Решение по дело №1977/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261215
Дата: 4 август 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Георгиева
Дело: 20181100901977
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.София,   04.08. 2021 г.

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

     СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав,  в  о т к р и т о   съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело № 1977 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.74 от ТЗ от Т.Д.Г. – съдружник в „С.И.П.Е.1“ ООД за отмяна на решение по т.7 от Протокол на общото събрание на 20.09.2018 г. и на решения по протокол от 25.09.2018 г. – уточнени в молба от 05.11.2018 г. по т.1,т.2, т.3, т.4 и т.5, като незаконосъобразни. Твърди се, че взетото решение да бъде изключен от дружеството е незаконосъобразно, тъй като не му е било връчено предупреждение за изключване преди датата на провеждане на събранието; не е посочено в какво се изразяват твърдените нарушения и не са налице материално правните предпоставки за вземане на такова решение, тъй като не са допуснати такива; че при вземането му е гласувал изключен съдружник, както и че решението не е взето в предвидената от закона форма.

Решението за освобождаването му като управител на дружеството също е незаконосъобразно, тъй като е взето в противоречие с решението по т.9 от протокол на ОС от 20.09.2018 г. Така незаконосъобразни са всички решения, взети еднолично от Л.Ф. на 25.09.2018 г.

Ответникът „С.И.П.Е.1“ ООД, чрез особения представител адв. Т., не е изразява становище по същество на исковете, доколкото от страна на ищеца не му бил предоставен дружествен договор – Учредителен акт на търговското дружество. В хода на устните прения излага съображения, че искът е основателен, тъй решенията са взети без да са спазени законовите изисквания.

Третото лице помагач Л.Ф. оспорва иска, като твърди, че при свикването и провеждането на ОС са спазени всички изисквания на ТЗ и дружествения договор и ищецът е увреждал интересите на дружеството.

Съдът, като прецени събраните поделото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Ответното търговско дружество „С.И.П.  Е.1“ Оод е вписано в търговския регистър с предмет на дейност Изграждане на фотоволтаична централа Стамболово 1 в България, доставка на материали и конструктивни елементи, експлоатация, управление, поддръжка на централата, консултиране на всички процеси, които се отнасят към строителната дейност, транспортиране и превозни сделки, както и всички други дейности, незабранени от закона; дейностите, за които е необходим лиценз за осъществяването им, ще бъдат извършвани след получаването му,  със седалище и адрес на управление *** р-н Лозенец
ул. **********. Съдружници в същото са Т.Д.Г., с размер на дяловото участие: 2500 лв. и
Л.Ф., Чуждестранно лице - СЛОВАКИЯ, с размер на дяловото участие: 2500 лв.  Търговското дружество се представляваот двамата управители заедно - Т.Д.Г. и Л.Ф.. Видно от дружествения договор от 13.12.2011 г. свикването на ОС е в правомощията на управителите, или по искане на съдружници с дялове над 1/10 от капитала – чл.15, ал.1, т.1. Решението за изключване на съдружник се приема с обикновено мнозинство повече след свикване на ОС  в писмена покана получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието с посочване на дневния ред арг. чл.13, 2 вр. с ал.1, т.2 и т. 5 вр. чл.15 от дружествения договор.

Безспорно е, че на 20.09.2018 г. е проведено общо събрание при следния дневен ред:1.Одобряване на финансовите отчети на дружеството за предходните години; 2.Повдигане на отговорността на Т.Д.Г. като управител съгласно чл.145 ТЗ; 3.Стратегия и защита на интересите на дружеството посредством съдебни производства; 4.Отчет на съдружника Л.Ф. за предприетите действия от него съгласно отправеното предупреждение за изключване; 5. Отчет на съдружника Т.Г. за предприетите действия от него съгласно отправеното предупреждение за изключване; 6. Изключване на Л.Ф. като съдружник в дружеството; 7. Изключване на Т.Г. като съдружник в дружеството; 8. Освобождаване на Л.Ф. като управител на дружеството; 9. Освобождаване на Т.Г. като управител на дружеството;10. Обсъждане на предложението за избор наГ.С.В.като нов управител на дружеството; 11. Изменение на дружествения договор.

Видно от представеното по делото нот.покана  с рег. № 17051, т. VI Б №064 на 31.08.2018 г. до ищеца, същата е изпратена за връчване на адрес гр.София, ул.“*************с приложено предупреждение за изключване на основание чл.126, ал.3 т.1 от ТЗ – не изпълнява задълженията за оказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и  т.3-действа против интересите на дружеството. Същото е мотивирано с действия по сключване на споразумение относно условия за погасяване на задължение на дружеството към „Е.Т.“, без съгласието на другия управител и осъществяване на кореспондениция и контакти еднолично от името на дружеството; че като лице служебно и финансово свързано с дружеството „В.С.“ е действал в негов интерес, а не в интерес на търговското дружество, в което е съдружник, като е заплатил цената на недвижим имот по предварителен договор от 14.12.2011 г., но собствеността върху същия не е прехвърлена. Видно от разписката за връчване, пратката е получена от Г.Н., без да е посочено качеството на това лице, с оглед изискванията на чл.46, ал.2 ГПК.

С решение от 20.09.2018 г. на ОС на съдружниците е взето решение за изключване на Л.Ф. като съдружник (т.6), като дяловете му се поемат от другия съдружник Т.Г. със задължение да внесе номиналната стойност на притежаваните от изключения съдружник дялове, за уреждане на имуществените последици от решението и за освобождаването му като управител (т.8) и решение за изключване на Т.Г. като съдружник (т.7) и освобождаването му като управител. Решенията са взети по реда на чл.137 ал.3 изр.2 ТЗ. От данните по делото не се установява дали протоколът от проведеното ОСС е с нотариално удостоверяване на подписи или съдържание на гласувалите лица. 

С решение обективирани в протокол (л.12.) Л.Ф. като едноличен собственик на капитала на търговското дружество е взел решение на основание чл.137, ал.1, т.1 и  5 от ТЗ  по т.1/ дружеството става от ООД еднолично дружество с ограничена отговорност ;2/едноличен собственик на капитала е Л.Ф. притежаващ всички 500 дяла;3/ промяна на седалището и адрес на управелние на дружеството;4/ избиране на управител на дружеството е Л.Ф. и 5/изменение на дружествения договор.

От представеното по делото решение по търг. дело №2022 по описа за 2018 г. на СГС, ТО VI-19 състав, вписано в ТР под  20200619114038, е видно, че е прогласено за нищожно решението по т.6 от дневния ред, прието на 20.09.2018г. от Общо събрание на съдружниците на "С.И.П.Е.1" ООД, ЕИК********, за изключване  на  Л.Ф. като съдружник в дружеството.

По делото е допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, като след анализ на приетите писмени доказателства, с обективното и неоспорено заключение се установи, че счетоводната отчетност на „С.И.П.Е.1“ ООД е водена редовно по отношение на процесните фактури и плащания, взетите счетоводни статии са съобразени с разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, като са вписани в съответните счетоводни регистри на дружеството- ответник. От извършената проверка в счетоводството на ответника се установяват осчетоводени от „С.И.П.Е.1“ ООД суми, които да са върнати от „В.С.“ ЕАД на ответника. Извършените плащания от Дружеството към „В.С.“ ЕАД са извършени в две различни валути, а именно: 195 583,00 лева и 60 086,94 евро, както следва:на 26.04.2012 г. и на 10.05.2012 г. Двете процесни плащания са получени от „В.С.“ ЕАД по една и съща банкова сметка *** „Р.Б.“ ЕАД. Наредителят е извършил двете плащания от две различни банкови сметки, съответно в BGN и EUR, посочени в заключението – табл стр.3. Взетите от ответното дружество счетоводни операции, са както следва:На 20.12.2013г.:Дебит сметка 503 Разплащателна сметка в лева 400 000 кредит сметка 498 Други дебитори „В.С.“ ЕАД 440 000 лева. Записаното от ответника основание за извършеното осчетоводяване на върнатите 440 000,00 лв. е: „Възстановени суми по споразумение“.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявените искове за основателни. Съгласно чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Правото на съдружника е потестативно и се упражнява със специално регламентирания конститутивен иск, който следва да се предяви в 14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от деня на Общото събрание. Искът по  чл. 74 ТЗ представлява предоставено на съдружника (акционера) потестативно право да иска отмяна на решението на ОС. Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт, се преценява от съда двустранно - от материалноправна и процесуална страна. Решението на съда има действие по отношение на всички - на самото дружество и на всеки от членовете му. Активната легитимация на ищеца изисква той да е съдружник в търговското дружество към датата на провеждане на процесното Общо събрание, чието решение се атакува. В случая се атакува решение по протокол от 20.09.2018 г., когато ищецът безспорно е съдружник в дружеството.

            При предявен иск за отмяна на решения на общото събрание на дружеството съдът е ограничен при произнасянето си само до заявените от ищеца основания за процесуална и материална незаконосъобразност на решението, като всяко едно от тях представлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 ТЗ (така и т. 8 от ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК), поради което е недопустимо да бъдат разглеждани основания за незаконосъобразност на решенията на ОС, които не са въведени от ищеца.             Затова, по релевираните от ищеца основания съдът приема от правна страна следното:

             Целта на писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ е да уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на участието или неучастието му в дружествените работи, а също така представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви за ОС, на което ще се разглежда този въпрос, като при желание той би могъл да изложи доводи против съобщените му писмено провинения, попадащи в някое от основанията по чл. 126, ал. 3 ТЗ, евентуално и да коригира и поведението си, ако нарушението позволява това. Допустимо е писменото предупреждение да бъде материализирано в самостоятелен документ, както и да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ за събранието (т.е. да бъде елемент от нея).  В предупреждението следва да бъде посочено основанието/основанията за изключване по т. 1-4 на чл. 126, ал. 3 ТЗ. С оглед основанието, следва да е налице и съответната му конкретизация - в какво се изразява неизпълнението на задължение за съдействие: кое решение/решения на ОС не е изпълнено; естеството на действията против интересите на дружеството. Съгласно формираната задължителна съдебна практика Решение  № 104/3.10.2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 196/17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на ВКС, II т. о., е прието, че уведомяването на съдружник за ОС може да се извърши по всякакъв подходящ начин, че законът - чл. 139, ал. 1 ТЗ - не предвижда способ за връчване - лично, по пощата, чрез нотариална покана и др.; че е важно поканата да е стигнала до съдружника и акцентира най - вече върху доказаността на факта на получаване, като връчването следва да стане лично и може да се извърши и при отказ за получаване, удостоверено с подписа на съдружника или по друг начин. Когато такъв способ не е предвиден в дружествения договор - както в случая, то изборът за начина на изпращане на поканата е предоставен на дружеството, като фактът на получаване на поканата за общото събрание от съдружника следва да бъде доказан от ответното дружество - Решение № 84 от 5.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1220/2013 г., II т. о., ТК. Уведомяването чрез нотариална покана съставлява допустим способ за свикване на общото събрание на съдружниците на ООД при приложение на правилото на чл. 50 ЗННД. В случая неоснователно се твърди, че връчването е предприето на адрес, посочен от ищеца в предходна кореспонденция (такъв адрес не е посочван; адреса е седалището и адреса на управление на търговското дружество чийто управител е той). Видно от удостоверяването извършено върху разписката за връчване, същото е извършено на адресат „С.И.П.  Е.1„ а не на физическото лице Т.Д.Г.. Поради това какво е качеството на лицето, получило ги от името на юридическото лице и дали е налице редовност на връчването с оглед разпоредбите на чл.50 ГПК е неотносимо към случая. Поканата и предизвестието не са получени от адресата Г. лично, нито са връчени по реда на чл.44, чл.46 или чл.47  ГПК и на мястото по чл.49 ГПК. Тъй като качеството на лицето (нито по отношение на търговското дружество, нито по отношение на физическото лице) получило поканата не е означено, то се препятства и извършването на проверка относно изпълнение на задължението му да предаде. В доказателствената тежест на ответника, с оглед възраженията на ищцовата страна бе да установи по безспорен начин, че ищеца е бил надлежно поканени за процесното ОС. Ответникът не установи да е поканил ищеца за процесното ОС, като не е представил отправена и връчена съобразно изискванията на чл. 139 от ТЗ покана съдържаща дневен ред, по който са взети оспорваните решения. По същите съображения съдът приема, че не е надлежно връчено и предупреждението за изключване на съдружника – ищец. В същото време исканията, с които завършва предупреждението, са свързани все с изпълнение на задължения, които ищецът е имал като управител на ответното дружество, а не и неизпълнение задължението за оказване съдействие за дейността на дружеството или пък представляващо действие против интересите на дружеството. По този начин ищецът е бил поставен в невъзможност да се защити, нито да предприеме съответни действия по преустановяване на конкретни нарушения, съответно, за съда е невъзможно да преценява дали е налице всяко от твърдените нарушения.

Съгласно приетото в съдебната практика - Решение № 56 от 08.09.2010 г. по т. д. № 472/2009 г., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 126 от 08.07.2013 г. по т. д. № 943/2012 г., ІІ Т. О. на ВКС, по силата на разпоредбата на чл. 145 от Търговския закон, управителят отговаря за причинените на дружеството вреди. Отговорността му е договорна, тъй като произтича от мандатните правоотношения и възниква при неизпълнение на задълженията му към дружеството. Тази отговорност се различава от отговорността на редовия съдружник, тъй като и в случаите, в които действията, респ. бездействията на управителя се обхващат от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ, тя винаги има имуществено изражение и може да бъде ангажирана единствено по реда на чл. 145 ТЗ, но не съставлява основание за изключването му като съдружник. Предвид изложеното, поради липса на ясно посочени в предизвестието нарушения и конкретно изложени фактически твърдения по тях, както и поради поведение, за което на съдружника да бъде наложена най-тежката санкция което да е извършено именно в качеството му на съдружник, искът за отмяна на решението за изключване на Т.Г. като съдружник е основателен. Нещо повече- конкретни нарушения не са обсъждани при проведеното ОС, а доколкото бяха въведени твърдения за такива действия, то те не се доказаха в хода на делото. Изложеното обуславя извод за основателност на предявените конститутивни искове и налага отмяна на оспорените решения на ОС от 20.09.2018 г.  

Съдебно решение, с което се обявена нищожност на решение на общото събрание на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ, има установително действие. Нищожността на основание чл. 137, ал. 5 ТЗ на решение по чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ за изключване на съдружник не поражда действие и съдружникът продължава да има това качество в дружеството с ограничена отговорност. Затова, предвид постановеното решение на СГС по иска на съдружника Ф., следва да се приеме, че същият е имал това качество към момента на вземане на оспорваните решения и не е налице противоречие с разпоредбите на ТЗ.

Предвид незаконосъобразността на решенията на ОС от 20.09.2018 г., то ищецът не е бил изключен като съдружник и другият съдружник Л.Ф. не се явява едноличен собственик на капитала. Така взетите от него решения по протокол с нот. заверка от 25.09.2018 г. под рег.№ 27909 са незаконосъобразни, поради неспазване на чл.137, ал.3 от ТЗ. С оглед отмяната на решението за изключване на ищеца като съдружник, като противоречащо на закона и дружествения договор, последващите решения обективирани в този протокол също подлежат на отмяна.

Предвид изхода на спора следва разноските по делото да се възложат на ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решения на общото събрание на съдружниците на „С.И.П.Е.1“ ООД с ЕИК******** по т.7 от Протокол на общото събрание на 20.09.2018 г. и решения по протокол с нот. заверка под рег.№ 27909/25.09.2018 г. –по т.1,т.2, т.3, т.4 и т.5, като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА „С.И.П.Е.1“ ООД с ЕИК******** да заплати на Т.Д.Г. с ЕГН ********** сумата от 1280 лв.  разноски по делото и 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: