РЕШЕНИЕ
№ 18030
гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110103700 по описа за 2023 година
Предявени са от Етажна собственост, находяща се в [адрес] срещу И. И. И. обективно
кумулативно съединени претенции, с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС във вр.
чл. 51, ал. 1 ЗУЕС във вр. с чл. 38 ЗУЕС и чл. 6, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 50 ЗУЕС във вр.с чл.
38 ЗУЕС за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1080.13 лв. -
главница, която сума е формирана от следните вземания – 913.94 лв. - неплатени суми за
разходите за месечните вноски за управление и поддържане на ЕС за периода 01.01.2022 г.
до 30.11.2022 г., 36.19 лв. – режийни разходи за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. /вкл. и
режийни разходи за гараж в размер на 6.16 лв. за периода м.08.2022 г. – м.11.2022 г./, 20 лв.
– представляващи вноски за гараж за периода 01.08.2022 г. – 30.11.2022 г. и 110 лв. - разход
за вноски Фонд ремонт и обновяване за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. Претендира
законна лихва от датата на подаване на исковата молба и разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по
делото, намира следното:
Предявените искове са за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми,
представляващи месечни вноски за управление и поддържане на общите части на
процесната сграда в режим на етажна собственост, в т.ч. и режийни разходи, както и вноски
за Фонд ремонт и обновяване за периода от 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. Ответникът не
оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно обстоятелството, че се явява
титуляр на правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост, а именно на апартамент № 8, находящ се в сграда на адрес: [адрес] с
площ 90,94 кв. м, ведно с 9.869 % идеални части от общите части на сградата, както и на
гараж в същата. Процесните имоти се намират в сграда, за която не се спори, че попада под
режима на управление, предвиден в ЗУЕС.
1
Размерът на вноските за управление и поддръжка на общите части на сградата, за
заплащане на режийните разходи, както и размерът на вноските за Фонд ремонт и
обновяване са определени с взети решения на общите събрания на етажните собственици,
проведени на 21.12.2016 г., 30.05.2018 г., 18.12.2018 г., 07.03.2019 г. и 12.05.2022 г.
Месечната вноска е изменена съобразно решенията на ОС на ЕС от 16.05.2022 г. Не се
твърди и не се установява по делото посочените решения да са били оспорени от етажните
собственици в предвидения за това преклузивен срок, съответно да е налице влязло в сила
съдебно решение за тяхната отмяна, поради което същите са стабилизирани и са годни да
уреждат отношенията между собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в
режим на етажна собственост.
Оттук съдът намира за установено по делото възникването на задължение за ответника
да заплати на ищеца претендираните с исковата молба суми за управление и поддръжка на
общите части на сградата, режийни разходи и вноски за Фонд ремонт и обновяване в
посочените от ищеца размери. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в
претендирания размер.
В открито съдебно заседание, проведено на 10.10.2023 г., ищецът заявява признава
факта на погасяване на претендираните с исковата молба суми от страна на ответника чрез
плащане, за което представя заверени преписи от два броя платежни нареждания, както
следва: от 07.04.2023 г. за сумата от 259.17 лв. и от 06.06.2023 г. за сумата от 820.96 лв., като
изрично посочва, че незаплатени са останали единствено задълженията за сторени разноски
по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение,
поради което исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите обстоятелства по
делото и доказателствата, свързани с тях.
По разноските:
С Тълкувателно решение № 119 от 01.12.1956 г. на ВС, ОСГК по гр.д. № 112/1956 г. е
прието, че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Присъждат се разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след
предявяването му, ответникът доброволно е възстановил правото на ищеца. При настоящата
хипотеза сумата, предмет на иска, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга
си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият
случай. В случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като част от
извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, поради което не
освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Останалата
част от задълженията е била заплатена от ответника преди получаване на препис от исковата
молба, но след образуване на настоящото производство. Последното действие също не
освобождава ответника от заплащане на разноски в полза на ищеца, доколкото не е налице
предпоставката страната да не е дала повод за завеждане на делото, тъй като изискуемостта
на предявените с исковата молба претенции е настъпила преди депозиране на исковата
молба в съда. Не се твърди и не се установява дължимата държавна такса и разноските за
възнаграждение на един адвокат да са били заплатени на ищеца, поради което същите са
останали дължими въпреки стореното в хода на производството изпълнение на исковите
претенции. На ищеца се следва държавна такса в размер на 63.94 лв., както и заплащане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна
помощ и съдействие от 17.10.2022 г. – л. 60 от делото, в който между страната и
2
процесуалния й представител е уговорено възнаграждение в минимален размер, съобразно
предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като видно от платежно нареждане от 28.10.2022 г. и разбивка на
плащането на л. 64, за осъщественото процесуално представителство ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., възстановяването на което следва да бъде
възложено изцяло в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост, находяща се в [адрес], срещу И. И.
И., ЕГН ****, с адрес: [адрес], за осъждане на И. И. И. да заплати на Етажна собственост,
находяща се в [адрес] следните суми: сумата в размер на 1080.13 лв. - главница, която сума
е формирана от следните вземания – 913.94 лв. - неплатени суми за разходите за месечните
вноски за управление и поддържане на ЕС за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., 36.19 лв.
– режийни разходи за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г. /вкл. и режийни разходи за
гараж в размер на 6.16 лв. за периода м.08.2022 г. – м.11.2022 г./, 20 лв. – представляващи
вноски за гараж за периода 01.08.2022 г. – 30.11.2022 г. и 110 лв. - разход за вноски Фонд
ремонт и обновяване за периода 01.01.2022 г. до 30.11.2022 г., като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА И. И. И., ЕГН *****, с адрес: [адрес], да заплати на Етажна собственост,
находяща се в [адрес], сумата от 663.94 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в полза на ищеца по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3