Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Илияна
Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 2424 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Предмет на обжалване
е решение № 20218620 от 07.10.2020 г., постановено по гр. д. № 46400 по описа за
2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от А.С.М. срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 57,38
лева до
пълния предявен размер от 208,02 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение за щети по застраховано при ищеца по договор за
застраховка „Каско“ имущество, във връзка с които при ответника е била
образувана застрахователна преписка № 0020-090-0929/2018 г.
Жалбоподателят
А.С.М. излага оплаквания за необоснованост и неправилност
на решението в обжалваната част с оглед неправилно приложение на материалния
закон от страна на първоинстанционния съд. Подчертава, че в конкретния случай
по делото са били установени всички предпоставки за основателността на
предявения иск, в това число и размерът на вредите, изчислени по средни пазарни
цени към датата на настъпване на събитието. Намира за неправилни изводите на
решаващия състав на първоинстанционния съд обаче, че в случая застрахователното
обезщетение е следвало да бъде изчислено по експертна оценка на застрахователя.
В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и съдебна
практика на ВКС, постановена по аналогични случаи. Поддържа, че клаузите от
общите и специалните условия по договора за застраховка „Каско“ противоречат на
разпоредбата на КЗ, с оглед което неправилно първоинстанционният съд е приложил
тях, а не императивната норма на закона. Заявеното с жалбата искане е решението
в обжалваната част да бъде отменено, а искът – уважен за остатъка до пълния
предявен размер, ведно с произтичащите от това последици във връзка с
разноските за производството.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД оспорва жалбата, като с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК заявява
становище, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и следва да бъде
потвърдено. Подчертава, че извън императивните разпоредби на закона страните са
свободни да определят съдържанието на застрахователния договор, в това число и
начините на изчисляване на застрахователното обезщетение. В конкретния случай с
договора за застраховка „Каско“ страните са постигнали съгласие при частична
увреда на застрахованото имущество след втората претенция застрахователното
обезщетение да се изплаща по метода експертна оценка. Процесната претенция е
била четвърта подред по този застрахователен договор, като застрахователят
доброволно е платил сумата от 95,50 лева, а съгласно заключението на
съдебно-автотехническата експертиза тази стойност е следвало да е в размер на
152,88 лева. Моли с решението си въззивният съд да потвърди решението в
обжалваната част и да присъди в полза на въззиваемия юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от
въззивника част. По правилността на обжалвания съдебен акт въззивният съд приема
следното:
По делото не е
спорно, че между страните е възникнало договорно правоотношение по силата на
договор за застраховка „Каско“ за МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ******съгласно
застрахователна полица № 020090201700851, сключен на 15.06.2017 г. с период на
покритие 16.06.2017 г. – 15.06.2018 г. за обща застрахователна сума от 10 000
лева при клауза „Пълно каско“. Не е спорно още, че
застрахователният договор е сключен при общи условия, приети по делото, както и
че полицата е сключена при специални условия, а именно, че застрахователят
изплаща до 10 % от застрахователната сума по полицата за всяка щета, независимо
от броя на щетите без документ, общо до 30 % от застрахователната сума за срока
на договора. Уговорено е първите две щети да се ликвидират по условията на
издадената полица – официален сервиз, доверен сервиз и/или експертна оценка, а
всяка следваща щета да се ликвидира по метода експертна оценка /без право на
сервиз/. Между страните не е формиран спор, че е заплатена застрахователната
премия, с оглед което и договорът е породил действие.
Установено е от
събраните в хода на производството доказателства, че в срока на действие на
застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие, в резултат от което по процесния лек автомобил са настъпили щети, за
отстраняването на които задна дясна врата е следвало да бъде пребоядисана.
Не е спорно на
следващо място, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие при
ответника е била образувана застрахователна преписка, ликвидирана с определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение по метода експертна оценка в размер
на 95,50 лева.
От заключението на
изслушвана и приета, неоспорена от страните, съдебно - автотехническа
експертиза (САТЕ) се установява, че наличните по процесния автомобил увреждания
могат да се получат при натиск с не голяма сила на вратата при контакт с твърд
предмет със специфична форма и височина между 73 см. и 85 см.
Според
заключението стойността, необходима за възстановяване на автомобила по средни
пазарни цени цени, е в размер на 239,62 лева с ДДС. Стойността на вредите,
изчислена по метода експертна оценка, е в размер на 152,88 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, същата е частично основателна, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл. 343,
ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора за имуществено застраховане
застрахователят се задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск
и при настъпване на предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на
застрахования застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото
имущество вреди. Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 и започва
да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно
предпоставките, които следва да са налице кумулативно, за да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ,
са: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2. настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, което се явява покрит от застраховката риск - в
конкретния случай, че процесният лек автомобил е увреден при настъпилото
застрахователно събитие; 3. изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване. В тежест на ищеца е да докаже
пълно и главно тези предпоставки, както и размера на вредата към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Ответникът следва да докаже правонамаляващото
си възражение, че в конкретния случай дължимото застрахователно обезщетение е
следвало да бъде определено и изплатено по метода на експертната оценка, а не
по средни пазарни цени съгласно правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ.
Следователно
спорният между страните въпрос, който следва да бъде разрешен с решението на
въззивния съд, е дали страните със застрахователния договор по имуществена
застраховка „Каско“ могат да дерогират приложението на чл. 386, ал. 2 КЗ в
хипотези извън подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност по см. на чл. 387 КЗ. В настоящия случай застрахователят не се
позовава, че е налице хипотеза на подзастраховане или на уговорена между
страните застрахователна стойност, различна от действителната, респ.
възстановителната такава.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При частично повреждане действителната вреда е равна на разходите, необходими
за ремонта на вещта.
Както се посочи и
по-горе, съгласно заключението на САТЕ щетите по автомобила, за които ищецът претендира
застрахователно обезщетение, са настъпили в причинна връзка с процесното
събитие, като средната пазарна цена на същите
е в размер на 239,62 лева.
Възражението на ответника, че обезщетението в случая е следвало да се изплати по метода експертна
оценка на застрахователя, е неоснователно. Действително, със застрахователния договор страните са уговорили такъв метод на обезщетяване за всяка следваща след
втората заявена по договора претенция, но клаузите на специалните условия се явяват в противоречие с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, с оглед което и не могат да бъдат приложени от съда. В този смисъл е и константната съдебна
практика – вж. напр. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010
г., II т. о., ТК, постановено по приложението на аналогичната разпоредба на чл.
203 КЗ (отм.), съгласно което при
настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква
задължение, съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 КЗ. Разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл. 203, ал. 2 КЗ/, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други. Определянето на застрахователно
обезщетение по експертна оценка обаче не би репарирало вредите за
застрахованото лице, с оглед обстоятелството, че по делото е установено, че
размерът на вредите, изчислени по средни пазарни цени, е по-висок.
С оглед
изложеното, решението в обжалваната част е отчасти неправилно. Съгласно
заключението на САТЕ размерът на вредите, изчислен по средни пазарни цени, е в
размер на 239,62 лева. Преди предявяването на иска застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 95,50 лева. Следователно претенцията е основателна за
сумата от 144,12 лева. С решението на първоинстанционния съд искът е уважен за
сумата от 57,38 лева и е отхвърлен до пълния размер от 208,02 лева. Ето защо решението
в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 57,38 лева до размера от 144,12 лева /за сумата от 86,74
лева/ е неправилно и следва да бъде отменено. В останалата част, с която искът
е отхвърлен за сумата над 144,12 лева до пълния предявен размер от 208,02 лева,
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от
спора съдебният акт следва да се отмени в частта, с която в полза на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК са присъдени разноски в
размер над сумата
30,72 лева за исковото производство и сумата над 15,36 за заповедното
производство. В
полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на още 135,52 лева за заповедното производство, и сумата от още
212,18 лева – за исковото производство.
Право на разноски за
въззивната инстанция имат и двете страни. Като взе предвид материалният интерес
по жалбата в размер на 150,64 лева /доколкото решението, с което искът е уважен
за сумата от 57,38 лева, е влязло в сила/, както и частта от въззивната жалба,
която е основателна /за сумата от 86,74 лева/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на въззивника следва да се присъди сумата от 187,14 лева – разноски по
съразмерност според уважената част от жалбата, а в полза на въззиваемия и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК следва да се присъди сумата от 42,42
лева – юрисконсултско възнаграждение според отхърлената част от жалбата.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20218620 от
07.10.2020 г., постановено по гр. д. №
46400 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А.С.М., ЕГН **********, срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над уважения размер от 57,38 лева до
размера от 144,12 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение
за щети по застраховано при ищеца по договор за застраховка „Каско“ имущество,
във връзка с които при ответника е била образувана застрахователна преписка №
0020-090-0929/2018 г., както
и в частта за разноските, с която А.С.М.
е осъден да заплати на „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД сумата над 30,72 лева за исковото производство по гр.д. №
46400/2019 г. по описа на СРС, както и за сумата над 15,36 за производството по
ч.гр.д. №26108/2019 г. по описа на СРС, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от А.С.М., ЕГН **********, срещу
„ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******, иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, че „ЗАД ОЗК
Застраховане“ АД дължи на А.С.М. сумата над 57,38 лева до размера от 144,12
лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /13.05.2019 г./ до окончателното плащане, представляваща
остатък от застрахователно обезщетение за щети по застраховано при ищеца по
договор за застраховка „Каско“ имущество /МПС „Фолксваген Туран“, рег. № ******/,
във връзка с които при ответника е била образувана застрахователна преписка №
0020-090-0929/2018 г., и за което вземане е издадена заповед за изпълнение от
20.05.2019 г. по ч.гр.д. № 26108/2019 г. по описа на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20218620 от
07.10.2020 г., постановено по гр. д. №
46400 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 81 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от А.С.М., ЕГН **********,
срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 144,12 лева до пълния предявен размер от
208,02 лева, представляваща остатък от застрахователно обезщетение за щети по
застраховано при ищеца по договор за застраховка „Каско“ имущество, във връзка
с които при ответника е била образувана застрахователна преписка №
0020-090-0929/2018 г., както и в частта за разноските, с която в полза на ищеца
са присъдени сумите от 186,19 лева за исковото производство, сумата от 89,65
лева за заповедното производство, а в полза на ответника са присъдени разноски
в размер на сумата до 30,72 лева за исковото производство и сумата до 15,36 за
заповедното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А.С.М., ЕГН **********, сумата от още 135,52 лева за
производството по ч.гр.д. № 26108/2019 г. по описа на СРС, сумата от още
212,18 лева – за производството по гр.д. № 46400/2019 г. по описа на СРС,
както и сумата от 187,14 лева - разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, да заплати на основание чл.
78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, сумата от 42,42
лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Първоинстанционното
решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от
13.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, е влязло в сила.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.