РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на втори
юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като
разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 70 по описа на АдмСЛ за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.64,
ал.4 от ЗИНЗС.
Производството е
образувано въз основа на жалба с вх.№781/04.03.2021 г. подадена от М.М.К. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО от закрит
тип „Атлант” гр.*, 2 гр., против Заповед № Л-191/15.02.2021 г. издадена от
Началник на Затвора *, с която е
отказано преместване на жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип в
гр.В.Т., на основание чл.64 ал.2 и ал.3 и чл. 65, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
жалбата се посочва, че отказът за преместване е незаконосъобразен, тъй като са
налице основания за преместване – жалбоподателят е изтърпял 10 г. от наложеното
му наказание лишаване от свобода с общ срок 26 г. и 6 м., и страда от
заболяване, за което му е определена с ЕР на ТЕЛК 62 % неработоспособност.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият редовно призован, не се
явява. Представена е молба, с която моли делото да се гледа в негово отсъствие,
поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
Началник на Затвора *, редовно призован, не се представлява. Депозирано е
писмено становище по съществото на спора с искане да бъде оставена без уважение
жалбата.
Административен
съд - Ловеч, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора * от 02.05.2006 г.
Към
момента на предявяване на жалбата К. е изтърпявал наказанието си в ЗОЗТ
„Атлант“ гр.*, а към приключване на съдебното дирене по делото изтърпява
наказанието си в Затвора *. От 20.11.2015 г. изтърпява наказанието си при Общи
режим.
Жалбоподателят
е подал молба №М-227/18.01.2021 г. за преместване в затворническо общежитие от
открит тип към Затвора * – Полигона или Велико Търново. В молбата е посочил, че
са налице основанията по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС за преместване.
Въз
основа на подадената молба е изготвено Становище от ИСДВР в ЗО Атлант – *,
съгласно изискването на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. В становището се прави анализ
на изпълнението на наказанието, цялостното поведение на К. и наложените му
наказания, последното от които през м.10.2020 г. Мотивираното становище е за
нецелесъобразност на преместването на К. в затворническо общежитие от открит
тип.
Изготвено
е и становище от началник сектор ЗО Атлант – Т., в което също е посочено, че
превеждането на К. в ЗООТ е прибързано, поради липса на напредък в промяната на
поведението. Представена е и експертна оценка от инспектор - психолог.
Постановена
е заповед №Л-191/15.02.2021 г. на Началник на Затвора *, с която е отказано
преместване. Връчена е на К. на 19.02.2021 г.
Процесната
заповед е обжалвана в настоящото производство.
Съдът,
като извърши проверка на представените
доказателства, установи следните факти по делото:
Производството
пред административния орган е започнало по искане на лишения от свобода за
преместване. Към датата на подаване на молбата преместването от едно място за
лишаване от свобода от закрит тип в друго такова от открит тип е регламентирано
в чл. 64 от ЗИНЗС, като са посочени условията, при които това е допустимо.
Съгласно чл. 64 от ЗИНЗС заповедта
за преместване се издава от началника на затвора, след вземане на становището
на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4.
По
делото са представени доказателства, че преди издаване на заповедта, становища
се представени от ИСДВР, началник сектор ЗО Атлант – Т. и инспектор – психолог
при ЗО Атлант гр.Т..
Заповедта
е издадена от лице с материална компетентност и при спазване на процесуалните
правила /лист 17 и лист 11-16 от делото/.
Производството
е по чл.64 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна
молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
Т.е.
първото условие е лишения от свобода да има добро поведение. Второто условие е
да е изтърпял най –малко една четвърт от наказанието си, но не по-малко от 6
месеца.
Разпоредбата
предоставя на началника на затвора оперативна самостоятелност да прецени, при
наличие на предпоставките, дали е целесъобразно преместването на лишения от
свобода в общежитие от открит тип.
Към
момента на подаване на молбата за преместване 18.01.2021 г. по отношение на
жалбоподателя е налице второто условие – изтърпял е над една четвърт от
наказанието и повече от шест месеца. Не е било налице първото условие – добро
поведение.
Съгласно
чл. 107, ал. 1от ЗИНЗС изпълнението на наложено на лишен от свобода
дисциплинарно наказание може да бъде отложено условно за срок до три месеца,
ако лишеният от свобода не е бил наказван дисциплинарно през последните 6
месеца по чл. 101, т. 7 и 8 и изпитателният срок по предходното наказание е
изтекъл. И ако в определения изпитателен срок не извърши друго наказание, той
се смята за ненаказван /чл. 107, ал.2, изр. последно от ЗИНЗС/.
Съгласно
чл. 109, ал.1 от ЗИНЗС лишеният от свобода се смята за ненаказван, ако в
продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание не е
извършил друго дисциплинарно нарушение.
Видно
от данните по делото, на 26.10.2020 г. на К. е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, което е
отложено за срок от 3 месеца. Срокът изтича на 26.01.2021 г.
Към
момента на подаване на молбата 18.01.2021 г. изпитателният срок не е изтекъл и К.
не се е смятал за ненаказван. Т.е. не е било налице първото условие „добро
поведение“.
На
следващо място, видно от представените по делото доказателства,
административният орган е стигнал до извод, че с оглед анализа на цялостното
поведение на К., преместването му в общежитие от открит тип е нецелесъобразно.
При
предоставена от закона оперативна самостоятелност на административния орган,
съдът не разполага с правомощие да извърши проверка на преценката на органа за
целесъобразност. Преместването в ЗООТ е само една законова възможност, но не и
задължение за пенитенциарните власти, която се преценява конкретно за всяко
осъдено лице.
Законът
дава право на административния орган да извърши преценка по целесъобразност на
исканото преместване, което не задължава административния орган, при наличие на
посочените предпоставки, да премества лишените от свобода. Законът изисква
наличие на конкретни формални предпоставки във връзка с поведението и със срока
на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези
предпоставки административният орган да прецени доколко, с оглед поведението на
лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване
е целесъобразно.
Преценката
относно целесъобразността на преместването, с оглед поведението на осъдения и
риска от рецидив, е предоставена изцяло в правомощията на административния
орган и се извършва в условията на оперативна самостоятелност.
Съгласно
чл. 169 от АПК, при оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове.
В
случая административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение и становищата
на длъжностните лица по чл. 64, ал. 2 ЗИНЗС. На първо място се преценява наличието на предпоставките за това -
изтърпян срок от наказанието, и след това по целесъобразност - с оглед
поведението на лишения от свобода, оценката на риска, на установените
обстоятелства и анализа на същите, която преценка не подлежи на съдебен контрол.
Административният
орган е отчел, че, макар да е налице първата предпоставка, тъй като жалбоподателят
е изтърпял необходимия срок от наказанието си, не е налице втората предпоставка
– наличието на добро поведение. В тази връзка е отчетено, че изготвените за
престоя му оценки на риска отчитат непосредствена опасност и риск от вреди над
средния диапазон - 50 т., 47, т., 40 т.,
което не кореспондира с по-свободните режимни условия на открития тип
заведения. Отчетени са индикации за риск от вреди и към настоящия момент и
нестабилност в поведенческата му линия, изразяваща се в редуването на наказания
и награди.
Процесната заповед е издадена от материално
компетентен орган, в писмена форма, мотивирана е и при спазване на
процесуалните правила. Не налице незаконосъобразност на заповедта на тези
основания.
Съдът
приема, че административният орган е извършил преценка на всички относими факти
и обстоятелства, свързани с преместването на жалбоподателя, в резултат на които
обосновано е приел, че не са налице условията за преместването му в ЗООТ, като
правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка. В рамките
на дискреционната власт на административния орган е да прецени дали, въпреки че
са изпълнени условията по чл. 64, ал. 1
от ЗИНЗС, лицето следва да бъде преместено в ЗООТ и тази негова преценка следва
да бъде зачетена. След като органът разполага с оперативна самостоятелност по
отношение преместването на лишения от свобода /“могат да бъдат премествани“/, същият е действал в пределите на тази
оперативна самостоятелност и е мотивирал преценката си като е постановил
законосъобразен акт.
В
рамките на дискреционната власт на органа е да реши, с оглед конкретните
фактически обстоятелства за всеки индивидуален случай, дали да бъде преместен
лишеният от свобода.
При
това положение, като анализира събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира постановения отказ за законосъобразен.
Предвид изложеното
съдът намира, че постановеният отказ съответства на материалния закон и целта
на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под
стража. Същият
е законосъобразен и следва жалбата като неоснователна да бъде отхвърлена.
На
основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен
съд – град Ловеч, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№781/04.03.2021 г. подадена от М.М.К. ЕГН**********, лишен от свобода ЗО от закрит
тип „Атлант” гр.Т., 2 гр., против Заповед № Л-191/15.02.2021 г. издадена от
Началник на Затвора *, с която е
отказано преместване на жалбоподателя в затворническо общежитие от открит тип в
гр.Велико Търново, на основание чл.64 ал.2 и ал.3 и чл. 65, ал. 3 от ЗИНЗС.
Решението
да се съобщи на страните.
На
основание чл. 64, ал. 4, изр.2 от ЗИНЗС решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
Административен
съдия: