Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „В“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 1821 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 433333 от 19.06.2018 г., постановено по гр. дело № 80811/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 119 с-в, е признато за установено по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С." ЕАД срещу Г.П.Ц. искове с правно
основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1183,51
лв., от които: 1080,22 лв.,
представляваща стойността на потребената топлинна енергия през периода от
м.февруари 2014 г. до м.април 2015 г. в имот, находящ се в гр. София, ул.
"*****, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 20.11.2015 г. и сумата от
103,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.03.2014 г.
до 04.11.2015 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 71078/2015 г. по описа на
СРС, ГО, 61 с-в и ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 225 лв., както и
направените разноски в заповедното производство в размер на 325 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Н." ЕАД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Г.П.Ц.. Жалбоподателят поддържа, че от доказателствата по
делото се установявало, че е налице облигационна връзка между ищеца и
собственикът на процесните имоти, за които се претендирало, че са били
топлоснабдени, а именно дружеството „А.**“ ООД. В отношенията си със
собственикът ищецът по никакъв начин не бил възпрепятстван, нито съществувала
пречка за удовлетворяване на претенции, които да не е могло да бъдат насочени
към страната, отговаряща по договор, а именно дружеството „А.**“ ООД.
Посоченото дружество е било адресат на претенции от „Т.С.“ ЕАД за имота на
посочения адрес и е било недопустимо ищецът без да упражни правата си спрямо
своя длъжник и абонат, да претендира осъждането на ответника на основание
неоснователно обогатяване, поради това, че имал сключен договор за наем с
абоната. Претенцията на ищеца следвало да бъде насочена към собственика на
имота, който отговарял за потребената от него енергия. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а исковете - отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач "Н." ЕАД ООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
На
първо място във връзка с доводите във въззивната жалба следва да бъде посочено,
че в разглеждания случай е видно както от съдържанието на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано
ч.гр. дело № 71078/2015 г. по описа на СРС, ГО, 61 с-в /т. 12/, така и от
исковата молба, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и в срока по чл. 415, ал.
1 ГПК са предявени искове за съществуване на вземанията, за които е била
издадена заповедта за изпълнение по горепосоченото дело, че според ищеца
източникът на претендираните вземания е извъндоговорен - същият не твърди, че
между страните или с друго лице е бил сключен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански /небитови/ нужди съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, а сочи,
че ответникът в качеството му на ползвател на топлоснабдения имот е консумирал
доставената в него през исковия период топлинна енергия и си е спестил
разходите за заплащане на нейната стойност, както и на стойността на услугата
дялово разпределение /размерите на претендираните суми, посочени в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е напълно идентичен с
тези, посочени в исковата молба/.
При
тези твърдения СГС счита, че спорните права намират своето правно основание в
чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както е приел и първоинстанционният съд
в обжалваното решение. Следователно ищецът няма процесуалното задължение да
установява съществуването на облигационно правоотношение по договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди. Ако твърди противното, ответникът
трябва да го установи при условията на пълно и главно доказване, за да постигне
отхвърляне на исковете - виж чл. 59, ал. 2 ЗЗД. В разглеждания случай по делото
не се спори, че между страните не е бил сключен договор за доставка на топлинна
енергия за стопански /небитови/ нужди.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи:
1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на
което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването
на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването
на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази
в следните основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване
на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване или увеличаване на задължения
и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на
едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива - придобиване или запазване на права; намаляване на пасива - погасяване
или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В
частност твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна
на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността
на доставената в имота, ползван от ответника през исковия период топлинна
енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това,
както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия
е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно
разпоредбата § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /,. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /какъвто договор, както вече бе посочено,
не е бил сключен между страните/.
По
делото е у становено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
В
проведеното на 26.03.2018 г. пред СРС открито съдебно заседание са били обявени
за безспорни между страните обстоятелствата, че: в процесния имот е била
доставяна топлинна енергия; отчитането на ТЕ е било правилно; стойността на ТЕ
съответствал на посочената от ищеца; ответникът е бил наемател на процесния
имот през исковия период, което обстоятелство се установява и от приложения по
делото договор за наем на недвижими имоти от 19.03.2013 г., сключен за срок от
10 години.
При
това положение, доколкото ответникът като наемател и ползвател на процесния
магазин е консумирал доставената в него топлинна енергия, то следва да се
приеме, че същият се е обогатил, спестявайки разходите, които е трябвало да
направи за заплащане на стойността на тази енергия и извършената услуга дялово
разпределение, а съответно ищецът е обеднял, тъй като не е получил цената на
доставките, респ. услугите, като обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца произтичат от един и същ факт.
Количеството
доставена топлинна енергия през исковия период, както и нейната стойност, в
т.ч. стойността на услугата дялово разпределение, в общ размер на 1183,51 лв.,
са безспорни между страните, поради което и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че главният иск се явява основателен в размер на посочената сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното плащане - чл.
422, ал. 1 ГПК.
На
следващо място настоящият съдебен състав приема, че вземането за неоснователно
обогатяване става изискуемо при условията на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, но тъй като то
е от извъндоговорен източник, за изпълнението на това вземане ответникът изпада
в забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане в горепосочения общ размер
и при установените по делото фактически положения, че длъжникът е бил поставен
в забава по отношение на задължението за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване за исковия период от м.февруари 2014 г. до м.април
2015 г., както и предвид липсата на самостоятелни оплаквания срещу
първоинстанционното решение в частта му по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то ответникът дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 30.03.2014 г. до 04.11.2015
г. в размер на 103,29 лв., както по същество е приел и първоинстанционният съд,
чийто правни изводи въззивният съд също споделя.
Ето
защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС
- потвърдено, като правилно.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 433333 от 19.06.2018 г., постановено по гр. дело № 80811/2017 г. по
описа на СРС, ГО, 119 с-в.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач "Н."
ЕАД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/