяване и събиране на
публичните общински вземания за местни данъци и такси, а непосредствената цел
на същия е установяването на дължимите от едноличния търговец ТБО за периода
2014 г. - 2018 г. по отношение на притежавания от него недвижим имоти –
поставеният от законодателя резултат, който трябва да се постигне чрез
изпълнението на съдържащото се в този административен акт волеизявление. В обобщение
съдебната проверка за законосъобразност не установи основания за отмяна,
изменение или обявяване нищожност на оспорения АУЗД. От ответника по делото са поискани разноски за производството, вкл.
ю.к възнаграждение, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна. Размерът му се определя на 100.00
лв. съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на
основание чл.172,ал.2 АПК Съдът РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ
„ЕЛИТ Ю-Ю.М.” представлявано от Ю.Н.М.,*** против Решение от 22.02.2019г. на
Началник отдел „МДТ” при община Видин по жалба срещу Акт за установяване на
задължение по декларация № **********-1/ 04.02.2019г., издаден от Главен
специалист „Публичен изпълнител”,в отдел „МДТ” при Община Видин, относно
начислената такса битови отпадъци – главница и лихва, в размера и за периода,
визирани в акта, като неоснователна. ОСЪЖДА ЕТ „ЕЛИТ Ю-Ю.М.”
представлявано от Ю.Н.М. *** разноски по делото в размер на 100.00 лв. Решението на
основание чл. 160, ал. 6 от ДОПК не подлежи на обжалване. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: |
|||||||||||