Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
17.03.2022г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гражданско дело № 2549 по описа на БОС за 2020г.
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749,
чрез адвокат Христина Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три уши“№ 8 ет. 4 срещу Н.С.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своя родител и законен
представител Н.С.Ж., ЕГН **********.
Видно от изложеното в исковата молба, по силата на
договор за потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г., сключен между
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД /сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/, от една страна и
от друга страна - И.Ж.Ж.и Н.С.Ж., банката е предоставила на кредитополучателите
кредит в размер на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се
задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и
при условията на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 за връщането на кредита и за
другите задължения по договора кредитополучателите отговарят солидарно. Към договора
за потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г. има сключени допълнително
споразумение от 14.09.2009., анекс от 28.06.2010г., допълнително споразумение
от 24.09.2010г., допълнително споразумение от 31.05.2011 г., допълнително споразумение
от 21.12.2011г., допълнително споразумение от 28.11.2013г. и допълнително
споразумение от 27.01.2017г. По силата на на т. IV от допълнително споразумение
от 14.09.2009г., чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от допълнително споразумение от
24.09.2010г., чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от допълнително споразумение от 31.05.2011.
чл. 3, ал. 1 и чл.5 от допълнително споразумение от 21.12.2011г., чл. 3, ал. 1
и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 28.11.2013г. и допълнително
споразумение от 27.01.2017г. страните се съгласяват съществуващите и непогасени
просрочия и начислени за периодите на облекчение договорни лихви да бъдат
реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което
кредитополучателят дава своето съгласие, упълномощава и оправомощава кредитора.
В следствие на така извършените капитализации размерът на отпуснатата от
Банката сума е в размер на 24 881,27евро /двадесет и четири хиляди осемстотин
осемдесет и едно евро и двадесет и седем евроцента/.
Твърди се, че поради неизпълнение на договорните
задължения, произтичащи от чл. 6, ал.1 и чл. 7, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г. и чл.2, ал.1 от Допълнително
споразумение от 27.01.2017г. за заплащане на дължимите погасителни вноски по
кредита, кредитополучателите са изпаднали в забава относно погасяването му, с
което е нарушен сключения договор за банков кредит. Поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 02.07.2018г., на основание чл.19, ал. 1 от Договор
за потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД е обявила цялото задължение за
незабавно изискуемо и дължимо без да се прекратява действието на договора, като
за това кредитополучателите са уведомени с нотариална покана от 13.02.2019г.,
рег.№ 604, том 1, № 64 на нотариус Гергана Недина, нотариална покана от
13.02.2019г., рег.№ 603, том I, № 63 на нотариус Гергана Недина. Предсрочна
изискуем на цялото задължение е обявена на 14.03.2019г., когато
кредитополучателите са получили поканите си.
На 04.10.2019г. в гр. София е съставен акт за
смърт 0702/05.10.2019г., съгласно който единият кредитополучател, а именно И.Ж.Ж.е
починал. Законни наследници на кредитополучателя съгласно удостоверение за
наследници с изх. № 1379 от 05.11.2019г. са неговата съпруга Н.С.Ж., както и
неговата непълнолетна дъщеря Ж.И.Ж., като неплатените суми по договора се
претендират от тях.
След уточнителна молба на ищеца с рег. №
263182/22.02.2021г. става ясно, че по делото се претендират следните суми от
ответниците:
1.
Иска се
осъждането на ответника Ж.И.Ж. да заплати на ищеца следните суми по процесния
договор
1.1.
Сумата от
8 996,57 евро-главница по процесния договор, дължима от страната в
качеството и на наследник на задължението на починалата страна по договора-част
от 11514,08 евро, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното и изплащане;
1.2.
43,15
евро-такси;
1.3.
35
лева-такси;
1.4.
151,81
лева-нотариални такси
2.
Иска се
осъждането на ответника Н.С.Ж. да заплати на ищеца следните суми:
2.1.
Сумата от 17 993,14 евро-главница по
процесния договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното и изплащане-част от дължимата
главница в размер на 23 028,16 евро;
2.2.
86,30
евро-такси;
2.3.
70
лева-такси;
2.4.
303,62
лева-нотариални такса
Сумите, претендирани в размерите за ответницата Ж.И.Ж.,
се търсят в условията на солидарност по отношение на двете ответнички.
