РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Ямбол, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20222330100970 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. С. от с. Т., обл. Я.,
чрез пълномощник – адв. Г. Г. от АК- гр. Я. против И. З. В. от гр. С.. С исковата молба се
твърди, че на *** г. към 10:15 ч. е възникнало ПТП между автомобила управляван от
ответника и автомобила на ищеца. Сочи се, че съгласно изготвеният протокол за ПТП
управляваният от ответника автомобил не е спазил разпоредбата на ЗДвП движейки се по
път ***, км. ***, като не е спазил необходимата минимална дистанция за спиране от
движещият се пред него автомобил и се удря в него, като вследствие на удара са били
причинени материални щети на автомобила на ищеца. Твърди, че същите са от характер
неизползваем и невъзможен за ремонтиране /тотална щета/. Сочи се, че към момента
ищцовият автомобил бил управляван от *** на ищеца, който е имал нотариално заверено
пълномощно за управление на автомобила. Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП ответникът е имал сключен договор със застраховател ***. Твърди се, че след като е
заведена претенция за изплащане на обезщетение при застрахователя е бил получен превод
за изплатена по банкова сметка на ищеца от страна на ответника сума в размер на 3559.61
лв. По същество се поддържа, че в настоящият случай на ищеца застрахователят е изплатил
обезщетение в размер несъответстващ на действителните вреди, поради което и на това
основание ищецът обосновава правния си интерес да насочи претенцията си срещу
причинителя на вредата да му изплати обезщетение според действително претърпените
вреди, а именно разликата, която е 2400 лв.
На тия основания се претендира, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 2 400 лв., представляваща разликата между
1
изплатеното обезщетение и дължимото такова според действително претърпени вреди
вследствие на ПТП настъпило на *** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на настъпване на увреждането до окончателното й изплащане. Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от особения представител на
ответника.
В съдебно заседание и в хода на делото по същество процесуалният представител на
ищеца адв. Г. Г. от АК Я. поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание особения представител на ответника назначен от съда адв.К. К. от
АК Я. в хода на делото по същество поддържа, че искът следва да се уважи до размера на
заключението на вещото лице.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ *** от *** год. и протокол за ПТП с бланков № *** от *** год. на *** год., в 10.15 часа,
на път *** км.***, е настъпило ПТП между ПМС „***“ с рег. № ***, собственост и
управляван от ответника И. З. В. и МПС „***“ с рег.№ ***, собственост на ищеца М. С. С.,
управляван от свидетеля С. М. С.. При ПТП са причинени щети по двете МПС, като е
посочено, че вина за настъпване на ПТП има ответника В., който се движи на такова
разстояние зад автомобила на св.С. С., което не му позволява да избегне удар с
него.Установява се още, че за управлявания от ответника автомобил е имала сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност“ с полица № ***, със срок на валидност
от 08.10.2020 год. до 07.10.2021 год.
За извършеното ПТП срещу ответника И. В. е било издадено наказателно
постановление с № *** от 22.10.2021 год. с което му наложено административно наказание –
глоба, за извършено от него нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП.
Видно от представеното по делото писмено становище изх.№ *** год. на „***“ гр.Я.,
след извършен обстоен преглед на МПС „***“ с рег.№ *** се установява, че уврежданията
на автомобила в резултат на ПТП са невъзстановими. Има изкривяване на преден и заден
мост, както и усукване на шасито. Автомобилът не може да Бъде отремонтиран така, че да
отговаря на техническите изисквания за безопасност на пътя.
Видно от представеното удостоверение рег.№ *** год. издадено от ОДМВР Я., сектор
„***“, ППС „***“ с рег.№ *** е с прекратена регистрация: „Прекратяване на регистрация-
тотална щета“ на 06.12.2021 год.
Ищеца признава с исковата молба, а и представя справка за движение по сметка, че е
получил от застрахователя на виновния водач сумата от 3559,61 лева, представляваща
обезщетение за заплащане по щета.
2
По делото по искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в
качеството на свидетели, лицата: С. М. С. . *** на ищеца и Н. Р. С. – *** на ищеца.
Видно от показанията на св.С., автомобилът бил закупен в края на месец януари 2008
год. чисто нов за 6 000 евро, с лизинга 18 600 лева. Преди ПТП колата била на 64 000 км.На
30.08.2021 год. минали на преглед и всичко било точно. На *** тръгнали от гр.Б. за с.Т. и ги
ударили на „***“ към с.О.. Те била предна кола, ударила ги задната кола, а те ударили
предната пред тях кола. Колата се смачкала отпред и отзад. Автомобилът не можел да се
движи на собствен ход. Неговата кола е закарали на сервиз на „***“ в Я.. При огледа на
автомобила казали, че шасито е изкривено от удара и не могат да поемат отговорност.
Казали ако искат заминава за скраб и отишъл за скраб. От КАТ свалили номерата.
Видно от показанията на св.С., *** и закупил колата 2008 година, с първоначална
вноска 6 000 евро. Колата била купена от М. чисто нова. Автомобилът бил на 6-62 000
км.След ПТП-то автомобилът го закарали на сервиз „***“, стояла доста време, те искали да
им я възстановят, но им казали, че че не могат да гарантират нормалното и възстановяване,
защото имало усукване на шасито. Бракували автомобила.
Съдът отчитайки близките родствени връзки на свидетелите с ищеца по делото
кредитира техните показания, тъй като същите кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства.
По делото е допусната, изслушана съдебна автотехническа експертиза, неоспорена от
страните по делото, видно от заключението на вещото лице по която: средната пазарна цена
на автомобила определена по метода на разходите е 4 521,40 лева, пазарната цена на
автомобила по метода на пазарните аналози – 6 867,00 лева, като средната пазарна стойност
на автомобила е 5 700 лева, образувана от сбора от цената определена по метода на
разходите и от цената на пазарните аналози, разделен на две. В обобщение, заключението на
вещото лице, е че: в съответствие с посочения пробег на автомобила и техническото
състояние, в което се е намирал преди ПТП, средната пазарна стойност на лек автомобил
*** с рег.№ ***, произведен през 2008 год. е 5 700 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Депозираната претенция е с правно основание чл.45 ЗЗД. Същата е допустима като
предявена от и срещу процесуално легитимирана страна, при липсата на отрицателни
процесуални предпоставки за нейното разглеждане.
От събраните доказателства по делото се установява фактическия състав на деликта.
Механизма на ПТП се установява от събраните писмени и гласни доказателства. Съгласно
чл.23, ал.1 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В резултат поведение на
ответника И. З. В., който е нарушил това правило за движение по пътищата, са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца-собственик на процесното ППС,
3
довело до тотална щета за притежавания от него лек автомобил и последвалото му бракуване
и сваляне от отчет. Пряката причинна връзка между поведението на ответника и
увреждането на процесния автомобил е установена чрез ангажираните по делото писмени
доказателства, неоспорени от ответната страна, подкрепени и от събраните по делото гласни
доказателства. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно
доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратното
доказване за неосъществено и презумпцията за необорена, напротив същата в
производството се явява доказана с оглед представените по делото писмени доказателства.
Пострадалият от непозволено увреждане има право да претендира обезщетение за
имуществени вреди от делинквента и ако застрахователя на гражданската отговорност на
делинквента е заплатил обезщетение на увреденото лице. В тази хипотеза отговорността на
делинквента спрямо пострадалия се ангажира за разликата между заплатеното от
застрахователя обезщетение и действителния размер на вредата.
В случая се установява, че на собствения на ищеца лек автомобил „***“ с рег.№ *** е
причинена „тотална щета“. Видно от заключението на вещото лице е че средната пазарна
стойност на автомобила е 5 700 лева, както и че заплатеното на пострадалото лице
обезщетение, според направеното признание в исковата молба и ангажираните в тази насока
доказателства, е 3559,61 лева. Или в конкретния случай разликата между заплатеното от
застрахователя обезщетение и действителния размер на вредата е 2 140,39 лева.
Ето защо съдът намери предявения иск за основателен и доказан до размера на сумата
от 2 140,39 лева като в този размер иска следва да се уважи, като се уважи и искането за
присъждане на законната лихва считано от датата на настъпване на увреждането – *** год.,
като иска за разликата над 2 140,39 лева до претендирания размер от 2 400 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
сторените от него разноски съразмерно на уважената част от иска, като в случая с оглед
представените доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размера на 600 лева,
държавна такса в размер на 96 лева, заплатено възнаграждение за особен представител – 398
лева и заплатена възнаграждение на вещо лице – 300 лева, следва ответника да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по съразмерност в общ размер на сумата от 1 243,21 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.45 ЗЗД, И. З. В. с ЕГН ********** от гр.С., ул.“***“ №
*** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С. с ЕГН ********** от с.Т., обл.Я., ул.“***“ № ***, сумата от
2 140,39 лева, представляваща разликата между изплатеното обезщетение и дължимото
4
такова според действително претърпените вреди вследствие на ПТП настъпило на *** год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на настъпване ан увреждането –
*** год. до окончателното и изплащане, като иска за разликата над 2 140,39 лева до
претендирания размер от 2 400 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, И. З. В. с ЕГН ********** от гр.С.,
ул.“***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. С. с ЕГН ********** от с.Т., обл.Я., ул.“***“ №
***, сумата от 1 243,21 лева – по съразмерност разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5