Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, …………2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА
При секретаря
Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6362/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 19.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77839/2018 г. по описа на СРС съдът е признал за установено в
отношенията между страните- „БНП П.П.Ф.С.А.“ -КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК*********и А.Х.Х., ЕГН **********,
че ответникът А.Х.Х., ЕГН ********** дължи на ищеца БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН
БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********, на основание чл.422,
ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 873,95 лв. главница
по договор за потребителски заем № CREX-13339632
от 26.05.2016 г., ведно със законна лихва от 29.05.2018 г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 159,25 лв. за периода от
20.03.2017 г. до 20.05.2018 г., мораторна лихва в размер на 94,08 лв. за
периода от 20.04.2017 г. до 11.05.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34167/18 г. по
описа на СРС. С оглед изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските
между страните по правилата на чл. 78 ГПК.
Недоволен от съдебното решение е останал ответникът- А.Х.Х.,
който в законоустановения срок е подал настоящата въззивна жалба. Със същата
твърди, че съдебното решение е
незаконосъобразно и неправилно, като излага подробно становище в подкрепа на
доводите си. Иска от съда да отмени същото и да постанови друго, с което да
отхвърли предявените срещу него искове.
В срок е постъпил
отговор на въззивната жалба от ищеца - „„БНП П.П.Ф.С.А. Париж, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН
БЪЛГАРИЯ, ЕИК ********, с който се излага становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното съдебно решение, съответно се иска неговото
потвърждаване.
Страните не са направили доказателствени искания пред
въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като
обсъди събраните по
делото доказателства, становищата
и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма или да
следи за интереса на някоя от страните.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за
неоснователна. Съображенията за това са следните:
От представения по делото Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги с № CREX-13339632 от 26.05.2016 г. и погасителен план към него,
се установява, че въззиваемият е предоставил на въззивника потребителски кредит
в размер на 1283.63 лв., който е следвало
да бъде погасен на 24 равни месечни вноски в размер на 68,88 лв., при обща стойност
на плащанията: 1653.12 лв. и годишен процент на разходите 29.38 %. Към договора
са приложени Сертификат № CREX-13339632, издаден от застрахователите „К.Ж.К.Б.“
и „К.Общо застраховане, Клон България“, общи условия към застрахователния договор,
фактура от 27.05.2016 г. от „Технополис България“ ЕАД за закупена стока - LCD
TV PHILIPS UHD 55PUH4900 на стойност 1089.00 лв. с ДДС.
По делото е изслушана ССЕ, която установява, че
неизплатените суми към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са
възлизали общо на 1127.39 лв., в това число главница в размер на 873.95 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 159.25 лв. и лихва за забава в размер на
94.19 лв. Сумата по кредита е била усвоена директно от кредитополучателя –
предоставена е директно на продавача на стоката „Технополис България“ ЕАД, като
с нея са покрити и задълженията към застрахователите на договора за кредит.
При така установеното неоснователни и неподкрепени с
каквито и да било доказателства са възраженията на въззивника, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че между него и въззиваемото
дружество е бил сключен процесния договор за кредит. Неоснователни се явяват и
направените под условие на евентуалност възражения, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че сключения договор за кредит е действителен като в него
не са налице относими към правния спор неравноправни или нищожни клаузи. В тази
връзка при направената проверка на представения договор за кредит, настоящият
съд също намира, че в същия не се съдържат неравноправни клаузи по смисъла на
Закона за защита на потребителите, които да са относими към предмета на правния
спор. В основния предмет на договора е предоставянето на паричната сума и
договарянето на цената за нейното ползване( възнаградителната лихва). Тези
договорки са ясно изразени на разбираем език и почиват на правилото за
свободата на договарянето, предвид което са валидни и обвързват страните по
договора. По делото няма данни договорените условия по кредита да са били
едностранно изменяни от страна на кредитодателя през срока на действие на
договора. Не е налице и твърдяната нищожност на уговорката за ГПР по договора,
доколкото същият е в размер на 29,38 %, с което отговаря на изискванията на чл.
19, ал.4 от ЗПК.
От събраните доказателства категорично се установява, че
заемната сума е усвоена от кредитополучателя, както и че последният е
изпълнявал задълженията си по договора до
20.03.2017 г., от който момент е спрял да заплаща договорените вноски.
Договорът за кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като от
представените писмени доказателства не се установява такова уведомление да е
било изпратено редовно на длъжника, но към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е настъпил редовния падеж за връщане на
заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва. Размерът на
задължението е установен от приетата съдебно-счетоводна експертиза и
съответства на искова претенция, поради което последната правилно е била
уважена изцяло от първоинстанционния съд.
При така изложеното и като препраща на основание чл. 272 ГПК и към мотивите на първоинстанционния съд, с които напълно се солидализира,
въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, въззивникът следва да
заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство
в размер на 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Същият следва да бъде осъден да заплати в полза
на СГС и сумата от 22,54 лв. държавна такса за разглеждане на въззивната жалба,
подадена от назначения му особен представител.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от
19.03.2020 г., постановено по гр.д. № 77839/2018 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, А.Х.Х., ЕГН ********** да заплати на „БНП П.П.Ф.С.А.
Париж, чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“ - КЛОН БЪЛГАРИЯ, ЕИК*********сумите от 300 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение
във въззивното производство.
ОСЪЖДА А.Х.Х., ЕГН ********** да заплати по сметка на СГС сумата от 22,54 лв. държавна такса
за разглеждане на въззивната жалба.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.