По делото в срок е депозиран отговор на исковата
молба. Видно от изложеното се счита, че неоснователно се претендират сумите от
ответника Ж.И.Ж.. Същата няма качеството на страна по процесния договор за
кредит, а е наследник на страната по същия. Счита се, че не е спазено
изискването на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, който предвижда изрична покана до
наследника за изпълнение, каквато не е отправена. Предявените претенции се
считат и по отношение на двете ответнички за изцяло неоснователни. Твърди се,
че процесният договор има характер на потребителски такъв, поради което и
страните по същия се ползват от потребителска защита. Твърди се наличието на
сключени неравноправни клаузи-чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 13, чл. 18 и чл.
21 от договора, тъй като липсва яснота за формиране на базовия лихвен процент,
не са описани условията, които биха довели до промяна на тарифата за лихвите.
Счита се, че клаузите не са индивидуално уговорени, съответно неравноправни и
като такива нищожни.
Твърди се липсата на погасителни планове, поради което и липсва яснота,
дали погасяването на кредита е надлежно и коректно отразявано от ищеца. Липсата
на погасителни планове се счита, че води до нищожност на процесния договор
поради противоречие със закона, както и поради липса на съгласие и липса на
основание. На следващо място ответниците считат, че липсва надлежно обявяване
на договора за предсрочно изискуем. Освен това ответниците твърдят, че при
сключване на допълнителните споразумения в нарушение на закона, изтеклите лихви
са приобщени към главницата, което прави тези споразумения нищожни поради
забраната за натрупване на лихва върху лихва. Направено е възражение, че сумите,
които се претендират по делото, са погасени по давност.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените по делото писмени
доказателства и от изготвената съдебно-икономическа експертиза, по силата на договор
за потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г., сключен между „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД /сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/, от една страна и от друга страна
- И.Ж.Ж.и Н.С.Ж., банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер
на 20 000 евро /двадесет хиляди евро/, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ се задължили да
върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията
на договора. Съгласно чл. 1, ал. 2 за връщането на кредита и за другите
задължения по договора кредитополучателите отговарят солидарно. Към договора за
потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г. има сключени допълнително
споразумение от 14.09.2009., анекс от 28.06.2010г., допълнително споразумение
от 24.09.2010г., допълнително споразумение от 31.05.2011 г., допълнително
споразумение от 21.12.2011г., допълнително споразумение от 28.11.2013г. и допълнително
споразумение от 27.01.2017г.
Не е спорно по делото а и от представените на лист
81-87 удостоверение за наследници и определение по ч. гр. дело № 861 по писа на
ПРС за 2019г., че по време на действие на договорните отношения по така
цитирания договор за кредит, е починал кредитополучателя ИВО ЖЕЛЯЗКОВ ЖЕЛЯЗКОВ,
като негови наследници са съпругата му и ответник по делото Н.С.Ж. и дъщеря му
и ответник по делото Ж.И.Ж..
Предявените претенции са с правно основание правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. 9, ал. 1
Закона за потребителския кредит и чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от Закона за
наследството, а именно иска се осъждането на ответника Н.С.Ж., в качеството и
на страна по договор за потребителски кредит и в качеството и на
съпруг-наследник на задължение на страна по същия договор да заплати на ищеца
дължими суми по процесния договор. Иска се осъждането на ответника Ж.И.Ж. да заплати дължими суми по същия
договор, в качеството и на дете-наследник на задължения на страна по този
договор. Сумите се претендират в хипотезата на предсрочна изискуемост на договора.
Предявените претенции са допустими. Наведеното
възражение за недопустимост на претенцията по отношение на ответника Ж.И.Ж.-която
отговоря за процесните суми, в качеството и на наследник на страна по процесния
договор, при позоваване на разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, не е аргумент свързан с допустимостта на иска. Цитираната
разпоредба е свързана с определяне на падежа на задължението за наследниците на
починал длъжник и изпадането му в забава, но не определя възможността съответно
невъзможността да се търси задължението от наследника.
Относно основателността на исковете им съдът
намира следното:
Съдът намира, че по делото се доказа, че между „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД /сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД/, от една страна и от друга
страна - И.Ж.Ж.и Н.С.Ж., е сключен договор за потребителски кредит HL 43149 от
19.09.2008г. Така сключения договор е оспорен от ответната страна само по
отношение на действителността на клаузата, касаеща възможността банката да
променя едностранно размера на уговорените погасителни вноски след промяна на
базовия лихвен процент. Икономическата експертиза е установила, а и страните не
спорят, че банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 20 000
евро, който е усвоен от същите. Видно от чл. 6, ал. 1 от така сключения
договор, към подписването му кредитополучателите са дължали месечна анюитетна
вноска в размер на 161,05 евро, в която се включва лихва и главница. Видно от
представения на лист 134-136 от делото погасителен план и с оглед извършената
икономическа експертиза, съдът приема, че макар и неподписан от страна на кредитополучателите,
именно този представен погасителен план е изготвения такъв към момента на
подписване на договора, тъй като съответства на уговореното в самия договор,
както като размер на месечните анюитетни вноски, така и на срока на действие на
договора и съответния брой погасителни вноски за съответния период.
Съдът намира, че от съдържанието на процесния договор
за кредит е видно, че същият касае предоставяне на потребителски кредит и
съответно към датата на неговото подписване са приложими разпоредбите на
действащия до 12.05.2010г. Закон за потребителския кредит /отм./ и Закон за
защита на потребителите. С оглед на което и съдът приема за основателно
възражението на ответната страна, че клаузата в процесния договор, която дава
възможност на банката да променя едностранно базовия си лихвен процент, а оттам
и анюитетната вноска е нищожна, като неравноправна на основание чл. 146, ал. 1 във
вр. 143, ал. 2, т. 10 и т. 12 от Закон
за защита на потребителите. Видно от изготвената основна и допълнителна
съдебно-икономическа експертиза, налице е многократна промяна на
възнаградителната и санкционираща лихва по кредита, като експертът е заключил,
че динамиката на прилагания лихвен процент следва своя собствена логика и тя не
е в пряка зависимост само от факторите, които е посочила банката- месечен
индекс EURIBOR, минимално задължителните резерви, плащания към ФГВБ, а и от
други фактори, специфични за самата банка, за които няма предоставена
информация. Съдебната практика приема за безспорно, че така определяните от
банката възможности за промени на лихвения процент и от там на анюитетните
вноски е неравноправна клауза, тъй като не е индивидуално уговорена и дава
възможност на банката да променя едностранно в случая цената на предоставения
от нея кредит, без яснота заради какво се прави това.
При така направеното от съда заключение относно
налична нищожна клауза за едностранна промяна на лихвата от страна на банката и
с оглед на подписаните допълнителни споразумения между страните, въз основа на
които са съставяни съответни погасителни планове, съдът счита, че няма как да
приеме за валидно сключени между кредитополучателите на допълнителните
споразумение към процесния договор, тъй като в същите са предоговорени условия
след като е налице промяна на вноската за лихвата в резултат на едностранна
промяна от банката и съответно промяна на анюитетната вноска. Така например
вещото лице е отбелязало в основното си заключение, че към момента на сключване
на договора възнаградителната лихва е в размер на 8,5 % на годишна база, като видно от първоначалния
погасителен план анюитетената вноска, включваща лихва и главница е точно, както
е уговорено в договора или 161,05 евро за целия период от действие на договора
до 16.10.2033г. С погасителния план от 15.09.2009г. е променена месечната
анюитетна вноска, която е по-висока от първоначално определената в договора и
при договорна лихва в размер на по-висок от първоначалния от 8,5 %, без да
става ясно, какво е наложило промяната, дали кредитополучателите са уведомени
за това и дали са били съгласни с промяната. Едностранните промени са се
отразили и по отношение на всички останали споразумение, които съдът намира, че
не са валидно възникнали.
Съдът намира, че в отношенията между страните са валидно
действащи първоначално определените условия в договора и съответния погасителен
план по същия. Към подписването на договора, кредитополучателите са били наясно
и са приели условията, при които ще се погасява договора и те са-300 месечни
анюитетни вноски при възнаградителна лихва в размер на 8,5 % на годишна база.
Видно от съдържанието на исковата молба ищецът
претендира само дължима главница, нотариални такси по чл. 14, ал. 2 от договора
за подновяване на ипотека, такси по чл. 4 от договора и такси по чл. 11, т. 3
от договора.
При становище на съда, че по кредита се дължат
сумите по първоначално уговорения план, на следващо място следва да се установи,
дали е налице твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на договора, тъй като
се претендират не само падежирали главници. Видно от изложеното, ищецът твърди,
че с оглед неплащане на вноска с падеж 02.07.2018г., банката е обявила кредитът
за предсрочно изискуем, което е съобщила на кредитополучателите с нотариални
покани. Съдът намира, че ищецът не доказа твърдението си, че е надлежно обявил
договора за кредит за предсрочно изискуем с представените на лист 88-93
нотариални покани. Видно от съдържанието на същите, действително
кредитополучателите по процесния договор са получили лично нотариални покани за
обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредит, но не става въпрос,
че обявяването касае процесния договор. Нотариалните покани касаят договор HL
32214 от 19.12.2007г. и договор HL 17875 от 18.12.2006г., докато процесният
договор е HL 43149 от 19.09.2008г. Следователно не е налице въпросното
обявяване на договора за предсрочно изискуем нито с твърдяните нотариални
покани, нито с исковата молба, каквото обявяване е възможно.
С оглед
становището на съда за неналичието на предсрочна изискуемост на кредита, следва
да бъде съобразена съдебната практика по чл. 290 от ГПК и даденото тълкувание в
тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК,
докладвано от съдията съдията Емилия
Василева,, която предвижда, че няма пречка съдът да присъди падежиралите вноски
към момента на приключване на съдебното дирене, а именно към 15.02.2022г. Вещото
лице в основното си заключение е констатирал, че ако се вземе предвид
погасителния план към първоначално уговореното в договора, към датата на
изготвяне на заключението-ноември 2021г. има 98 падежирали и погасени вноски за
главница в размер на 16 701,47 евро и 58 падежирали и непогасени вноски за
периода 16.01.2017г.-16.11.2021г. в размер на 10 035,69 евро. Към датата
на изготвяне на основното заключение-29.11.2021г. вещото лице лице е дало
дължима и неизплатена главница по първоначалния погасителен план в размер на
17 271,98 евро. Съдът констатира, че вещото лице макар да говори в
заключението си за главници, очевидно е имал предвид общата сума по
първоначалния погасителния план, който включва главница, възнаградителна лихва
и такса, като това е видно от размера посочен за 98 падежирали и погасени
вноски. Следователно към посочения момент кредитополучателите са погасили 98
вноски, включващи главница, такса и възнаградителна лихва или това са вноските
по първоначалния погасителен план до 16.12.2016г. По настоящото дело ищецът претендира
само неизплатени главници по договора и такси. Към датата на приключване на
съдебното дирене, а именно 15.02.2022г. са падежирали главниците за периода
16.01.2017г.- 16.01.2022г., като тези вноски не са платени. Съдът след
извършване на сбор на въпросните вноски за главници за посочения период намира,
че същите възлизат на 2 940,22 евро, в който размер съдът намира, че
основателно се твърди от ищеца дължимост на главници по договора.
От страна на ответниците е направено възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на търсените главници. В случая е
приложима общата петгодишна давност, която тече от падежната дата на всяка
дължима главница. Исковата претенция е заявена в съда на 26.10.2020г., като към
този момент най-ранната падежирала вноска за главница, която е с дата 16.01.2017г.
не е погасена по давност, следователно възражението за погасяване по давност е
неоснователно.
С оглед на факта, че ответникът Н.С.Ж. е солидарен
кредитор по процесния договор, то тя дължи цялата сума за главницата за периода
16.01.2017г.- 16.01.2022г. в размер на 2 940,22 евро. Ответникът Ж.И.Ж.,
отговаря за задължението по договора, в качеството на наследник на починалия
кредитополучател - неин баща за половината от това задължение в размер на 1 470,11
евро отново солидарно с другия кредитополучател.
По делото се търси от ответниците разход за
подновяване на ипотека от 09.10.2018г.. в размер на 303,62 лева. На основание
чл. 14, ал. 2 от договора, тези суми се дължат от кредитополучателите солидарно.
Икономическата експертиза е установила, че тази сума се дължи, като няма
доказателства да е платена. Следователно основателно се търси изцяло от
ответника Н.С.Ж. тази сума в цялост и наполовина от ответника Ж.И.Ж..
По делото се търсят и такси за комисионната,
уговорена в чл. 4 от договора. Видно от текста на същия, кредитополучателите
дължат такава комисиона ежемесечно в размер на 0,05 % върху размера на
непогасената главница. Видно от първоначалния погасителен план тази такса е
предвидена и включена в общата дължима сума. С оглед констатираното от вещото
лице, че вноските по този план са погасени до номер 98 или до падежна дата
16.12.2016г., то безспорно за този период са платени и въпросните такси. За
падежиралите и неплатени вноски за периода 16.01.2017г.- 16.01.2022г., които са
в размер на 484,45 евро, съгласно погасителния план на лист 134-136 от делото,
няма доказателства да са платени и следователно
същите са дължими, като по делото се търси сума в размер на 86,30 евро, в който
размер сумата е дължима от ответника Н.С.Ж. тази сума в цялост и наполовина от
ответника Ж.И.Ж..
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът претендира
дължимост и на сума в размер на 70 лева-посочена като такси с основание чл. 11,
т. 3 от договора. Видно от текста на договора се касае за това, че
кредитополучателите се задължават да заплащат и разноските, свързани с оценка,
представяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
представените обезпечения. Ищецът не е ангажирал никакви писмени доказателства
за търсената такса в размер на 70 лева-нито какъв разход по т. 11, т. 3 от
договора касае нито, че е направен такъв разход. Икономическата експертиза също
не е установила, в счетоводството да е отразен такъв разход и за какво е
направен същия. С оглед на което и претенцията в тази и част следва да бъде
отхвърлена.
Ответниците са
освободени от заплащане на такси и разноски за производството. Поискано е на
адвоката, който ги е представлявал да бъде присъдено възнаграждение за адвоката
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за адвокатурата, което е в
размер на 2 137 лева без ДДС, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при интерес на исковете от 53 598,69 лева.
Следва да се отбележи, че адвокатът не е представил доказателства, че е
регистриран по ДДС, следователно съдът не
го е изчислил с ДДС. Съобразно частичната основателност на исковете на
ищеца, съобразно отхвърлената му част на исковете, от така определения хонорар,
ищецът дължи на адвоката 1 764 лева.
По делото е представен списък на разноските,
направени от ищеца в общ размер на 2 882,67 лева, като на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част на исковете ищецът има право на
разноски в размер на 502 лева.
По делото е направено
искане с правно основание чл. 241, ал. 1 от ГПК за разсрочване на неговото
изпълнение. Съдът намира това искане за основателно, предвид на материалното
положение на страните и тъй като се касае за осъдително решение за парично
задължение. Ответницата Н.С.Ж. е декларирала доход от 164 лева-наследствена
пенсия, а другата ответница е малолетно лице. Присъдената сума със съдебното
решение следва да се разсрочи на месечни вноски от 50 лева до окончателното и
изплащане.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина Иванова, САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. “Три уши“№ 8 ет. 4 следните суми, дължими по договор за
потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г.:
-главница
в размер на 2 940,22 евро, дължима за погасителните вноски за периода
16.01.2017г.- 16.01.2022г. по първоначалния погасителен план, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.10.2020г. до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница над
присъдената до претендираната от 17 993,14 евро-частичен иск от 23 028,16
евро;
-
такса по чл. 4 от договора в размер
на 86,30 евро, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 26.10.2020г. до окончателното и изплащане и
-
такса-разход за подновяване на
ипотека от 09.10.2018г. на основание чл. 14, ал. 2 от договора в размер на
303,62 лева, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 26.10.2020г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща
чрез своя родител и законен представител Н.С.Ж., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина Иванова, САК, със съдебен
адрес: гр.
София, ул. “Три уши“№ 8 ет. 4
следните суми, дължими по договор за потребителски кредит HL 43149 от
19.09.2008г.:
-главница
в размер на 1 470,11 евро, дължима за погасителните вноски за периода
16.01.2017г.- 16.01.2022г. по първоначалния погасителен план, която сума се
дължи солидарно с Н.С.Ж., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху сумата считано от 26.10.2020г. до окончателното и
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница над присъдената до
претендираната от 8 996,57 евро--частичен иск от 11514,08 евро;
-
такса по чл. 4 от договора в размер
на 43,15 евро, която сума се дължи солидарно с Н.С.Ж., ЕГН *********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.10.2020г. до
окончателното и изплащане и
-
такса-разход за подновяване на
ипотека от 09.10.2018г. на основание чл. 14, ал. 2 от договора в размер на 151,81
лева, която сума се дължи солидарно с Н.С.Ж., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху сумата считано от 26.10.2020г. до
окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина
Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три
уши“№ 8 ет. 4 срещу Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 лева-такси по чл. 11, т. 3 от договор за
потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина
Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три
уши“№ 8 ет. 4 срещу Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез своя родител и законен представител Н.С.Ж., ЕГН **********, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 лева-такси по чл. 11, т. 3 от договор за
потребителски кредит HL 43149 от 19.09.2008г., която сума се дължи солидарно с Н.С.Ж.,
ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н.С.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и Ж.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез своя родител и законен
представител Н.С.Ж., ЕГН ********** да заплатят поравно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три уши“№ 8 ет. 4, част от направените по делото съдебно-деловодно разноски в размер на 502
лева.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, чрез адвокат Христина
Иванова, САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Три
уши“№ 8 ет. 4 да заплати на адвокат Николай
Мирославов Славов, АК – Бургас, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Ген
Гурко № 18, ет. 2, сумата от 1 764
лева без ДДС, представляваща дължим адвокатски хонорар по .
РАЗСРОЧВА изпълнението на задълженията на Н.С.Ж., ЕГН ********** и Ж.И.Ж., ЕГН **********, действаща чрез своя родител и законен представител Н.С.Ж., ЕГН ********** към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК000694749, като същите са дължими при месечни вноски от по 50 лева всяка, начиная от влизане в сила на настоящото решение до окончателното заплащане на присъдената сума, ведно с цялата дължима мораторна лихва в размер на законната.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: