№ 20625
гр. София, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110122493 по описа за 2024 година
С. М. А. е предявил срещу „..... АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 12931,49 лв., представляваща главница по сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 21.11.2005 г., ведно със законната лихва от 26.03.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, 4878 лв., представляваща наказателна лихва за
периода 05.12.2008 г. – 25.03.2010 г., 356,19 лв., представляваща разноски по делото и 606,19
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 07.04.2010 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 14617/2010 г. на СРС, 28 състав, въз основа на който е образувано
изп. д. № 194/2011 г. по описа на ЧСИ ........ като погасени по давност.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано изп. д. № 194/2011 г. по описа на
загубилия правоспособност ЧСИ ........ въз основа на Изпълнителен лист от 07.04.2010 г.,
издаден по ч. гр. д. № 14617/2010 г. на СРС, 28 състав, в полза на „..... АД. Излага, че в
периода 15.03.2011 г. - 12.05.2011 г. по делото са извършвани различни изпълнителни
действия, като на 16.05.2011 г. ищецът в качеството на длъжник е депозирал молба за
разсрочено плащане на задълженията си, а в периода 02.06.2011 г. – 06.12.2011 г. е извършил
частични плащания. Посочва, че на 03.07.2012 г. „........ е подало молба с искане за
конституирането му като взискател по изп. д. № 194/2011 г. на основание сключен с
ответника „..... АД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 06.03.2012 г.
Впоследствие, в периода 08.06.2013 г. – 11.2015 г. са извършени нови частични плащания от
ищеца, като последното плащане е от 01.09.2016 г. Твърди, че на 09.08.2021 г. взискателят
„........ е депозирал молба с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила
1
перемпция, като на 11.08.2021 г. ЧСИ ..... е прекратил процесното изпълнително дело на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и е върнал на взискателя оригинала на изпълнителния
лист. Ищецът излага доводи, че последното изпълнително действие по изп. д. № 194/2011 г. е
от 27.07.2015 г., когато е изпратено запорно съобщение до работодател. Посочва, че след
01.09.2016 г. – датата на последното извършено от ищеца плащане, до настоящия момент
ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист не е образувано, както и че
за този период срещу ищеца не са извършвани изпълнителни действия, годни да доведат до
прекъсване на давността. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на
настоящия иск с обстоятелството, че на 25.05.2023 г. присъединеният по изпълнителното
дело взискател „........ е заличен като търговец в резултат на вливане в правоприемника му
„..... АД, поради което към момента на подаване на исковата молба от изпълнителния лист
може да се ползва само „..... АД в качеството му на единствен носител на правата по
процесното вземане, считано от 25.05.2023 г. Счита, че аргумент за наличието на правен
интерес е и обстоятелството, че въпреки прекратеното към настоящия момент изпълнително
дело поради настъпила перемпция, давността не се прилага служебно, а същевременно
правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа съществуването в полза
на ответника на изпълнителен титул. Посочва, че с оглед осуетяване възможността за
иницииране на ново изпълнително производство длъжникът има правен интерес да установи
настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат
правото на кредитора на принудително изпълнение. В тази връзка релевира възражение за
изтекла погасителна давност на вземанията, поради което същите не се дължат на ответника.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който признава предявения иск по основание. Не оспорва, че ищецът е
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление от 21.11.2005 г. Не оспорва
издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист от 07.04.2010 г. по ч. гр. д. №
14617/2010 г. на СРС, 28 състав. Не оспорва, че въз основа на изпълнителния лист на
14.03.2011 г. е образувано изп. д. № 194/2011 г. по описа на ЧСИ ........ който към момента е
загубил правоспособност. Не оспорва, че последното по делото изпълнително действие е от
постъпило на 01.09.2016 г. плащане от страна на ищеца длъжник, както и че делото е
прекратено поради настъпила перемпция. Признава, че не е предприемал никакви действия
по принудително изпълнение по отношение на ищеца и не е образувал ново изпълнително
дело след прекратяване на процесното. Не оспорва настъпването на погасителна давност по
отношение процесните вземания. Счита, че ответното дружество не е станало повод за
завеждане на делото, поради което разноските следва да се възложат върху ищеца на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявения иск, т.е. всички факти, включени
във фактическия му състав, като съдът, с оглед извършеното от ответника признание на
основание чл. 153 ГПК е обявил фактите, включени във фактическия състав на иска по чл.
2
439 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване, то същият следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, тъй като съдът приема, че ответникът с
извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане на иска, тъй като е предприел
принудително изпълнение по отношение на процесните вземания, а именно 750,87 лева –
държавни такси и 2500 лева – адвокатско възнаграждение, което следва да бъде намалено до
2090 лева с оглед чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. М. А., ЕГН **********, срещу
„..... АД, ЕИК ...... иск с правно основание чл. 439 ГПК, че С. М. А. не дължи „..... АД
следните суми: 12931,49 лв., представляваща главница по сключен Договор за кредит за
текущо потребление от 21.11.2005 г., ведно със законната лихва от 26.03.2010 г. до
окончателното изплащане на вземането, 4878 лв., представляваща наказателна лихва за
периода 05.12.2008 г. – 25.03.2010 г., 356,19 лв., представляваща разноски по делото и 606,19
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото, за които суми е издаден
Изпълнителен лист от 07.04.2010 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
07.04.2010 г. по ч. гр. д. № 14617/2010 г. на СРС, 28 състав, въз основа на който е образувано
изп. д. № 194/2011 г. по описа на ЧСИ ........ като погасени по давност.
ОСЪЖДА „..... АД, ЕИК ........, да заплати на С. М. А., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2840,87 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3