РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. гр. Лом, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Д.а
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20231620100189 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “В и К” ООД гр.Монтана поддържа в исковата си молба, че с
ответника са се намирали в облигационни правоотношения, които се
регулират от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и.
канализационните услуги, Наредба №4/2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и.
канализационните системи и Общите условия на “ВиК” ООД гр. Монтана за
предоставяне на ВиК услуги. Съгласно тези условия твърди, че е дружеството
е изпълнило задължението си за доставка на услугите до жилището на
ответника, но последният от своя страна не е изпълнил задължението си да я
заплати по издадените данъчни фактури. Поради липса на плащане е подал на
основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение, въз
основа на което съдът е постановил и издал такава заповед. Връчена е на
длъжника , който я е оспорил, с мотива, че за същата сума по същото вземане
има висящо дело в съда, поради което и ВиК е подал в законоустановения
срок настоящият иск.
Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 2293.58 лева главница по
издадените фактури, сумата от 300.68 лева лихва за забава, законната лихва
върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 23.11.2022г. до окончателното изплащане на
сумата, както и разноските по заповедното и исковото производство.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК редовно призован, който
представя писмен отговор на ИМ и взема становище по предявения иск.
1
Счита го за неоснователен, мотивирайки се за това, че има висящо дело пред
съд за същия спор.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във
връзка със становищата на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК,
приема следното:
Между страните е безспорно и от приложеното ч.гр.д.№ 2160/2022г. на
Районен съд Лом се установява, че ищецът “В и К” ООД гр.Монтана на
22.11.2022г. е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК с длъжник - ответника по настоящето дело. В издадената на
23.11.2022г. заповед за изпълнение е разпоредено длъжникът да заплати на
дружеството сумата от 2293.26 лева главница по издадените фактури, сумата
от 300.68 лева лихва за забава, законната лихва върху главницата, считано от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
23.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по
делото в размер на 25 лева. Съобщение с приложената заповед за изпълнение
и указания е връчена на длъжника лично, и той е възразил, поради което е
подадена от заявителя настоящата искова молба.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание
чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, т.е. иск за установяване на вземането на
заявителя. В производството по чл. 422 ГПК ищецът следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че за адрес
с. Аспарухово, ул. Васил Коларов № 50 е открита партида във „В и К” ООД
Монтана с № 0309039 на името на ответника.
От приложената извадка от партидна книга, в която се отразяват
изразходените кубици при инкасиране на абоната е видно, че отчитането на
измервателния уред е извършвано всеки месец, като след всеки реален отчет
има подпис, за претендирания период. Няма доказателства ответника да е
възразявал срещу отразеното при инкасирането.
От представените писмени доказателства се установява, че задължение
на ответника е на обща стойност 2594.26 лева за периода от м. 18.11.2019г. до
20.12.2021г. Липсват доказателства, че има плащане от страна на ответника за
консумираната вода от него . Няма и доказателства, кореспондиращи на
правилото на чл.40, ал.2 Наредба № 4, т.е. длъжникът да е възразил срещу
отразеното изразходвано количество вода, от инкасатора. Ангажираните от
ответника писмени доказателства са неотносими към настоящият спор.
По същество:
Дружеството – ищец следва да докаже пълно и главно - наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответника за доставка на питейна
вода; неизправността/ ако има такава /; коректното определяне на
2
количествата вода, предвид наличие на предпоставки за служебно
начисляване по тарифа на потребените ВиК услуги за процесния период;
както и цената на доставените услуги. По иска за обезщетение за забава,
следва да установи наличието на главния дълг, настъпването на уговорения
ден за изпълнение на паричното задължение, както и размера на мораторната
лихва. В негова тежест е да установи и настъпването на обстоятелства, довели
до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност
по отношение на вземанията.
В тежест на ответника е да установи плащане на процесните
задължения.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира
исковете за основателни по следните съображения:
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на
чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. Лом. Съгласно чл.11,
ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един
централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между
субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители
на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е
залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази
разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици,
носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия,
препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ –
наематели.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да
е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на
тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - Монтана.
Предвид доказателствата по делото и основание чл. 153, вр. чл. 146, ал.
1, т.3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че: за процесния период той, ответника е обитавал имота и е
3
потребявал предоставените от ВиК услуги; че имотът му, чийто ползвател е
ответникът бил водоснабден.
Ето защо, с оглед събраните доказателства се установява, че ответника
е ползвал имота в процесния период, заедно със семейството си, съдът
намира, че същият има качеството „потребител”, поради което възниква
задължение за заплащане на потребената вода, която услуга е ползвал в
имота.
Ищецът твърди, че ежемесечното е отчитана количество изразходвана
вода ОУ и Наредба № 4. Това се установява и от представените карнети.
Съгласно разпоредбата на чл.32 на Наредба №4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода,
отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват
чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите
условия на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.Монтана също
изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в
присъствието на потребителя или негов представител. По делото са
представени копия от карнети, от които е видно, че са вписвани
показания на уреда за количеството питейна вода, като в карнетите
фигурират подписи за потребителя.
В действащите ОУ на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да
поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за
което да уведомят оператора, който впоследствие да ги поддържа и
контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/. Няма законово задължение
дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент. След като
желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най –
необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна вода,
потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да
бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени.
Следва да се има предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4,
потребителят поставя индивидуален водомер, като доставката, монтажът,
проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери също
са негово задължение.
От събраните доказателства по категоричен начин се установява, че
ответникът не е изпълнил това си задължение, въпреки че за целия процесен
период, заедно със семейството си е ползвал предоставените му от ищцовото
дружество услуги.
Въз основа на описаните доказателства, анализирани поотделно, в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по
основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът е потребител на
ВиК услуги е ползвал имота за процесния период, както и предоставената
вода. Същият не е изпълнил договорното си задължение да плати потребеното
4
количество вода, тъй като е имало реална консумация на вода.
Искът е доказан по основание.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да
заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им,
при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на В и К оператора.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, и основание
за плащането им е налице.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат от ответната страна, тъй като с бездействието си е станал причина за
предявяване на иска. Следва да се присъдят и разноски за заповедното
производство /т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. Ц. Й. ЕГН
**********, че вземането на “В и К” ООД-Монтана ЕИК *********, с адрес
на управление гр. Монтана, ул. Ал.Стамболийски №11, представляван от
управителя В. Д. И., произтичащо от неизплатена от длъжника консумирана
питейна вода, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.
дело № 2160 по описа на съда за 2022 година чл. 410 от ГПК,
СЪЩЕСТВУВА, като длъжникът Й. Ц. Й. следва да ЗАПЛАТИ на заявителя
“В и К” ООД ЕИК *********, сумата от 2293,58 лева /две хиляди двеста
деветдесет и три лева и петдесет и осем ст./ - главница и сумата от 300,68
лева /триста лева и шестдесет и осем ст./ - лихва за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Ц. Й. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “В и К” ООД -
Монтана с ЕИК ********* сумата от 51,89 лв. /петдесет и един лева и
осемдесет и девет ст./ - разноски по заповедното производство, както и
сумата от 89,85 лв. /осемдесет и девет лева и осемдесет и пет ст./ - разноски
по исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5