Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
21.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 6793 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени от С.И.К. и М.М.К. срещу З. „Б.и.“ АД искове за заплащане на суми в
размер на по 120 000 лева, частични искове за обезщетения за неимуществени
вреди от настъпила при ПТП на 07.01.2018 г. смърт на Р.Т.К., ведно със законните
лихви от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищците твърдят, че на 07.01.2018 г. на път между гр.
Враца и гр. Оряхово Ц.С.Ц. управлявал т.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № *******блъснал
пресичащия на пешеходна пътека Р.Т.К., в резултат на което настъпила смъртта
му.
Майката на Р.К.– С.К. и неговата съпруга М.К.
претърпели неимуществени вреди. Отношенията им били основани на обич, взаимно
уважение и доверие. С. прекарала мозъчен инфаркт през 2013 г. Преди смъртта си Р.полагал
грижи за майка си, а в момента разчитала на други хора и това допълнително
утежнявало положението й.
В продължение на 40 години Р.и М. живели като съпрузи
и отношенията им били изпълнени с мир, любов и разбирателство. Със смъртта на Р.М.
изгубила необходимата й финансова и емоционална подкрепа и останала сама.
За управлявания от виновния водач Ц.Ц. автомобил имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Вследствие
смъртта на Р.К.ищците претърпели болки и страдания, които продължавали и към
момента.
На 29.10.2018 г. сезирали З. „Б.и.“ АС с претенции за
определяне и заплащане на застрахователни обезщетения, но в срока по чл. 496 от КЗ не получили плащане. Молят съда да осъди ответника да им заплати по 120 000
лева обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законните лихви от 07.01.2018
г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
твърденията за противоправно поведение от страна на Ц.Ц..
Счита, че изключителна вина за настъпване на инцидента имал Р.К.. Евентуално
възразява за принос на пострадалия, който се навлязъл внезапно на пътното
платно, без да се съобрази с приближаващото превозно средство. Счита, че прекараният
от С.К. инфаркт е засегнал функциите на мозъка й и съответно възможността да
изпитва болки и страдания.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищците са предявили
претенциите си пред ответното дружество на 29.01.2018 г.
Предявените
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на сключен договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Ауди“, модел „80“ с ДК № *******и З. „Б.и.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Ауди 80“ и ответника към 07.01.2018
г. е обстоятелство, което е признато за безспорно между страните с определение
от 07.12.2018 г.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
С влязла в
сила на 14.09.2019 г. присъда по НОХД № 35/2019 г. по описа на ОС – гр. Враца Ц.С.Ц.
е признат за виновен в това, че 07.01.2018 г. около 16.35 часа в гр. Враца, на
път ІІ-15 км+14.666 (гр. Оряхово – гр. Враца), в м. „Череша“ на Врачанска вилна
зона, при управление на собствения си л.а. „Ауди“, модел „80“ с рег. № *******със
скорост 51.7 км/ч е допуснал нарушение на 119, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване
към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре, с което е причинил ПТП, като с предната дясна част на
автомобила е блъснал движещите се по пешеходна пътека тип „зебра“ пешеходци Б.В.Н.,
живущ *** и Р.Т.К., живущ *** и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно на Б.В.Н. и Р.Т.К. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
2 и последно, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно
нормата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за граждански
съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. В този смисъл съдът приема за осъществени всички елементи от фактическия
състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на делинквента е отговорността
на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който дължи да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
С.И.К. е майка на Р.Т.К., а М.М.К. – негова съпруга, видно от удостоверение за родствени
връзки изх. № 62/11.01.2018 г. на община Враца и удостоверение за наследници
изх. № 592/10.01.2018 г. на община Враца. Ищците са сред най-близките
родственици – възходяща и съпруга на пострадалия при ПТП на 07.01.2018 г. Р.Т.К..
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото гласни
доказателства се установи, че отношенията на пострадалия Р.с майка му С.К. са
били изключително близки. В негово лице тя е имала незаменил помощник и
грижовен син. След смъртта му С.К. се е оказала сама в опустелия дом и тъй като
е изпитвала неимоверни трудности да се справя с ежедневната мъка, която
изпитвала, отишла да живее при внучката си и нейния съпруг – свидетелят М. В..
Както С., така и М. редовно посещавали
гроба на Р.и трудно преживявали загубата на своя син и съпруг. Стресът от внезапната загуба на близкия родственик е неизмерима
и трудно може да бъде преодоляна. Към момента ищците търпят страдания, които ще
продължат и занапред.
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 100 000 лева е справедлив размер на обезщетението претърпени неимуществени
вреди за всеки от ищците. В тези размер ще бъдат репарирани в относително пълен
обем претърпените и продължаващи страдания на 58-годишния Р.К..
Недоказано и съответно неоснователно е
възражението на ответника, че С.К. не е била в състояние да изпитва болка от
смъртта на сина си, предвид прекарания от нея инсулт. Свидетелят М. В.
свидетелства, че ищцата няма увреда нито в говора, нито в двигателните
способности. Същата е в пълно съзнание и полага усилия да продължи живота си,
въпреки мъката от загубата на сина си.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ или изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява
се, че в молба от 22.01.2018 г. ищците са приложили констативен протокол за ПТП
и са посочили банкови сметки, по които да им бъдат заплатени обезщетенията. С
други писмени доказателства от значение за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение ищците не са разполагали и следователно
застрахователят е дължал произнасяне. След като са били представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 29.01.2018 г., на 19.02.2018 е
изтекъл 15-дневният срок за произнасяне. Не се установи ответникът да е
изпълнил изцяло или частично задължението си да заплати на наследниците на Р.К.обезщетения
за търпените от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, поради което върху
главниците от 100 000 лева следва да се начисли лихва от 20.02.2018 г.
Тъй като ищците са били освободени от държавни
такси и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да
заплати по сметка на СГС държавна такса в общ размер от 8 000 лева и 41.67 лева
депозит за свидетел.
На ищците е оказана безплатна правна помощ,
като в първоинстанционното производство те са били представлявани от адвокат.
Определено върху стойността на материалния интерес, дължимите съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. адвокатски възнаграждения, съразмерно на
уважената част от исковете, възлиза на обща стойност 7 860 лева.
Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лева и 50 лева депозит за свидетел.
Възражението на представителя на ищеца за
прекомерност на възнаграждението е неоснователно. Същото е под минимума по чл.
7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
на ответника се дължат разноски в размер на бил представляван от юрисконсулт,
поради което му се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете,
или по 154.16 лева от всеки от ищците.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.И.К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на нейния син Р.Т.К. при ПТП на 07.01.2018
г., ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля иска за горницата до пълния размер от 120 000 лева, предявен като
частичен от сумата от 200 000 лева и за законна лихва за периода
07.01.2018 г. – 19.02.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, З.
„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.М.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 100 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Р.Т.К. при ПТП
на 07.01.2018 г., ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния размер от 120 000 лева,
предявен като частичен от сумата от 200 000 лева и за законна лихва за
периода 07.01.2018 г. – 19.02.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З.
„Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по
сметка на СГС сумата от 8 000 лева, представляваща държавна такса по делото и
41.67 лева депозит за свидетел.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.И.К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата от 154.16 лева разноски за
производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.М.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 154.16 лева
разноски за производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв. вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, З. „Б.и.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адв. Е.Б., с адрес *** сумата от 7 860 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: